Нямам навика да чета рецензии за спектаклите, които ми предстои

Нямам навика да чета рецензии за спектаклите, които ми следва да виждам, още повече в родните медии отзивите са непроменяемо позитивни, нали съответните публицисти внимават да продължат да ги канят и отсега нататък на всички места гратис, а рецензията у нас се приема постоянно персонално. Днес изцяло инцидентно попаднах на две зрителски отзиви за представлението „ Завръщане във Витенберг “ на Георги Тенев и Иван Добчев. Едното мнение беше, че артистите са доста положителни, само че текстът не коства, а изпод някой беше дал отговор – „ Това е елитарен спектакъл и не е за всеки “. Веднага се усъмних, че ми следва не най-хубавото театрално преживяване и уви, се оказах права.

Видяното довечера е доста надалеч от положителния спектакъл, макар отличната актьорска игра, забавните декори и атмосферата, която се основава на сцената. Текстът има претенциите да развие някои тематики от шекспировия спектакъл и да ги свърже с други модерни или като цяло всемирен. На места нравоученията са мъчно търпими, макар че Малин Кръстев сервира съжденията си с съвсем безспорна меродавност – забавно ми е по какъв начин се стимулира да играе облик, толкоз лишен от всевъзможни човешки качества. Същото се отнася и до останалите герои в пиесата – никой от тях не е човешки облик, те са като ходещи книги и всеки от тях чете на глас един нескончаем и много придирчив монолог. За страдание белетристиката не е спектакъл и макар, че намесата на Иван Добчев евентуално е точно в това да приспособява текста за сцена, резултатът не е впечатляващ. В четенето на една книга може да има единствено тематики за размисъл и вглъбяване в сериозното, само че в театъра наложително би трябвало да има и неспокойствие, да се предизвикат усеща и емоции… В „ Завръщане във Витенберг “ това липсва изцяло.

Не се усещам незадоволително образована или театрално непросветена, с цел да се комплексирам от това, че не ми харесва някоя „ елитарна “ пиеса. Просто мога да кажа уверено личното си мнение – „ Завръщане във Витенберг “ не си заслужава!