И американци се бият заедно с нашите партизани срещу фашизма
Обещахме пред 75-годишнината от успеха над фашизма у нас да публикуваме повече материали, свързани с нея. Интересът на днешните ни неофашисти към партизаните и ятаците (1941-1944 г.) е нулев, в това число и към починалите британци и американци, за чието присъединяване в нашата опозиция не се и загатва. А за червеноармейците пък новите ни " демократи " ехидничат " най-отговорно и умело ", че били починали единствено няколко десетки, и то от препиване с метилов алкохол. Изпитвам огромен позор пред това поругаване над стотиците червеноармейци, дали живота си в пердах с отстъпващата през България немска войска.
Не е доста известно, че у нас са починали американци и британци антифашисти. На някои от тях са рязали главите и са ги излагали за оскърбление на обществени места. И това е вършено от българската войска и полиция, съгласно сведения на немския дипломат Бекерле и швейцарски дипломатически източници. Да си напомним ориста на ръководителя на четвъртата английска военна задача майор Мостин Мейвис, умрял на 23 март 1944 година в Чемерник планина, Сурдулишко, в стълкновение с нашата 27-а пехотна дивизия от състава на 1-ви окупационен корпус. Капитан Франк Томпсън, ръководителят на втората задача, е хванат и екзекутиран, откакто му е отхвърлен статут на военнопленник, макар че България е във война с Англия, която сама е оповестила. Има сведения, че и главата на нежния стихотворец и полиглот Франк Томпсън, обичания на световноизвестната писателка Айрис Мърдок, е отрязана. От неговата задача оцелява единствено радистът Томас Скот. А ориста на първата задача, която се приземява в региона на Ловеч, и през днешния ден е незнайна. Според проф. Николай Котев по всяка възможност тя е унищожена на място според инструкция на Хитлер.
Днес ви предлагаме един неповторим - освен за България, случай. Заловеният от " фашистка хайка " американски авиатор Харолд Джеймс е разголен, с цел да последва екзекуция. И в тоя миг го избавя фамозната чета на Леваневски, който откакто схваща за пленяването му, атакува кметството на с. Сърнегор, Пловдивско, където той е държан.
Двете писма, които ви предлагаме - на партизаните до американеца, и неговото до тях, оповестено във в. " Отечествен фронт ", са в действителност неповторими документи, които по моето непретенциозно мнение са обезпокоително настоящи и през днешния ден.
На 8 май 2004 година президентът Георги Първанов откри незабравим знак на починалите на 6 май 1944 година край Кула седем американски летци. На него е издълбано: " Разкажете на поколенията за нас и им кажете: " За тяхното на следващия ден ние отдадохме нашето през днешния ден. " Ето имената им: Уилям Бек, Джоузеф Томас, Хърт Дювал, Джим Шелтън, Дартин Сефчик, Джералд Карълс и Хенри Краус.
Пак край Кула в пердах с настъпващата към Видин доброволческа планинска дивизия " Принц Ойген " умират 164 червеноармейци от Трети украински фронт и 19 български бойци и доброволци.
Ще не съборят или опаковат и паметната плоча на Харолд Джеймс, открита през 2005 година в Сърнегор, и множеството монументи на британския болшевик Франк Томпсън нашите неофашистчета, или цялата днешна нервност към паметника на Съветската войска е следващата, разпоредена от горната страна, русофобска акция? Що не жигосат и популярния английски вокалист и бас китарист Роджър Уотърс от именитата група " Пинк Флойд ", който през 2013 година преди концерта си в София отиде в Литаково и се поклони на паметника на Франк Томпсън?!
На 6 май и 10 юни т.г. се навършиха 75 години от гибелта на седмината американски водачи и от изтезанието на майор Томпсън. И още един " малък " въпрос - ще се включат ли днешните британци, американци и руснаци в тържествата за отбелязване на 75-годишнината от успеха над фашизма в България и ще почетат ли саможертвата на своите предци, дали живота си за нея?
Из проучването на Орлин Василев " Въоръжената опозиция против фашизма в България 1923-1944 (очерки и документи) ", Изд. на Работническата партия (комунисти) и Нариздат, 1946 година
В брой 3-и на издавания от бригада " Христо Ботев " партизански вестник " Народен глас " се разказва фактически сантименталното избавяне на пленения американски авиатор Харолд Д. Джеймс и е поместено писмото, което му било отправено: " На 26 м. м. към 4 часа след обед ни бе обявено, че в село Сърногор се намира в плен един американски авиатор. Командирът даде заповед за потегляне. Само за няколко минути всички бяхме в цялостна боева подготвеност. Влезохме в селото със светкавична експедитивност. Обезоръжихме стражата и освободихме наложително кацналия американски авиатор. Отначало той не разбираше какво става с него. Фашистките копои го бяха съблекли и се готвеха да го отведат. Ние му върнахме облеклата и му казахме да тръгне с нас, само че той не ни разбра. Яви се един приятел, който разбираше френски. Обясни му, че ние сме български партизани. Летецът изпадна във екстаз, зарадва се и стартира сърдечно да се ръкува с всекиго поотделно, като ни съобщи, че идва с наслада при нас. Ние го приехме. Дадохме му пушка и револвер. Партизаните напуснаха селото, пеейки партизанския марш. Селяните останаха във екстаз. "
Из Открито писмо
До господина Харолд Д. Джеймс, американски авиатор
Господин Джеймс, При злощастния полет над нашата страна, вие бяхте заставен да се спуснете с парашут и потърсите избавление в Балкана. За миг, обаче, щастието ви се оказа неприветливо: откакто няколко дни се лутахте в тази далечна и непозната вам страна, фашистката хайка ви откри, залови и откара в плен. Всичко това не остана прикрито от бдителното око на славните български партизани. На 26 юни т. година една наша чета атакува селото, където бяхте откаран, обезоръжи стражата и ви освободи, като ви одобри с екстаз в своите редове. По този точно случай, бързам да изкажа своята и на другарите си наслада, че можахме да спасим от кървавите лапи на фашистките сътрудници у нас един героичен и самоуверен наследник на правилния и доблестен американски народ, към който нашият народ храни най-хубави усеща, и загатна на благотворителност и милосърдие, проявени по един блескав метод през и след Световната война, в която немските сътрудници, също като в актуалната война, бяха тикнали българския народ на страната на немските разбойници. Господин Джеймс, ние бихме желали, щото акцията в селото Сърногор на нашите борци-партизани, подхваната за вашето избавление, да бъде един знак на приятелски усеща и почитание на нашия народ към вашия храбър народ, към неговите велики демократични правила, към неговата безгранична обич към свободата и независимостта, за които не един път вашите татковци и предци са проливали кръвта си, а в този момент вие и целокупният американски народ багрите със същата тази кръв европейската земя, борейки се в отбрана на културата, цивилизацията, щастието, напредъка и свободата на цялото човечество, срещу най-злия зложелател - фашизма. Вие в този момент се намирате сред нас с пушка в ръка, в отбрана на същите тия начала, в името на които не един път сте кръстосвали небето на остарелия свят, в името на които се борим и ние, и голямото болшинство на поробения български народ... Вие самичък сте уверен в близкия завършек на фашистката робия и на нашата цялостна и безусловна победа. Ние имаме вяра, че скоро ще отлетите за вашата татковина, а дотогава, молим ви да сте сърдечно добре пристигнал в нашите редове. Когато се завърнете във вашата страна, сред вашите приятели, молим ви да предадете на доблестните американски летци и на борещите се американски и британски нации нашия строеви партизански привет.
Смърт на фашизма!
Петър
Харолд Джеймс прекарва с нашите партизани повече от един месец, участвува в акциите на отряда и се бие с изключителна храброст против фашистката полиция и кървопийците от ловните дружини. В последните дни на август партизаните съумяват да го преведат на сръбска територия, където Джеймс се причислява към войската на Тито и продължава битката паралелно с югославяните.
На 31 август Харолд Джеймс праща от Сърбия поместеното по-долу писмо до оставените в България другари-партизани. Но сантименталната история не свършва - два дни след 9 септември Харолд Джеймс идва в Пловдив, където намира своите другари, и споделя с тях възхищението си от подвига им и поздравите си за успеха.
Из писмото на американския авиатор:
" На моите доста положителни другари - българските партизани
Няма метод, посредством който да мога изцяло да ви се отплатя, мои другари, за всичко, каквото вие направихте за мен. Ако не бе вашата вежливост и смелост, аз щех да прекарам доста мрачни дни в некой затворнически фашистки лагер. Решихте да жертвувате своя живот, с цел да ме избавите от фашистите. Аз живях с вас повече от един месец, като ядох от вашата храна и спах във вашия лагер. Вие ми дадохте да се облека с топли облекла, дадохте ми най-хубавото, което имахте, и това, съгласно мене, правехте със мъжество. Аз ви благодаря за положителното схващане, с което посрещахте грешките, които от време на време правех. Ние ходихме по селищата да унищожаваме фашистите и всичко, което е фашистко. Ние сме съдружници - вие, българските партизани, и аз - американския авиатор. И двете страни сме в стълкновение за един и същи блян - независимост на езика и живота, независимост на щастието. И двете страни имаме вяра в ръководството от народа и за народа. Щом като има нации като вашия, които имат вяра във всичко, що е право и положително, фашисткото ръководство няма в никакъв случай да се върне още веднъж на власт. Вие, партизаните, сте същинският народ в България. След като тази война свърши, и ние реализираме цялостна победа, вие, народът на България, ще бъдете нейни водачи. Аз съм уверен, че вие ще изградите нова и по-добра България, страна за народа. Аз имам вяра, че некой ден некой от вас може да пристигна в Америка, в моята страна, тъй че и аз ще мога да ви окажа гостолюбие, да се отплатя някак за всичко, що вие направихте за мене. Ако мога да направя нещо за вас, по някакъв метод, не се стеснявайте да се обърнете към мен. Аз оставам за цялостен живот ваш отличен другар и приятел. Чувствувам се един от вас, само че аз не мога публично да се нарека партизанин, тъй като съм на първо време американски боец.
Но аз с целия си разсъдък и блян съм с вас.
Завършвам и още веднъж желая да благодаря на всеки един от вас.
Благодаря ви, Камене, за вашата вежливост и предвидливост, на вас, Стефке - за вашето учене, за старанието ви да ме научите български, на вас - Стефане и Васко, за храната, която приготвяхте за мен.
Аз желая да запомня всеко от вашите имена, че да ги загатна в това писмо. Благодаря, приятели, от дъното на моето сърдце. Запазете вашето дело. Вие имате дял в ускоряването на края на тая война.
Надявам се, че войната скоро ще свърши, така че всички от вас ще могат да се върнат в своите домове и при обичаните си близки. Така, сбогом към този момент, приятели. Смърт на фашизма!
Ваш постоянно благодарен другар
Харолд Д. Джеймс
Из проучването на Румен Руменин " Летящи замъци над България ", изд. " Христо Ботев, 1990 година
Има случаи, при които скочилите с парашут летци не попадат в плен, защото се свързват с българските партизани. На 26 юни 1944 година партизани от отряд " Христо Ботев " научават, че в с. Сърнегор, Пловдивско, е отведен покорен американски авиатор. (Давид Овадия, " Леваневски ", 1980 г.). Четата на Леваневски освобождава арестувания Хералд Джеймс и го води в отряда. Освен родния си език американският авиатор не знае различен. Две партизанки, някогашни учителки, стартират да го учат на български език. След 25 дни с няколко научени думи и с жестове Хералд Джеймс изяснява на партизаните, че татко му е железничар, майка му е телефонистка, а той е стрелец на малокалибрено оръдие. Американския авиатор е преведен в калоферската чета, а оттова на запад към Югославия.
През ноември 1944 година две групи англо-американски военнопленници заобикалят от немски плен при превозването им на запад. И двете групи влизат по отношение на елементи от българската войска и желаят подпомагане за репатриране. Първата група се причислява към българската войска в региона на гр. Митровица - гр. Нови пазар, Югославия. Тя се състои от 17 души.
Не би трябвало да се не помни и фактът, че на българска територия падат и самолети, чиито екипажи се избавят с парашути на румънска територия, и противоположното - на българска територия се приземяват с парашути водачи и членове на екипажи на самолети, разрушили се на румънска територия. Отчитането на свалените самолети би трябвало да се отнася общо за всички територии, чиято противовъздушна отбрана се обезпечава от българската пв отбранаЕ На българска територия в интервала 1943-1944 година са открити труповете на 175 летци от англо-американските въздушни сили. От тях като американски военнослужещи са разпознати 65, а като британски - 16. В 29 случая заради изгарянето на 94 натрупа не може да се дефинира с акуратност националността. В 6 случая останките на починалите са в такова положение, че не може да се дефинира броят им. Ако приемем, че в тези 6 случаи починалите са по двама, то броят на починалите ще бъде общо над 187 (175 + 12). От тях са открити имената на 33 американци и 6 англичани. Ако към броя на починалите прибавим и този на умрелите от рани в лечебните заведения 69 летци, невъзвратимите загуби на съюзническата авиация ще бъдат повече от 256 души.
В интервала 1943-1944 година основната тежест на битката с англо-американските самолети ляга върху плещите на българските водачи изтребители. Борбата е неравна. Съотношението на силите е най-често 1:20, 1:30, 1:50 в интерес на съперника. Въпреки това смазващо предимство българските водачи изтребители изхвърчат и водят въздушните боеве със храброст, впечатляваща дори екипажите на съперника. Основният випуск водачи, който води война през 1943-1944, е на първо място от сираци от войната. Лишени от материалната поддръжка на своите фамилии, те търсят реализация в армията, а заветът на починалите за отечеството татковци ги води там, където рискът е максимален. Излитайки, всеки един от тях знае, че това може би е последният му полет, и се стреми да обезпечи висока цена за своя живот.
От 6-ти унищожителен полк във въздушните боеве със гибелта на храбрите умират 19 водачи.
През август 2013 година популярният вокалист на " Пинк Флойд " Роджър Уотърс се поклони на гроба на майор Томпсън, а пред Българска национална телевизия сподели:
" Чували сте за книгата за него, написана от майка му и брат му след неговата гибел, тя е много известна в Англия, както и присъединяване му в партизанското придвижване в България през 44-та. Когато дойдох в София, си помислих, че най-малкото, което мога да направя, е да дойда тук и да го уважа. "
Не е доста известно, че у нас са починали американци и британци антифашисти. На някои от тях са рязали главите и са ги излагали за оскърбление на обществени места. И това е вършено от българската войска и полиция, съгласно сведения на немския дипломат Бекерле и швейцарски дипломатически източници. Да си напомним ориста на ръководителя на четвъртата английска военна задача майор Мостин Мейвис, умрял на 23 март 1944 година в Чемерник планина, Сурдулишко, в стълкновение с нашата 27-а пехотна дивизия от състава на 1-ви окупационен корпус. Капитан Франк Томпсън, ръководителят на втората задача, е хванат и екзекутиран, откакто му е отхвърлен статут на военнопленник, макар че България е във война с Англия, която сама е оповестила. Има сведения, че и главата на нежния стихотворец и полиглот Франк Томпсън, обичания на световноизвестната писателка Айрис Мърдок, е отрязана. От неговата задача оцелява единствено радистът Томас Скот. А ориста на първата задача, която се приземява в региона на Ловеч, и през днешния ден е незнайна. Според проф. Николай Котев по всяка възможност тя е унищожена на място според инструкция на Хитлер.
Днес ви предлагаме един неповторим - освен за България, случай. Заловеният от " фашистка хайка " американски авиатор Харолд Джеймс е разголен, с цел да последва екзекуция. И в тоя миг го избавя фамозната чета на Леваневски, който откакто схваща за пленяването му, атакува кметството на с. Сърнегор, Пловдивско, където той е държан.
Двете писма, които ви предлагаме - на партизаните до американеца, и неговото до тях, оповестено във в. " Отечествен фронт ", са в действителност неповторими документи, които по моето непретенциозно мнение са обезпокоително настоящи и през днешния ден.
На 8 май 2004 година президентът Георги Първанов откри незабравим знак на починалите на 6 май 1944 година край Кула седем американски летци. На него е издълбано: " Разкажете на поколенията за нас и им кажете: " За тяхното на следващия ден ние отдадохме нашето през днешния ден. " Ето имената им: Уилям Бек, Джоузеф Томас, Хърт Дювал, Джим Шелтън, Дартин Сефчик, Джералд Карълс и Хенри Краус.
Пак край Кула в пердах с настъпващата към Видин доброволческа планинска дивизия " Принц Ойген " умират 164 червеноармейци от Трети украински фронт и 19 български бойци и доброволци.
Ще не съборят или опаковат и паметната плоча на Харолд Джеймс, открита през 2005 година в Сърнегор, и множеството монументи на британския болшевик Франк Томпсън нашите неофашистчета, или цялата днешна нервност към паметника на Съветската войска е следващата, разпоредена от горната страна, русофобска акция? Що не жигосат и популярния английски вокалист и бас китарист Роджър Уотърс от именитата група " Пинк Флойд ", който през 2013 година преди концерта си в София отиде в Литаково и се поклони на паметника на Франк Томпсън?!
На 6 май и 10 юни т.г. се навършиха 75 години от гибелта на седмината американски водачи и от изтезанието на майор Томпсън. И още един " малък " въпрос - ще се включат ли днешните британци, американци и руснаци в тържествата за отбелязване на 75-годишнината от успеха над фашизма в България и ще почетат ли саможертвата на своите предци, дали живота си за нея?
Из проучването на Орлин Василев " Въоръжената опозиция против фашизма в България 1923-1944 (очерки и документи) ", Изд. на Работническата партия (комунисти) и Нариздат, 1946 година
В брой 3-и на издавания от бригада " Христо Ботев " партизански вестник " Народен глас " се разказва фактически сантименталното избавяне на пленения американски авиатор Харолд Д. Джеймс и е поместено писмото, което му било отправено: " На 26 м. м. към 4 часа след обед ни бе обявено, че в село Сърногор се намира в плен един американски авиатор. Командирът даде заповед за потегляне. Само за няколко минути всички бяхме в цялостна боева подготвеност. Влезохме в селото със светкавична експедитивност. Обезоръжихме стражата и освободихме наложително кацналия американски авиатор. Отначало той не разбираше какво става с него. Фашистките копои го бяха съблекли и се готвеха да го отведат. Ние му върнахме облеклата и му казахме да тръгне с нас, само че той не ни разбра. Яви се един приятел, който разбираше френски. Обясни му, че ние сме български партизани. Летецът изпадна във екстаз, зарадва се и стартира сърдечно да се ръкува с всекиго поотделно, като ни съобщи, че идва с наслада при нас. Ние го приехме. Дадохме му пушка и револвер. Партизаните напуснаха селото, пеейки партизанския марш. Селяните останаха във екстаз. "
Из Открито писмо
До господина Харолд Д. Джеймс, американски авиатор
Господин Джеймс, При злощастния полет над нашата страна, вие бяхте заставен да се спуснете с парашут и потърсите избавление в Балкана. За миг, обаче, щастието ви се оказа неприветливо: откакто няколко дни се лутахте в тази далечна и непозната вам страна, фашистката хайка ви откри, залови и откара в плен. Всичко това не остана прикрито от бдителното око на славните български партизани. На 26 юни т. година една наша чета атакува селото, където бяхте откаран, обезоръжи стражата и ви освободи, като ви одобри с екстаз в своите редове. По този точно случай, бързам да изкажа своята и на другарите си наслада, че можахме да спасим от кървавите лапи на фашистките сътрудници у нас един героичен и самоуверен наследник на правилния и доблестен американски народ, към който нашият народ храни най-хубави усеща, и загатна на благотворителност и милосърдие, проявени по един блескав метод през и след Световната война, в която немските сътрудници, също като в актуалната война, бяха тикнали българския народ на страната на немските разбойници. Господин Джеймс, ние бихме желали, щото акцията в селото Сърногор на нашите борци-партизани, подхваната за вашето избавление, да бъде един знак на приятелски усеща и почитание на нашия народ към вашия храбър народ, към неговите велики демократични правила, към неговата безгранична обич към свободата и независимостта, за които не един път вашите татковци и предци са проливали кръвта си, а в този момент вие и целокупният американски народ багрите със същата тази кръв европейската земя, борейки се в отбрана на културата, цивилизацията, щастието, напредъка и свободата на цялото човечество, срещу най-злия зложелател - фашизма. Вие в този момент се намирате сред нас с пушка в ръка, в отбрана на същите тия начала, в името на които не един път сте кръстосвали небето на остарелия свят, в името на които се борим и ние, и голямото болшинство на поробения български народ... Вие самичък сте уверен в близкия завършек на фашистката робия и на нашата цялостна и безусловна победа. Ние имаме вяра, че скоро ще отлетите за вашата татковина, а дотогава, молим ви да сте сърдечно добре пристигнал в нашите редове. Когато се завърнете във вашата страна, сред вашите приятели, молим ви да предадете на доблестните американски летци и на борещите се американски и британски нации нашия строеви партизански привет.
Смърт на фашизма!
Петър
Харолд Джеймс прекарва с нашите партизани повече от един месец, участвува в акциите на отряда и се бие с изключителна храброст против фашистката полиция и кървопийците от ловните дружини. В последните дни на август партизаните съумяват да го преведат на сръбска територия, където Джеймс се причислява към войската на Тито и продължава битката паралелно с югославяните.
На 31 август Харолд Джеймс праща от Сърбия поместеното по-долу писмо до оставените в България другари-партизани. Но сантименталната история не свършва - два дни след 9 септември Харолд Джеймс идва в Пловдив, където намира своите другари, и споделя с тях възхищението си от подвига им и поздравите си за успеха.
Из писмото на американския авиатор:
" На моите доста положителни другари - българските партизани
Няма метод, посредством който да мога изцяло да ви се отплатя, мои другари, за всичко, каквото вие направихте за мен. Ако не бе вашата вежливост и смелост, аз щех да прекарам доста мрачни дни в некой затворнически фашистки лагер. Решихте да жертвувате своя живот, с цел да ме избавите от фашистите. Аз живях с вас повече от един месец, като ядох от вашата храна и спах във вашия лагер. Вие ми дадохте да се облека с топли облекла, дадохте ми най-хубавото, което имахте, и това, съгласно мене, правехте със мъжество. Аз ви благодаря за положителното схващане, с което посрещахте грешките, които от време на време правех. Ние ходихме по селищата да унищожаваме фашистите и всичко, което е фашистко. Ние сме съдружници - вие, българските партизани, и аз - американския авиатор. И двете страни сме в стълкновение за един и същи блян - независимост на езика и живота, независимост на щастието. И двете страни имаме вяра в ръководството от народа и за народа. Щом като има нации като вашия, които имат вяра във всичко, що е право и положително, фашисткото ръководство няма в никакъв случай да се върне още веднъж на власт. Вие, партизаните, сте същинският народ в България. След като тази война свърши, и ние реализираме цялостна победа, вие, народът на България, ще бъдете нейни водачи. Аз съм уверен, че вие ще изградите нова и по-добра България, страна за народа. Аз имам вяра, че некой ден некой от вас може да пристигна в Америка, в моята страна, тъй че и аз ще мога да ви окажа гостолюбие, да се отплатя някак за всичко, що вие направихте за мене. Ако мога да направя нещо за вас, по някакъв метод, не се стеснявайте да се обърнете към мен. Аз оставам за цялостен живот ваш отличен другар и приятел. Чувствувам се един от вас, само че аз не мога публично да се нарека партизанин, тъй като съм на първо време американски боец.
Но аз с целия си разсъдък и блян съм с вас.
Завършвам и още веднъж желая да благодаря на всеки един от вас.
Благодаря ви, Камене, за вашата вежливост и предвидливост, на вас, Стефке - за вашето учене, за старанието ви да ме научите български, на вас - Стефане и Васко, за храната, която приготвяхте за мен.
Аз желая да запомня всеко от вашите имена, че да ги загатна в това писмо. Благодаря, приятели, от дъното на моето сърдце. Запазете вашето дело. Вие имате дял в ускоряването на края на тая война.
Надявам се, че войната скоро ще свърши, така че всички от вас ще могат да се върнат в своите домове и при обичаните си близки. Така, сбогом към този момент, приятели. Смърт на фашизма!
Ваш постоянно благодарен другар
Харолд Д. Джеймс
Из проучването на Румен Руменин " Летящи замъци над България ", изд. " Христо Ботев, 1990 година
Има случаи, при които скочилите с парашут летци не попадат в плен, защото се свързват с българските партизани. На 26 юни 1944 година партизани от отряд " Христо Ботев " научават, че в с. Сърнегор, Пловдивско, е отведен покорен американски авиатор. (Давид Овадия, " Леваневски ", 1980 г.). Четата на Леваневски освобождава арестувания Хералд Джеймс и го води в отряда. Освен родния си език американският авиатор не знае различен. Две партизанки, някогашни учителки, стартират да го учат на български език. След 25 дни с няколко научени думи и с жестове Хералд Джеймс изяснява на партизаните, че татко му е железничар, майка му е телефонистка, а той е стрелец на малокалибрено оръдие. Американския авиатор е преведен в калоферската чета, а оттова на запад към Югославия.
През ноември 1944 година две групи англо-американски военнопленници заобикалят от немски плен при превозването им на запад. И двете групи влизат по отношение на елементи от българската войска и желаят подпомагане за репатриране. Първата група се причислява към българската войска в региона на гр. Митровица - гр. Нови пазар, Югославия. Тя се състои от 17 души.
Не би трябвало да се не помни и фактът, че на българска територия падат и самолети, чиито екипажи се избавят с парашути на румънска територия, и противоположното - на българска територия се приземяват с парашути водачи и членове на екипажи на самолети, разрушили се на румънска територия. Отчитането на свалените самолети би трябвало да се отнася общо за всички територии, чиято противовъздушна отбрана се обезпечава от българската пв отбранаЕ На българска територия в интервала 1943-1944 година са открити труповете на 175 летци от англо-американските въздушни сили. От тях като американски военнослужещи са разпознати 65, а като британски - 16. В 29 случая заради изгарянето на 94 натрупа не може да се дефинира с акуратност националността. В 6 случая останките на починалите са в такова положение, че не може да се дефинира броят им. Ако приемем, че в тези 6 случаи починалите са по двама, то броят на починалите ще бъде общо над 187 (175 + 12). От тях са открити имената на 33 американци и 6 англичани. Ако към броя на починалите прибавим и този на умрелите от рани в лечебните заведения 69 летци, невъзвратимите загуби на съюзническата авиация ще бъдат повече от 256 души.
В интервала 1943-1944 година основната тежест на битката с англо-американските самолети ляга върху плещите на българските водачи изтребители. Борбата е неравна. Съотношението на силите е най-често 1:20, 1:30, 1:50 в интерес на съперника. Въпреки това смазващо предимство българските водачи изтребители изхвърчат и водят въздушните боеве със храброст, впечатляваща дори екипажите на съперника. Основният випуск водачи, който води война през 1943-1944, е на първо място от сираци от войната. Лишени от материалната поддръжка на своите фамилии, те търсят реализация в армията, а заветът на починалите за отечеството татковци ги води там, където рискът е максимален. Излитайки, всеки един от тях знае, че това може би е последният му полет, и се стреми да обезпечи висока цена за своя живот.
От 6-ти унищожителен полк във въздушните боеве със гибелта на храбрите умират 19 водачи.
През август 2013 година популярният вокалист на " Пинк Флойд " Роджър Уотърс се поклони на гроба на майор Томпсън, а пред Българска национална телевизия сподели:
" Чували сте за книгата за него, написана от майка му и брат му след неговата гибел, тя е много известна в Англия, както и присъединяване му в партизанското придвижване в България през 44-та. Когато дойдох в София, си помислих, че най-малкото, което мога да направя, е да дойда тук и да го уважа. "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ