Нямам нужда от любов, за която трябва да се моля
Нямам потребност от връзка, в която би трябвало да потвърдя, че съм почтена за нечия обич. Защото знам моята стойност и знам, че заслужавам повече. Нямам потребност от връзка, в която непрекъснато би трябвало да се чудя за какво не съм задоволително добра.
Не желая връзка, в която постоянно би трябвало да те преследвам. И тъкмо това правех от самото начало. Преследвах те и желаех да се ангажираш с мен. Преследвахте, тъй като желаех нещо съществено. И това беше най-унизителното нещо, което съм правила.
Не ми би трябвало обич, която би трябвало да очаквам. Постоянно ме напускаше и се връщаше при мен, когато си пожелаеш. Но, знаеше, че имате кой да те чака всякога, когато решиш да се върнеш- аз бях там. Мислех, че връщането ти при мен е доказателство за твоята обич, само че в този момент съзнавам, че всичко е било неистина.
Нямам потребност от връзка, в която би трябвало да се усещам по този начин, като че ли те подбутвам да бъдеш с мен. С теб постоянно бях индивида, който инициира всичко. Чувствах, че могат да минат дни, без да проведем логичен диалог и даже не го забелязваше.
Не желая връзка, в която би трябвало да желая някой да ме харесва. Според теб постоянно съм била прекомерно сензитивна, прекомерно прочувствена и прекомерно нуждаеща се. И до момента в който се пробвах да трансформира тези неща в мен, с цел да може най-сетне да харесаш моята персона, разбрах, че това съм аз и че не е нужно да се трансформирам за никого. Ако в миналото си ме обичал, нямаше да би трябвало да трансформирам същността на моето създание поради теб. Ако в миналото си ме обичал, щеше да ме приемеш каквато съм.
Нямам потребност от обич, в която би трябвало да апелирам за внимание и любов. Тези неща би трябвало да са естествени във всяка връзка, само че ти ме накара да се усещам по този начин, като че ли спечелвам премия всякога, когато ми даваше малко от времето си. Никога не бях приоритет за теб, само че ти съумя да ме убедиш, че нямах право да желая повече.
Нямам потребност от обич, в която нямат време за мен. Отне ми много време, преди да схвана, че любовта не би трябвало да бъде такава. Просто отхвърлих да приема, че в никакъв случай не можеш да ме обичаш по този начин, както те обичам аз. Никога нямаше време за мен.
Исках да допускам в любовта ти към мен. Но в този момент знам, че в никакъв случай не си ме обичал същински, а аз не заслужавам такава връзка.
Не желая връзка, в която постоянно би трябвало да те преследвам. И тъкмо това правех от самото начало. Преследвах те и желаех да се ангажираш с мен. Преследвахте, тъй като желаех нещо съществено. И това беше най-унизителното нещо, което съм правила.
Не ми би трябвало обич, която би трябвало да очаквам. Постоянно ме напускаше и се връщаше при мен, когато си пожелаеш. Но, знаеше, че имате кой да те чака всякога, когато решиш да се върнеш- аз бях там. Мислех, че връщането ти при мен е доказателство за твоята обич, само че в този момент съзнавам, че всичко е било неистина.
Нямам потребност от връзка, в която би трябвало да се усещам по този начин, като че ли те подбутвам да бъдеш с мен. С теб постоянно бях индивида, който инициира всичко. Чувствах, че могат да минат дни, без да проведем логичен диалог и даже не го забелязваше.
Не желая връзка, в която би трябвало да желая някой да ме харесва. Според теб постоянно съм била прекомерно сензитивна, прекомерно прочувствена и прекомерно нуждаеща се. И до момента в който се пробвах да трансформира тези неща в мен, с цел да може най-сетне да харесаш моята персона, разбрах, че това съм аз и че не е нужно да се трансформирам за никого. Ако в миналото си ме обичал, нямаше да би трябвало да трансформирам същността на моето създание поради теб. Ако в миналото си ме обичал, щеше да ме приемеш каквато съм.
Нямам потребност от обич, в която би трябвало да апелирам за внимание и любов. Тези неща би трябвало да са естествени във всяка връзка, само че ти ме накара да се усещам по този начин, като че ли спечелвам премия всякога, когато ми даваше малко от времето си. Никога не бях приоритет за теб, само че ти съумя да ме убедиш, че нямах право да желая повече.
Нямам потребност от обич, в която нямат време за мен. Отне ми много време, преди да схвана, че любовта не би трябвало да бъде такава. Просто отхвърлих да приема, че в никакъв случай не можеш да ме обичаш по този начин, както те обичам аз. Никога нямаше време за мен.
Исках да допускам в любовта ти към мен. Но в този момент знам, че в никакъв случай не си ме обичал същински, а аз не заслужавам такава връзка.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ