Душа за продан
Обадих се в заложната къща, че имам за обмен още дреболии, и те рекоха, че незабавно ще пратят специалист по оценките.
Експертът огледа в детайли жилището ми и рече:
- Ами то нищо не е останало. Ти съвсем всичко си изнесъл към този момент.
- Така е – признах си аз, – от доста време съм без работа. От на никое място не идват кинти, а единствено разноски.
Той продължи да обикаля из къщата ми.
- Имал си дрешник, кресла и маса, но към този момент си ги продал, нали?
- Отдавна. Креслата станаха непотребни, тъй като кой дрипльо се опъва на кресло? После и дрешникът потегли след тях, тъй като и облеклата ми понижиха. За масата, какво да ти кажа? Тя отпадна някак от единствено себе си.
- Разбирам – споделя специалистът. – Не си единствено ти в такава обстановка, има стотици като тебе.
- Виж, драги – споделям му, – това не е обстановка, а животът ми. Ситуация е, в случай че в рейса ме гепи контрольорът, че нямам билет. А това, че аз непрекъснато нямам билет, е животът ми, разбираш ли?
Той нищо не рече.
- Това – продължих аз – единствено по инерция го назоваваме живот, само че то от дълго време не е. Просто е някакво безпределно надхитряне, че това е обикновено и че по този начин би трябвало да е. А всички знаем, че нищо не е наред.
Той стоеше против мен и отмяташе нещо в бележника си.
- Ние – продължих – с огромен възторг взехме решение да бутнем остарялото и ретроградното, а след това на чисто да построим новото и красивото. И какво стана?
Той подвигна плещи.
- Стана по този начин – крещя му, – че нито остарялото си отиде напълно, нито новото изградихме вярно. Да, нещо бутнахме и демонтирахме, друго нещо започнахме да подреждаме и да му викаме, че е вярно и демократично. И до момента в който схванем, че сме доста надалеч от същинското и вярното, животът ни изтече, а ние започнахме да мислим единствено за едно – по какъв начин да си купуваме самун.
- Виждам – споделя специалистът, – че си продал лъжиците, вилиците и посудата от кухнята. Само един нож си си оставил, само че той не коства нищо, от мен да го знаеш.
- Ножа – споделям му – го оставих за всеки случай. Но всичко друго шитнах, не ми трябват към този момент принадлежности. Преди време се хранехме три пъти дневно, само че през днешния ден не е толкоз с напрежение ситуацията.
Той кимна:
- Разбирам!
- Нищо не разбираш – споделям му. – Душа не ми остана към този момент. Животът изтече сред леглото и тв приемника и нищо положително не ми донесе.
- Аха – вика той, – виждам, че леглото ти към този момент го няма, само че тв приемника си запазил. Работи ли?
- Леглото не ми е нужно – изяснявам, – омотавам се в остарели вестници. Хартията е заплашителен изолатор, пази и от горещина, и от мраз.
- Иначе – споделям му – тв приемникът си работи, от него узнавам какъв брой добре е всичко и кои са враговете ни.
- Телевизори – вика специалистът – имаме доста, но мога да ти дам някой лев. Хората все си купуват ново и ново, а след това всичко влачат при нас, тъй като на врата им висват заеми и периоди.
- Не! – споделям изрично аз. – Телевизора не си го давам. Обувките си ще продам, последната си риза ти давам, само че тв приемника – не.
- Твоя работа – вика специалистът и затваря бележника си.
- Чакай – спирам го. – Готов съм да ти продам душата си!
Той отново ме гледа.
- Душата си продаваш, само че тв приемника не, по този начин ли? – пита.
- Точно по този начин. Нямаш такава оферта, сигурен съм! Човешката душа рядко се продава! Колко даваш?
- Глупости – споделя той, – да не си мислиш, че единствено ти предлагаш такова нещо – складът ни прелива от продадени ориси. Пък и самичък рече, че към този момент не ти е останала кой знае какъв брой душа! Давам ти два лв. за душата!
- Много на ниска цена, бе! – крещя му аз.
Той не се предава:
- Каквато душата – такава и цената!
- Не бързай! – споделям. – Душата ми доста е изстрадала, напряко мога да кажа, че душата ме боли за мен си, за този народ и държава…
- Добре – вика оня, – протоколирам си: и ненормален. Само не се мотай доста, че цената може още да падне.
Експертът огледа в детайли жилището ми и рече:
- Ами то нищо не е останало. Ти съвсем всичко си изнесъл към този момент.
- Така е – признах си аз, – от доста време съм без работа. От на никое място не идват кинти, а единствено разноски.
Той продължи да обикаля из къщата ми.
- Имал си дрешник, кресла и маса, но към този момент си ги продал, нали?
- Отдавна. Креслата станаха непотребни, тъй като кой дрипльо се опъва на кресло? После и дрешникът потегли след тях, тъй като и облеклата ми понижиха. За масата, какво да ти кажа? Тя отпадна някак от единствено себе си.
- Разбирам – споделя специалистът. – Не си единствено ти в такава обстановка, има стотици като тебе.
- Виж, драги – споделям му, – това не е обстановка, а животът ми. Ситуация е, в случай че в рейса ме гепи контрольорът, че нямам билет. А това, че аз непрекъснато нямам билет, е животът ми, разбираш ли?
Той нищо не рече.
- Това – продължих аз – единствено по инерция го назоваваме живот, само че то от дълго време не е. Просто е някакво безпределно надхитряне, че това е обикновено и че по този начин би трябвало да е. А всички знаем, че нищо не е наред.
Той стоеше против мен и отмяташе нещо в бележника си.
- Ние – продължих – с огромен възторг взехме решение да бутнем остарялото и ретроградното, а след това на чисто да построим новото и красивото. И какво стана?
Той подвигна плещи.
- Стана по този начин – крещя му, – че нито остарялото си отиде напълно, нито новото изградихме вярно. Да, нещо бутнахме и демонтирахме, друго нещо започнахме да подреждаме и да му викаме, че е вярно и демократично. И до момента в който схванем, че сме доста надалеч от същинското и вярното, животът ни изтече, а ние започнахме да мислим единствено за едно – по какъв начин да си купуваме самун.
- Виждам – споделя специалистът, – че си продал лъжиците, вилиците и посудата от кухнята. Само един нож си си оставил, само че той не коства нищо, от мен да го знаеш.
- Ножа – споделям му – го оставих за всеки случай. Но всичко друго шитнах, не ми трябват към този момент принадлежности. Преди време се хранехме три пъти дневно, само че през днешния ден не е толкоз с напрежение ситуацията.
Той кимна:
- Разбирам!
- Нищо не разбираш – споделям му. – Душа не ми остана към този момент. Животът изтече сред леглото и тв приемника и нищо положително не ми донесе.
- Аха – вика той, – виждам, че леглото ти към този момент го няма, само че тв приемника си запазил. Работи ли?
- Леглото не ми е нужно – изяснявам, – омотавам се в остарели вестници. Хартията е заплашителен изолатор, пази и от горещина, и от мраз.
- Иначе – споделям му – тв приемникът си работи, от него узнавам какъв брой добре е всичко и кои са враговете ни.
- Телевизори – вика специалистът – имаме доста, но мога да ти дам някой лев. Хората все си купуват ново и ново, а след това всичко влачат при нас, тъй като на врата им висват заеми и периоди.
- Не! – споделям изрично аз. – Телевизора не си го давам. Обувките си ще продам, последната си риза ти давам, само че тв приемника – не.
- Твоя работа – вика специалистът и затваря бележника си.
- Чакай – спирам го. – Готов съм да ти продам душата си!
Той отново ме гледа.
- Душата си продаваш, само че тв приемника не, по този начин ли? – пита.
- Точно по този начин. Нямаш такава оферта, сигурен съм! Човешката душа рядко се продава! Колко даваш?
- Глупости – споделя той, – да не си мислиш, че единствено ти предлагаш такова нещо – складът ни прелива от продадени ориси. Пък и самичък рече, че към този момент не ти е останала кой знае какъв брой душа! Давам ти два лв. за душата!
- Много на ниска цена, бе! – крещя му аз.
Той не се предава:
- Каквато душата – такава и цената!
- Не бързай! – споделям. – Душата ми доста е изстрадала, напряко мога да кажа, че душата ме боли за мен си, за този народ и държава…
- Добре – вика оня, – протоколирам си: и ненормален. Само не се мотай доста, че цената може още да падне.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ