За Петър и Алина фолклорът е мисия
Няма по какъв начин да го сбъркате - със своя възрожденски мустак мнозина го оприличават на Филип Тотю, въпреки и по-фин от него. Нея също - веднага заслепява с цветна визия и чаровна усмивка.
Петър е танцьор, хореограф и художествен началник на отбор " Шевица ". Но и колекционер на достоверни национални носии, притежател на пицария, реставратор на коли, донор и какво ли още не. Алина пък е неговата половинка - като се изключи че пее, танцува и провежда хор " Шевица ", тя е административен шеф на френското учебно заведение " Виктор Юго ".
От тази комбинация напълно предстоящо се раждат и двете перли - Карла и Далия, които въплъщават фантазията на родителите си да вършат положително и да съхраняват и предават навред магията на българските национални песни и танци. В огромното и колоритно семейство на Пепи и Али Ангелови, отдадени на идеята да опазят традициите ни, всеки е добре пристигнал.
Няма " Не желая "
Пепи, както всички го назовават в танцовата школа, е от Нови Искър, където българската национална музика го пленява още от дребен. И няма по какъв начин да е другояче - с татко музикант и началник на оркестър, който всяка събота и неделя е по сватби. Пепи обаче потегля по пътя на танците - в тамошния отбор, в който танцува до 23-тата си година.
После ориста му се кръстосва с тази на бъдещата му брачна половинка. Съзира я в столичен ресторант, играеща едно от най-сложните хора - граовското, и незабавно се хваща за нея. Едно хоро се оказва достатъчно, с цел да разбере, че Алина ще е дамата на сърцето му.
" Тя е единствената жена, след която съм тичал 9 месеца ", спомня си той. Защото Али, като същински франкофон, не се дава току-тъй. Редовно, въпреки и вежливо, отхвърля на настоятелните му предложения да я изпрати до у дома, не я трогва даже фактът, че Пепи се записва в нейния танцов отбор и пътува по 40 км дневно, единствено и единствено да е до нея. Накрая обаче тя капитулира. На рождения му ден - на 24 октомври 2008 година, когато най-сетне склонява да бъде изпратена. " Нали знаеш, че в случай че се качиш в този момент в колата ми, повече в никакъв случай няма да те пусна? ", пита той съвсем не на смешка. И 23 октомври в действителност се оказва последният ден, в който той нощува в Нови Искър. А след година-две двамата се женят, както си му е редът.
Човек е огромен, колкото са огромни фантазиите му
В началото Алина не е толкоз запалена по българската народна музика. Слуша предимно класическа и арменска, вярна на потеклото си. Пепи обаче я увлича до степен да внесе народната музика безусловно във всеки свой ден. Полека стартира да изкристализира и фантазията на брачна половинка ѝ да сътвори собствен отбор. Особено след завършването на бакалавърска степен по хореография на българските национални танци в Нов български университет.
Вече по-уверен в себе си, младият патриот стартира да върви от институция на институция в опит да откри подходяща зала. Оказва се, че множеството са заети. Това обаче го окуражи още повече. След доста търсене през 2010 г. ориста му се усмихва и той открива място в община " Изток ", където на ул. " А. Чехов " 16А и до през днешния ден увлича в школата си почитатели на българските национални танци.
" Винаги съм имал огромни фантазии и съм искал да играя наедно с професионални колективи. Нещата с ансамбъла тръгнаха постепенно, бавно. Работил съм с 2, с 3, с 5 дами. Понякога съм провеждал урок и с една-единствена ", споделя Пепи, който назовава себе си " инатлив ", а съпругата му го дефинира като " твърдоглав, работлив и смел ".
" Сигурна бях, че каквото и да се случи, той ще се оправи. Умее да увлича хората, тъй като прави всичко с огромна пристрастеност. Почеркът му е различим, по-особен ", споделя тя.
Първоначално той стартира с групи за национални хора. Впоследствие обаче взема решение да се занимава единствено с хореографски разработки. " Обира " най-запалените танцьори от групите и образува отбор " Шевица ", който всяка година на 15 септември попълня с нови запалянковци. Към момента ансамбълът е от 60 души, които също милеят за родното.
" Всичките ни танцьори са доста работливи, непрекъснати и не се отхвърлят ", споделя Алина. " Ние сме като едно семейство. Танците са доста значими, само че най-важното е да сме хора, индивиди и да сме дружно ", прибавя Петър, който се гордее най-много с това, че танцьорите му са положителни и почтени българи.
Когато човек влага цялата си душа и сърце в нещо свястно, в което има вяра мощно, като че ли и вселената се наговаря да му спомага. Идва ред на втората фантазия на Пепи - да сътвори хор, в който да пеят брачната половинка и щерка му Карла. Алина е почнала да пее от дребна в родния Пазарджик, по-късно има и дует с френски реализатор. А Карла - към този момент на 11 година, наследява гения ѝ и се включва в хора на БНР. Нещата и тук не потеглят от раз, но с доста труд и непримиримост съумява и в това начинание, като организацията на хор " Шевица " поема напълно Алина. Днес в него има групи както за огромни, по този начин и за дребни, а с 35-те му изпълнители пряко се занимава диригентката Соня Чакърова. " Имаме деца, които в никакъв случай преди този момент не са пели, само че за 5 месеца реализират необикновен прогрес. Изключително работливи и дисциплинирани са ", споделя Петър.
Втората му дъщеря Далия, която е на 6 година, също незабелязано поема по пътя на родителите. " Децата сами се завъртяха край нас. Не сме ги карали. Просто им се пее и танцува, прелестно им е ", споделят Петър и Алина. Всички техни представления и спектакли пред аудитория - родна и непозната, завършват непроменяемо с осъществяване на двете перли Карла и Далия. " Това е непокътнатата ни марка. Децата израснаха пред погледа на публиката ", казват гордите родители. И защото отбор значи " ария, танц и музика ", Пепи затваря кръга със основаването на оркестър " Шевица ", чиито музиканти той събира също на магия.
Дълбоко в българските корени
Петър се гмурва и още по-дълбоко - в дебрите на обичайния български костюм. Издирването и съхраняването на национални носии се трансформира в негова пристрастеност. Над 200 може би са към този момент носиите, които е събрал - с доста пътувания из села, закупване от колекционери и така нататък Изследва знаците им, пази посланията им за поколенията.
" Има носии за годежи, за женитба, за разнообразни празници. Необятни са дълбините на нашия фолклор ", споделя той.
Всички дрехи съхранява с особена педантичност и в случай че има нещо, което да го изкара отвън равновесие, това е хвърленият на земята костюм. Пословичен е и с разпоредбите в ансамбъла, които, като се изключи че указват по какъв начин точно танцьорите да се приготвят за сцената и да излязат на нея, разпореждат и по какъв метод би трябвало да облекат и съблекат скъпите обичайни български носии.
Цялата фамилия е впрегната в съхраняването на тази парченце от предишното - майка му и баба му кърпят и ремонтират, когато се постанова, или пък плетат вълнени чорапи, татко му оказва помощ с техническата част в залите. Всички грижливо събирани от него дрехи с невероятните си багри разцъфват на сцена - танцьорите и артистите от " Шевица " извършват представленията си облечени с тях, макар че са много по-тежки и трудни за поддръжка от актуалните.
" За мен това е доста значимо, желаеме да наложим това като жанр, като зрително усещане. Не мога да го обясня с думи. Като че ли отключваме силата на този остарял костюм и атмосферата и преживяването на сцената стават неповторими ", споделя още той.
Фолклор с идея
" Искаме да увличаме от ден на ден хора в хубостта на българския фолклор. Силно имаме вяра, че по този начин те стават по-добри, в това число и като познават корените си ", обясняват Петър и Алина смисъла на своето творчество.
То обаче сякаш не доближава на дейното семейство. Първоначално съпрузите се включват във всевъзможни доброволчески акции - от подкрепяне на заболели хора и домове за възрастни до засаждане на дръвчета. После стартират и да провеждат благотворителни фолклорни концерти, тъй като желаят и посредством танците си да вършат положителни каузи, изключително за свети места, които са сплотявали в предишното народа ни. Така става реставрацията на скалния манастир " Св. Марина " край Карлуково, на средновековния храм " Св. Теодор Тирон " в село Зимевица, община Своге, и др. В края на 2021 г. ансамбълът осъществя и различен благотворителен - солидАРТен концерт - в поддръжка на Оротека " Седянка ".
Най-мащабното им, най-малко към този момент, дело е идният Национален благотворителен фолклорен концерт " Фолклор с(мисъл) " за набиране на средства за даровити възпитаници от Котел и Широка лъка. Навръх 3 март в зала 1 на НДК ще застанат 4 от най-именитите ансамбли у нас - " Тракия ", " Странджа ", " София-6 " и " Шевица ", като ще учредят и стипендии за даровити възпитаници от националните учебни заведения за фолклорни изкуства " Широка лъка " и " Филип Кутев " (Котел).
" Притесняваме се, че доста скоро няма да има кой да съхранява и популяризира българския фолклор. В Широка лъка учат 80 деца от цяла България. Това са единствено 4 класа! Убедени сме, че на доста места в страната имаме бисерчета, които заради финансови причини или липса на информация не могат да продължат по този път ", споделя Петър, чиято мисъл за децата му дава с(мисъл) да продължава напред - да ги възпитава в традициите и обичаите, да посява в душите им зрънцето на добротата и да съхранява националната ни еднаквост.
" Искаме да накараме децата да извърнат внимание на традиционния фолклор. Те не виждат реализация в него, само че ние желаеме да им покажем, че има смисъл, че това е безконечен път във вярната посока ", прибавя Алина.
Наградите
Отличителен за Петър е професионализмът, с който изпипва в елементи всяко осъществяване на ансамбъла. " Не мога да върша взаимни отстъпки със себе си и с продукта. Искам хората да виждат нещо красиво ", споделя той.
Дали ще е тракийски танц, " Зълвенската ", шопско хоро или добруджанска ръченица, всичко би трябвало да е на равнище, тъй като танцът за Пепи значи доста - и метод да изразиш себе си, и средство за другарство с другия, и способ за запазване на традициите. Доста от представленията му са авторски - например дълго сънуваният от него театър " В огледалото на водата " по претекстове от " Божура " на Й. Йовков, чиято премиера ще е през октомври в зала 1 на НДК. Предпремиерата към този момент мина, подкрепена от Национален фонд " Култура ", а по реакциите на публиката може да съдим и за бъдещия триумф.
Спектакълът е плод на ентусиазъм както на емблематичния български повествовател, така и на невероятната музика, композирана от доктор Петьо Кръстев от ЮЗУ. С него Пепи счита да се дипломира като магистър по хореографска постановка в ЮЗУ под управлението на доцент Георги Гаров.
Усилията на " Шевица " не остават незабелязани и на открито. Ансамбълът е бил на участия в Италия, Румъния, Индонезия и Южна Корея по покана на техни фестивали. Има документ за внушителен фолклорен отбор от Международния съвет на уредниците на фестивали за фолклор и обичайни изкуства. През 2020 година е избран от немската организация Tanz der Kulturen за взаимен план " Пеещото тяло " по стратегия " Еразъм+ ".
Голямо самопризнание е и американският план за замерване на танцови придвижвания, в който следва да вземат участие. Движенията на танцьорите от " Шевица " и по какъв начин те се интерпретират от тялото ще бъдат изучени от американски експерти от Университета Кънектикът, Съединени американски щати, посредством слагане на сензори по телата им - опит, който ще се проведе за първи път на територията на България.
Работилница за пици " Пепе "
Поговорката " музикант/хореограф къща не храни " се оказва вярна и за семейство Ангелови, тъй като всичко, което изкарат от ансамбъла, се реинвестира и дава за обществени дела. Петър отваря своя пицария още през 2009 година, с цел да може и до през днешния ден да устоя трите си дами. И тук нещата стават инцидентно - до момента в който вървят с Алина по столичната ул. " Оборище " и виждат табела, че помещението се отдава чартърен.
Той има предварителна подготовка - наследил е майсторлъка да прави пици от своя братовчед, в чиито заведения е бил помощник, барман, пицар и шеф. В личната си работилница за пици " Пепе " хореографът постанова своя почерк - с акцент върху детайлите (например двата часовника със спрели стрелки в часа на раждане на дъщерите му или старинното колело, модел " Украйна ", закачено на стената), както и на персонално отношение към клиентите. Много от тях са ученици от Испанската гимназия, които му стават толкоз близки, че го канят даже по балове.
" Всеки ден децата идват, споделят ми какви оценки имат, по какъв начин е минал денят им. Имат голяма потребност да бъдат изслушани ", споделя Пепи, който обича и ролята си на душеприказчик. Така към този момент 14-а година той меси самичък тестото и върти благоуханни пици (сред най-популярните от които е пицата с шоколад) - всеки ден, прав, от 8 до 18 ч.
" Само един път затворих работилницата - когато Алина раждаше Далия. Тогава написах на вратата: " Раждаме ", тъй като хората щяха да се притеснят. Отдолу получихме доста поздрави и пожелания за триумф ", смее се Петър. След пицарията той тича до залата за тренировки и подготовки дружно с децата и брачната половинка си, като всички се прибират вкъщи след 20 ч. " Няма ден, в който да сме отишли в залата с отвращение. В националните танци и песни има подобен заряд ", споделят и двамата.
Широкият профил на цветното семейство не свършва дотук. Петър е и буен обожател на колите - до момента персонално е тунинговал 3 автомобила. Фен е и на татуировките - по цялото му тяло има татуси на... шевици. Любител е и на папийонките (пак с шевици), както и на другите чорапи - съвсем в никакъв случай няма да го видите с два идентични чорапа.
Алина наскоро получи Ордена на университетските палми - държавно отличие на Франция, което води началото си от почетен знак, основан с указ на Наполеон от 1808 година Орденът е трети по сан във Франция след Ордена на Почетния легион и Националния медал за заслуги.
Карла, освен че пее ослепително, е измежду отличниците по математика в учебно заведение. Сестра ѝ Далия също пее и танцува прелестно, а неотдавна подари косите си в изгода на борещите се с рака, научавайки най-важния урок от родителите си - да прави положително.
Петър е танцьор, хореограф и художествен началник на отбор " Шевица ". Но и колекционер на достоверни национални носии, притежател на пицария, реставратор на коли, донор и какво ли още не. Алина пък е неговата половинка - като се изключи че пее, танцува и провежда хор " Шевица ", тя е административен шеф на френското учебно заведение " Виктор Юго ".
От тази комбинация напълно предстоящо се раждат и двете перли - Карла и Далия, които въплъщават фантазията на родителите си да вършат положително и да съхраняват и предават навред магията на българските национални песни и танци. В огромното и колоритно семейство на Пепи и Али Ангелови, отдадени на идеята да опазят традициите ни, всеки е добре пристигнал.
Няма " Не желая "
Пепи, както всички го назовават в танцовата школа, е от Нови Искър, където българската национална музика го пленява още от дребен. И няма по какъв начин да е другояче - с татко музикант и началник на оркестър, който всяка събота и неделя е по сватби. Пепи обаче потегля по пътя на танците - в тамошния отбор, в който танцува до 23-тата си година.
После ориста му се кръстосва с тази на бъдещата му брачна половинка. Съзира я в столичен ресторант, играеща едно от най-сложните хора - граовското, и незабавно се хваща за нея. Едно хоро се оказва достатъчно, с цел да разбере, че Алина ще е дамата на сърцето му.
" Тя е единствената жена, след която съм тичал 9 месеца ", спомня си той. Защото Али, като същински франкофон, не се дава току-тъй. Редовно, въпреки и вежливо, отхвърля на настоятелните му предложения да я изпрати до у дома, не я трогва даже фактът, че Пепи се записва в нейния танцов отбор и пътува по 40 км дневно, единствено и единствено да е до нея. Накрая обаче тя капитулира. На рождения му ден - на 24 октомври 2008 година, когато най-сетне склонява да бъде изпратена. " Нали знаеш, че в случай че се качиш в този момент в колата ми, повече в никакъв случай няма да те пусна? ", пита той съвсем не на смешка. И 23 октомври в действителност се оказва последният ден, в който той нощува в Нови Искър. А след година-две двамата се женят, както си му е редът.
Човек е огромен, колкото са огромни фантазиите му
В началото Алина не е толкоз запалена по българската народна музика. Слуша предимно класическа и арменска, вярна на потеклото си. Пепи обаче я увлича до степен да внесе народната музика безусловно във всеки свой ден. Полека стартира да изкристализира и фантазията на брачна половинка ѝ да сътвори собствен отбор. Особено след завършването на бакалавърска степен по хореография на българските национални танци в Нов български университет.
Вече по-уверен в себе си, младият патриот стартира да върви от институция на институция в опит да откри подходяща зала. Оказва се, че множеството са заети. Това обаче го окуражи още повече. След доста търсене през 2010 г. ориста му се усмихва и той открива място в община " Изток ", където на ул. " А. Чехов " 16А и до през днешния ден увлича в школата си почитатели на българските национални танци.
" Винаги съм имал огромни фантазии и съм искал да играя наедно с професионални колективи. Нещата с ансамбъла тръгнаха постепенно, бавно. Работил съм с 2, с 3, с 5 дами. Понякога съм провеждал урок и с една-единствена ", споделя Пепи, който назовава себе си " инатлив ", а съпругата му го дефинира като " твърдоглав, работлив и смел ".
" Сигурна бях, че каквото и да се случи, той ще се оправи. Умее да увлича хората, тъй като прави всичко с огромна пристрастеност. Почеркът му е различим, по-особен ", споделя тя.
Първоначално той стартира с групи за национални хора. Впоследствие обаче взема решение да се занимава единствено с хореографски разработки. " Обира " най-запалените танцьори от групите и образува отбор " Шевица ", който всяка година на 15 септември попълня с нови запалянковци. Към момента ансамбълът е от 60 души, които също милеят за родното.
" Всичките ни танцьори са доста работливи, непрекъснати и не се отхвърлят ", споделя Алина. " Ние сме като едно семейство. Танците са доста значими, само че най-важното е да сме хора, индивиди и да сме дружно ", прибавя Петър, който се гордее най-много с това, че танцьорите му са положителни и почтени българи.
Когато човек влага цялата си душа и сърце в нещо свястно, в което има вяра мощно, като че ли и вселената се наговаря да му спомага. Идва ред на втората фантазия на Пепи - да сътвори хор, в който да пеят брачната половинка и щерка му Карла. Алина е почнала да пее от дребна в родния Пазарджик, по-късно има и дует с френски реализатор. А Карла - към този момент на 11 година, наследява гения ѝ и се включва в хора на БНР. Нещата и тук не потеглят от раз, но с доста труд и непримиримост съумява и в това начинание, като организацията на хор " Шевица " поема напълно Алина. Днес в него има групи както за огромни, по този начин и за дребни, а с 35-те му изпълнители пряко се занимава диригентката Соня Чакърова. " Имаме деца, които в никакъв случай преди този момент не са пели, само че за 5 месеца реализират необикновен прогрес. Изключително работливи и дисциплинирани са ", споделя Петър.
Втората му дъщеря Далия, която е на 6 година, също незабелязано поема по пътя на родителите. " Децата сами се завъртяха край нас. Не сме ги карали. Просто им се пее и танцува, прелестно им е ", споделят Петър и Алина. Всички техни представления и спектакли пред аудитория - родна и непозната, завършват непроменяемо с осъществяване на двете перли Карла и Далия. " Това е непокътнатата ни марка. Децата израснаха пред погледа на публиката ", казват гордите родители. И защото отбор значи " ария, танц и музика ", Пепи затваря кръга със основаването на оркестър " Шевица ", чиито музиканти той събира също на магия.
Дълбоко в българските корени
Петър се гмурва и още по-дълбоко - в дебрите на обичайния български костюм. Издирването и съхраняването на национални носии се трансформира в негова пристрастеност. Над 200 може би са към този момент носиите, които е събрал - с доста пътувания из села, закупване от колекционери и така нататък Изследва знаците им, пази посланията им за поколенията.
" Има носии за годежи, за женитба, за разнообразни празници. Необятни са дълбините на нашия фолклор ", споделя той.
Всички дрехи съхранява с особена педантичност и в случай че има нещо, което да го изкара отвън равновесие, това е хвърленият на земята костюм. Пословичен е и с разпоредбите в ансамбъла, които, като се изключи че указват по какъв начин точно танцьорите да се приготвят за сцената и да излязат на нея, разпореждат и по какъв метод би трябвало да облекат и съблекат скъпите обичайни български носии.
Цялата фамилия е впрегната в съхраняването на тази парченце от предишното - майка му и баба му кърпят и ремонтират, когато се постанова, или пък плетат вълнени чорапи, татко му оказва помощ с техническата част в залите. Всички грижливо събирани от него дрехи с невероятните си багри разцъфват на сцена - танцьорите и артистите от " Шевица " извършват представленията си облечени с тях, макар че са много по-тежки и трудни за поддръжка от актуалните.
" За мен това е доста значимо, желаеме да наложим това като жанр, като зрително усещане. Не мога да го обясня с думи. Като че ли отключваме силата на този остарял костюм и атмосферата и преживяването на сцената стават неповторими ", споделя още той.
Фолклор с идея
" Искаме да увличаме от ден на ден хора в хубостта на българския фолклор. Силно имаме вяра, че по този начин те стават по-добри, в това число и като познават корените си ", обясняват Петър и Алина смисъла на своето творчество.
То обаче сякаш не доближава на дейното семейство. Първоначално съпрузите се включват във всевъзможни доброволчески акции - от подкрепяне на заболели хора и домове за възрастни до засаждане на дръвчета. После стартират и да провеждат благотворителни фолклорни концерти, тъй като желаят и посредством танците си да вършат положителни каузи, изключително за свети места, които са сплотявали в предишното народа ни. Така става реставрацията на скалния манастир " Св. Марина " край Карлуково, на средновековния храм " Св. Теодор Тирон " в село Зимевица, община Своге, и др. В края на 2021 г. ансамбълът осъществя и различен благотворителен - солидАРТен концерт - в поддръжка на Оротека " Седянка ".
Най-мащабното им, най-малко към този момент, дело е идният Национален благотворителен фолклорен концерт " Фолклор с(мисъл) " за набиране на средства за даровити възпитаници от Котел и Широка лъка. Навръх 3 март в зала 1 на НДК ще застанат 4 от най-именитите ансамбли у нас - " Тракия ", " Странджа ", " София-6 " и " Шевица ", като ще учредят и стипендии за даровити възпитаници от националните учебни заведения за фолклорни изкуства " Широка лъка " и " Филип Кутев " (Котел).
" Притесняваме се, че доста скоро няма да има кой да съхранява и популяризира българския фолклор. В Широка лъка учат 80 деца от цяла България. Това са единствено 4 класа! Убедени сме, че на доста места в страната имаме бисерчета, които заради финансови причини или липса на информация не могат да продължат по този път ", споделя Петър, чиято мисъл за децата му дава с(мисъл) да продължава напред - да ги възпитава в традициите и обичаите, да посява в душите им зрънцето на добротата и да съхранява националната ни еднаквост.
" Искаме да накараме децата да извърнат внимание на традиционния фолклор. Те не виждат реализация в него, само че ние желаеме да им покажем, че има смисъл, че това е безконечен път във вярната посока ", прибавя Алина.
Наградите
Отличителен за Петър е професионализмът, с който изпипва в елементи всяко осъществяване на ансамбъла. " Не мога да върша взаимни отстъпки със себе си и с продукта. Искам хората да виждат нещо красиво ", споделя той.
Дали ще е тракийски танц, " Зълвенската ", шопско хоро или добруджанска ръченица, всичко би трябвало да е на равнище, тъй като танцът за Пепи значи доста - и метод да изразиш себе си, и средство за другарство с другия, и способ за запазване на традициите. Доста от представленията му са авторски - например дълго сънуваният от него театър " В огледалото на водата " по претекстове от " Божура " на Й. Йовков, чиято премиера ще е през октомври в зала 1 на НДК. Предпремиерата към този момент мина, подкрепена от Национален фонд " Култура ", а по реакциите на публиката може да съдим и за бъдещия триумф.
Спектакълът е плод на ентусиазъм както на емблематичния български повествовател, така и на невероятната музика, композирана от доктор Петьо Кръстев от ЮЗУ. С него Пепи счита да се дипломира като магистър по хореографска постановка в ЮЗУ под управлението на доцент Георги Гаров.
Усилията на " Шевица " не остават незабелязани и на открито. Ансамбълът е бил на участия в Италия, Румъния, Индонезия и Южна Корея по покана на техни фестивали. Има документ за внушителен фолклорен отбор от Международния съвет на уредниците на фестивали за фолклор и обичайни изкуства. През 2020 година е избран от немската организация Tanz der Kulturen за взаимен план " Пеещото тяло " по стратегия " Еразъм+ ".
Голямо самопризнание е и американският план за замерване на танцови придвижвания, в който следва да вземат участие. Движенията на танцьорите от " Шевица " и по какъв начин те се интерпретират от тялото ще бъдат изучени от американски експерти от Университета Кънектикът, Съединени американски щати, посредством слагане на сензори по телата им - опит, който ще се проведе за първи път на територията на България.
Работилница за пици " Пепе "
Поговорката " музикант/хореограф къща не храни " се оказва вярна и за семейство Ангелови, тъй като всичко, което изкарат от ансамбъла, се реинвестира и дава за обществени дела. Петър отваря своя пицария още през 2009 година, с цел да може и до през днешния ден да устоя трите си дами. И тук нещата стават инцидентно - до момента в който вървят с Алина по столичната ул. " Оборище " и виждат табела, че помещението се отдава чартърен.
Той има предварителна подготовка - наследил е майсторлъка да прави пици от своя братовчед, в чиито заведения е бил помощник, барман, пицар и шеф. В личната си работилница за пици " Пепе " хореографът постанова своя почерк - с акцент върху детайлите (например двата часовника със спрели стрелки в часа на раждане на дъщерите му или старинното колело, модел " Украйна ", закачено на стената), както и на персонално отношение към клиентите. Много от тях са ученици от Испанската гимназия, които му стават толкоз близки, че го канят даже по балове.
" Всеки ден децата идват, споделят ми какви оценки имат, по какъв начин е минал денят им. Имат голяма потребност да бъдат изслушани ", споделя Пепи, който обича и ролята си на душеприказчик. Така към този момент 14-а година той меси самичък тестото и върти благоуханни пици (сред най-популярните от които е пицата с шоколад) - всеки ден, прав, от 8 до 18 ч.
" Само един път затворих работилницата - когато Алина раждаше Далия. Тогава написах на вратата: " Раждаме ", тъй като хората щяха да се притеснят. Отдолу получихме доста поздрави и пожелания за триумф ", смее се Петър. След пицарията той тича до залата за тренировки и подготовки дружно с децата и брачната половинка си, като всички се прибират вкъщи след 20 ч. " Няма ден, в който да сме отишли в залата с отвращение. В националните танци и песни има подобен заряд ", споделят и двамата.
Широкият профил на цветното семейство не свършва дотук. Петър е и буен обожател на колите - до момента персонално е тунинговал 3 автомобила. Фен е и на татуировките - по цялото му тяло има татуси на... шевици. Любител е и на папийонките (пак с шевици), както и на другите чорапи - съвсем в никакъв случай няма да го видите с два идентични чорапа.
Алина наскоро получи Ордена на университетските палми - държавно отличие на Франция, което води началото си от почетен знак, основан с указ на Наполеон от 1808 година Орденът е трети по сан във Франция след Ордена на Почетния легион и Националния медал за заслуги.
Карла, освен че пее ослепително, е измежду отличниците по математика в учебно заведение. Сестра ѝ Далия също пее и танцува прелестно, а неотдавна подари косите си в изгода на борещите се с рака, научавайки най-важния урок от родителите си - да прави положително.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ