Някои подробности за коледните сладки
Няма огромен празник, който на трапезата да не е зачетен с тематичен сладкиш. Коледа е характерен образец с обичайните курабийки и меденки, захаросани ядки и плодове, торти и кексове от вида на немския щолен, италианските козунаци панетоне, тържествени като владишка корона или френското коледно пънче (Buche de Noel).
Макар и приготвяни по разнообразни предписания и обвързани с разнообразни национални обичаи, сред тях има някакво надълбоко роднинство, което не се изчерпва с типичните за тези лакомства аромати на канела, кардамон, джинджифил и мед, нито с глазурите от захар, карамел и шоколад, пълнежите от конфитюр, нито с формите – най-често на сърца, камбанки, животни, елхи и звезди. Сближава ги разбирането на сладостта като необикновен знак за тържественост, тъй като сладостта не е просто усет, а изключително възприятие за живота.
Нуждата от подсладители в храната е тъкмо толкоз остаряла колкото и потребността от сол. В древността тази нужда е била задоволявана с пчелен мед и плодове. После се появили и първите сладкиши с мед, брашно, ядки и всякакви други съставки, разказани в египетски папируси и в книги на антични гръцки и римски създатели, а през Средновековието в европейския обичай влезнала и захарта.
Кога и къде са направени първите коледни сладки? Едва ли може да се предложи явен отговор. Сигурно е, че са се появили откакто празнуването на Рождество е станало устойчива културна процедура в Европа, т.е. някъде през Средновековието. За известните джинджифилови сладки е известно, че са правени най-рано в Германия (около XII-XIII в.), откъдето са били публикувани в Западна Европа. През XVI век коледните бисквити и курабийки, изпечени в разнообразни форми, към този момент са били добре познати в доста страни. Основната заслуга за тяхното разпространение се приписва на немски и датски пекари.
Характерната при този вид сладки приложимост на пикантни подправки като канела, джинджифил, кардамон и даже черен пипер, както и бадеми и сушени плодове, се изяснява с събитието, че тези артикули са били редки и скъпи, с което се подчертавала изключителността на празничния сладкиш. По същото време се появяват и тенекиените фигурки, в които пекарите изпичали коледни сладки с разнородни форми.
През XVII век град Нюрнберг се е славел като международна столица на джинджифиловите сладки. По-късно немски пекари почнали да вършат и ефектни коледни къщички от джинджифилово тесто, украсени с шоколад, захаросани плодове, карамел и покрити с бяла глазура от захар, наподобяваща зимния сняг върху покривите. Точно такава е добре познатата и жадно обсъждана от всяко дете къщурка на Хензел и Гретел от известната приказка на братя Грим. Честото потребление на джинджифил в коледните сладки е обвързвано освен с усета, само че има и чисто практическо пояснение. Тази сладникаво лютива фалшификация има мощни консервиращи свойства, заради което е била изключително подобаваща за приготвянето на сладкиши, съхранявани през дългите дни на коледните и новогодишни празници.
Любопитна е и историята на обичайния немски коледен щолен. Първото споменаване на този обилен кейк с заряд от ядки и сушени плодове и затрупан с бяла захарна глазура е от 1329 година в град Наумбург. Тогава градските пекари в изблик на празнично благочестие подарили на локалния духовник това удивително лакомство и събитието било сметнато за задоволително значимо, с цел да бъде маркирано в градската хроника.
Явно приготвянето на щолен скоро по-късно е станало бит, тъй като век по-късно в едно писмо до папа Николай V немският курфюрст Ернст декор Заксен помолил да се вдигне възбраната за потребление на масло при приготвянето на този специалитет в дните на поста. Папата отказал. Желаният компромис бил реализиран през 1491 година, когато папа Инокентий VIII издал така наречен „ маслено писмо ”, в което възбраната била анулирана, само че вярващите се задължавали да заплащат на църквата обезщетение. Със събраните средства била издигната катедралата във Фрайбург. От оня ранен стадий от историята на щолена е непокътнато и настоящото до през днешния ден предписание на 1 кг брашно да се поставя половин кг масло.
За разлика от посочените образци завитият в станиол шоколадов Дядо Коледа е късен принос на шоколадовата промишленост в коледната празнична обредност. Той се появява към средата на предишния век, когато самият Дядо Коледа става международен празничен типаж и желан посредник за рекламни послания в края на годината.
Немски коледни сладки с конфитюр
Продукти: 400 г брашно, 200 г масло, 3 жълтъка, 100 г захар, 2 ванилии, настъргана кора от 1 лимон, 50 г смлени орехи, 100 г конфитюр, 1 с.л. лимонен сок, 1 с.л. ром или коняк, пудра захар.
Към пресятото брашно се прибавя нарязаното на късчета масло и се размесва, до момента в който стане на трохи. Добавят се жълтъците, захарта, ванилията, лимоновата кора и смлените орехи. Омесва се тесто и се оставя за два часа в ледник, с цел да се стегне. След това се разделя на части и от всяка част се разточва кора с дебелина към половин см. С форма се изрязват кръгчета, като върху половината се изрязват по три дупчици. Пекат се десетина минути в авансово загрята фурна (180 градуса). След като изстинат, задачите кръгчета се мажат с конфитюра, разбъркан с ром и лимонен сок. Пробитите кръгчета се поръсват с пудра захар и се залепят върху конфитюрените. Притискат се леко, с цел да изпъкне конфитюрената шарка през дупчиците и се оставят на студено за 24 часа.
Коледни меденки
Продукти: 500 г брашно, 250 г мед, 30 мл ром, 100 г масло, 2 яйца, 125 г пудра захар, 2 г сода бикарбонат, половин ч.л. амонячна сода, 50 г орехови ядки.
Медът се загрява, без да се вари. Към разрушеното на пяна масло се прибавят яйцата, захарта, медът, пресятото дружно със содата бикарбонат и амонячната сода брашно и ромът. Омесва се тесто, разточва се на лист и от него се изрязват формички. Намазват се с разрушено яйце и се поръсват със смлени орехови ядки. Пекат се в умерена фурна.
Коледен щолен
Продукти: 200 г сушени плодове (кайсии, стафиди, смокини, сливи), 30 мл ром, 500 г брашно, щипка сол, 200 мл. прясно мляко, 150 г захар, 1 пакетче квас, 250 г масло, 100 г ядки (орехи и бадеми), 1 пакетче ванилия, настъргана кора от 1 лимон (или захаросани портокалови корички), 100 г пудра захар.
Сушените плодове се накисват в ром. Брашното се пресява със солта и в средата се прави кладенче. Затопля се половината мляко с една ч.л. захар, след което в него се разтваря маята. Сместа се изсипва в брашното и се омесва тесто. Покрива се и се оставя в топло помещение за половин час. След това още веднъж се омесва дружно с 200 г разтопено масло, останалата захар, млякото, ванилията и счуканите ядки и се оставя още половин час да отлежи. Тестото се разстила върху хартия за печене в тава и от горната страна се слагат плодовете, след което се навива на руло. Пече се в авансово загрята умерена фурна. Готовият щолен се намазва с останалото разтопено масло и се наръсва щедро с пудра захар.
Овесени сладки с кокос
Продукти: 150 г овесени ядки, 100 г кокосови стърготини, 150 г брашно, 100 г разтопено масло, 150 г захар, 1 ч.л. сода бикарбонат, 1 с.л. мед, 50 г настъргани орехи.
Содата се разтваря в малко гореща вода, след което се прибавя към разтопеното дружно с меда масло. Останалите артикули се смесват в купа и към тях се прибавя разтопеното масло. От сместа се оформят топчета и се пекат върху хартия за печене към 15 минути в авансово загрята умерена (180 градуса) фурна.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Макар и приготвяни по разнообразни предписания и обвързани с разнообразни национални обичаи, сред тях има някакво надълбоко роднинство, което не се изчерпва с типичните за тези лакомства аромати на канела, кардамон, джинджифил и мед, нито с глазурите от захар, карамел и шоколад, пълнежите от конфитюр, нито с формите – най-често на сърца, камбанки, животни, елхи и звезди. Сближава ги разбирането на сладостта като необикновен знак за тържественост, тъй като сладостта не е просто усет, а изключително възприятие за живота.
Нуждата от подсладители в храната е тъкмо толкоз остаряла колкото и потребността от сол. В древността тази нужда е била задоволявана с пчелен мед и плодове. После се появили и първите сладкиши с мед, брашно, ядки и всякакви други съставки, разказани в египетски папируси и в книги на антични гръцки и римски създатели, а през Средновековието в европейския обичай влезнала и захарта.
Кога и къде са направени първите коледни сладки? Едва ли може да се предложи явен отговор. Сигурно е, че са се появили откакто празнуването на Рождество е станало устойчива културна процедура в Европа, т.е. някъде през Средновековието. За известните джинджифилови сладки е известно, че са правени най-рано в Германия (около XII-XIII в.), откъдето са били публикувани в Западна Европа. През XVI век коледните бисквити и курабийки, изпечени в разнообразни форми, към този момент са били добре познати в доста страни. Основната заслуга за тяхното разпространение се приписва на немски и датски пекари.
Характерната при този вид сладки приложимост на пикантни подправки като канела, джинджифил, кардамон и даже черен пипер, както и бадеми и сушени плодове, се изяснява с събитието, че тези артикули са били редки и скъпи, с което се подчертавала изключителността на празничния сладкиш. По същото време се появяват и тенекиените фигурки, в които пекарите изпичали коледни сладки с разнородни форми.
През XVII век град Нюрнберг се е славел като международна столица на джинджифиловите сладки. По-късно немски пекари почнали да вършат и ефектни коледни къщички от джинджифилово тесто, украсени с шоколад, захаросани плодове, карамел и покрити с бяла глазура от захар, наподобяваща зимния сняг върху покривите. Точно такава е добре познатата и жадно обсъждана от всяко дете къщурка на Хензел и Гретел от известната приказка на братя Грим. Честото потребление на джинджифил в коледните сладки е обвързвано освен с усета, само че има и чисто практическо пояснение. Тази сладникаво лютива фалшификация има мощни консервиращи свойства, заради което е била изключително подобаваща за приготвянето на сладкиши, съхранявани през дългите дни на коледните и новогодишни празници.
Любопитна е и историята на обичайния немски коледен щолен. Първото споменаване на този обилен кейк с заряд от ядки и сушени плодове и затрупан с бяла захарна глазура е от 1329 година в град Наумбург. Тогава градските пекари в изблик на празнично благочестие подарили на локалния духовник това удивително лакомство и събитието било сметнато за задоволително значимо, с цел да бъде маркирано в градската хроника.
Явно приготвянето на щолен скоро по-късно е станало бит, тъй като век по-късно в едно писмо до папа Николай V немският курфюрст Ернст декор Заксен помолил да се вдигне възбраната за потребление на масло при приготвянето на този специалитет в дните на поста. Папата отказал. Желаният компромис бил реализиран през 1491 година, когато папа Инокентий VIII издал така наречен „ маслено писмо ”, в което възбраната била анулирана, само че вярващите се задължавали да заплащат на църквата обезщетение. Със събраните средства била издигната катедралата във Фрайбург. От оня ранен стадий от историята на щолена е непокътнато и настоящото до през днешния ден предписание на 1 кг брашно да се поставя половин кг масло.
За разлика от посочените образци завитият в станиол шоколадов Дядо Коледа е късен принос на шоколадовата промишленост в коледната празнична обредност. Той се появява към средата на предишния век, когато самият Дядо Коледа става международен празничен типаж и желан посредник за рекламни послания в края на годината.
Немски коледни сладки с конфитюр
Продукти: 400 г брашно, 200 г масло, 3 жълтъка, 100 г захар, 2 ванилии, настъргана кора от 1 лимон, 50 г смлени орехи, 100 г конфитюр, 1 с.л. лимонен сок, 1 с.л. ром или коняк, пудра захар.
Към пресятото брашно се прибавя нарязаното на късчета масло и се размесва, до момента в който стане на трохи. Добавят се жълтъците, захарта, ванилията, лимоновата кора и смлените орехи. Омесва се тесто и се оставя за два часа в ледник, с цел да се стегне. След това се разделя на части и от всяка част се разточва кора с дебелина към половин см. С форма се изрязват кръгчета, като върху половината се изрязват по три дупчици. Пекат се десетина минути в авансово загрята фурна (180 градуса). След като изстинат, задачите кръгчета се мажат с конфитюра, разбъркан с ром и лимонен сок. Пробитите кръгчета се поръсват с пудра захар и се залепят върху конфитюрените. Притискат се леко, с цел да изпъкне конфитюрената шарка през дупчиците и се оставят на студено за 24 часа.
Коледни меденки
Продукти: 500 г брашно, 250 г мед, 30 мл ром, 100 г масло, 2 яйца, 125 г пудра захар, 2 г сода бикарбонат, половин ч.л. амонячна сода, 50 г орехови ядки.
Медът се загрява, без да се вари. Към разрушеното на пяна масло се прибавят яйцата, захарта, медът, пресятото дружно със содата бикарбонат и амонячната сода брашно и ромът. Омесва се тесто, разточва се на лист и от него се изрязват формички. Намазват се с разрушено яйце и се поръсват със смлени орехови ядки. Пекат се в умерена фурна.
Коледен щолен
Продукти: 200 г сушени плодове (кайсии, стафиди, смокини, сливи), 30 мл ром, 500 г брашно, щипка сол, 200 мл. прясно мляко, 150 г захар, 1 пакетче квас, 250 г масло, 100 г ядки (орехи и бадеми), 1 пакетче ванилия, настъргана кора от 1 лимон (или захаросани портокалови корички), 100 г пудра захар.
Сушените плодове се накисват в ром. Брашното се пресява със солта и в средата се прави кладенче. Затопля се половината мляко с една ч.л. захар, след което в него се разтваря маята. Сместа се изсипва в брашното и се омесва тесто. Покрива се и се оставя в топло помещение за половин час. След това още веднъж се омесва дружно с 200 г разтопено масло, останалата захар, млякото, ванилията и счуканите ядки и се оставя още половин час да отлежи. Тестото се разстила върху хартия за печене в тава и от горната страна се слагат плодовете, след което се навива на руло. Пече се в авансово загрята умерена фурна. Готовият щолен се намазва с останалото разтопено масло и се наръсва щедро с пудра захар.
Овесени сладки с кокос
Продукти: 150 г овесени ядки, 100 г кокосови стърготини, 150 г брашно, 100 г разтопено масло, 150 г захар, 1 ч.л. сода бикарбонат, 1 с.л. мед, 50 г настъргани орехи.
Содата се разтваря в малко гореща вода, след което се прибавя към разтопеното дружно с меда масло. Останалите артикули се смесват в купа и към тях се прибавя разтопеното масло. От сместа се оформят топчета и се пекат върху хартия за печене към 15 минути в авансово загрята умерена (180 градуса) фурна.
Страницата приготви: Ясен Бориславов
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ