Джеф Бриджис: Пича от „Големия Лебовски“ живее във всеки от нас
Няма значение дали си милионер, звезда, артист с „ Оскар “… когато живееш в планинска общественост и би трябвало да помагаш за потушаването на горски пожар, ти си просто още един от множеството. Аз съм бил в тази обстановка. Изгубил съм близо 1600 декара земя в пастта на вилнеещия огън
Големият Джеф Бриджис се потвърди един от най-качествените американски артисти за последните три десетилетия. С ролята си на Пича в паметния мегахит на братята Коен „ Големият Лебовски “ от 1998-а година Бриджис се трансформира в културна икона за няколко генерации фенове от целия свят. През 2009-а той най-сетне завоюва и „ Оскар “ за основна мъжка роля с играта си в трогателната музикална драма „ Лудо сърце “. Новият филм на Джеф Бриджис се споделя „ Само смелите “ и споделя за трагичния и динамичен живот на пожарникарите.
– Мистър Бриджис, новият Ви филм „ Само смелите ” ни вкарва в всекидневието на хората в един от най-елитните пожарникарски екипи в света, наричани още и „ hot shots ”. Какво ги отличава от елементарните чиновници в системата?
– В началото и аз не правех особена разлика. Една от разликите е, че доста чест тези елитни пожарникари въобще не употребяват вода, с цел да потушат горските пожари, избуяли измежду природата. Те режат дървета, копаят в пясъка, от време на време употребяват огън против огъня и се отзовават на най-опасните произшествия. Професионалните им задания изискват рисково равнище на физическа и психическа подготовка. Те са строго профилирани. И ние искахме да разкажем вълнуващата история на един от тези рискови екипи.
– Какво научихте за физическите провокации пред тези пожарникари?
– Природата има опустошителна мощ, която не може да се съпоставя с нищо друго и по тази причина тези хора упражняват с невероятна дисциплинираност и извънреден интензитет. Трябва да са във форма целогодишно. Задължени са да се научат да населяват и да съществуват във допустимо най-враждебната и некомфортна среда. Когато би трябвало да се оправят с някой яростен горски пожар те са принудени да спят на земята и да претърпяват с малко храна. За тях топлото ястие е като благословия. Но сложната работа въодушевява тяхното другарство, сплотява ги, братството, което те образуват е тяхната компенсация. Те знаят, че зависят един от различен и си пазят гърбовете.
– Сюжетът наблюдава един от най-трагичните произшествия в историята на този първокласен екип пожарникари, когато през 2013-а година 19 мъже умират в битката против голям пожар. Как подходихте към деликатната тематика и какъв брой значимо беше за Вас да покажете и запазите тяхното завещание?
– Отдаването на респект и вярното репрезентиране на тяхната всеотдайност бяха най-важните неща за нас. Също по този начин се обградихме с хора, които имат опит в региона и ни насочваха, образоваха ни и ни посочваха по какъв начин най-реалистично да пресъздадем този рисков и мощно трагичен свят. На снимачната площадка непрекъснато имаше представители на елитния екип от пожарникари. Аз играя действителна персона – пожарникарския началник Дуейн, който също беше с мен по време на фотосите и ми помагаше ужасно доста във всичко. Беше доста значимо да съумея да предам страстите на този стабилен, мощен и самоуверен мъж, който открива, че 19 от неговите хора са били погълнати от огненото злополучие. Това беше най-трудното.
– Бихте ли описали Вашите връзки с огъня през годините?
– Борил съм се с пожари край моето ранчо в Монтана. Огънят постоянно се развихря там и ти постоянно би трябвало да си подготвен да окажеш помощ на себе си и на съседите си. Такава е средата – когато живееш в планинска област би трябвало да познаваш стихийните настроения на дивата природа и да си квалифициран за злополучие. Няма значение дали си милионер, звезда, артист с „ Оскар ”… когато живееш в планинска общественост и би трябвало да помагаш за потушаването на горски пожар, ти си просто още един от множеството. Аз съм бил в тази обстановка. Изгубил съм близо 1600 декара земя в пастта на вилнеещия огън. Дори по време на сватбата на щерка ми преди години огънят ни беше заобиколил.
– Наистина ли е фамилията Ви е трябвало няколко пъти да се изтегля от къщата Ви в Санта Барбара?
– Истина е. Тогава снимах филм, само че на моята брачна половинка и се наложи да се изтегля три пъти по време на разбушувалите се пожари. Преди години имах къща в Малибу, която бе изцяло унищожена от огъня. Затова и този план беше толкоз покрай сърцето ми.
В последна сметка съм удовлетворен от кино лентата „ Само смелите ”. Смятам, че успяхме да сътворим едно вдъхновяващо екранно прекарване, което да покаже на публиката куража и жертвоготовността на пожарникарите. Те отиват там, откъдето другите бягат. Наистина усетих, че е значимо да разкажем тяхната история. Също по този начин направихте уебсайт, отдаден на пожарникарите от този екип и техните фамилии, където всеки може да направи подаяние.
– Какво значи за Вас смелостта?
– Смелостта е безпределно забавна тематика. Каква е ролята на страха и би трябвало ли първо да изпиташ боязън, с цел да може да действаш самоуверено? Или е въпрос на процедура и техника? Да запазиш успокоение по време на рискови обстановки – това е една формулировка на смелостта за мен. В този филм се опитахме също да зададем въпроса.
– Как, съгласно Вас, да станем по-смели и като цяло по-добри хора?
– Живеем в доста противоположен свят, кондензиран с плюсове и минуси. Лично аз се пробвам да се боря със личния си цинизъм. Не искам да бъда безсрамник, само че е толкоз елементарно. Предполагам, че с възрастта и с претърпяните разочарования става комфортно да се превърнеш в безсрамник. Огънят още веднъж е мощен знак. Когато видиш пожара – бягаш ли в опит да се скриеш, или отиваш да помагаш за потушаването му. Това са въпросите, надълбоко залегнали в човешката природа. И аз, както всички останали, постоянно си ги задавам и си организирам мисловни опити.
– Използвахте ли същински огън по време на фотосите?
– Да, на снимачната площадка имаше същински огън. Един път Джош Бролин се приближи рисково до огнените езици и аз напряко се уплаших за него. Режисьорът го попита дали е добре и той отвърна, че е тип-топ, само че когато се обърна видяхме, че раницата му се е разтопила. Целият екип на кино лентата приключи фотосите с доста по-голям почит към огъня.
– Вече близо 20 години филмът „ Големия Лебовски ”, в който играете основната роля, е културен феномен, въодушевил личен фестивал, вяра и непрекъснати референции в медиите и Интернет. Как гледате на манията по това произведение?
– Филмът в действителност е шедьовър, който устоя на теста на времето и става все по-популярен и обичан. Хората в действителност се идентифицираха с облиците. Аз съм ужасно удовлетворен от любовта към моя облик Пича, която струи в Интернет и на всички места, където отида. Образът в действителност се настани в груповото въображение на няколко генерации. Предполагам, че Пича от „ Големия Лебовски ” живее във всеки един от нас.
Големият Джеф Бриджис се потвърди един от най-качествените американски артисти за последните три десетилетия. С ролята си на Пича в паметния мегахит на братята Коен „ Големият Лебовски “ от 1998-а година Бриджис се трансформира в културна икона за няколко генерации фенове от целия свят. През 2009-а той най-сетне завоюва и „ Оскар “ за основна мъжка роля с играта си в трогателната музикална драма „ Лудо сърце “. Новият филм на Джеф Бриджис се споделя „ Само смелите “ и споделя за трагичния и динамичен живот на пожарникарите.
– Мистър Бриджис, новият Ви филм „ Само смелите ” ни вкарва в всекидневието на хората в един от най-елитните пожарникарски екипи в света, наричани още и „ hot shots ”. Какво ги отличава от елементарните чиновници в системата?
– В началото и аз не правех особена разлика. Една от разликите е, че доста чест тези елитни пожарникари въобще не употребяват вода, с цел да потушат горските пожари, избуяли измежду природата. Те режат дървета, копаят в пясъка, от време на време употребяват огън против огъня и се отзовават на най-опасните произшествия. Професионалните им задания изискват рисково равнище на физическа и психическа подготовка. Те са строго профилирани. И ние искахме да разкажем вълнуващата история на един от тези рискови екипи.
– Какво научихте за физическите провокации пред тези пожарникари?
– Природата има опустошителна мощ, която не може да се съпоставя с нищо друго и по тази причина тези хора упражняват с невероятна дисциплинираност и извънреден интензитет. Трябва да са във форма целогодишно. Задължени са да се научат да населяват и да съществуват във допустимо най-враждебната и некомфортна среда. Когато би трябвало да се оправят с някой яростен горски пожар те са принудени да спят на земята и да претърпяват с малко храна. За тях топлото ястие е като благословия. Но сложната работа въодушевява тяхното другарство, сплотява ги, братството, което те образуват е тяхната компенсация. Те знаят, че зависят един от различен и си пазят гърбовете.
– Сюжетът наблюдава един от най-трагичните произшествия в историята на този първокласен екип пожарникари, когато през 2013-а година 19 мъже умират в битката против голям пожар. Как подходихте към деликатната тематика и какъв брой значимо беше за Вас да покажете и запазите тяхното завещание?
– Отдаването на респект и вярното репрезентиране на тяхната всеотдайност бяха най-важните неща за нас. Също по този начин се обградихме с хора, които имат опит в региона и ни насочваха, образоваха ни и ни посочваха по какъв начин най-реалистично да пресъздадем този рисков и мощно трагичен свят. На снимачната площадка непрекъснато имаше представители на елитния екип от пожарникари. Аз играя действителна персона – пожарникарския началник Дуейн, който също беше с мен по време на фотосите и ми помагаше ужасно доста във всичко. Беше доста значимо да съумея да предам страстите на този стабилен, мощен и самоуверен мъж, който открива, че 19 от неговите хора са били погълнати от огненото злополучие. Това беше най-трудното.
– Бихте ли описали Вашите връзки с огъня през годините?
– Борил съм се с пожари край моето ранчо в Монтана. Огънят постоянно се развихря там и ти постоянно би трябвало да си подготвен да окажеш помощ на себе си и на съседите си. Такава е средата – когато живееш в планинска област би трябвало да познаваш стихийните настроения на дивата природа и да си квалифициран за злополучие. Няма значение дали си милионер, звезда, артист с „ Оскар ”… когато живееш в планинска общественост и би трябвало да помагаш за потушаването на горски пожар, ти си просто още един от множеството. Аз съм бил в тази обстановка. Изгубил съм близо 1600 декара земя в пастта на вилнеещия огън. Дори по време на сватбата на щерка ми преди години огънят ни беше заобиколил.
– Наистина ли е фамилията Ви е трябвало няколко пъти да се изтегля от къщата Ви в Санта Барбара?
– Истина е. Тогава снимах филм, само че на моята брачна половинка и се наложи да се изтегля три пъти по време на разбушувалите се пожари. Преди години имах къща в Малибу, която бе изцяло унищожена от огъня. Затова и този план беше толкоз покрай сърцето ми.
В последна сметка съм удовлетворен от кино лентата „ Само смелите ”. Смятам, че успяхме да сътворим едно вдъхновяващо екранно прекарване, което да покаже на публиката куража и жертвоготовността на пожарникарите. Те отиват там, откъдето другите бягат. Наистина усетих, че е значимо да разкажем тяхната история. Също по този начин направихте уебсайт, отдаден на пожарникарите от този екип и техните фамилии, където всеки може да направи подаяние.
– Какво значи за Вас смелостта?
– Смелостта е безпределно забавна тематика. Каква е ролята на страха и би трябвало ли първо да изпиташ боязън, с цел да може да действаш самоуверено? Или е въпрос на процедура и техника? Да запазиш успокоение по време на рискови обстановки – това е една формулировка на смелостта за мен. В този филм се опитахме също да зададем въпроса.
– Как, съгласно Вас, да станем по-смели и като цяло по-добри хора?
– Живеем в доста противоположен свят, кондензиран с плюсове и минуси. Лично аз се пробвам да се боря със личния си цинизъм. Не искам да бъда безсрамник, само че е толкоз елементарно. Предполагам, че с възрастта и с претърпяните разочарования става комфортно да се превърнеш в безсрамник. Огънят още веднъж е мощен знак. Когато видиш пожара – бягаш ли в опит да се скриеш, или отиваш да помагаш за потушаването му. Това са въпросите, надълбоко залегнали в човешката природа. И аз, както всички останали, постоянно си ги задавам и си организирам мисловни опити.
– Използвахте ли същински огън по време на фотосите?
– Да, на снимачната площадка имаше същински огън. Един път Джош Бролин се приближи рисково до огнените езици и аз напряко се уплаших за него. Режисьорът го попита дали е добре и той отвърна, че е тип-топ, само че когато се обърна видяхме, че раницата му се е разтопила. Целият екип на кино лентата приключи фотосите с доста по-голям почит към огъня.
– Вече близо 20 години филмът „ Големия Лебовски ”, в който играете основната роля, е културен феномен, въодушевил личен фестивал, вяра и непрекъснати референции в медиите и Интернет. Как гледате на манията по това произведение?
– Филмът в действителност е шедьовър, който устоя на теста на времето и става все по-популярен и обичан. Хората в действителност се идентифицираха с облиците. Аз съм ужасно удовлетворен от любовта към моя облик Пича, която струи в Интернет и на всички места, където отида. Образът в действителност се настани в груповото въображение на няколко генерации. Предполагам, че Пича от „ Големия Лебовски ” живее във всеки един от нас.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ