Тримата учители в живота на всеки от нас
Няма никакво познание и Слово на света, в случай че няма кой да го съобщи и в случай че няма кой да го схване. Няма нито възвишена мисъл, нито физичен закон, нито табела на пътя, в случай че няма Учител и Ученик. Всичко стартира с тях. Учителите са тези, които възпламеняват искрите, разгарят огъня или го поливат с вода, когато се постанова. Които задават модели за подражателство, дават посока на бъдещите ни специалности, отварят очите ни за най-голямото знание – това, обърнато към нас самите, Учениците.
В живота на всеки има най-малко трима учители, които в никакъв случай не се не помнят.
Началната учителка. Моята начална учителка беше висока жена с посивяла коса, която в никакъв случай не връзваше, а се стелеше по гърба й. Имаше мек глас и когато идваше до чина, безшумно и с нежно застъпничество докосваше рамото ми: „ Хайде, моето момиче, пробвай още един път, по-старателно. ” Когато аз бях първи клас и хванах химикалката с лявата ръка, тя в никакъв случай не направи коментар. За разлика от колежките й в прогимназията чак, които дори съжаляваха, че не остарелият режим на власт, че да съм се научела аз, с коя ръка се написа. Г-жа Радуловска беше краснописецът на учебното заведение, надписваше всички удостоверения, дипломи и документи. Тя споделяше:
“Научете се да пишете четливо, толкоз са красиви буквичките ни, заслужават да се постараете. Едни със закръглени тумбачета, други остри като стрели. Различни са, само че всички дружно пеят в най-красивия хор – българския език. ”
Началната ми учителка ми сподели, че учебното заведение е още един мой дом, където царува угриженост, съвет, другарство, хвалба, където всички са на твоя страна. Нещо повече – шанс за цялостен живот е да попаднеш на начален преподавател, който е и добър човек, тъй като той дава на дребната душица част от тази добрина за цялостен живот.
Учителят, който възпламенява искрата. Може да преподава по физика, по история или по математика, по музика или физическо образование. Всеки е срещал този преподавател, който, разкривайки науката, предава искрата у учениците. Колко пристрастеност влага в преподаването, какъв брой е уверен в материята и какъв брой импонира на вътрешния свят на ученика, този преподавател е в положение да „ възпламени ” вечно за точните или филантропичните науки, за изкуството или спорта. Обикновено това става в прогимназията, когато пред нас се разкрива цялото разнообразие на знанието. За мен беше госпожа Първанова по БЕЛ. Тогава, в 6-ти клас по мемоари, учехме „ Серафим ” и по този начин потегли любовта към Йовков, към думите и облиците му.
“Госпожата ми по БЕЛ беше „ остаряла мома ”, караше един запорожец и носеше блестящо червило, а от колата й се чуваше Creedence Clearwater Revival. ”
Днес би била феминистка икона на младите девойки може би, само че тогава отнасяше не една и две съжалителни насмешки. В най-бурните си години прекарахме часове разбори на думи като „ навсякъде ”, „ слободен ” – какви са сенките в тях, какъв живот собствен имат те и по какъв начин създателят ги съживява, поставяйки ги деликатно, точно в историите си. Скука? При нея в никакъв случай. Тя говореше с подобен искра в очите, все едно в този момент с нея вършим епохално изобретение, светове се разтваряха, облици прииждаха – една въртележка от хрумвания и портретни описания, естествени картини. Майсторството в езика, магията да съживяваш и убеждаваш, да трогваш и зашлевяш в лицето. Красивите буквички на госпожа Радуловска се отърсиха от детския захлас и заживяха собствен живот.
Учителят, който прекатурва визиите ти. Имах невероятния шанс да попадна на учители, дори не един, които обърнаха визиите ми и ми дадоха сериозно мислене. Те ме извадиха от лабиринтите на словото, доста бързо и дейно, с цел да ми покажат, че светът в действителност е доста по-голямо място, по-голямо даже от всички тези места, с които сладко избягваш на крилете на книгите. Трима учители в Математическа гимназия.-, в която ние бяхме пробната филантропична паралелка. Имаше при нас една прозираща благосклонност сред представителите на филантропичните и точните науки. Едните гледат с предимство над другите (МГ все пак) и всеки е прав за гледната си точка. „ Разтягащите локуми ”, малцинството, не разбираха какво толкоз има в цифрите и формулите и противоположното: там където всичко е тъкмо и всяка задача има своето решение, няма място за мечти, благоприятни условия, вероятностите също подлежат на калкулации. Така мислех и аз – с непоносимост към точния свят на физиката и математиката, химията и биологията. Тази лишена от страсти реалност, където всичко е предвидимо и необратимо.Учителят ми по математика ми сподели какъв брой необхватен е светът на математиката, какъв брой хубост има в пътя към избора на решение на задачата и какъв брой си благополучен, когато отговорът ти стигне 1, 0, Пи, минус безконечност.
“Защото правилните решения, госпожици и господа, са постоянно елементарни. ”
Учителката ми по физика ми сподели по какъв начин тази просвета ръководи целия забележим свят, по какъв начин колкото и блестящи хрумвания да имаме, всички се подчиняваме на гравитацията, да вземем за пример и по какъв начин не трябва да вирим носовете си прекомерно високо, единствено тъй като познаваме красивите думички от книгите. А с учителката ми по химия разбрах, че най-омразната ми просвета може да е занимателна и много откачена. Разбрах по какъв начин се прави домакински сапун и какво да върша при химическо изгаряне. Тези трима учители са ме научили може би на най-важният урок в учебно заведение: не подхождай с предубеждения, по този начин самичък ограничаваш света си. Книгите към този момент бяха част от мен, само че с помощта на тези тримата, аз не потънах в техния свят, а останах там, където вдъхновението е на всеки ъгъл – действителния свят.
Имате ли такива учители, помните ги нали? Благодарете им. Ако може персонално. Но най-малкото, което можем да създадем всички, е да оправдаваме учителя в общественото пространство. Да не оспорваме престижа на учителите на децата си, да гледаме с тях не с неуважение, а с уважението, че този човек знае освен това от детето и се е изправил пред него, с цел да му го съобщи. Може би не всеки заслужава, може би те станаха жертва на всичко, което се случва. Но това е по този начин, тъй като специалността, като всяка, която е в работа на обществото, страда още по-болезнено от заболяванията му. Защото, с цел да Пре-Даде, учителят би трябвало да има към този момент нещо обещано му. А ние не спряхме да го ограбваме. Не поради заплата и обществени придобивки, а поради неуважението и пренебрежението, което му оказваме пред децата си и което се предава в класната стая.
24 май е моят обичан празник – той не е политически, а напълно нравствен и публичен. Той е наслада, благодарност и признателност към всички носители на Слово. А зад всички тях, над безусловно всички нас – стои най-малко един от тези трима учители.
Честит Празник, български учители!
В живота на всеки има най-малко трима учители, които в никакъв случай не се не помнят.
Началната учителка. Моята начална учителка беше висока жена с посивяла коса, която в никакъв случай не връзваше, а се стелеше по гърба й. Имаше мек глас и когато идваше до чина, безшумно и с нежно застъпничество докосваше рамото ми: „ Хайде, моето момиче, пробвай още един път, по-старателно. ” Когато аз бях първи клас и хванах химикалката с лявата ръка, тя в никакъв случай не направи коментар. За разлика от колежките й в прогимназията чак, които дори съжаляваха, че не остарелият режим на власт, че да съм се научела аз, с коя ръка се написа. Г-жа Радуловска беше краснописецът на учебното заведение, надписваше всички удостоверения, дипломи и документи. Тя споделяше: “Научете се да пишете четливо, толкоз са красиви буквичките ни, заслужават да се постараете. Едни със закръглени тумбачета, други остри като стрели. Различни са, само че всички дружно пеят в най-красивия хор – българския език. ”
Началната ми учителка ми сподели, че учебното заведение е още един мой дом, където царува угриженост, съвет, другарство, хвалба, където всички са на твоя страна. Нещо повече – шанс за цялостен живот е да попаднеш на начален преподавател, който е и добър човек, тъй като той дава на дребната душица част от тази добрина за цялостен живот.
Учителят, който възпламенява искрата. Може да преподава по физика, по история или по математика, по музика или физическо образование. Всеки е срещал този преподавател, който, разкривайки науката, предава искрата у учениците. Колко пристрастеност влага в преподаването, какъв брой е уверен в материята и какъв брой импонира на вътрешния свят на ученика, този преподавател е в положение да „ възпламени ” вечно за точните или филантропичните науки, за изкуството или спорта. Обикновено това става в прогимназията, когато пред нас се разкрива цялото разнообразие на знанието. За мен беше госпожа Първанова по БЕЛ. Тогава, в 6-ти клас по мемоари, учехме „ Серафим ” и по този начин потегли любовта към Йовков, към думите и облиците му. “Госпожата ми по БЕЛ беше „ остаряла мома ”, караше един запорожец и носеше блестящо червило, а от колата й се чуваше Creedence Clearwater Revival. ”
Днес би била феминистка икона на младите девойки може би, само че тогава отнасяше не една и две съжалителни насмешки. В най-бурните си години прекарахме часове разбори на думи като „ навсякъде ”, „ слободен ” – какви са сенките в тях, какъв живот собствен имат те и по какъв начин създателят ги съживява, поставяйки ги деликатно, точно в историите си. Скука? При нея в никакъв случай. Тя говореше с подобен искра в очите, все едно в този момент с нея вършим епохално изобретение, светове се разтваряха, облици прииждаха – една въртележка от хрумвания и портретни описания, естествени картини. Майсторството в езика, магията да съживяваш и убеждаваш, да трогваш и зашлевяш в лицето. Красивите буквички на госпожа Радуловска се отърсиха от детския захлас и заживяха собствен живот.
Учителят, който прекатурва визиите ти. Имах невероятния шанс да попадна на учители, дори не един, които обърнаха визиите ми и ми дадоха сериозно мислене. Те ме извадиха от лабиринтите на словото, доста бързо и дейно, с цел да ми покажат, че светът в действителност е доста по-голямо място, по-голямо даже от всички тези места, с които сладко избягваш на крилете на книгите. Трима учители в Математическа гимназия.-, в която ние бяхме пробната филантропична паралелка. Имаше при нас една прозираща благосклонност сред представителите на филантропичните и точните науки. Едните гледат с предимство над другите (МГ все пак) и всеки е прав за гледната си точка. „ Разтягащите локуми ”, малцинството, не разбираха какво толкоз има в цифрите и формулите и противоположното: там където всичко е тъкмо и всяка задача има своето решение, няма място за мечти, благоприятни условия, вероятностите също подлежат на калкулации. Така мислех и аз – с непоносимост към точния свят на физиката и математиката, химията и биологията. Тази лишена от страсти реалност, където всичко е предвидимо и необратимо.Учителят ми по математика ми сподели какъв брой необхватен е светът на математиката, какъв брой хубост има в пътя към избора на решение на задачата и какъв брой си благополучен, когато отговорът ти стигне 1, 0, Пи, минус безконечност. “Защото правилните решения, госпожици и господа, са постоянно елементарни. ”
Учителката ми по физика ми сподели по какъв начин тази просвета ръководи целия забележим свят, по какъв начин колкото и блестящи хрумвания да имаме, всички се подчиняваме на гравитацията, да вземем за пример и по какъв начин не трябва да вирим носовете си прекомерно високо, единствено тъй като познаваме красивите думички от книгите. А с учителката ми по химия разбрах, че най-омразната ми просвета може да е занимателна и много откачена. Разбрах по какъв начин се прави домакински сапун и какво да върша при химическо изгаряне. Тези трима учители са ме научили може би на най-важният урок в учебно заведение: не подхождай с предубеждения, по този начин самичък ограничаваш света си. Книгите към този момент бяха част от мен, само че с помощта на тези тримата, аз не потънах в техния свят, а останах там, където вдъхновението е на всеки ъгъл – действителния свят.
Имате ли такива учители, помните ги нали? Благодарете им. Ако може персонално. Но най-малкото, което можем да създадем всички, е да оправдаваме учителя в общественото пространство. Да не оспорваме престижа на учителите на децата си, да гледаме с тях не с неуважение, а с уважението, че този човек знае освен това от детето и се е изправил пред него, с цел да му го съобщи. Може би не всеки заслужава, може би те станаха жертва на всичко, което се случва. Но това е по този начин, тъй като специалността, като всяка, която е в работа на обществото, страда още по-болезнено от заболяванията му. Защото, с цел да Пре-Даде, учителят би трябвало да има към този момент нещо обещано му. А ние не спряхме да го ограбваме. Не поради заплата и обществени придобивки, а поради неуважението и пренебрежението, което му оказваме пред децата си и което се предава в класната стая.
24 май е моят обичан празник – той не е политически, а напълно нравствен и публичен. Той е наслада, благодарност и признателност към всички носители на Слово. А зад всички тях, над безусловно всички нас – стои най-малко един от тези трима учители.
Честит Празник, български учители!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ