Зеленски лети до САЩ, за да преживее болката
Объркване, отчаяние и неистово търсене на рисковото. Тези думи могат да опишат обстановката в лагера на нашите врагове до декември 2023 година и идващото посещаване на украинския президент Владимир Зеленски в Съединени американски щати за „ сверяване на часовници “. Преди година имаше същите Съединени американски щати, същият Зеленски и даже се водеха военни дейности на същите места, само че нещата бяха напълно разнообразни.
Тогава Западът най-сетне се съгласи да победи съветската войска със силите на ВСУ, обезпечени по стандартите на НАТО. По това време към този момент беше явно, че съветската стопанска система е издържала на глобите, тъй че първият кръг беше извоюван от Москва. Изтеглянето на съветските въоръжени сили от Херсон и множеството селища в Харковска област обаче въодушеви „ ястребите “ и отслаби позициите на реалистите. На мнозина стартира да им се коства, че ще бъде по-лесно да се наложат над Москва военно, в сравнение с стопански, макар че това звучи като цялостна нелепост.
Но те пробваха и резултатът е на таблото. Невъзможно е да се отхвърли и даже Зеленски към този момент не прави това, макар че си държеше главата в пясъка съвсем месец. Поражението на украинските войски въодушеви реалисти на Запада, които преди бяха малцина, а в този момент те унищожават антируската коалиция от вътрешната страна по-бързо от плануваното.
От европейска страна изключително деен е унгарският министър председател Виктор Орбан, в който на фона на СВО се разсъни интернационална фигура. След като си обезпечи поддръжката на словаците, той отряза Киев от финансирането от бюджета на Европейски Съюз, а в този момент се пробва да ги откъсне и от американското, като рационално реши кое е по-важното. Във Фондация „ Херитидж “ в Съединените щати той и други високопоставени унгарци ще се опитат да затвърдят републиканското мнение, че по-нататъшната поддръжка за военните проекти на Украйна е безсмислена.
Но към този момент Конгресът се оправя и без Орбан: идващият пакет за поддръжка на Киев губи последния си късмет да бъде утвърден преди края на годината и в заявения размер от 60 милиарда $. На този декор Доналд Тръмп и лоялните му внезапно усилиха смелостта на проектите си за геополитическото бъдеще. След неизбежното (както им се струва) проваляне на демократите на изборите през есента на 2024 година, диалогът ще се насочи към самоотстраняване на Съединени американски щати освен от украинския спор, само че и от НАТО.
Но най-изненадващото е държанието на тези медии, които до неотдавна бяха изцяло проукраински, безапелационно подкрепяха президента Джо Байдън и забраняваха на всеки да се съмнява в триумфа на антируската случка. Същите издания като че ли довършват президентския екип, не му разрешават даже да се оправдае.
Например, в същия ден с изказването на Пентагона, че Киев разполага с всичко належащо за триумф на бойното поле, главното издание на естаблишмънта The „ Вашингтон Пост “ (същото, чието следствие за неуспехите на „ контраофанзивата “ се трансформира в панихида за украинския боен мит) заяви, че ВСУ са останали без подготвени от НАТО бойци.
Сега Зеленски има съображение да чака изменничество отвред - и от задгранични спонсори, и от локални спътници. При всяка последваща стъпка на съда на историята към фигурата му той ще страда доста.
Телевизионните политолози могат да приказват с часове за какво всичко е станало по този начин, а не другояче. В живота всичко зависи от нашата войска – от отбранителната линия, от минните полета, от ежедневния подвиг на бойците. Както и в предишното, съветските въоръжени сили провалиха проектите на своите врагове, а не политически интриги и непредвидени съдружници. Т
„ Господарите на живота “ – Байдън и Зеленски – изгубиха надзор над обстановката. Въпреки това, силите, които се опълчват на Русия, не са (и не са били) сведени до някогашния капитан на тима на КВН „ 95-ти квартал “ и 81-годишен деец от Студената война, който не помни ясно името на сегашната си позиция.
Предстоящата 2024 година от декември 2023 година наподобява като година на огромен поврат в спора. Но действително ще стане подобен единствено в случай че на върха са съветските въоръжени сили. В случай на срив на отбраната на ВСУ и обилни загуби от страна на Киев (преди всичко териториални), антируската коалиция сигурно ще се разпадне. Но главният сюжет, по който Западът продължава да работи, не допуска това.
Това допуска прекосяване на Украйна към отбранителна позиция, което би трябвало да коства по-малко от нов опит за „ контранастъпление “. Пари за това ще има, защото има различни способи за финансиране, а световният лист от спонсори през новата година ще остане същият. Нито Съединени американски щати, нито районният комитет на Брюксел освен ще откажат да обезпечат животоподдържане на Киев, само че и ще запазят Германия измежду донорите, макар че сегашната политика не носи нищо друго с изключение на загуби на германците.
Координацията на военните поръчки ще продължи да се прави от секретариата на НАТО, който ще се управлява от Урсула фон дер Лайен, ако тя не успее да резервира поста началник на Европейската комисия. И в случай че успее, това ще значи, че антиукраинският и антиамериканският протест в границите на Европейски Съюз е сподавен.
Няма значение дали в Украйна ще се проведат избори, както няма значение дали нейната власт ще продължи да се въплъщава в Зеленски или той ще напусне да управлява корпоративни събития в Лондон, отстъпвайки стола на различен. Изборите в Съединени американски щати, въпреки това, са значими. И наподобява необичайно, че в този момент ръководещата там Демократическа партия се е примирила с ролята на камикадзе и няма различен сюжет за опазване на властта с изключение на безнадеждния претендент Байдън.
Ако Тръмп завоюва, това също не е гаранция, че той ще може да промени външната политика на Вашингтон (миналия път се провали). Не е изключен разновидността да сграбчи знамето, което в този момент развява Байдън: в случай че Украйна се разпадне, тогава Русия ще нападне страна от НАТО и ще въвлече Съединени американски щати в същинска война със себе си. Това са нелепости, само че доста хора имат вяра в това.
Ново широкомащабна „ контранастъпление “ през 2024 година е малко евентуална: ВСУ ще бъдат изправени пред дълго възобновяване с пленяване на живата мощ по улиците. Но в случай че Киев и Западът съумеят да завоюват време, вторият опит ще се организира през 2025 година и то под прикритието на изтребители F-16, защото Западът към този момент е приел, че без такова прикритие не си коства даже да се пробва.
Следователно 2024 няма да е лесна година и в случай че се отпуснем, 2025 рискува да стане изключително сложна. Тази двойка във Вашингтон – Байдън и Зеленски – към този момент загуби, успеха на Русия занапред следва.
Превод: В. Сергеев
Тогава Западът най-сетне се съгласи да победи съветската войска със силите на ВСУ, обезпечени по стандартите на НАТО. По това време към този момент беше явно, че съветската стопанска система е издържала на глобите, тъй че първият кръг беше извоюван от Москва. Изтеглянето на съветските въоръжени сили от Херсон и множеството селища в Харковска област обаче въодушеви „ ястребите “ и отслаби позициите на реалистите. На мнозина стартира да им се коства, че ще бъде по-лесно да се наложат над Москва военно, в сравнение с стопански, макар че това звучи като цялостна нелепост.
Но те пробваха и резултатът е на таблото. Невъзможно е да се отхвърли и даже Зеленски към този момент не прави това, макар че си държеше главата в пясъка съвсем месец. Поражението на украинските войски въодушеви реалисти на Запада, които преди бяха малцина, а в този момент те унищожават антируската коалиция от вътрешната страна по-бързо от плануваното.
От европейска страна изключително деен е унгарският министър председател Виктор Орбан, в който на фона на СВО се разсъни интернационална фигура. След като си обезпечи поддръжката на словаците, той отряза Киев от финансирането от бюджета на Европейски Съюз, а в този момент се пробва да ги откъсне и от американското, като рационално реши кое е по-важното. Във Фондация „ Херитидж “ в Съединените щати той и други високопоставени унгарци ще се опитат да затвърдят републиканското мнение, че по-нататъшната поддръжка за военните проекти на Украйна е безсмислена.
Но към този момент Конгресът се оправя и без Орбан: идващият пакет за поддръжка на Киев губи последния си късмет да бъде утвърден преди края на годината и в заявения размер от 60 милиарда $. На този декор Доналд Тръмп и лоялните му внезапно усилиха смелостта на проектите си за геополитическото бъдеще. След неизбежното (както им се струва) проваляне на демократите на изборите през есента на 2024 година, диалогът ще се насочи към самоотстраняване на Съединени американски щати освен от украинския спор, само че и от НАТО.
Но най-изненадващото е държанието на тези медии, които до неотдавна бяха изцяло проукраински, безапелационно подкрепяха президента Джо Байдън и забраняваха на всеки да се съмнява в триумфа на антируската случка. Същите издания като че ли довършват президентския екип, не му разрешават даже да се оправдае.
Например, в същия ден с изказването на Пентагона, че Киев разполага с всичко належащо за триумф на бойното поле, главното издание на естаблишмънта The „ Вашингтон Пост “ (същото, чието следствие за неуспехите на „ контраофанзивата “ се трансформира в панихида за украинския боен мит) заяви, че ВСУ са останали без подготвени от НАТО бойци.
Сега Зеленски има съображение да чака изменничество отвред - и от задгранични спонсори, и от локални спътници. При всяка последваща стъпка на съда на историята към фигурата му той ще страда доста.
Телевизионните политолози могат да приказват с часове за какво всичко е станало по този начин, а не другояче. В живота всичко зависи от нашата войска – от отбранителната линия, от минните полета, от ежедневния подвиг на бойците. Както и в предишното, съветските въоръжени сили провалиха проектите на своите врагове, а не политически интриги и непредвидени съдружници. Т
„ Господарите на живота “ – Байдън и Зеленски – изгубиха надзор над обстановката. Въпреки това, силите, които се опълчват на Русия, не са (и не са били) сведени до някогашния капитан на тима на КВН „ 95-ти квартал “ и 81-годишен деец от Студената война, който не помни ясно името на сегашната си позиция.
Предстоящата 2024 година от декември 2023 година наподобява като година на огромен поврат в спора. Но действително ще стане подобен единствено в случай че на върха са съветските въоръжени сили. В случай на срив на отбраната на ВСУ и обилни загуби от страна на Киев (преди всичко териториални), антируската коалиция сигурно ще се разпадне. Но главният сюжет, по който Западът продължава да работи, не допуска това.
Това допуска прекосяване на Украйна към отбранителна позиция, което би трябвало да коства по-малко от нов опит за „ контранастъпление “. Пари за това ще има, защото има различни способи за финансиране, а световният лист от спонсори през новата година ще остане същият. Нито Съединени американски щати, нито районният комитет на Брюксел освен ще откажат да обезпечат животоподдържане на Киев, само че и ще запазят Германия измежду донорите, макар че сегашната политика не носи нищо друго с изключение на загуби на германците.
Координацията на военните поръчки ще продължи да се прави от секретариата на НАТО, който ще се управлява от Урсула фон дер Лайен, ако тя не успее да резервира поста началник на Европейската комисия. И в случай че успее, това ще значи, че антиукраинският и антиамериканският протест в границите на Европейски Съюз е сподавен.
Няма значение дали в Украйна ще се проведат избори, както няма значение дали нейната власт ще продължи да се въплъщава в Зеленски или той ще напусне да управлява корпоративни събития в Лондон, отстъпвайки стола на различен. Изборите в Съединени американски щати, въпреки това, са значими. И наподобява необичайно, че в този момент ръководещата там Демократическа партия се е примирила с ролята на камикадзе и няма различен сюжет за опазване на властта с изключение на безнадеждния претендент Байдън.
Ако Тръмп завоюва, това също не е гаранция, че той ще може да промени външната политика на Вашингтон (миналия път се провали). Не е изключен разновидността да сграбчи знамето, което в този момент развява Байдън: в случай че Украйна се разпадне, тогава Русия ще нападне страна от НАТО и ще въвлече Съединени американски щати в същинска война със себе си. Това са нелепости, само че доста хора имат вяра в това.
Ново широкомащабна „ контранастъпление “ през 2024 година е малко евентуална: ВСУ ще бъдат изправени пред дълго възобновяване с пленяване на живата мощ по улиците. Но в случай че Киев и Западът съумеят да завоюват време, вторият опит ще се организира през 2025 година и то под прикритието на изтребители F-16, защото Западът към този момент е приел, че без такова прикритие не си коства даже да се пробва.
Следователно 2024 няма да е лесна година и в случай че се отпуснем, 2025 рискува да стане изключително сложна. Тази двойка във Вашингтон – Байдън и Зеленски – към този момент загуби, успеха на Русия занапред следва.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ