Изискванията на морала. Ще си направи ли Атанасова отвод по делата за Конституцията?
Няма подозрение - председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова и арбитър Борислав Белазелков ще са идващите конституционни съдии от парламентарната квота. Очаква се да бъдат определени в незабавен порядък, въпреки Народното събрание от дълго време да трябваше да попълни два изтекли мандата във висшия орган. Така и Атанасова, и Белазелков ще се озоват в Конституционният съд сега, в който той реши да образува две каузи за определяне на противоконституционност на прясно признатите промени в главния закон. Едното - откакто Конституционен съд бе сезиран от президента Румен Радев в понеделник, второто - след сезиране от 48 опозиционни депутати, формирано в четвъртък.
Ако Белазелков е магистрат, въпреки и препоръчан от създателите на конституционата промяна " Демократична България " и " Продължаваме промяната ", то Атанасова е политическо лице, народен представител, вносител на плана за промени в главния закон като част от болшинството ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи, дал своя вот със " за " за тях.
Въпросът в този момент е ще си направи ли Атанасова отказ от делата по оспоране на новите конституционни текстове поради самобитен спор на ползи?
Конституционен съд има процедура по сходни проблеми.
Съвпадение
Може да се спекулира с това дали процедурата по избора на парламентарната квота в Конституционен съд съзнателно е трябвало да съвпадне с конституционните промени и предизвестеното сезиране на съда по тях. Предизвестено, тъй като и Румен Радев, и опозицията от дълго време се оповестиха срещу измененията. Но е реалност, че съвпадане има.
От квотата на Народното събрание трябваше да се излъчат двама съдии в Конституционен съд на местата на Анастас Анастасов и Гроздан Илиев - първият с мандат, изминал през 2021 година, вторият - през 2022 година От Конституционен съд напомняха на всяко ново Народно заседание за това му обвързване, само че съдът все по този начин продължаваше да действа в понижен състав поради политическата неустойчивост през миналите няколко години, довела до цикъл от предварителни избори и служебни държавни управления. Така че бе в реда на нещата 49-ото Народно събрание, разполагащо със устойчиво болшинство, да отвори процедурата.
Направи го в края на предходната година, като безусловно я форсира. На 12 декември одобри първо в комисия, а след това и изключително в зала, процедурните правила. Разписа 11 януари 2024 година като краен период за номинации - първият работен ден на народните представители след коледно-новогодишната им почивка (от 22 декември до 10 януари, включително). На 11 януари партиите направиха номинациите си (освен Атанасова и Белазелков, такава има и " Възраждане " - на депутатката си Цвета Рангелова). На 12-и конституционната комисия се събра изключително - бе оповестено, че документалната инспекция към този момент е осъществена и другия четвъртък (18 януари) следва чуване на претендентите, след което се изготвя отчет, който би трябвало да бъде възложен на депутатите 72-часа преди гласуването.
Конституционните промени бяха признати дефинитивно на 20 декември м.г.
Как се прави отказ
Конституционният съд се състои от 12 съдии, заседава, когато участват минимум 2/3 от тях. Решенията и определенията се вземат с болшинство повече от половината от всички съдии (т.е. 7). Не се позволява възпиране от гласоподаване. При 6 на 6 - решение няма.
В закона за Конституционен съд не е разказан ред, по който съдиите може да си създадат отказ, нито дали заинтригувана страна може да изиска подобен. Практиката обаче е съдиите, които смятат, че са в спор на ползи, без да оповестяват " отказ ", или да излизат в болничен, или просто да не вземат участие в съвещанията по съответния проблем, да не дават мнения, да не вземат участие в гласуванията.
Един свеж подобен случай е Янаки Стоилов. Стоилов бе длъжностен министър на правораздаването, който попита Конституционен съд може ли министърът да желае " импийчмънт " на основния прокурор (Иван Гешев към оня момент). Впоследствие стана парламентарен арбитър, т.е. изпадна в спор на ползи по отношение на личното си запитване. Без доста звук Стоилов се води от проблема и не взе участие в съвещанията, в това число в гласуването (видно и от ).
Такава е неофициалната процедура. Има обаче казус, който датира от 1995 година Тогава ръководителят на Народното събрание Благовест Сендов изпраща до Конституционен съд искане за отказ на двама конституционни съдии - Георги Марков и Станислав Димитров.
" Според подателя на настояването, присъединяване на Г. Марков като депутат в 36-то Народно заседание и изразеното от Ст. Димитров като министър на земеделието мнение по анулацията на тогава настоящия член 9 от Закона за собствеността и използването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) пораждат " основателни подозрения за безпристрастността на двамата конституционни съдии при решение на делата ".
Искането за отказ се обосновава с " правния принцип, съгласно който лице, за което съществуват основателни подозрения в неговата безпристрастност, не може да взе участие във вземането на решение по разногласието ",четем впоследвалото определение на съда.
Тоест, по това време Конституционен съд е гледал дело по промени в закона за земеделските земи, като обаче Марков е бил народен представител, а Димитров аграрни министър - и двамата с отношение към въпросния закон преди да станат конституционни съдии.
В претекстовете си ръководителят на Народното събрание се базира и на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), който указва при какви условия арбитър би трябвало да се води от дело. И тъй като, както стана ясно, в Закона за Конституционен съд (ЗКС) няма текстове за отказ, се базира на член 25 от него, който касае снемането имунитета на арбитър от Конституционен съд: " На съдията се дава опция да даде персонално пояснение пред съда. Той не взе участие в гласуването ".
" Като спомагателен мотив се сочат " условията на морала, който също не позволява едно лице да преценя единствено и постанова на останалите правомерността на личните си действия и правомерността на реакцията на останалите във връзка на тези действия " - е допълнил Сендов в претекстовете си за настояването.
Определението
По това искане Конституционен съд излиза с определение. Отчита, че " опцията за отказ на парламентарен арбитър е уредена извънредно спестовно в българския парламентарен развой ". Посочва също по този начин, че позоваването на текста, касаещ снемането имунитета на арбитър от Конституционен съд не е съответстващ в тази ситуация. " Съществува празнина, която не може да бъде запълнена посредством прилика на закона въз основа на член 25, алинея 2 ЗКС ", написа съдът.
" Основателното подозрение в безпристрастността на съдията като съображение за отказ е условно по своя темперамент. То предстои на доказване и преценка във всеки съответен случай.
Конституционният съд не е част от правосъдната система на страната и неговият състав, организация и активност се дефинират по специфичен ред.
Нито Конституцията, нито ЗКС плануват като съображение за отказ предхождащо делото присъединяване в законодателния развой по приемането на атакувания акт " - четем още.
С други думи Конституционен съд споделя, че има законодателен празен ход, ГПК е неупотребим в тази ситуация, тъй като Конституционен съд не е елементарен съд, а дали съдията е неутрален предстои на доказване.
Що се отнася до " условията на морала ", Конституционен съд написа:
" Не съществува нравствена норма, която да основава хипотеза за порочност на съдията заради присъединяване му в законодателния развой по приемането на атакувания акт. Такава хипотеза е изключена и от настоящата правна уредба. В Конституцията и ЗКС не съществува възбрана да бъдат избирани за конституционни съдии лица, които са били народни представители, заемали са длъжности в правосъдната система или в изпълнителната власт. Гаранциите за тяхната безпристрастност при разглеждането на делата се дефинират от член 147, алинея 3 от Конституцията (За съдии в Конституционния съд се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, минимум с петнадесетгодишен юридически стаж) и от член 6, алинея 1 ЗКС ( Съдиите от Конституционния съд встъпват в служба след полагане на следната клетва: " Като навлизам в длъжността арбитър в Конституционния съд, кълна се да съблюдавам добросъвестно отговорностите си, предоставени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се) ".
С тези претекстове Конституционен съд отхвърля през 1995 г. искането на ръководителя на 37-то Народно заседание за отказ на двамата конституционни съдии.
Или назад в 2024 година - Десислава Атанасова, която с възможност над 100 % ще стане парламентарен арбитър до дни, няма законово обвързване да си направи отказ по делата за конституционните промени, които е предложила и гласувала като народен представител (макар " инцидентно " да не бе измежду вносителите на поправките сред четенията). По силата на " условията на морала " може обаче сама да реши да не взе участие в съвещанията и гласуванията.
Клуб Z насочи запитване до нея. Засега без отговор.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Ако Белазелков е магистрат, въпреки и препоръчан от създателите на конституционата промяна " Демократична България " и " Продължаваме промяната ", то Атанасова е политическо лице, народен представител, вносител на плана за промени в главния закон като част от болшинството ПП-ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи, дал своя вот със " за " за тях.
Въпросът в този момент е ще си направи ли Атанасова отказ от делата по оспоране на новите конституционни текстове поради самобитен спор на ползи?
Конституционен съд има процедура по сходни проблеми.
Съвпадение
Може да се спекулира с това дали процедурата по избора на парламентарната квота в Конституционен съд съзнателно е трябвало да съвпадне с конституционните промени и предизвестеното сезиране на съда по тях. Предизвестено, тъй като и Румен Радев, и опозицията от дълго време се оповестиха срещу измененията. Но е реалност, че съвпадане има.
От квотата на Народното събрание трябваше да се излъчат двама съдии в Конституционен съд на местата на Анастас Анастасов и Гроздан Илиев - първият с мандат, изминал през 2021 година, вторият - през 2022 година От Конституционен съд напомняха на всяко ново Народно заседание за това му обвързване, само че съдът все по този начин продължаваше да действа в понижен състав поради политическата неустойчивост през миналите няколко години, довела до цикъл от предварителни избори и служебни държавни управления. Така че бе в реда на нещата 49-ото Народно събрание, разполагащо със устойчиво болшинство, да отвори процедурата.
Направи го в края на предходната година, като безусловно я форсира. На 12 декември одобри първо в комисия, а след това и изключително в зала, процедурните правила. Разписа 11 януари 2024 година като краен период за номинации - първият работен ден на народните представители след коледно-новогодишната им почивка (от 22 декември до 10 януари, включително). На 11 януари партиите направиха номинациите си (освен Атанасова и Белазелков, такава има и " Възраждане " - на депутатката си Цвета Рангелова). На 12-и конституционната комисия се събра изключително - бе оповестено, че документалната инспекция към този момент е осъществена и другия четвъртък (18 януари) следва чуване на претендентите, след което се изготвя отчет, който би трябвало да бъде възложен на депутатите 72-часа преди гласуването.
Конституционните промени бяха признати дефинитивно на 20 декември м.г.
Как се прави отказ
Конституционният съд се състои от 12 съдии, заседава, когато участват минимум 2/3 от тях. Решенията и определенията се вземат с болшинство повече от половината от всички съдии (т.е. 7). Не се позволява възпиране от гласоподаване. При 6 на 6 - решение няма.
В закона за Конституционен съд не е разказан ред, по който съдиите може да си създадат отказ, нито дали заинтригувана страна може да изиска подобен. Практиката обаче е съдиите, които смятат, че са в спор на ползи, без да оповестяват " отказ ", или да излизат в болничен, или просто да не вземат участие в съвещанията по съответния проблем, да не дават мнения, да не вземат участие в гласуванията.
Един свеж подобен случай е Янаки Стоилов. Стоилов бе длъжностен министър на правораздаването, който попита Конституционен съд може ли министърът да желае " импийчмънт " на основния прокурор (Иван Гешев към оня момент). Впоследствие стана парламентарен арбитър, т.е. изпадна в спор на ползи по отношение на личното си запитване. Без доста звук Стоилов се води от проблема и не взе участие в съвещанията, в това число в гласуването (видно и от ).
Такава е неофициалната процедура. Има обаче казус, който датира от 1995 година Тогава ръководителят на Народното събрание Благовест Сендов изпраща до Конституционен съд искане за отказ на двама конституционни съдии - Георги Марков и Станислав Димитров.
" Според подателя на настояването, присъединяване на Г. Марков като депутат в 36-то Народно заседание и изразеното от Ст. Димитров като министър на земеделието мнение по анулацията на тогава настоящия член 9 от Закона за собствеността и използването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) пораждат " основателни подозрения за безпристрастността на двамата конституционни съдии при решение на делата ".
Искането за отказ се обосновава с " правния принцип, съгласно който лице, за което съществуват основателни подозрения в неговата безпристрастност, не може да взе участие във вземането на решение по разногласието ",четем впоследвалото определение на съда.
Тоест, по това време Конституционен съд е гледал дело по промени в закона за земеделските земи, като обаче Марков е бил народен представител, а Димитров аграрни министър - и двамата с отношение към въпросния закон преди да станат конституционни съдии.
В претекстовете си ръководителят на Народното събрание се базира и на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), който указва при какви условия арбитър би трябвало да се води от дело. И тъй като, както стана ясно, в Закона за Конституционен съд (ЗКС) няма текстове за отказ, се базира на член 25 от него, който касае снемането имунитета на арбитър от Конституционен съд: " На съдията се дава опция да даде персонално пояснение пред съда. Той не взе участие в гласуването ".
" Като спомагателен мотив се сочат " условията на морала, който също не позволява едно лице да преценя единствено и постанова на останалите правомерността на личните си действия и правомерността на реакцията на останалите във връзка на тези действия " - е допълнил Сендов в претекстовете си за настояването.
Определението
По това искане Конституционен съд излиза с определение. Отчита, че " опцията за отказ на парламентарен арбитър е уредена извънредно спестовно в българския парламентарен развой ". Посочва също по този начин, че позоваването на текста, касаещ снемането имунитета на арбитър от Конституционен съд не е съответстващ в тази ситуация. " Съществува празнина, която не може да бъде запълнена посредством прилика на закона въз основа на член 25, алинея 2 ЗКС ", написа съдът.
" Основателното подозрение в безпристрастността на съдията като съображение за отказ е условно по своя темперамент. То предстои на доказване и преценка във всеки съответен случай.
Конституционният съд не е част от правосъдната система на страната и неговият състав, организация и активност се дефинират по специфичен ред.
Нито Конституцията, нито ЗКС плануват като съображение за отказ предхождащо делото присъединяване в законодателния развой по приемането на атакувания акт " - четем още.
С други думи Конституционен съд споделя, че има законодателен празен ход, ГПК е неупотребим в тази ситуация, тъй като Конституционен съд не е елементарен съд, а дали съдията е неутрален предстои на доказване.
Що се отнася до " условията на морала ", Конституционен съд написа:
" Не съществува нравствена норма, която да основава хипотеза за порочност на съдията заради присъединяване му в законодателния развой по приемането на атакувания акт. Такава хипотеза е изключена и от настоящата правна уредба. В Конституцията и ЗКС не съществува възбрана да бъдат избирани за конституционни съдии лица, които са били народни представители, заемали са длъжности в правосъдната система или в изпълнителната власт. Гаранциите за тяхната безпристрастност при разглеждането на делата се дефинират от член 147, алинея 3 от Конституцията (За съдии в Конституционния съд се избират адвокати с високи професионални и нравствени качества, минимум с петнадесетгодишен юридически стаж) и от член 6, алинея 1 ЗКС ( Съдиите от Конституционния съд встъпват в служба след полагане на следната клетва: " Като навлизам в длъжността арбитър в Конституционния съд, кълна се да съблюдавам добросъвестно отговорностите си, предоставени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се) ".
С тези претекстове Конституционен съд отхвърля през 1995 г. искането на ръководителя на 37-то Народно заседание за отказ на двамата конституционни съдии.
Или назад в 2024 година - Десислава Атанасова, която с възможност над 100 % ще стане парламентарен арбитър до дни, няма законово обвързване да си направи отказ по делата за конституционните промени, които е предложила и гласувала като народен представител (макар " инцидентно " да не бе измежду вносителите на поправките сред четенията). По силата на " условията на морала " може обаче сама да реши да не взе участие в съвещанията и гласуванията.
Клуб Z насочи запитване до нея. Засега без отговор.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ