ОДКС - мини НАТО под руски контрол
Обединяваща шест страни - всички те някогашни руски републики, останали в " неприкосновената зона на Русия ", Организацията на контракта за групова сигурност (ОДКС), подхванала в този момент интервенция в Казахстан, действа по модела на НАТО под мощното водачество на Москва, само че не е толкоз напреднала във военно отношение, настояват специалисти.
Основана през 2002 година, няколко месеца откакто стартира интернационалната интервенция в Афганистан, ръководена от Съединени американски щати, ОДКС включва Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.
" Светът, в който живеем, бързо се мени - би трябвало да подсилим контракта, който ни свързва, и да се приспособяваме съгласно новите закани ", изясни тогава съветският президент Владимир Путин.
През 2009 година ОДКС се снабдява със сили за бързо реагиране, наброяващи 20 000 души; Организация на обединените нации признава миротворческите ѝ сили в състав от 3600 бойци.
ОДКС е замислена като " един тип съветски контраст на Северноатлантическия съюз " - в нея Москва и модерната ѝ войска имат мощно военно въздействие върху останалите съдружници, отбелязва Давид Тьортри - откривател, експерт по Евразия. " Гарант на стабилността в Централна Азия ", организацията " зависи от оперативните благоприятни условия на съветската войска ", прибавя той.
Без руснаците ОДКС " не съставлява кой знае какво ", обобщава специалистът.
Тя в действителност е " мини НАТО ", счита Паскал Осьор, общоприет шеф на Средиземноморската фондация за стратегически проучвания (мозъчен център, прочут като FMES) - " излишък от Варшавския контракт (...) с Русия вместо Съединени американски щати от другата страна ".
На терена обаче Атлантическият алианс с неговия 70-годишен опит е къде по-напреднал - разсъждава той, - тъй като съумява " да съгласува военните средства " на 30-те си страни членки, до момента в който ОДКС бележи дефицит на съгласуваност и е " прекомерно надалеч от това ".
Военната тежест на Русия " не е задоволително огромна " спрямо американския локомотив, при все това Москва съумява " да играе ролята на велика международна мощ " непропорционално с икономическите си благоприятни условия - " съветският Брутният вътрешен продукт е малко над този на Испания ", счита Осьор, в миналото френски върховен боен.
Очаквани " гафове "
Страните членки на ОДКС прочее не са изправени пред едни и същи проблеми. Държавите от Централна Азия, намиращи се покрай Афганистан, " срещат опасности от дестабилизация ", идващи откъм тази страна, изяснява Давид Тьортри. Евразийската организация разполага с войски, основани в Таджикистан и Киргизстан.
Колкото до Беларус, за нея по-скоро е от голяма важност " НАТО край нейните граници, защото съседките ѝ Литва, Латвия и Полша членуват в Атлантическия алианс, а пък Армения " има грижи около спора си с Азербайджан ", прибавя пред Агенция Франс Прес университетският академик.
През есента на 2020 година Ереван бе в къса, само че кръвопролитна война с Баку, подсилен от Анкара, за контрола върху азербайджанския район Нагорни Карабах, обитаем основно с арменци. В спора починаха 6500 души.
Победен, Ереван бе заставен да подпише помирение и да отстъпи на Азербайджан редица райони, формирали самобитно барикада към Нагорни Карабах, освободил се от опеката на Баку при разпадането на Съветския съюз. Редица произшествия от този момент вдъхваха опасения от възобновяване на боевете.
В Казахстан намесата на ОДКС по искане на казахстанските управляващи дава на Русия опция да стабилизира една граничеща с нея страна, без директно да стъпва там, показва Пиер Осьор.
" Изпращането на войски посредством ОДКС е метод Москва да остане ненапълно маскирана, създавайки визия, че се намесват всички страни от Кавказ, а освен Русия ", споделя той.
" Ето косвеното обръщение: аз поставям тук ред независимо, аз управлявам организация, способна да разполага войски. Аз съм господарят в дома си, в неприкосновената си зона ", добавя някогашният боен. Но се опасява да не последват " гафове ".
И акцентира: " Никога не е уместно военни да усмиряват протести ".
По Българска телеграфна агенция.
Основана през 2002 година, няколко месеца откакто стартира интернационалната интервенция в Афганистан, ръководена от Съединени американски щати, ОДКС включва Русия, Беларус, Армения, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан.
" Светът, в който живеем, бързо се мени - би трябвало да подсилим контракта, който ни свързва, и да се приспособяваме съгласно новите закани ", изясни тогава съветският президент Владимир Путин.
През 2009 година ОДКС се снабдява със сили за бързо реагиране, наброяващи 20 000 души; Организация на обединените нации признава миротворческите ѝ сили в състав от 3600 бойци.
ОДКС е замислена като " един тип съветски контраст на Северноатлантическия съюз " - в нея Москва и модерната ѝ войска имат мощно военно въздействие върху останалите съдружници, отбелязва Давид Тьортри - откривател, експерт по Евразия. " Гарант на стабилността в Централна Азия ", организацията " зависи от оперативните благоприятни условия на съветската войска ", прибавя той.
Без руснаците ОДКС " не съставлява кой знае какво ", обобщава специалистът.
Тя в действителност е " мини НАТО ", счита Паскал Осьор, общоприет шеф на Средиземноморската фондация за стратегически проучвания (мозъчен център, прочут като FMES) - " излишък от Варшавския контракт (...) с Русия вместо Съединени американски щати от другата страна ".
На терена обаче Атлантическият алианс с неговия 70-годишен опит е къде по-напреднал - разсъждава той, - тъй като съумява " да съгласува военните средства " на 30-те си страни членки, до момента в който ОДКС бележи дефицит на съгласуваност и е " прекомерно надалеч от това ".
Военната тежест на Русия " не е задоволително огромна " спрямо американския локомотив, при все това Москва съумява " да играе ролята на велика международна мощ " непропорционално с икономическите си благоприятни условия - " съветският Брутният вътрешен продукт е малко над този на Испания ", счита Осьор, в миналото френски върховен боен.
Очаквани " гафове "
Страните членки на ОДКС прочее не са изправени пред едни и същи проблеми. Държавите от Централна Азия, намиращи се покрай Афганистан, " срещат опасности от дестабилизация ", идващи откъм тази страна, изяснява Давид Тьортри. Евразийската организация разполага с войски, основани в Таджикистан и Киргизстан.
Колкото до Беларус, за нея по-скоро е от голяма важност " НАТО край нейните граници, защото съседките ѝ Литва, Латвия и Полша членуват в Атлантическия алианс, а пък Армения " има грижи около спора си с Азербайджан ", прибавя пред Агенция Франс Прес университетският академик.
През есента на 2020 година Ереван бе в къса, само че кръвопролитна война с Баку, подсилен от Анкара, за контрола върху азербайджанския район Нагорни Карабах, обитаем основно с арменци. В спора починаха 6500 души.
Победен, Ереван бе заставен да подпише помирение и да отстъпи на Азербайджан редица райони, формирали самобитно барикада към Нагорни Карабах, освободил се от опеката на Баку при разпадането на Съветския съюз. Редица произшествия от този момент вдъхваха опасения от възобновяване на боевете.
В Казахстан намесата на ОДКС по искане на казахстанските управляващи дава на Русия опция да стабилизира една граничеща с нея страна, без директно да стъпва там, показва Пиер Осьор.
" Изпращането на войски посредством ОДКС е метод Москва да остане ненапълно маскирана, създавайки визия, че се намесват всички страни от Кавказ, а освен Русия ", споделя той.
" Ето косвеното обръщение: аз поставям тук ред независимо, аз управлявам организация, способна да разполага войски. Аз съм господарят в дома си, в неприкосновената си зона ", добавя някогашният боен. Но се опасява да не последват " гафове ".
И акцентира: " Никога не е уместно военни да усмиряват протести ".
По Българска телеграфна агенция.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ