О, да! Раздялата може и да боли, но също така

О, да! Раздялата може и да боли, само че също по този начин е и най-пречистващият развой, през който може да преминеш. Преодолява ли се някой, който е бил целият свят за теб? Отговорът е да, само че не изцяло. Някъде, надълбоко в сърцето си, ще го пазиш постоянно. Ще носиш загатна за него с теб. Навсякъде. Да, може и да усещаш от време на време болежка, когато си спомняш за него. Но няма да е по този начин, както в самото начало. В началото на раздялата ти се умира. Защото не си представяш живота си без твоята обич. Питаш се по какъв начин ще продължиш напред? Не виждаш излаз. Нито бъдеще. Без него. Без вас.

Смазващата болежка е тази, за която след време ще благодариш. На нея. На него. Защото раздялата с твоя сътрудник, който по този начин мощно обичаше, ще те направи доста по-силна. И ще ти покаже, че не времето лекува, а ти самата. Ти си тази, която ще излекува сърцето си. Бавно. Постепенно. Много пъти ще се отказваш, предаваш. След което още веднъж ще искаш да опиташ.

Всичко в този живот се случва с причина. Може би първоначално не може да разберем каква е тя и се усещаме по този начин, като че ли проклинание тегне над нас. Но истината е, че един ден, всички ние ще осъзнаем, че болката, която ни се е случила, не е била на вятъра.

Невъзможно е там, където има обич да не боли. Невъзможно е да не ти липсва някой, който е бил част освен от живота ти, само че и от теб самата. Но е изцяло допустимо да преодолееш раздялата си с него. Както и самия него.

Просто би трябвало време. Сила. Упоритост. И най-много обич. Към теб, блага. Само в случай че се обичаш същински, ще си окажеш помощ. По-малко да боли. А един ден – болката ще напусне тялото и душата ти. Завинаги. Не вярваш? Повярвай.

Представяме ти някои от методите, които ще ти оказват помощ по-лесно да преживееш раздялата с него.

Нормално е да боли

Напълно обикновено е да тъгуваш за някой, с който си имала дълга връзка и още повече си го обичала. Представяла си си, че до края на живота ти, той ще е част от него. Искаше да си създадете лично семейство и да живеете дружно. Но животът е непредсказуем и ти беше подготвил друго. Раздяла. След този мъчителен удар, няма по какъв начин да ти е безразлично и да гледаш на нея като на нещо нищожно.

Дори и приятелите ти да повтарят, че по този начин е по-добре за теб и той не те е заслужаваш, знаеш, че това не е по този начин. Или най-малко за в този момент мислиш по този метод. Обичала си го, без значение какъв е той. Не се срамувай да плачеш. Сълзите лекуват. И не се прави, че нищо не е станало. Приеми болката като краткотраен посетител, който след време ще те напусне.

Кажи „ не “ на депресията

Това, че би трябвало да оставиш болката да превземе тялото ти, не значи, че би трябвало да е вечно част от теб. Не се поддавай на отрицателните мисли, тъй като има заплаха да те въвлекат в дълбока меланхолия, която още повече ще съсипе душeвността ти. Сега е моментът да не се затваряш в себе си. Говори намерено за своите усеща пред приятелите ти. Те са до теб и постоянно ще те поддържат. Дори може да започнеш да посещаваш психолог, който ще ти помогне по-лесно да преодолееш раздялата ти с него.

Излизай и се забавлявай. Животът не свършва с този мъж. И един ден ще се смееш, че си плакала тъкмо за него.

Наистина ли беше щастлива с него?

За какво тъкмо страдаш? Беше ли щастлива в тази връзка? Той караше ли те да сияеш и да се чувстваш като същинска жена? Обичаше ли те задоволително? Желаеше ли те? Чувстваше ли се специфична? Или ти беше моторът на тази връзка. Тази, която постоянно търсеше първа и тази, която обичаше повече.

Беше ли щастлива с него? Не, не приказваме за краткотрайно благополучие. Когато сте в леглото или когато ти прави благ жест. Беше ли щастлива всеки ден с него? Усмивката слизаше ли от лицето ли или тъгата е тази, която постоянно те посещаваше?

А в този момент, когато си отговори на този въпрос, е време за идващият подобен. Съжаляваш ли за тази разлъка? Защото не мислим, че би трябвало да страдаш за някой, с който не си била щастлива и не е дал всичко от себе си, с цел да те направи такава.

Той те приемаше за даденост. Собственост. И забравяше, че си жена. Жена, която има потребности. Която желае да бъде обичана. Желана. Специална.

Съжаляваш ли, че се раздели с човек, който беше кьорав и в никакъв случай не видя какво богатство има?

Продължаваш ли да страдаш?