Обичам да се връщам към детството си, като всеки нормален

Обичам да се връщам към детството си, като всеки естествен човек. Там се крие цяла съкровищница от мемоари, дребни ключета за нашата същинска същина, отговори на въпроси, които още не сме си задали. В детските мемоари човек нехайно плува в уюта на топлите мисли за угриженост, сигурност, обич и наслада в най-чистата им форма.

В моето детство, още едвам трансформирали се в плод с меки костилки, нападахме към блока. Накрая до зрялост доближиха единствено тези нависоко. Малка част от девойките се катереха по дърветата, само че аз бях измежду тях. Това беше изключително комфортно, когато играехме на криеница. Но да се върна на. Понякога беряхме повече и ги занасях вкъщи, майка ги превръщаше в ветровит сок. И в горещите дни, когато отвориш хладилника, чакаше този компот за бърза консумация. Непретенциозно, на ниска цена и охлаждащо.


Джанките е най-добре да са по-голяма част зелени, с цел да може сокът да стане киселичък.

Измиваме добре и заливаме с вода.

Варим за малко, едвам се напукат.

Добавяме захарта и разбъркваме до разтапянето й.

Изключваме котлона и изчакваме да изстинат.

Тук разновидностите са два: С ръце намачкваме, след което прецеждаме всичко през цедилка. Или изсипваме единствено сокът, а оставяме ( по този начин сокът става избистрен. Аз направих второто)

Полученият сок оставяме в хладилника.


Кисел, утоляващ жаждата, с щипка детски спомен, пробвайте.

По предпочитание можете да си го оставите и за зимата. Разсипете в шишета с капачка и заварете за 10 минути.