Най-стилните пет филма, печелили фестивала в Кан
няма премия за костюми. Голям пропуск съгласно мен. През годините от този фестивал са се появили филми, които са оставили трайна диря в модата и се помнят и до през днешния ден. По аления килим в Кан постоянно минават някои от и най-добре облечени дами по света. Не малко такива са се появявали и във филмите на фестивала. Да се изброят всички е невероятно, само че ето няколко от спечелилите „ Златна палма “ и останали в историята освен с премията, само че и със стила си:
„ Сладък живот “ (1960)
Филмът на Фелини печели Оскар за костюми същата година. Влиянието му върху модата и до ден сегашен е в действителност голямо. Например обликът на Марчело, героят на Марчело Мастрояни, с неговия неизменим черен костюм и черни очила е в основата на типичния италианец - подобен, какъвто и до през днешния ден го демонстрират фотосите от улиците на Милано и Флоренция. Анук Еме в ролята на Мадлен с нейните черни рокли и очила е ентусиазъм не за различен, а за самия Том Форд. За Анита Екберг няма какво да приказваме – обликът й във кино лентата е безусловно иконичен. Костюмите, както и сценографията във кино лентата са дело на Пиеро Джерарди, само че самият Фелини имал доста ясна концепция по въпроса за това по какъв начин да са облечени героите му, той самият бил поддръжник на Баленсиага, а когато в края на кино лентата Марчело се появява в бял костюм това приказва повече от всевъзможни думи за неговата накърнимост.
„ Гепардът “ (1963)
Филмът на Лукино Висконти остава и до през днешния ден освен един от шедьоврите на италианското кино, само че и един от образците за красиви и достоверни костюми. Художник по костюмите е великият Пиеро Тоси, номиниран за Оскар за работата си в този филм. Пиеро е един от огромните майстори на историческия костюм в киното и неговите творби могат да се видят в музеите и до през днешния ден – да вземем за пример в музея на модата във Флоренция. Роклите на Анжелика (Клаудия Кардинале) в „ Гепардът “ са именити и са имитирани нееднократно по-късно. В ролята на нейния обичан Танкреди е младият Ален Делон, тъй че е ясно кое прави филмът толкоз хубав и паметен.
„ Фотоувеличение “ (1966)
Доста явен кандидат за тази ранглиста, защото това е филм за един фешън фотограф и не е загадка, че прототипът му е Дейвид Бейли. Художник по костюмите е Джослин Ричардс, която чудесно познавала прототипите на героите и по тази причина те са облечени изцяло в духа на Лондон от 60-те. Във кино лентата вземат участие Верушка и Джейн Бъркин, облечени в тоалети на Пиер Карден и Андре Куреж.
„ Сбогом, спътнице моя “ (1993)
Филм с доста признателен сюжет за луксозни костюми – героите са артисти в обичайна пекинска опера, в която женските функции се извършват от мъже. Филмът е изработен години преди китайското кино да придобие сегашната си популярност и обсег и зрелищните костюми и декори да станат неразделна част от него. „ Сбогом, спътнице моя “ е меланхолична и красива история, в която костюмите са пълновръстен участник в действието.
„ Криминале “ (1994)
Вече сме писали за в този филм, които са именити, колкото и героите, които ги носят. Повечето запаметяващи се костюми във кино лентата са се появили непредпазливо – тъй като нямало пари и Тарантино работил съгласно събитията. Част от облеклата във кино лентата са персонално на режисьора. Ума Търман носи ушита от художничката по костюмите риза, защото никоя фешън къща не дала риза назаем, а панталоните били конфекция и по тази причина са й къси – просто Ума е доста висока. Днес с бяла риза, подкъсени черни панталони и коса на каре се маскират девойките за Хелоуин и никой няма подозрение на кого наподобяват. Толкова огромна е следата на „ Криминале “ във образната поп просвета на нашия век.
„ Сладък живот “ (1960)
Филмът на Фелини печели Оскар за костюми същата година. Влиянието му върху модата и до ден сегашен е в действителност голямо. Например обликът на Марчело, героят на Марчело Мастрояни, с неговия неизменим черен костюм и черни очила е в основата на типичния италианец - подобен, какъвто и до през днешния ден го демонстрират фотосите от улиците на Милано и Флоренция. Анук Еме в ролята на Мадлен с нейните черни рокли и очила е ентусиазъм не за различен, а за самия Том Форд. За Анита Екберг няма какво да приказваме – обликът й във кино лентата е безусловно иконичен. Костюмите, както и сценографията във кино лентата са дело на Пиеро Джерарди, само че самият Фелини имал доста ясна концепция по въпроса за това по какъв начин да са облечени героите му, той самият бил поддръжник на Баленсиага, а когато в края на кино лентата Марчело се появява в бял костюм това приказва повече от всевъзможни думи за неговата накърнимост.
„ Гепардът “ (1963)
Филмът на Лукино Висконти остава и до през днешния ден освен един от шедьоврите на италианското кино, само че и един от образците за красиви и достоверни костюми. Художник по костюмите е великият Пиеро Тоси, номиниран за Оскар за работата си в този филм. Пиеро е един от огромните майстори на историческия костюм в киното и неговите творби могат да се видят в музеите и до през днешния ден – да вземем за пример в музея на модата във Флоренция. Роклите на Анжелика (Клаудия Кардинале) в „ Гепардът “ са именити и са имитирани нееднократно по-късно. В ролята на нейния обичан Танкреди е младият Ален Делон, тъй че е ясно кое прави филмът толкоз хубав и паметен.
„ Фотоувеличение “ (1966)
Доста явен кандидат за тази ранглиста, защото това е филм за един фешън фотограф и не е загадка, че прототипът му е Дейвид Бейли. Художник по костюмите е Джослин Ричардс, която чудесно познавала прототипите на героите и по тази причина те са облечени изцяло в духа на Лондон от 60-те. Във кино лентата вземат участие Верушка и Джейн Бъркин, облечени в тоалети на Пиер Карден и Андре Куреж.
„ Сбогом, спътнице моя “ (1993)
Филм с доста признателен сюжет за луксозни костюми – героите са артисти в обичайна пекинска опера, в която женските функции се извършват от мъже. Филмът е изработен години преди китайското кино да придобие сегашната си популярност и обсег и зрелищните костюми и декори да станат неразделна част от него. „ Сбогом, спътнице моя “ е меланхолична и красива история, в която костюмите са пълновръстен участник в действието.
„ Криминале “ (1994)
Вече сме писали за в този филм, които са именити, колкото и героите, които ги носят. Повечето запаметяващи се костюми във кино лентата са се появили непредпазливо – тъй като нямало пари и Тарантино работил съгласно събитията. Част от облеклата във кино лентата са персонално на режисьора. Ума Търман носи ушита от художничката по костюмите риза, защото никоя фешън къща не дала риза назаем, а панталоните били конфекция и по тази причина са й къси – просто Ума е доста висока. Днес с бяла риза, подкъсени черни панталони и коса на каре се маскират девойките за Хелоуин и никой няма подозрение на кого наподобяват. Толкова огромна е следата на „ Криминале “ във образната поп просвета на нашия век.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ