Николай Младенов: Войната създава риск от нов световен ред, по-опасен от Желязната завеса | #EuronewsPodcast Еп. III
Николай Младенов е дълготраен политик и посланик. В Българския политически живот е прочут от Съюза на Демократичните Сили, а след това и от ГЕРБ. Бе министър на външните работи и на защитата в първото държавно управление на Бойко Борисов. След това завърши с политиката в България и в интервала от 2014 до 2020 година бе поредно представител на генералния секретар на Организация на обединените нации, началник на задачата на Организация на обединените нации там, както и специфичен координатор за близкоизточния кротичък развой в Израел и Палестина. Член е и на Вашингтонския институт за Близкия изток. От началото на тази година е началник на дипломатическата академия „ Ануар Гаргаш “ в Абу Даби, която се занимава с изследователска активност и образования на бъдещи дипломати.
- Последния път, когато се чухме, с цел да създадем тази спогодба, бяхте в Ирак. И неизбежно в главата ми изникна нещо, което беше извънредно известно като... желае ми се да кажа „ опорка “, само че дано използваме думата „ теза “, която беше изключително известна при започване на войната в Украйна. Тя звучеше по този начин: „ Сега плачете за Украйна, само че за какво не плакахте за Ирак “. А внушението беше – дори няма потребност да разяснявам – че Западът има двоен стандарт във връзка с другите спорове. Различни ли са споровете в Украйна и Ирак? Ако да – с какво? А в случай че не – има ли двоен стандарт?
- Вижте, дали има или няма двоен стандарт, е въпрос на позиция, откъдето и да го погледнеш. Погледната от Европа, войната е много ясна и безапелационна, тя е чернобяла. Всички виждат едно и също и то е, че Русия е агресорът, който нахлу в Украйна неуместен.
И Европа оказва помощ на Украйна да отбрани териториалната си целокупност и да отблъсне тази съветска експанзия. Това е гледната точка, която се вижда в Европа, която се вижда в Съединените щати. И, несъмнено, в други елементи на света. Но доста елементи от света виждат по различен метод протичащото се. Много страни го пречупват през личната си история, и там тезата за двойния стандарт за жалост печели последователи.
Защо ги печели? Защото от позиция на спорове в други страни, в доста други страни, интернационалната общественост не е реагирала по този начин изрично и по този начин ясно, както реагира на съветската експанзия в Украйна. Много хора си споделят „ Добре, вие за какво вършиме това за украинците, а не го направихте за нас, когато бяхме подложени на сходен вид нахлуване, сходен вид обстановка “.
Моето терзание е, че Европа не прави задоволително да завоюва повече съдружници по света, обяснявайки своята позиция за протичащото се в Украйна. И някак си счита, че това, което ние в Европа виждаме, се вижда в други елементи на света. Но, повярвайте ми, аз пътувам доста чест до Индия, до други места – всеки го пречупва през личната си позиция и личната си история. Затова ние имаме несбъднат дълг в Европа да обясняваме по-добре това, което вършим.
- Всъщност изпреварихте въпроса ми, искаше ми се да попитам дали „ другата “ позиция, неевропейската, не съумява да си проправи много безапелационно път и в Европа.
- Другата позиция не съумява в Европа. Защото съгласно мен всички – несъмнено, постоянно ще има и разнообразни отзиви, само че те са по-скоро маргинални – в Европа всеки си дава сметка, че тази експанзия, която се случва, е опасност за всеки. За всяка една европейска страна.
Това, което виждам обаче, в случай че погледнем по-голямата картина, е, че тази война трансформира същността на геополитиката. Тя разделя света още веднъж на лагери. И в случай че не спрем това разделяне, ние ще се окажем в не толкоз далечното бъдеще още веднъж по един или различен метод разграничени на групировки от страни, които търгуват в своя кръг, които имат продан в своя кръг и все по-малко и по-малко се схващат.
- Сценария, който описахте в песимистичния му вид, в действителност си го представям като нова Студена война, нова Желязна завеса, единствено че в по-лошо издание. Правилно ли разбрах?
- Не знам дали бих го нарекъл нова Желязна завеса, само че нов вид на интернационалните връзки. Нещо, с което досега не сме се сблъсквали: Европейските страни и Съединени американски щати си приказват предпочитано със себе си, Изтокът си приказва предпочитано със себе си, всички страни стартират да търсят личния си интерес, заобикалят се със личните си другари, и разговорът понижава, диалогът се лимитира. И казусът е, че в дългорочен проект това може да докара и до едно последователно раздробяване освен на интернационалните връзки, само че на цялата комплицирана система от интернационалните контракти, които са като мрежа, която обгръща целия свят.
Благодарение на тази мрежа ние имаме и търговията, и пътуванията, и свободата да се движим на всички места, да получаваме артикули и да изнасяме на всички места. Ако всичко това стартира да се регионализира и да се затваря – Близкият изток в границите на Близкия изток, Европа в границите на Европа, Централна Азия в границите на Централна Азия, това ще усложни извънредно нещата.
Затова споделям, че не е тъкмо Студена война, такава, каквато е била по времето на комунизма и капитализма, това опълчване след Втората международна война. Този боязън не е единствено мой, той се споделя от доста хора сега. И би трябвало доста интензивно и политическите водачи на Европа, на света да помислят по какъв начин излизаме от тази обстановка. Как ще се противопоставим на това. Защото е доста елементарно да вадим лозунги, да развяваме флагове, да споделяме какво харесваме и какво не харесваме. Много по-трудно и значимо е да намерим метода, по който да приказваме с другите. С тези, които не всеки път са изцяло съгласни с нас.
Между другото, това се отнася и за българската политика.
- Възможно ли е, отивайки крачка напред в разсъжденията, да се стигне до световен спор? Не е изненада този въпрос, чуват се доста такива предизвестия.
- Разбира се, допустимо е. Но аз мисля, че към момента има задоволително сили и задоволително здрав разсъдък по света във всички водачи, които си дават доста ясна сметка, че цялостният разпад на интернационалната система не е в полза на никого. Тоталният интернационален спор, потреблението на нуклеарни оръжия, на конфликт с нови технологии, не е в полза на никого.
Ако погледнем още веднъж на световно равнище, виждаме страни като Китай и Съединени американски щати, които имат доста съществено опълчване по отношение на вижданията си по какъв начин светът би трябвало да се развива в бъдеще, по отношение на софтуерния продан. Но макар тези противодействия не считам, че нито Вашингтон, нито Пекин са към момента на стадий, в който биха скъсали изцяло връзките сред двата огромни центъра на света сега.
- Защо в действителност е това наддаване и каква е ролята на Китай в тези спорове, които имаме, и в частност украинския, несъмнено.
- Ами вижте, Китай през последните десетилетия, напредъкът, който има софтуерно и политически, въпреки всичко е неповторим в човешката история. Една страна, която беше на прага на бедността, раздирана от вътрешни спорове и войни, да доближи до това да бъде освен втората най-голяма страна в света, само че и стопанска система, на която всички разчитаме, е неповторимо достижение в международната история.
Разбира се, това значи, че от позиция на Запада Китай се трансформира в една софтуерна опасност. Защото технологиите, които там се измислят, които се създават, ресурсите, от които тази страна има потребност, лишават от водещата роля, с която Западът е привикнал към този момент в продължение на две-три епохи. И това води до несъмнено опълчване.
Разликата обаче е, че, в случай че това се случваше в 19-и век, един подобен спор може би, с всичката му трудност, нямаше да заплашва съществуването на цялата планета и световния международен ред.
Случвайки се в 21 век, сходно опълчване е извънредно рисково. Опасно е, тъй като, в случай че в вероятност Западът и Китай доближат до стадий, в който има две радикално разнообразни софтуерни бази на развиването в тези две общества, разнообразни чипове, в случай че щете, разнообразни технологии на правене на нещата, които не са свързани – тогава към този момент в действителност ще има две действителности. Едната, построена към това, което добре познаваме в Западния свят, в това число в България. И една, която се построява, непозната за нас, в Китай.
И мисля, че тази голяма заплаха е нещо, за което би трябвало всички доста да внимават. Защото в последна сметка е добре да има съревноваване, да има разнообразни технологии и развития. Но е доста значимо актуалният свят да остане построен въз основата на една обща софтуерна база. А не да се разпаднем и в това отношение.
Аз считам, че Китай сега, макар тази реторика няма интерес от раздробяване на международния ред, няма интерес от раздробяване на глобализацията и няма интерес от война.
- И тъй като споменахме война, да се върнем към тази, която е по-близо до нас и която в действителност е мотивът за нашата среща. Навърши се една година от нахлуването на Русия в Украйна. Очаквате ли втора годишнина? И въобще по какъв начин си представяте, че ще се развие този спор оттук насетне?
За страдание това, което аз виждам в профил най-малко сега е, че няма аспект за намиране на дипломатическо решение на рецесията и всичко ще се дефинира от хода на военните дейности по фронтовата линия. Това е доста рисково. Това е извънредно рисково, тъй като всяка една неточност, всяко разбъркване по фронта може да докара до ескалация и да сътвори спомагателни опасности, за които до този миг не сме виждали.
- Има ли къс отговор на въпроса какво желае Путин?
Иска победа. Иска самопризнание. Иска да седи на масата с останалите водачи на света и Запада. И има вяра, че времето на Западна Европа, на Америка, преобладаващата роля на Запада по света е завършила и ще пристигна нова епоха, в която други страни, други модели на ръководство, не наложително демократични, различен модел на стопански връзки ще се наложи. И в този момент е времето за реванш на всичко, което Русия – той счита – че е претърпяла през годините. Не единствено в годините след Съюз на съветските социалистически републики, само че и по времето на самия Съюз на съветските социалистически републики. Това е от негова, тяхна позиция.
Аз обаче не считам, че Русия има интерес от раздробяване на интернационалните връзки на търговия, на световната система.
- Онзи ден четох изявление на Доналд Тръмп пред общото заседание на Републиканската партия. Той назова съперниците си от Демократическата партия „ войнолюбци “ и се разгласи срещу даване на оръжие за Украйна. Нямаше по какъв начин да не направя асоциация с тази позиция, която постоянно чуваме в България, в това число и от президента. Трябва ли България да даде оръжия на Украйна и – като някогашен боен министър, въпреки и обратно във времето, може ли България да дава военна помощ на Украйна?
- България освен може, България би трябвало да окаже всякаква поддръжка, от каквато Украйна има потребност сега. И това включва където е належащо оръжие, където е належащо филантропична помощ, където е належащо – различен вид поддръжка. Това е значимо за България освен тъй като това е позицията на НАТО, на Европейски Съюз, на съюзите, в които ние членуваме. Но това е значимо за нашата лична сигурност.
И България би трябвало да си даде сметка в същото време и за две други неща – първо, че подкрепяйки Украйна, тя би трябвало да върне тематиката с модернизацията с българските въоръжени сили в публичния спор. Ние не може да считаме, че в този момент, 2023-а, както сме считали 2009-а или 2001-а година, в случай че щете, че това с армията е настрана от публичния спор, че няма потребност да се хвърлят пари, какви ли не изявления съм чувал в тази посока.
От наша позиция, от българска позиция, в този момент е неповторимият миг да можем да преобърнем това публично говорене и да си дадем сметка, че страна без войска не може, страна без съвременна войска с съвременно командване не може, и да употребяваме протичащото се в този момент бързо, с цел да наваксаме изгубеното време през годините.
- Можем ли да си позволим къса импровизация какво би било за нас, в случай че не бяхме членове на НАТО последната една година?
- Трагедия. То не е импровизация, то е покруса. Защото ние сме дребна страна, изложена на опасности, нашата стопанска система щеше да е доста по-слаба, в случай че не бяхме в НАТО и Европейски Съюз, нямаше да бъдем интегрирани в системите за сигурност, нямаше да имаме поддръжката на Североатлантическия алианс за личната ни сигурност, вътрешни спорове, които съществуват във всяка една страна, щяха да бъдат употребявани от други сили доста повече, в сравнение с сега се случва това. Нашата стопанска система щеше да загуби, нашето общество щеше да загуби. Това би било същинска покруса.
- И някак разумно стигаме до последния въпрос, за една голяма тематика – Северна Македония. Издънихме ли се? В кой миг тъкмо? Трябваше ли да падне ветото? В тия две минути да съберем отговорите на всичките тези големи въпроси.
- Това е непостижима задача за две минути, само че факт е, че с Македония допуснахме доста неточности. Още след признаването на независимостта на Македония досега. Много шансове бяха пропуснати за решаването на проблемите сред двете страни, оставихме в един миг връзките да се водят от крайната реторика от едната и от другата страна. И за жалост сега се намираме на не доста положително място.
- Има ли решение от цялата каша?
- Според мен има решение за излизане от тази рецесия, само че то изисква избрани дейности от България, само че преди всичко от Северна Македония. Това, което се случва там с трошенето на български културни центрове, нападенията върху хора, риториката на ненавист – не е европейско държание. Това не е държание, което може да завоюва който и да е в България. И колкото по-дълго това продължава там, толкоз повече ще се ускоряват и гласовете в България, които споделят – дано не се занимаваме с тях, дано чакат вън от Европейски Съюз по-дълго време.
Те би трябвало да извървят своя път и тогава и нашата ръка би трябвало да бъде отворена за приемане в европейското семейство.
- Ще има ли държавно управление съгласно вас след 2 април, когато са изборите?
- О, дай боже да има държавно управление. Защото допускам, че минахме всички върхове за две години с осъществяване на парламентарни избори. Дай боже да има държавно управление в България, тъй като това безвремие, което се постанова от служебните държавни управления, неналичието на отговорност, неналичието на отчетност и работещ парламент, е ужасяваща.
Аз с смут следя по какъв начин връзки, които са основно значими сред политически водачи от ляво, дясно, ръководещи, опозиционни, както желаете ги наречете, се разпадат... в лозунги. И се разпадат в лозунги точно тъй като не могат да приказват един с различен. Това е доста рисково. Вижте какво се случва в Израел сега. 100-200 хиляди индивида дневно стачкуват против държавното управление на Нетаняху, аз бях там преди две седмици и би трябвало да кажа, че такова равнище на опълчване, което видях там, не го поисквам на никого.
- Събитията там и у нас последните години си наподобяват много сякаш.
Приличат си, само че това не е нещо, с което би трябвало да се гордеем. Ние би трябвало да излезем от този цикъл, тъй като ние не сме такива, българите не сме такива. Хора, които не могат да си приказват един с различен, които не могат да намерят разговора между тях. И тук отговорността на водачите след изборите ще бъде доста, доста огромна.
- Много благодаря за диалога.
- Благодаря и аз.
Spotify:
Soundcloud:
Apple Podcasts:
Гугъл Podcasts :
- Последния път, когато се чухме, с цел да създадем тази спогодба, бяхте в Ирак. И неизбежно в главата ми изникна нещо, което беше извънредно известно като... желае ми се да кажа „ опорка “, само че дано използваме думата „ теза “, която беше изключително известна при започване на войната в Украйна. Тя звучеше по този начин: „ Сега плачете за Украйна, само че за какво не плакахте за Ирак “. А внушението беше – дори няма потребност да разяснявам – че Западът има двоен стандарт във връзка с другите спорове. Различни ли са споровете в Украйна и Ирак? Ако да – с какво? А в случай че не – има ли двоен стандарт?
- Вижте, дали има или няма двоен стандарт, е въпрос на позиция, откъдето и да го погледнеш. Погледната от Европа, войната е много ясна и безапелационна, тя е чернобяла. Всички виждат едно и също и то е, че Русия е агресорът, който нахлу в Украйна неуместен.
И Европа оказва помощ на Украйна да отбрани териториалната си целокупност и да отблъсне тази съветска експанзия. Това е гледната точка, която се вижда в Европа, която се вижда в Съединените щати. И, несъмнено, в други елементи на света. Но доста елементи от света виждат по различен метод протичащото се. Много страни го пречупват през личната си история, и там тезата за двойния стандарт за жалост печели последователи.
Защо ги печели? Защото от позиция на спорове в други страни, в доста други страни, интернационалната общественост не е реагирала по този начин изрично и по този начин ясно, както реагира на съветската експанзия в Украйна. Много хора си споделят „ Добре, вие за какво вършиме това за украинците, а не го направихте за нас, когато бяхме подложени на сходен вид нахлуване, сходен вид обстановка “.
Моето терзание е, че Европа не прави задоволително да завоюва повече съдружници по света, обяснявайки своята позиция за протичащото се в Украйна. И някак си счита, че това, което ние в Европа виждаме, се вижда в други елементи на света. Но, повярвайте ми, аз пътувам доста чест до Индия, до други места – всеки го пречупва през личната си позиция и личната си история. Затова ние имаме несбъднат дълг в Европа да обясняваме по-добре това, което вършим.
- Всъщност изпреварихте въпроса ми, искаше ми се да попитам дали „ другата “ позиция, неевропейската, не съумява да си проправи много безапелационно път и в Европа.
- Другата позиция не съумява в Европа. Защото съгласно мен всички – несъмнено, постоянно ще има и разнообразни отзиви, само че те са по-скоро маргинални – в Европа всеки си дава сметка, че тази експанзия, която се случва, е опасност за всеки. За всяка една европейска страна.
Това, което виждам обаче, в случай че погледнем по-голямата картина, е, че тази война трансформира същността на геополитиката. Тя разделя света още веднъж на лагери. И в случай че не спрем това разделяне, ние ще се окажем в не толкоз далечното бъдеще още веднъж по един или различен метод разграничени на групировки от страни, които търгуват в своя кръг, които имат продан в своя кръг и все по-малко и по-малко се схващат.
- Сценария, който описахте в песимистичния му вид, в действителност си го представям като нова Студена война, нова Желязна завеса, единствено че в по-лошо издание. Правилно ли разбрах?
- Не знам дали бих го нарекъл нова Желязна завеса, само че нов вид на интернационалните връзки. Нещо, с което досега не сме се сблъсквали: Европейските страни и Съединени американски щати си приказват предпочитано със себе си, Изтокът си приказва предпочитано със себе си, всички страни стартират да търсят личния си интерес, заобикалят се със личните си другари, и разговорът понижава, диалогът се лимитира. И казусът е, че в дългорочен проект това може да докара и до едно последователно раздробяване освен на интернационалните връзки, само че на цялата комплицирана система от интернационалните контракти, които са като мрежа, която обгръща целия свят.
Благодарение на тази мрежа ние имаме и търговията, и пътуванията, и свободата да се движим на всички места, да получаваме артикули и да изнасяме на всички места. Ако всичко това стартира да се регионализира и да се затваря – Близкият изток в границите на Близкия изток, Европа в границите на Европа, Централна Азия в границите на Централна Азия, това ще усложни извънредно нещата.
Затова споделям, че не е тъкмо Студена война, такава, каквато е била по времето на комунизма и капитализма, това опълчване след Втората международна война. Този боязън не е единствено мой, той се споделя от доста хора сега. И би трябвало доста интензивно и политическите водачи на Европа, на света да помислят по какъв начин излизаме от тази обстановка. Как ще се противопоставим на това. Защото е доста елементарно да вадим лозунги, да развяваме флагове, да споделяме какво харесваме и какво не харесваме. Много по-трудно и значимо е да намерим метода, по който да приказваме с другите. С тези, които не всеки път са изцяло съгласни с нас.
Между другото, това се отнася и за българската политика.
- Възможно ли е, отивайки крачка напред в разсъжденията, да се стигне до световен спор? Не е изненада този въпрос, чуват се доста такива предизвестия.
- Разбира се, допустимо е. Но аз мисля, че към момента има задоволително сили и задоволително здрав разсъдък по света във всички водачи, които си дават доста ясна сметка, че цялостният разпад на интернационалната система не е в полза на никого. Тоталният интернационален спор, потреблението на нуклеарни оръжия, на конфликт с нови технологии, не е в полза на никого.
Ако погледнем още веднъж на световно равнище, виждаме страни като Китай и Съединени американски щати, които имат доста съществено опълчване по отношение на вижданията си по какъв начин светът би трябвало да се развива в бъдеще, по отношение на софтуерния продан. Но макар тези противодействия не считам, че нито Вашингтон, нито Пекин са към момента на стадий, в който биха скъсали изцяло връзките сред двата огромни центъра на света сега.
- Защо в действителност е това наддаване и каква е ролята на Китай в тези спорове, които имаме, и в частност украинския, несъмнено.
- Ами вижте, Китай през последните десетилетия, напредъкът, който има софтуерно и политически, въпреки всичко е неповторим в човешката история. Една страна, която беше на прага на бедността, раздирана от вътрешни спорове и войни, да доближи до това да бъде освен втората най-голяма страна в света, само че и стопанска система, на която всички разчитаме, е неповторимо достижение в международната история.
Разбира се, това значи, че от позиция на Запада Китай се трансформира в една софтуерна опасност. Защото технологиите, които там се измислят, които се създават, ресурсите, от които тази страна има потребност, лишават от водещата роля, с която Западът е привикнал към този момент в продължение на две-три епохи. И това води до несъмнено опълчване.
Разликата обаче е, че, в случай че това се случваше в 19-и век, един подобен спор може би, с всичката му трудност, нямаше да заплашва съществуването на цялата планета и световния международен ред.
Случвайки се в 21 век, сходно опълчване е извънредно рисково. Опасно е, тъй като, в случай че в вероятност Западът и Китай доближат до стадий, в който има две радикално разнообразни софтуерни бази на развиването в тези две общества, разнообразни чипове, в случай че щете, разнообразни технологии на правене на нещата, които не са свързани – тогава към този момент в действителност ще има две действителности. Едната, построена към това, което добре познаваме в Западния свят, в това число в България. И една, която се построява, непозната за нас, в Китай.
И мисля, че тази голяма заплаха е нещо, за което би трябвало всички доста да внимават. Защото в последна сметка е добре да има съревноваване, да има разнообразни технологии и развития. Но е доста значимо актуалният свят да остане построен въз основата на една обща софтуерна база. А не да се разпаднем и в това отношение.
Аз считам, че Китай сега, макар тази реторика няма интерес от раздробяване на международния ред, няма интерес от раздробяване на глобализацията и няма интерес от война.
- И тъй като споменахме война, да се върнем към тази, която е по-близо до нас и която в действителност е мотивът за нашата среща. Навърши се една година от нахлуването на Русия в Украйна. Очаквате ли втора годишнина? И въобще по какъв начин си представяте, че ще се развие този спор оттук насетне?
За страдание това, което аз виждам в профил най-малко сега е, че няма аспект за намиране на дипломатическо решение на рецесията и всичко ще се дефинира от хода на военните дейности по фронтовата линия. Това е доста рисково. Това е извънредно рисково, тъй като всяка една неточност, всяко разбъркване по фронта може да докара до ескалация и да сътвори спомагателни опасности, за които до този миг не сме виждали.
- Има ли къс отговор на въпроса какво желае Путин?
Иска победа. Иска самопризнание. Иска да седи на масата с останалите водачи на света и Запада. И има вяра, че времето на Западна Европа, на Америка, преобладаващата роля на Запада по света е завършила и ще пристигна нова епоха, в която други страни, други модели на ръководство, не наложително демократични, различен модел на стопански връзки ще се наложи. И в този момент е времето за реванш на всичко, което Русия – той счита – че е претърпяла през годините. Не единствено в годините след Съюз на съветските социалистически републики, само че и по времето на самия Съюз на съветските социалистически републики. Това е от негова, тяхна позиция.
Аз обаче не считам, че Русия има интерес от раздробяване на интернационалните връзки на търговия, на световната система.
- Онзи ден четох изявление на Доналд Тръмп пред общото заседание на Републиканската партия. Той назова съперниците си от Демократическата партия „ войнолюбци “ и се разгласи срещу даване на оръжие за Украйна. Нямаше по какъв начин да не направя асоциация с тази позиция, която постоянно чуваме в България, в това число и от президента. Трябва ли България да даде оръжия на Украйна и – като някогашен боен министър, въпреки и обратно във времето, може ли България да дава военна помощ на Украйна?
- България освен може, България би трябвало да окаже всякаква поддръжка, от каквато Украйна има потребност сега. И това включва където е належащо оръжие, където е належащо филантропична помощ, където е належащо – различен вид поддръжка. Това е значимо за България освен тъй като това е позицията на НАТО, на Европейски Съюз, на съюзите, в които ние членуваме. Но това е значимо за нашата лична сигурност.
И България би трябвало да си даде сметка в същото време и за две други неща – първо, че подкрепяйки Украйна, тя би трябвало да върне тематиката с модернизацията с българските въоръжени сили в публичния спор. Ние не може да считаме, че в този момент, 2023-а, както сме считали 2009-а или 2001-а година, в случай че щете, че това с армията е настрана от публичния спор, че няма потребност да се хвърлят пари, какви ли не изявления съм чувал в тази посока.
От наша позиция, от българска позиция, в този момент е неповторимият миг да можем да преобърнем това публично говорене и да си дадем сметка, че страна без войска не може, страна без съвременна войска с съвременно командване не може, и да употребяваме протичащото се в този момент бързо, с цел да наваксаме изгубеното време през годините.
- Можем ли да си позволим къса импровизация какво би било за нас, в случай че не бяхме членове на НАТО последната една година?
- Трагедия. То не е импровизация, то е покруса. Защото ние сме дребна страна, изложена на опасности, нашата стопанска система щеше да е доста по-слаба, в случай че не бяхме в НАТО и Европейски Съюз, нямаше да бъдем интегрирани в системите за сигурност, нямаше да имаме поддръжката на Североатлантическия алианс за личната ни сигурност, вътрешни спорове, които съществуват във всяка една страна, щяха да бъдат употребявани от други сили доста повече, в сравнение с сега се случва това. Нашата стопанска система щеше да загуби, нашето общество щеше да загуби. Това би било същинска покруса.
- И някак разумно стигаме до последния въпрос, за една голяма тематика – Северна Македония. Издънихме ли се? В кой миг тъкмо? Трябваше ли да падне ветото? В тия две минути да съберем отговорите на всичките тези големи въпроси.
- Това е непостижима задача за две минути, само че факт е, че с Македония допуснахме доста неточности. Още след признаването на независимостта на Македония досега. Много шансове бяха пропуснати за решаването на проблемите сред двете страни, оставихме в един миг връзките да се водят от крайната реторика от едната и от другата страна. И за жалост сега се намираме на не доста положително място.
- Има ли решение от цялата каша?
- Според мен има решение за излизане от тази рецесия, само че то изисква избрани дейности от България, само че преди всичко от Северна Македония. Това, което се случва там с трошенето на български културни центрове, нападенията върху хора, риториката на ненавист – не е европейско държание. Това не е държание, което може да завоюва който и да е в България. И колкото по-дълго това продължава там, толкоз повече ще се ускоряват и гласовете в България, които споделят – дано не се занимаваме с тях, дано чакат вън от Европейски Съюз по-дълго време.
Те би трябвало да извървят своя път и тогава и нашата ръка би трябвало да бъде отворена за приемане в европейското семейство.
- Ще има ли държавно управление съгласно вас след 2 април, когато са изборите?
- О, дай боже да има държавно управление. Защото допускам, че минахме всички върхове за две години с осъществяване на парламентарни избори. Дай боже да има държавно управление в България, тъй като това безвремие, което се постанова от служебните държавни управления, неналичието на отговорност, неналичието на отчетност и работещ парламент, е ужасяваща.
Аз с смут следя по какъв начин връзки, които са основно значими сред политически водачи от ляво, дясно, ръководещи, опозиционни, както желаете ги наречете, се разпадат... в лозунги. И се разпадат в лозунги точно тъй като не могат да приказват един с различен. Това е доста рисково. Вижте какво се случва в Израел сега. 100-200 хиляди индивида дневно стачкуват против държавното управление на Нетаняху, аз бях там преди две седмици и би трябвало да кажа, че такова равнище на опълчване, което видях там, не го поисквам на никого.
- Събитията там и у нас последните години си наподобяват много сякаш.
Приличат си, само че това не е нещо, с което би трябвало да се гордеем. Ние би трябвало да излезем от този цикъл, тъй като ние не сме такива, българите не сме такива. Хора, които не могат да си приказват един с различен, които не могат да намерят разговора между тях. И тук отговорността на водачите след изборите ще бъде доста, доста огромна.
- Много благодаря за диалога.
- Благодаря и аз.
Spotify:
Soundcloud:
Apple Podcasts:
Гугъл Podcasts :
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ