Законът не пречи електронните медии да съобщават имената на корпоративните дарители
Няма законова спънка имената на корпоративните донори да бъдат споменавани в новинарските излъчвания на малките екрани и радиостанциите. Споменаването на донорите е не просто законно, само че и наложително за задачите на обективната информация, тъй като в противоположен случаи новината е непълна, а от време на време даже неразбираема.
Това е демонстрира разбор на българското и европейско законодателство, изработен от Симона Велева, докторант по конституционно право в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Тя показа изследването си на работна среща на тематика " Скрита реклама vs положителните вести. Образът на донорите в медиите ", проведена от Асоциацията на европейските публицисти и Българският дарителски конгрес.
От Българския дарителски конгрес от години сигнализират, че при репортажи и участия за корпоративни дарения и даже акции на неправителствени организации в малките екрани и радиата постоянно не се загатват имената на организациите. Това се изяснява с риска съответната медия да бъде санкционирана от Съвета за електронни медии (СЕМ) за скрита реклама. Според организацията културата на даряване не е норма в България и практиката на електронните медии не оказва помощ това да се промени. Проучване на дарителския конгрес посочило, че 65.7% от хората желаят да знаят имената на донорите. Близо 63% пък желаят да знаят по кое време медиите им оферират платено наличие.
Розита Еленова от Съвет за електронни медии изясни, че по тематиката за скритата реклама има методически инструкции на съвета и в тях споменаването на имената на донорите не е неразрешено.
Представителите на медиите дадоха отговор, че са им налагани наказания за сходни случаи и за това се въздържат от споменаване на имена на компании в репортажите си. Юрист от БНР разяснява, че не текстът на закона е проблем, а използването му.
" Не законът е неприятен, само че животът е по-сложен и по-многообразен, в сравнение с си представяме. Съвет за електронни медии не е глобявал за споменаване на бранд за добра вест. А в случай че има санкция става въпрос за 3000 лева Тази автоцензура е ненужна ", разяснява Еленова.
Представители на бизнеса изрично се оповестиха против практиката да не се загатват имената на донорите и даже да не се изписва от коя тъкмо компания е индивидът, поканен в студиото да разяснява дадена тематика. Главният изпълнителен шеф на " Уникредит Булбанк " Левон Хампарцумян даде за образец по какъв начин постоянно при участия в електронни медии по стопански или банкови тематики е представян единствено като банкер, без да се показва името на банката с аргумента, че може да се одобри от Съвет за електронни медии за скрита реклама. " Информационната среда е отровена и започваме да изглеждаме смешни. В ХХІ век имаме толкоз канали за информация като уеб сайтове, фейсбук. Така самите медии се слагат в неконкурентна позиция ", разяснява той.
Олга Лозанова, която беше програмен шеф на Нова телевизия, а в този момент се занимава с връзки с обществеността, сподели, че би трябвало да се вземе поради и обстоятелството, че медиите също са бизнес, който зависи значително от рейтинга на предлаганите артикули. Според нея шефовете на електронните медии се крият зад закона, с цел да не разрешат наличие, обвързвано с дарителство или достиженията на даден бизнес, тъй като то ще понижи гледаемостта.
Това е демонстрира разбор на българското и европейско законодателство, изработен от Симона Велева, докторант по конституционно право в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Тя показа изследването си на работна среща на тематика " Скрита реклама vs положителните вести. Образът на донорите в медиите ", проведена от Асоциацията на европейските публицисти и Българският дарителски конгрес.
От Българския дарителски конгрес от години сигнализират, че при репортажи и участия за корпоративни дарения и даже акции на неправителствени организации в малките екрани и радиата постоянно не се загатват имената на организациите. Това се изяснява с риска съответната медия да бъде санкционирана от Съвета за електронни медии (СЕМ) за скрита реклама. Според организацията културата на даряване не е норма в България и практиката на електронните медии не оказва помощ това да се промени. Проучване на дарителския конгрес посочило, че 65.7% от хората желаят да знаят имената на донорите. Близо 63% пък желаят да знаят по кое време медиите им оферират платено наличие.
Розита Еленова от Съвет за електронни медии изясни, че по тематиката за скритата реклама има методически инструкции на съвета и в тях споменаването на имената на донорите не е неразрешено.
Представителите на медиите дадоха отговор, че са им налагани наказания за сходни случаи и за това се въздържат от споменаване на имена на компании в репортажите си. Юрист от БНР разяснява, че не текстът на закона е проблем, а използването му.
" Не законът е неприятен, само че животът е по-сложен и по-многообразен, в сравнение с си представяме. Съвет за електронни медии не е глобявал за споменаване на бранд за добра вест. А в случай че има санкция става въпрос за 3000 лева Тази автоцензура е ненужна ", разяснява Еленова.
Представители на бизнеса изрично се оповестиха против практиката да не се загатват имената на донорите и даже да не се изписва от коя тъкмо компания е индивидът, поканен в студиото да разяснява дадена тематика. Главният изпълнителен шеф на " Уникредит Булбанк " Левон Хампарцумян даде за образец по какъв начин постоянно при участия в електронни медии по стопански или банкови тематики е представян единствено като банкер, без да се показва името на банката с аргумента, че може да се одобри от Съвет за електронни медии за скрита реклама. " Информационната среда е отровена и започваме да изглеждаме смешни. В ХХІ век имаме толкоз канали за информация като уеб сайтове, фейсбук. Така самите медии се слагат в неконкурентна позиция ", разяснява той.
Олга Лозанова, която беше програмен шеф на Нова телевизия, а в този момент се занимава с връзки с обществеността, сподели, че би трябвало да се вземе поради и обстоятелството, че медиите също са бизнес, който зависи значително от рейтинга на предлаганите артикули. Според нея шефовете на електронните медии се крият зад закона, с цел да не разрешат наличие, обвързвано с дарителство или достиженията на даден бизнес, тъй като то ще понижи гледаемостта.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ