ИПИ представи алтернативен бюджет с излишък
Няма икономическо пояснение за какво в проектобюджета за следващата година още веднъж е заложен недостиг. Имайки поради, че криза може да настъпи когато и да е, е значимо да заделяме, да се стремим към остатък. Това обявиха икономистите от Института за пазарна стопанска система при представянето на обичайни си различен бюджет.
Според тях ръководещите не престават да възнамеряват бюджетни дефицити, което опонира на логиката за водене на устойчива стопанска система и на рекомендациите на Европейска комисия – остатъци при напредък на стопанската система и дефицити при спад. Правителството планува наливане на пари в избрани браншове без да изисква действителни промени на среща, което не е същинско правене на политика.
„ При рецесията слушахме, че не е време за промени, предходната година пък имаше политическа неустановеност. Но към този момент няма опрощение за бюджет без заложен остатък. Рецесия рано или късно още веднъж ще има, не може да се планува по кое време ще е. Страната би трябвало да има буфер, който да ѝ даде сигурност, в случай че нещо се случи “, съобщи икономистът Калоян Стайков.
В своя различен бюджет института предлага понижаване на налозите и разноските, в администрацията – разпределяне на средства на правилото „ пари против промени “, унищожаване на квази буфер (капиталови разходи).
Приходите в държавния бюджет през 2018 година могат да бъдат 36 914,6 милиарда лв. или 35 % от Брутният вътрешен продукт, при заложени в проектобюджета на МФ доходи от 38 223,9 милиарда лв., което е 36,2 % от Брутният вътрешен продукт. Според ИПИ разноските в държавния бюджет през 2018 година би трябвало да са 35 754,9 млрд лв. или 33,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Министерството на финансите предлага в своя проектобюджет разноски с близо 3,6 милиарда лв. повече - общо 39 323,9 милиарда лв.. ИПИ предлага бюджетен остатък от 1,1 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а МФ - бюджетен недостиг от 1,0 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
От Института считат, че е добра концепция да се отстранен някои по-малки налози – като да вземем за пример тези върху дивидентите, лихвите и застрахователните награди, и да се свият приходите от такси. Залагат и понижаване на приходите от концесии, които съгласно тях са надценени поради летище София.
ИПИ предлага също по този начин заледяване на нарастването на пенсионните осигуровки и заледяване на минималната заплата и минималния застрахователен приход на актуалните им равнища. Също и отпадане на опцията за прекачване на персонални пенсионни средства към Национален осигурителен институт и прекачване на 2 процентни пункта от здравните осигуровки към частните фондове.
Според икономистите резултатите от този различен бюджет биха били основаването на буфери против бъдещи рецесии, по-малко популизъм и безотговорно харчене, възстановяване на средата за вложения и осъществяване на дълго отлагани промени.
Ситуацията в образованието
Промените в просветителната система, които правят ръководещите, към този момент не водят до по-добро качество на образованието, считат икономистите. Вдигането на учителските заплати е закъсняла мярка, а обвързването на на професионалното обучение с пазара на труда още е неразбираемо.
От ИПИ оферират да се вкара модел на оценка на качеството и обвързване на част от дотациите с него, увеличение на средищните учебни заведения, повече тласъци за учителите с високи резултати и пълноценно дуално обучение.
Колко коства бюджетът на всеки от нас
По традиция от ИПИ са пресметнали финансовото задължение, с което държавното управление натоварва всеки обособен българин. Разходите на човек от популацията за година се равняват на 5537 лева Между 40 и 50% от парите, които изкарва един работещ човек, се връщат в страната.
В тази сметка старите задължения набъбват до размер от 3 309 лева на човек. Разходите за администрация са в размер на 348 лева Близо двойно повече заплаща човек за защита и сигурност - 627 лева Разходите за обучение са в размер на 541 лева, а за опазване на здравето - 663 лева
Най-висока е сметката плащана за пенсии и осигуровки - 1 841 лева Сумата за благоустройство и околна среда 329 лева, за превоз, известия и селско стопанство - 834 лева, просвета и спорт - 93 лева, лихвите по остарели задължения - 102 лева В сметката се включва и вноската към Европейски Съюз - 160 лева
Редактор: Деница Райкова
Според тях ръководещите не престават да възнамеряват бюджетни дефицити, което опонира на логиката за водене на устойчива стопанска система и на рекомендациите на Европейска комисия – остатъци при напредък на стопанската система и дефицити при спад. Правителството планува наливане на пари в избрани браншове без да изисква действителни промени на среща, което не е същинско правене на политика.
„ При рецесията слушахме, че не е време за промени, предходната година пък имаше политическа неустановеност. Но към този момент няма опрощение за бюджет без заложен остатък. Рецесия рано или късно още веднъж ще има, не може да се планува по кое време ще е. Страната би трябвало да има буфер, който да ѝ даде сигурност, в случай че нещо се случи “, съобщи икономистът Калоян Стайков.
В своя различен бюджет института предлага понижаване на налозите и разноските, в администрацията – разпределяне на средства на правилото „ пари против промени “, унищожаване на квази буфер (капиталови разходи).
Приходите в държавния бюджет през 2018 година могат да бъдат 36 914,6 милиарда лв. или 35 % от Брутният вътрешен продукт, при заложени в проектобюджета на МФ доходи от 38 223,9 милиарда лв., което е 36,2 % от Брутният вътрешен продукт. Според ИПИ разноските в държавния бюджет през 2018 година би трябвало да са 35 754,9 млрд лв. или 33,9 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Министерството на финансите предлага в своя проектобюджет разноски с близо 3,6 милиарда лв. повече - общо 39 323,9 милиарда лв.. ИПИ предлага бюджетен остатък от 1,1 на 100 от Брутният вътрешен продукт, а МФ - бюджетен недостиг от 1,0 на 100 от Брутният вътрешен продукт.
От Института считат, че е добра концепция да се отстранен някои по-малки налози – като да вземем за пример тези върху дивидентите, лихвите и застрахователните награди, и да се свият приходите от такси. Залагат и понижаване на приходите от концесии, които съгласно тях са надценени поради летище София.
ИПИ предлага също по този начин заледяване на нарастването на пенсионните осигуровки и заледяване на минималната заплата и минималния застрахователен приход на актуалните им равнища. Също и отпадане на опцията за прекачване на персонални пенсионни средства към Национален осигурителен институт и прекачване на 2 процентни пункта от здравните осигуровки към частните фондове.
Според икономистите резултатите от този различен бюджет биха били основаването на буфери против бъдещи рецесии, по-малко популизъм и безотговорно харчене, възстановяване на средата за вложения и осъществяване на дълго отлагани промени.
Ситуацията в образованието
Промените в просветителната система, които правят ръководещите, към този момент не водят до по-добро качество на образованието, считат икономистите. Вдигането на учителските заплати е закъсняла мярка, а обвързването на на професионалното обучение с пазара на труда още е неразбираемо.
От ИПИ оферират да се вкара модел на оценка на качеството и обвързване на част от дотациите с него, увеличение на средищните учебни заведения, повече тласъци за учителите с високи резултати и пълноценно дуално обучение.
Колко коства бюджетът на всеки от нас
По традиция от ИПИ са пресметнали финансовото задължение, с което държавното управление натоварва всеки обособен българин. Разходите на човек от популацията за година се равняват на 5537 лева Между 40 и 50% от парите, които изкарва един работещ човек, се връщат в страната.
В тази сметка старите задължения набъбват до размер от 3 309 лева на човек. Разходите за администрация са в размер на 348 лева Близо двойно повече заплаща човек за защита и сигурност - 627 лева Разходите за обучение са в размер на 541 лева, а за опазване на здравето - 663 лева
Най-висока е сметката плащана за пенсии и осигуровки - 1 841 лева Сумата за благоустройство и околна среда 329 лева, за превоз, известия и селско стопанство - 834 лева, просвета и спорт - 93 лева, лихвите по остарели задължения - 102 лева В сметката се включва и вноската към Европейски Съюз - 160 лева
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ