Няма какво да се лъжем, промени в Изборния кодекс винаги

Няма какво да се лъжем, промени в Изборния кодекс постоянно са се правили. От всеки нов парламент. Почти постоянно в последния миг преди избори. Никога спокойно.

И среднощни съвещания сме гледали. И спрени часовници, и удължавания на удължаванията. И ремонти на трето, четвърто и пето четене – нищо, че е в прорез с конституцията. И кърпежи през преходни и заключителни разпореждания. Важното е да стане, както съответното болшинство си е наумило.

И крещене в пленарната зала е имало. И обиди. И експанзия. И дописване на законови текстове на коляно, в някоя изпросена среднощна отмора за избавяне на ситуацията. А незабавните сбирки и емисари по стаите на парламентарните групи няма какво да ги означаваме – те са си напълно в реда на нещата.

Всъщност приемането на Изборен кодекс най-ясно от всичко демонстрира, че работата в Народното събрание не се разграничава от всяка друга работа. Понякога, дори постоянно, има спешни обстановки, бягане, невроза, крещене и битка да надвиеш другарчето, с цел да постигнеш своето. Все едно по какъв начин – с търсене на лоби, пазарлък, ловка хватка или милиционерски номер – съгласно качествата и равнището.

С други думи – нищо ново. Проблемът, както постоянно, е в дозата. А този път предозирахме.

Не е имало до момента по-неубедително, истерично и гаменско приемане на промени в Изборен кодекс. Не поради крясъците, обидите и среднощните съвещания – тях си ги знаем. А заради една единствена причина – всички ремонти сякаш бяха написани, импортирани, защитавани, скандирани и гласувани с един главен мотив – правото на гласоподавателя. Правото му да взема решение, да знае, да схваща и да избира. За да се увеличи доверието му в изборния развой.

Всъщност единственото несъмнено достижение на необуздания законодателен напред около тези промени в изборните правила ще бъде спомагателен срив точно в доверието на обществото към изборния развой. А евентуалният бонус към това достижение ще бъдат спомагателни дози омерзение към част от неговите представители в националното заседание.
Снимка: БГНЕС
Защото работата на народните представители има и още една отличителна характерност от всяка друга нормална работа. Тя би трябвало да е подчинена напълно на публичния интерес – по концепция, по клетва и по конституция.

За задачата Народното събрание би трябвало да предлага на обществото няколко съществени неща – работещи решения, ясни послания, предвидими дейности, поредни политики, гласност на претекстовете, подготвеност в предложенията. Казано просто и даже може би наивно – работата на Народното събрание е да прави живота на хората по-лесен.

В налудничавия законодателен делириум по приемането на Изборния кодекс то направи тъкмо противоположното.

На идващите избори на процедура ще се гласоподава с два типа хартиени бюлетини. Само че едните ще са подредени пред членовете на Секционните изборни комисии, а другите ще ги „ плюе “ машината – при положение, че гласоподавателят я избра. И едните, и другите хартии ще се броят на ръка в комисията и ще се попълнят в протоколите – още веднъж на ръка. Протоколът от машината няма да се взема под внимание.

Точно както си беше преди, когато нямаше никакви машини.

Именно поради това мнозина нарекоха машините в тази им нова роля „ скъпи принтери “. С новите законови промени друго приложение те на процедура няма да имат. А единствената изгода от тях би била вероятно ускорение на изборния развой, с помощта на тези, които избират тъчскрийна пред химикалката.

Горе-долу по този начин изглеждаше смесеното гласоподаване с машини и хартиена бюлетина напролет на 2021 година Точно тези избори бяха и измежду посочените за най-хаотични, сложни, с най-вече сбъркани протоколи и невалидни бюлетини.

Сега това състояние се възвръща, само че в още по-затрудняващ вид и с цялостно обезсмисляне на машините. Няма по какъв начин това да бъде работещо решение.

Обявиха се за връщане на хартията. Хубаво. После седнаха и прекроиха целия Изборен кодекс без предизвестие. Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия, въодушевени от ГЕРБ, подкрепиха закриване на бъдещия избирателен регион „ Чужбина “ (той може вечно да си остане на хартия, само че изтриването му е още по-символично), взеха решение да затруднят гласоподавателите зад граница с още повече условия за откриване на секция, възнамеряваха закриване на публичния съвет към ЦИК, обезсмислиха машините. Това беше единия ден.

На другия ден излезе Бойко Борисов, укори своите, прикани ги да правят отстъпка на места и „ да не бързат “.

Още два дни по-късно същият Борисов разгласи искане за седмица пролонгация, в която да се образува комисия и да се реализира единодушие по измененията в Кодекса. Последваха други два дни, в които посланията му еволюираха от „ Нямаме доверие в машините на Мадуро “ до „ Машините са извънредно положителни “. Седмицата пролонгация към този момент не беше годна, желанието за комисия се бе изпарило, кодексът влезе в дневния ред на Народното събрание за второ четене.

Там първо се одобри да има смесено гласоподаване с хартия и машини. После машините отпаднаха от есента на 2023 година и се чакаше да ги заменят едни митични скенери. И до това не стигнахме – ангажимента пропадна. „ Реабилитираха “ машините, само че кастрирани.

Няма по какъв начин това да бъдат ясни послания.

Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи и ГЕРБ към този момент не харесват машините. И това ненапълно е задоволително. Минали са изборите, преосмислили са позицията си, добре. Проблемът е, че сериозен мотив за това до този миг не се е чул. Замеряха се с „ кодове “ (по БСП) и „ вълшебни флашки “ (по ГЕРБ). Повтаряше се до обратен тласък прословутото „ Дневникът е фалшифициран “, изписано на няколко машини в изборния ден. Отнякъде се извадиха и данни за комплицирани машинни протоколи. „ Мадуровки “, „ Борисовки “, нищо съществено.

Откъде ли не се събраха специалисти да изясняват, че няма кодове, а код. Че никой не го „ държи “, а е наличен за всички. Че няма удостоверение за сбърканите протоколи и че с флашката не може да се направи нищо. Каза го даже служебният министър председател Гълъб Донев, а той мъчно може да бъде обвинен в някакво опълчение против ГЕРБ.

Не, диалогът си остана в този вид. Няма значение какви са обстоятелствата, има значение какво се крещи и кой го крещи най-силно.

Няма по какъв начин това да е подготвеност. Но сигурно може да е нещо друго - да вземем за пример преднамереност. И съзнателно манипулиране на обществото.

Предвидимостта може и да е малко скучна, само че основава и поддържа доверие. А точно това е нужно в политиката. Камарата промени в кодекса на второ четене в парламентарната правна комисия се случиха внезапно, без предизвестие, в последния миг. Подобна политическа неучтивост няма по какъв начин да не направи усещане. По същия метод протече гласуването и в пленарната зала. В нощните часове стана ясно единодушието сред ГЕРБ и Движение за права и свободи машините да бъдат сменени със скенери. Пак по мрачно и неразбираемо по какъв начин тази спогодба се разпадна.

Самите нощни часове също са показателни. Чуете ли за среднощно съвещание на Народното събрание, да знаете – няма никакво подозрение, че борбата е на живот и гибел. Все е било да се заседава по неотложност до 21 часа, до 22, даже до след среднощ. До 7 сутринта не беше се случвало. А неотложност нямаше.

Няма по какъв начин това да е предвидимо. Това е противоположното на предвидимо.

Последователност

Машинното гласоподаване се вкарва в България гладко, поетапно и с тежки родилни страдания от 2014 година насам. Имаше проби в обособени секции, по-късно разширение на обсега им, по-късно смесено гласоподаване. Имаше протести, съпротиви, правосъдни борби, политически комплоти против тях, до момента в който се стигне до плануваното по закон цялостно покритие на всички изборни секции през лятото на предходната година. За това време нито ЦИК, нито някоя от политическите сили откри сериозен проблем при гласуването с тези устройства. Още се помни репликата от Движение за права и свободи „ Не желаеме човешки ръчички да пипат хартийки “. Въвеждането на машините в разнообразни моменти бе подкрепяно и от трите партии, които през днешния ден ги обезсмислят.

Въпреки това Българска социалистическа партия реши, че към този момент не ги харесва. ГЕРБ също. Движение за права и свободи и те. Принципно не е неразрешено да промениш позицията си, в случай че е настъпила някаква смяна в събитията. Хубаво е обаче да дадеш съществени причини за това. Основният мотив против машинното гласоподаване през днешния ден е „ Ама с машините може изборите да са манипулирани “. Наистина ли? А с хартиените бюлетини не може? Това граничи с засегнатост към обществото. Също колкото и другия мотив: „ Ама те хората се объркват “.

Няма по какъв начин това да бъде поредност.

Gaslighting стана дума на 2022 година в Съединени американски щати съгласно влиятелната ранглиста на известния онлайн речник Merriam-Webster. Психологическият термин значи висша форма на операция, замяна на действителността, жестоко и дълготрайно заблуждение. При gaslighting няма значение какво споделя и прави манипулаторът, тъй като по-късно той е в положение да каже и направи тъкмо противоположното. Да има вяра уверено и да убеждава пламенно и в двете противоположни версии. А в случай че жертвата окаже опозиция, да упрекна за несъгласието нея и нейните усещания.

Gaslighting се употребява от насилници и води до комплициране, дезориентация, възприятие за беззащитност и безизходност. Може да докара до цялостно психическо и физическо заличаване.

Все повече наподобява, че през последните години България е подложена на систематичен и умишлен политически gaslighting. Грозният развой по приемане на Изборния кодекс поразително наподобява на неговия модел.

Крайната цел на gaslighting – съзнателна или не - е надзор и цялостна победа над жертвата.

Скоро обаче може да не остане никой и нищо за побеждаване. Изглежда като че ли от ден на ден доближава моментът, в който всички ще кажат като по Дъглас Адамс: Сбогом и благодаря за кодекса*.

Защото „ земята “ (парламентарната демокрация) ще е унищожена. И към този момент в действителност наподобява като че ли това се прави преднамерено.

* “Сбогом и благодаря за рибата “ е заглавието на четвъртата книга на Дъглас Адамс от „ Пътеводител на галактическия стопаджия “