Модератори „на тъмно“: Какво осветяват „Досиетата на Twitter“
Бан в сянка и „ деамплифициране “ на туитове, заглушаване на историята с преносимия компютър на сина на американския президент Хънтър Байдън, честа връзка с ФБР – това са част от практиките, употребявани в една от най-популярните обществени мрежи в света, станали обществено притежание след придобиването на компанията от мултимилиардера и притежател на „ Тесла " Илън Мъск.
Публикуваните на няколко стадия през предходната година вътрешни за компанията документи получиха популярност като „ Досиетата на Twitter “ (Twitter Files). Разкритията в тях повдигат съществени въпроси за това по какъв начин обществената мрежа модерира и е модерирала политически натоварено наличие в платформата и какви са нейните връзки с американските федерални управляващи и по-специално Федералното бюро за следствие (ФБР).
„ Досиетата на Twitter “ съставляват масив от вътрешна връзка сред чиновници на компанията , възложен от новия ѝ притежател Елън Мъск на особено подбрана от него група публицисти с изискването, че те ще споделят откритията си първо в Twitter. Документите обгръщат интервала от последните няколко години и се отнасят до метода, по който чиновниците на компанията вземат решение по кое време и по какъв начин тъкмо да приложат разпоредбите за модериране на наличие в обществената мрежа.
В първия си работен ден Илън Мъск алегорично занесе в Twitter порцеланова мивка. Кадър: Twitter/Elon Musk
За мнозина ходът на новия притежател на Twitter наподобява като опит да изобличи предшествениците си като цензори на политически неуместни послания, имайки поради решението му да даде достъп до документите единствено на избрани публицисти - познати с рецензиите си по отношение на демократичния мейнстрийм в Съединени американски щати.
Първата „ порция “ изтекли имейли разкрива по какъв начин чиновниците на Twitter реагират на публикуването на (по-малко от месец преди президентските избори) по отношение на преносимия компютър на сина на Джо Байдън – Хънтър Байдън.
В обявата на изданието се насочат обвинявания по отношение на Байдън-син за търговия с въздействие и по-специално за отправена покана от Хънтър Байдън към украинската газова компания Burisma за среща с татко му, който тогава извършва длъжността вицепрезидент на Съединени американски щати (към 2015 г.)
Хънтър Байдън среща татко си, тогавашния вицепрезидент Джо Байдън, с върховен началник на украинска енергийна компания по-малко от година преди Байдън-баща да окаже напън върху държавни чиновници в Украйна да уволнят прокурор, който проверява компанията.
New York Post, 14 октомври 2020 година
Няколко ръководители на обществената мрежа са решили, че всички материали, свързани с тази история, ще бъдат лимитирани за издание. Модераторите стимулират решението си да блокират разпространяването на историята със своята политика за „ хакнати материали “ , само че взелите това решение висши чиновници на компанията са били наясно, че то е проблематично и предстои на разнопосочни тълкования. Това въз основа на получената в този момент вътрешна връзка от Twitter проверяващият публицист Мат Тайби.
Хънтър Байдън, синът на американския президент Джо Байдън. Снимка: AP
Според мнозина последователи на консервативния политически набор по този метод се е заглушил един от забележителните кавги в президентската акция от 2020 година, който е имал капацитет да повлияе на крайните резултати от изборите на 3 ноември. Тогава Джо Байдън беше определен за 46-ия президент на Съединени американски щати, побеждавайки Доналд Тръмп.
Впоследствие основният изпълнителен шеф на Twitter по това време – Джак Дорси, свидетелства пред Конгреса, че заглушаването на историята с преносимия компютър на Хънтър Байдън е било неточност.
Втората партида документи демонстрира, че модераторите в Twitter са употребявали така наречен „ бан в сянка “ (shadow banning) или „ деамплифициране “ за избрани профили в мрежата с консервативна устременост. След проучване на документите, журналистът на свободна процедура Бари Вайс написа, че в Twitter е имало специфичен отдел, който се занимава с „ пречистване на видимостта “ на авторитетни профили със противоречиво наличие. Към тази група са причислени сметките на редица консервативни общественици, чиито профили са били сложени в черни описи за търсене или трендове, с конфигурация тяхното разпространяване да не се усилва ( “Do Not Amplify ”).
Вайс цитира думите на чиновник на Twitter, който изяснява същността на така наречен „ бан в сянка “:
Мислете за филтрирането на видимостта като за метод, по който можем да потискаме това, което хората виждат, на разнообразни равнища. Това е доста мощен инструмент.
Служител на Туитър
Всъщност, това значи ефикасен бан на избран профил в мрежата, без обаче той да го разбере – достъпът до неговото наличие и генерално наличието му в мрежата се лимитира доста, макар че на пръв взор всичко наподобява както нормално.
„ Досиетата на Twitter “ разкриват и някои от процесите, посредством които се не разрешават консуматори. Така да вземем за пример, ръководителите на Twitter организират мъчителни полемики за това по какъв начин да се оправят с някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп , осъзнавайки заплахата от възбрана на демократично определен водач.
Както се показва един от изпълнителните шефове на компанията тогава – „ би трябвало да се вземе поради разказът, който Тръмп и неговите сподвижници преследваха в хода на тези избори и искрено казано през последните над 4 години “, подсказвайки че политиката на Тръмп е изиграла роля в решението на модераторите да не разрешават профила му в обществената мрежа, The Guardian.
След размириците в Капитолия от 6 януари натискът за възбрана на профила на Тръмп нараства и в последна сметка акаунтът на някогашния американски президент е суспендиран.
Бившият американски президент Доналд Тръмп. Снимка: AP
От разкритите документи на Twitter е видно обаче, че е имало и инакомислещи – представен е чиновник на компанията, който споделя, че „,може би тъй като съм от Китай, надълбоко разбирам по какъв начин цензурата може да унищожи обществения спор “. Доводите за прецизно пояснение на разпоредбите са отхвърлени от висшите ръководители на компанията, които съпоставят поддръжниците на запазването на профила на Тръмп, аргументиращи се с това, че не е нарушил разпоредбите, с „ нацисти, изпълняващи заповеди “.
Един от най-обезпокоителните детайли от „ Досиетата на Twitter “ е равнището и честотата на контактите сред държавните служби за сигурност в Съединени американски щати и обществената мрежа. От разкритите документи излиза наяве, че контактите сред ФБР и Twitter са били „ непрекъснати и повсеместни “. Представители на ФБР постоянно са провеждали срещи с ръководителите на Twitter, притискайки ги да подхващат дейности против „ дезинформацията “, даже когато става въпрос за не повече от подигравателен туит на консуматори с малцина почитатели.
Засегнати били консуматори, както от ляво, по този начин и от дясно на политическия набор.
От ФБР отхвърлят да са казвали категорично на Twitter да смъкна някоя обява или акаунт , заявявайки, че „ субектите от частния бранш независимо вземат решения какви дейности да подхващат, откакто ФБР ги уведоми ".
Според публицистите, получили достъп до документите, Twitter се е съгласил да „ отбива “ наличие по рекомендация на необятен кръг държавни и квазиправителствени субекти - от ФБР, през Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата CISA, до претенции на държавните управления на обособени щати.
Освен това ФБР е подтикнало Йоел Рот, тогавашен началник на отдел „ Интегритет на уеб страницата “ в Twitter, да се усъмни в достоверността на публикацията за Хънтър Байдън в New York Post още преди тя да бъде публично оповестена.
По този случай Рот по-късно:
По време на тези седмични срещи федералните правоприлагащи органи оповестиха, че чакат хакерски интервенции и приключване на информация от държавни субекти да се случат в интервала малко преди президентските избори през 2020 година, евентуално през октомври.
Йоел Рот, началник на отдел „ Интегритет на уеб страницата “ в Twitter
Журналистите, занимаващи се с „ Досиетата на Twitter “ разкриват единствено определени фрагменти от документите, до които са получили достъп. Скрито от обществеността остава дали и какво още съдържат „ Досиетата “.
Вътрешните механизми за модериране в Twitter остават забулени в загадка и преди, и след поемането на компанията от Илън Мъск. Всъщност, това не е учудващо поради поръчката на милиардера скоро след придобиването на обществената мрежа:
„ Новата политика на Twitter е независимост на словото, само че не и независимост на разпространяването. Негативни туитове с език на омразата ще бъдат оптимално лимитирани и демонетизирани, тъй че от тях няма да има реклами или други доходи за Twitter. Няма да намерите туита, в случай че не го потърсите особено, което не е по-различно от това по какъв начин действа останалата част от интернет “, написа Мъск в мрежата.
В „ Досиетата на Twitter “ скрити за необятната аудитория остават и други разграничителни линии, по които модерирането в обществената мрежа демонстрира избрана пристрастност – да вземем за пример във връзка с спора сред Израел и Палестина, където съгласно мнозина, ангажирани с палестинската идея, наличието, което споделят в Twitter, бива съзнателно и систематично ограничавано. Включително и откакто Мъск пое ръководството над компанията. Известен е да вземем за пример казусът с палестинско-американския публицист Мариам Баргути, чийто профил в Twitter бил стеснен „ по простъпка “.
Според от 2021 година в 7 страни, въз основата на разбор на близо 2 милиона случайно подбрани дейни потребителски профили в Twitter, логаритмите на обществената мрежа в действителност укрепват повече разпространяването на изявления на десни и консервативни политици, в сравнение с тези на леви и демократични.
Само през последните шест месеца на 2021 година Twitter е. По какви съображения са работили и какви са били пристрастията на модераторите, взели тези решения, остава неразбираемо.
Потребител преглежда наличие в Twitter. Снимка: Unsplash
Един от главните проблеми, който оголват „ Досиетата на Twitter “, е обвързван с това, че за доста консуматори обществените мрежи са се трансформирали в главен и първокачествен източник на информация, до момента в който в същото време тези онлайн платформи не подлежат на законова регулация и значително действат въз основата на свои вътрешни правила, респективно политиката на съответното управление. Тоест, в немалка степен огромните и авторитетни обществени мрежи споделят характерностите на обичайните медии – избор и редакция на новинарско наличие, без обаче да се популяризират като такива пред обществеността и без да са обвързани освен това със съответните журналистически стандарти за етичност, меродавност и обективност на информацията, която сервират.
Не носят и последици за своите решения – като да вземем за пример разпространяването на коя тъкмо информация да „ усилят “, а коя да заглушат, или какво тъкмо се споделя от техните консуматори, до момента в който обичайните медии рискуват репутационна и правна отговорност за всяка информация, която разгласяват.
Освен това, липсва бистрота в метода, по който обществените медии контролират наличието, споделяно от техните консуматори. Това основава заплаха за манипулиране на обществения дискурс и диспути по значими публични въпроси, тъй като, до момента в който доста хора възприемат обществените мрежи като свободно поле за полемика и шерване на наличие, то „ зад кулисите “ модераторите вземат решение кое и по какъв начин да филтрират, без да дават отчетност и гласност за своите решения.
Централата на ФБР във Вашингтон. Снимка: fbi.gov
Честите контакти сред ФБР и Twitter повдигат и въпроса за това по какъв начин може медиите, които са призвани да бъдат четвъртата власт, да извършват своите контролни функционалности във връзка с изпълнителната, в случай че обсегът на тяхната активност се управлява от институция, която няма безспорен интерес към достоверността?
Както Стефани Фелтри от изданието ProMarket.org, има разлика сред разглеждането на някой информативен уебсайт, за който читателите знаят, че новините в него са подбрани по преценката и усмотрението на неговите редактори, и разглеждането на наличие в Twitter, за което потребителите допускат, че се ръководи от доброжелателни логаритми, а не от евентуално пристрастни ръководители.
А образци за сходни случаи има в това число и в България, само че във връзка с модерирането на българоезичното наличие във фейсбук . По-малко от месец след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година беше изпратена и петиция до Европейския парламент против пристрастното модериране на наличието в българската секция на фейсбук, подписана към днешна дата от над 2500 души. По-рано този месец се стигна и до митинги на група недоволни жители пред централата на компания TELUS International Bulgaria, която е ангажирана с модерирането на българското наличие в обществената мрежа. Протестиращите упрекват модераторите от TELUS в проруски уклон и предумишлено заглушаване на дейни жители и общественици с ясно изявени проукраински и антипутински позиции .
Кадър от митинга пред централа на TELUS International Bulgaria в София, 18.01.2023 година Снимка: БГНЕС
От компанията отхвърлят да укрепват съветската агитация в обществената мрежа или да са обвързани с съветското държавно управление. Така или другояче, активността на модераторите на фейсбук у нас не предстои на законова регулация и чиновниците не носят отговорност за метода, по който модерират наличието в мрежата.
Така стигаме до разумния въпрос – какви дейности подхващат медиите и управляващите против свободното разпространяване на подправени вести и дезинформация. Кой и по какви критерии взема решение кого и какво да „ деамплифицира “ и по какъв начин това се разграничава от директната цензура? И какви последици носи за своите дейности и развиването на обществено-политическия спор по един или различен въпрос.
Отговорите не са елементарни и едностранчиви, тъй като тези въпроси са кардинални – можем ли и би трябвало ли да пожелаваме от обществените медии да не разрешават подвеждаща информация и изобщо да имаме искания към модераторската им политика.
„ Досиетата на Twitter “ провокират спорни реакции измежду консерватори и либерали, измежду леви и десни. За мнозина от представителите и на двете страни на барикадата обаче е ясно – назрял е моментът за законови регулации, които да обезпечат бистрота и отчетност в метода, по който обществените мрежи ръководят наличието, споделяно от техните консуматори.
Публикуваните на няколко стадия през предходната година вътрешни за компанията документи получиха популярност като „ Досиетата на Twitter “ (Twitter Files). Разкритията в тях повдигат съществени въпроси за това по какъв начин обществената мрежа модерира и е модерирала политически натоварено наличие в платформата и какви са нейните връзки с американските федерални управляващи и по-специално Федералното бюро за следствие (ФБР).
„ Досиетата на Twitter “ съставляват масив от вътрешна връзка сред чиновници на компанията , възложен от новия ѝ притежател Елън Мъск на особено подбрана от него група публицисти с изискването, че те ще споделят откритията си първо в Twitter. Документите обгръщат интервала от последните няколко години и се отнасят до метода, по който чиновниците на компанията вземат решение по кое време и по какъв начин тъкмо да приложат разпоредбите за модериране на наличие в обществената мрежа.
В първия си работен ден Илън Мъск алегорично занесе в Twitter порцеланова мивка. Кадър: Twitter/Elon Musk За мнозина ходът на новия притежател на Twitter наподобява като опит да изобличи предшествениците си като цензори на политически неуместни послания, имайки поради решението му да даде достъп до документите единствено на избрани публицисти - познати с рецензиите си по отношение на демократичния мейнстрийм в Съединени американски щати.
Първата „ порция “ изтекли имейли разкрива по какъв начин чиновниците на Twitter реагират на публикуването на (по-малко от месец преди президентските избори) по отношение на преносимия компютър на сина на Джо Байдън – Хънтър Байдън.
В обявата на изданието се насочат обвинявания по отношение на Байдън-син за търговия с въздействие и по-специално за отправена покана от Хънтър Байдън към украинската газова компания Burisma за среща с татко му, който тогава извършва длъжността вицепрезидент на Съединени американски щати (към 2015 г.)
Хънтър Байдън среща татко си, тогавашния вицепрезидент Джо Байдън, с върховен началник на украинска енергийна компания по-малко от година преди Байдън-баща да окаже напън върху държавни чиновници в Украйна да уволнят прокурор, който проверява компанията.
New York Post, 14 октомври 2020 година
Няколко ръководители на обществената мрежа са решили, че всички материали, свързани с тази история, ще бъдат лимитирани за издание. Модераторите стимулират решението си да блокират разпространяването на историята със своята политика за „ хакнати материали “ , само че взелите това решение висши чиновници на компанията са били наясно, че то е проблематично и предстои на разнопосочни тълкования. Това въз основа на получената в този момент вътрешна връзка от Twitter проверяващият публицист Мат Тайби.
Хънтър Байдън, синът на американския президент Джо Байдън. Снимка: AP Според мнозина последователи на консервативния политически набор по този метод се е заглушил един от забележителните кавги в президентската акция от 2020 година, който е имал капацитет да повлияе на крайните резултати от изборите на 3 ноември. Тогава Джо Байдън беше определен за 46-ия президент на Съединени американски щати, побеждавайки Доналд Тръмп.
Впоследствие основният изпълнителен шеф на Twitter по това време – Джак Дорси, свидетелства пред Конгреса, че заглушаването на историята с преносимия компютър на Хънтър Байдън е било неточност.
Втората партида документи демонстрира, че модераторите в Twitter са употребявали така наречен „ бан в сянка “ (shadow banning) или „ деамплифициране “ за избрани профили в мрежата с консервативна устременост. След проучване на документите, журналистът на свободна процедура Бари Вайс написа, че в Twitter е имало специфичен отдел, който се занимава с „ пречистване на видимостта “ на авторитетни профили със противоречиво наличие. Към тази група са причислени сметките на редица консервативни общественици, чиито профили са били сложени в черни описи за търсене или трендове, с конфигурация тяхното разпространяване да не се усилва ( “Do Not Amplify ”).
Вайс цитира думите на чиновник на Twitter, който изяснява същността на така наречен „ бан в сянка “:
Мислете за филтрирането на видимостта като за метод, по който можем да потискаме това, което хората виждат, на разнообразни равнища. Това е доста мощен инструмент.
Служител на Туитър
Всъщност, това значи ефикасен бан на избран профил в мрежата, без обаче той да го разбере – достъпът до неговото наличие и генерално наличието му в мрежата се лимитира доста, макар че на пръв взор всичко наподобява както нормално.
„ Досиетата на Twitter “ разкриват и някои от процесите, посредством които се не разрешават консуматори. Така да вземем за пример, ръководителите на Twitter организират мъчителни полемики за това по какъв начин да се оправят с някогашния президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп , осъзнавайки заплахата от възбрана на демократично определен водач.
Както се показва един от изпълнителните шефове на компанията тогава – „ би трябвало да се вземе поради разказът, който Тръмп и неговите сподвижници преследваха в хода на тези избори и искрено казано през последните над 4 години “, подсказвайки че политиката на Тръмп е изиграла роля в решението на модераторите да не разрешават профила му в обществената мрежа, The Guardian.
След размириците в Капитолия от 6 януари натискът за възбрана на профила на Тръмп нараства и в последна сметка акаунтът на някогашния американски президент е суспендиран.
Бившият американски президент Доналд Тръмп. Снимка: AP От разкритите документи на Twitter е видно обаче, че е имало и инакомислещи – представен е чиновник на компанията, който споделя, че „,може би тъй като съм от Китай, надълбоко разбирам по какъв начин цензурата може да унищожи обществения спор “. Доводите за прецизно пояснение на разпоредбите са отхвърлени от висшите ръководители на компанията, които съпоставят поддръжниците на запазването на профила на Тръмп, аргументиращи се с това, че не е нарушил разпоредбите, с „ нацисти, изпълняващи заповеди “.
Един от най-обезпокоителните детайли от „ Досиетата на Twitter “ е равнището и честотата на контактите сред държавните служби за сигурност в Съединени американски щати и обществената мрежа. От разкритите документи излиза наяве, че контактите сред ФБР и Twitter са били „ непрекъснати и повсеместни “. Представители на ФБР постоянно са провеждали срещи с ръководителите на Twitter, притискайки ги да подхващат дейности против „ дезинформацията “, даже когато става въпрос за не повече от подигравателен туит на консуматори с малцина почитатели.
Засегнати били консуматори, както от ляво, по този начин и от дясно на политическия набор.
От ФБР отхвърлят да са казвали категорично на Twitter да смъкна някоя обява или акаунт , заявявайки, че „ субектите от частния бранш независимо вземат решения какви дейности да подхващат, откакто ФБР ги уведоми ".
Според публицистите, получили достъп до документите, Twitter се е съгласил да „ отбива “ наличие по рекомендация на необятен кръг държавни и квазиправителствени субекти - от ФБР, през Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата CISA, до претенции на държавните управления на обособени щати.
Освен това ФБР е подтикнало Йоел Рот, тогавашен началник на отдел „ Интегритет на уеб страницата “ в Twitter, да се усъмни в достоверността на публикацията за Хънтър Байдън в New York Post още преди тя да бъде публично оповестена.
По този случай Рот по-късно:
По време на тези седмични срещи федералните правоприлагащи органи оповестиха, че чакат хакерски интервенции и приключване на информация от държавни субекти да се случат в интервала малко преди президентските избори през 2020 година, евентуално през октомври.
Йоел Рот, началник на отдел „ Интегритет на уеб страницата “ в Twitter
Журналистите, занимаващи се с „ Досиетата на Twitter “ разкриват единствено определени фрагменти от документите, до които са получили достъп. Скрито от обществеността остава дали и какво още съдържат „ Досиетата “.
Вътрешните механизми за модериране в Twitter остават забулени в загадка и преди, и след поемането на компанията от Илън Мъск. Всъщност, това не е учудващо поради поръчката на милиардера скоро след придобиването на обществената мрежа:
„ Новата политика на Twitter е независимост на словото, само че не и независимост на разпространяването. Негативни туитове с език на омразата ще бъдат оптимално лимитирани и демонетизирани, тъй че от тях няма да има реклами или други доходи за Twitter. Няма да намерите туита, в случай че не го потърсите особено, което не е по-различно от това по какъв начин действа останалата част от интернет “, написа Мъск в мрежата.
В „ Досиетата на Twitter “ скрити за необятната аудитория остават и други разграничителни линии, по които модерирането в обществената мрежа демонстрира избрана пристрастност – да вземем за пример във връзка с спора сред Израел и Палестина, където съгласно мнозина, ангажирани с палестинската идея, наличието, което споделят в Twitter, бива съзнателно и систематично ограничавано. Включително и откакто Мъск пое ръководството над компанията. Известен е да вземем за пример казусът с палестинско-американския публицист Мариам Баргути, чийто профил в Twitter бил стеснен „ по простъпка “.
Според от 2021 година в 7 страни, въз основата на разбор на близо 2 милиона случайно подбрани дейни потребителски профили в Twitter, логаритмите на обществената мрежа в действителност укрепват повече разпространяването на изявления на десни и консервативни политици, в сравнение с тези на леви и демократични.
Само през последните шест месеца на 2021 година Twitter е. По какви съображения са работили и какви са били пристрастията на модераторите, взели тези решения, остава неразбираемо.
Потребител преглежда наличие в Twitter. Снимка: Unsplash Един от главните проблеми, който оголват „ Досиетата на Twitter “, е обвързван с това, че за доста консуматори обществените мрежи са се трансформирали в главен и първокачествен източник на информация, до момента в който в същото време тези онлайн платформи не подлежат на законова регулация и значително действат въз основата на свои вътрешни правила, респективно политиката на съответното управление. Тоест, в немалка степен огромните и авторитетни обществени мрежи споделят характерностите на обичайните медии – избор и редакция на новинарско наличие, без обаче да се популяризират като такива пред обществеността и без да са обвързани освен това със съответните журналистически стандарти за етичност, меродавност и обективност на информацията, която сервират.
Не носят и последици за своите решения – като да вземем за пример разпространяването на коя тъкмо информация да „ усилят “, а коя да заглушат, или какво тъкмо се споделя от техните консуматори, до момента в който обичайните медии рискуват репутационна и правна отговорност за всяка информация, която разгласяват.
Освен това, липсва бистрота в метода, по който обществените медии контролират наличието, споделяно от техните консуматори. Това основава заплаха за манипулиране на обществения дискурс и диспути по значими публични въпроси, тъй като, до момента в който доста хора възприемат обществените мрежи като свободно поле за полемика и шерване на наличие, то „ зад кулисите “ модераторите вземат решение кое и по какъв начин да филтрират, без да дават отчетност и гласност за своите решения.
Централата на ФБР във Вашингтон. Снимка: fbi.gov Честите контакти сред ФБР и Twitter повдигат и въпроса за това по какъв начин може медиите, които са призвани да бъдат четвъртата власт, да извършват своите контролни функционалности във връзка с изпълнителната, в случай че обсегът на тяхната активност се управлява от институция, която няма безспорен интерес към достоверността?
Както Стефани Фелтри от изданието ProMarket.org, има разлика сред разглеждането на някой информативен уебсайт, за който читателите знаят, че новините в него са подбрани по преценката и усмотрението на неговите редактори, и разглеждането на наличие в Twitter, за което потребителите допускат, че се ръководи от доброжелателни логаритми, а не от евентуално пристрастни ръководители.
А образци за сходни случаи има в това число и в България, само че във връзка с модерирането на българоезичното наличие във фейсбук . По-малко от месец след нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 година беше изпратена и петиция до Европейския парламент против пристрастното модериране на наличието в българската секция на фейсбук, подписана към днешна дата от над 2500 души. По-рано този месец се стигна и до митинги на група недоволни жители пред централата на компания TELUS International Bulgaria, която е ангажирана с модерирането на българското наличие в обществената мрежа. Протестиращите упрекват модераторите от TELUS в проруски уклон и предумишлено заглушаване на дейни жители и общественици с ясно изявени проукраински и антипутински позиции .
Кадър от митинга пред централа на TELUS International Bulgaria в София, 18.01.2023 година Снимка: БГНЕС От компанията отхвърлят да укрепват съветската агитация в обществената мрежа или да са обвързани с съветското държавно управление. Така или другояче, активността на модераторите на фейсбук у нас не предстои на законова регулация и чиновниците не носят отговорност за метода, по който модерират наличието в мрежата.
Така стигаме до разумния въпрос – какви дейности подхващат медиите и управляващите против свободното разпространяване на подправени вести и дезинформация. Кой и по какви критерии взема решение кого и какво да „ деамплифицира “ и по какъв начин това се разграничава от директната цензура? И какви последици носи за своите дейности и развиването на обществено-политическия спор по един или различен въпрос.
Отговорите не са елементарни и едностранчиви, тъй като тези въпроси са кардинални – можем ли и би трябвало ли да пожелаваме от обществените медии да не разрешават подвеждаща информация и изобщо да имаме искания към модераторската им политика.
„ Досиетата на Twitter “ провокират спорни реакции измежду консерватори и либерали, измежду леви и десни. За мнозина от представителите и на двете страни на барикадата обаче е ясно – назрял е моментът за законови регулации, които да обезпечат бистрота и отчетност в метода, по който обществените мрежи ръководят наличието, споделяно от техните консуматори.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ