Мислим за Covid-19 по грешен начин
Нямаме предходен опит със международна пандемия на ковид, тъй че когато Sars-CoV-2, вирусът, който предизвиква Covid-19, стартира да се популяризира, специалистите по публично здраве се опираха на опита си от грипните пандемии, с цел да оформят прогнозите си. Тези пандемии постоянно се разказват като " талази ". Вече видяхме задоволително, с цел да сменяем аналогията с океана с по-добра: wildfire - унищожителен огън, огнена буря.
Подобно на пожар, вирусът безмилостно търси гориво (човешки гостоприемници), опустошавайки някои области, до момента в който щади други. Пандемията ще продължи да се популяризира, до момента в който се реализира задоволителен имунитет на " стадото " (когато 50 до 70% от популацията е развило защитни антитела) за доста закъснение на заразяването. Ще реализираме стадния имунитет или посредством необятно публикувана зараза, или посредством ефикасна и необятно налична ваксина. И никакви празни обнадеждаващи приказки няма да трансформират този курс.
Сега имаме безапелационни доказателства, че Sars-CoV-2 не се въздейства от сезонността или районното време. Заразата се популяризира от човешки контакт и скупчване, което се случва в региони с висока плътност на популацията. Все още не знаем дали имунитетът е непрекъснат или временен. Ние също не знаем дали имунизацията, в случай че и когато я разработим, ще бъде огромен триумф като имунизациите против полиомиелит или морбили, или няма да е нищо повече от една ваксина против сезонен грип. Надяваме се напъните за създаване на ваксини да се окажат ефикасни, само че вярата не е тактика. Подобно на ХИВ, Sars-Cov-2 е тук, с цел да остане и реализмът би трябвало да образува стратегическия ни отговор.
Проучвания на предходни пандемии, войни и други времена със мощен народен стрес демонстрират, че хората реагират най-спокойно и дейно, когато водачите им кажат истината, даже в случай че тази истина е плашеща. Ако водачите през днешния ден нямат отговори, би трябвало да кажат на обществото какво вършат, с цел да научат повече. Досега Съединени американски щати ползват противоположния метод: известия с неразбираеми цели, които постоянно са научно неправилни, ирационално оптимистични и оставят обществото в обезверено комплициране по отношение на това на кого и защо да имат вяра, като науката е първа жертва. Трябва да насочим нашето обръщение към научните обстоятелства.
През идващите месеци заболеваемостта и смъртността в Съединени американски щати значително ще зависят от това до какъв брой " гориво " ще се докопа пожарът Covid-19. Въпреки че цялостното блокиране в жанр Ухан е непрактично, би трябвало да се доближим оптимално до него в горещи точки на рисково увеличаващ се брой случаи. Става дума за блокиране на всичко без витално значимите услуги, с цел да може да се доближи до " управляемо равнище " на болестта. Това е извънредно внимателен балансиращ акт, защото с цел да продължи да действа едно общество, са нужни толкоз доста функционалности. И въпреки всичко регионите, които съблюдават строги ограничавания като Ню Йорк и някои страни от Азия и Европа, демонстрираха, че можем да понижим смъртоносните цифри и да върнем стопанската система в по-безопасна социална среда.
За страдание, Съединени американски щати постоянно са прекомерно оптимистични и самоуверени: при първите признаци на някои ефикасни ограничения против Covid-19 въздъхнахме и заключихме, че сме минали пика и сме в платото, даже когато броят на случаите надвишава 20 000 дневно. Казахме си, че кривата е изравнена и бизнесът, както нормално, може да се възобнови. Мрачната статистика обаче приказва сама за себе си.
Трябва да сведем % на зараза до равнище, при което резултатите от тестванията са задоволително бързи, че последващото следене може да разпознава фактически контактите във времето, с цел да спре по-нататъшното предаване.
Нивото, което би трябвало да достигнем, е към два случая Sars-Cov-2 дневно за всеки 100 000 души в даден район. В момента не сме даже покрай тези резултати и най-належащият въпрос би трябвало да бъде какво да създадем, с цел да променим това. Ако нямаме сили и групова воля да предприемем и поддържаме равнището на строгите ограничения и блокиране, което ще е належащо в огромни елементи на Съединени американски щати, както и гъвкавостта да реагираме бързо и уверено, когато и където избухне огнище, броят на новите случаи и на смъртните случаи може да бъде изумителен, надалеч надхвърлящ претърпяното до момента.
Не чакаме това да бъде основано на национално равнище от сегашните ръководещи. Всички ръководещи, които са на огневата линия, схващат здравните, икономическите, обществените и политическите рецесии, които този вирус предизвиква. Следователно от тях ще зависи дали да запазят статуквото и да следят броя на случаите, които не престават да се усилват или да ползват по-агресивните ограничения за публично здраве, нужни освен за лекуване на болните, само че и за попречване на разпространяването.
Съединени американски щати исторически са били водачи в региона на епидемиологията и публичното здраве, само че в този момент би трябвало да погледнем образеца на страни като Южна Корея и Сингапур, някои страни от Европейски Съюз, както и региони като Ню Йорк, които признаха предизвикването по-рано; осигуриха почтено и дейно управление на спешните мерки; активизираха всички запаси за тестване и следене на контактните лица.
Знаем, че стратегическото блокиране предизвиква огромни стопански и обществени болки и би трябвало да сме подготвени да продължим да се грижим за страдащите от това, без значение от цената. Няма глупави или лесни отговори и даже нациите, които в началото реализираха известни триумфи с ограничаващите си ограничения, са изправени пред ново разпространяване, когато стопанските системи им се отворят още веднъж.
Но в едно можем да бъдем сигурни: цената на това да не действаме надалеч ще надвиши цената на втория ни късмет да реализираме това. И може да нямаме лукса трети късмет...------------------------------------*Майкъл Т. Остерхолм е професор в Регентс и шеф на Центъра за проучване и политика на инфекциозните болести в Университета в Минесота. Марк Олшакер е сценарист и режисьор на документални филми. Те са създателите на Deadliest Enemy: Our War Against Killer Germs.
Подобно на пожар, вирусът безмилостно търси гориво (човешки гостоприемници), опустошавайки някои области, до момента в който щади други. Пандемията ще продължи да се популяризира, до момента в който се реализира задоволителен имунитет на " стадото " (когато 50 до 70% от популацията е развило защитни антитела) за доста закъснение на заразяването. Ще реализираме стадния имунитет или посредством необятно публикувана зараза, или посредством ефикасна и необятно налична ваксина. И никакви празни обнадеждаващи приказки няма да трансформират този курс.
Сега имаме безапелационни доказателства, че Sars-CoV-2 не се въздейства от сезонността или районното време. Заразата се популяризира от човешки контакт и скупчване, което се случва в региони с висока плътност на популацията. Все още не знаем дали имунитетът е непрекъснат или временен. Ние също не знаем дали имунизацията, в случай че и когато я разработим, ще бъде огромен триумф като имунизациите против полиомиелит или морбили, или няма да е нищо повече от една ваксина против сезонен грип. Надяваме се напъните за създаване на ваксини да се окажат ефикасни, само че вярата не е тактика. Подобно на ХИВ, Sars-Cov-2 е тук, с цел да остане и реализмът би трябвало да образува стратегическия ни отговор.
Проучвания на предходни пандемии, войни и други времена със мощен народен стрес демонстрират, че хората реагират най-спокойно и дейно, когато водачите им кажат истината, даже в случай че тази истина е плашеща. Ако водачите през днешния ден нямат отговори, би трябвало да кажат на обществото какво вършат, с цел да научат повече. Досега Съединени американски щати ползват противоположния метод: известия с неразбираеми цели, които постоянно са научно неправилни, ирационално оптимистични и оставят обществото в обезверено комплициране по отношение на това на кого и защо да имат вяра, като науката е първа жертва. Трябва да насочим нашето обръщение към научните обстоятелства.
През идващите месеци заболеваемостта и смъртността в Съединени американски щати значително ще зависят от това до какъв брой " гориво " ще се докопа пожарът Covid-19. Въпреки че цялостното блокиране в жанр Ухан е непрактично, би трябвало да се доближим оптимално до него в горещи точки на рисково увеличаващ се брой случаи. Става дума за блокиране на всичко без витално значимите услуги, с цел да може да се доближи до " управляемо равнище " на болестта. Това е извънредно внимателен балансиращ акт, защото с цел да продължи да действа едно общество, са нужни толкоз доста функционалности. И въпреки всичко регионите, които съблюдават строги ограничавания като Ню Йорк и някои страни от Азия и Европа, демонстрираха, че можем да понижим смъртоносните цифри и да върнем стопанската система в по-безопасна социална среда.
За страдание, Съединени американски щати постоянно са прекомерно оптимистични и самоуверени: при първите признаци на някои ефикасни ограничения против Covid-19 въздъхнахме и заключихме, че сме минали пика и сме в платото, даже когато броят на случаите надвишава 20 000 дневно. Казахме си, че кривата е изравнена и бизнесът, както нормално, може да се възобнови. Мрачната статистика обаче приказва сама за себе си.
Трябва да сведем % на зараза до равнище, при което резултатите от тестванията са задоволително бързи, че последващото следене може да разпознава фактически контактите във времето, с цел да спре по-нататъшното предаване.
Нивото, което би трябвало да достигнем, е към два случая Sars-Cov-2 дневно за всеки 100 000 души в даден район. В момента не сме даже покрай тези резултати и най-належащият въпрос би трябвало да бъде какво да създадем, с цел да променим това. Ако нямаме сили и групова воля да предприемем и поддържаме равнището на строгите ограничения и блокиране, което ще е належащо в огромни елементи на Съединени американски щати, както и гъвкавостта да реагираме бързо и уверено, когато и където избухне огнище, броят на новите случаи и на смъртните случаи може да бъде изумителен, надалеч надхвърлящ претърпяното до момента.
Не чакаме това да бъде основано на национално равнище от сегашните ръководещи. Всички ръководещи, които са на огневата линия, схващат здравните, икономическите, обществените и политическите рецесии, които този вирус предизвиква. Следователно от тях ще зависи дали да запазят статуквото и да следят броя на случаите, които не престават да се усилват или да ползват по-агресивните ограничения за публично здраве, нужни освен за лекуване на болните, само че и за попречване на разпространяването.
Съединени американски щати исторически са били водачи в региона на епидемиологията и публичното здраве, само че в този момент би трябвало да погледнем образеца на страни като Южна Корея и Сингапур, някои страни от Европейски Съюз, както и региони като Ню Йорк, които признаха предизвикването по-рано; осигуриха почтено и дейно управление на спешните мерки; активизираха всички запаси за тестване и следене на контактните лица.
Знаем, че стратегическото блокиране предизвиква огромни стопански и обществени болки и би трябвало да сме подготвени да продължим да се грижим за страдащите от това, без значение от цената. Няма глупави или лесни отговори и даже нациите, които в началото реализираха известни триумфи с ограничаващите си ограничения, са изправени пред ново разпространяване, когато стопанските системи им се отворят още веднъж.
Но в едно можем да бъдем сигурни: цената на това да не действаме надалеч ще надвиши цената на втория ни късмет да реализираме това. И може да нямаме лукса трети късмет...------------------------------------*Майкъл Т. Остерхолм е професор в Регентс и шеф на Центъра за проучване и политика на инфекциозните болести в Университета в Минесота. Марк Олшакер е сценарист и режисьор на документални филми. Те са създателите на Deadliest Enemy: Our War Against Killer Germs.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ