Няма да се уморя да споменавам с гордост, че лично

Няма да се уморя да загатвам с горделивост, че персонално съм си приказвал с нея по време на един " София Филм Фест ". Голямата  ( " Братя ", " След сватбата ", " Отворени сърца ", наградения с " Оскар " шедьовър Haevnen) още веднъж го направи!  е първото абсолютно събитие в киното за предходната година.

Андреас (Николай Костер-Валдау, Джайми от ) и Анна (Мария Боневи, въздействаща като в " Изгнание " на Звягинцев) са младо семейство с дете, от тези, дето са близо до идеала. Той, северен красавец с волево скулесто лице, необработен сексапил и стегната фигура, е служител на реда (Отдел за битка със фамилното насилие). Тя, блага, кротка, стройна, с нежна и бледа аристократична и интелектуална красота, е стопанка и се грижи за бебето (момче). За нас остават белезите от нокти по дланите, прехапаните до кръв устни, както и тематика за дълги диалози, терзания и мъчителни въпроси. Тристан (Николай Лие-Каас, браво) е незает наркоман, див, раздразним, противоположен и нападателен, с пънкарска прическа и струпеи по лицето, нелишен от мъжествена прелест. Живее със Сане (изключителната манекенка Мей Андерсен, за която не чаках, че може да наподобява отблъскващо), хърбава, нежна и хрисима жертва, покорна слугиня и полов обект, с проскубана коса на клечки и синини от систематични побоища по лицето. Двамата също имат малко дете...

В началото Андреас, дружно с колегата си Симон (Улрих Томсен), унищожен, уединен, алкохолизиран и разведен мъж, руина, само че остроумен, интелигентен и бдителен, нахлуват в жилището на безработната двойка търтеи по сигнал и заварват плачещо до разкъсване бебе, цялото омазано в неколкодневни изпражнения. Явно родителите са наркоманизирани и незаинтересовани отрепки, Андреас е гневен, само че обществените към момента нямат учредения да им лишават правата и ги пускат на независимост.

Същевременно Анна е захласната от своето отроче, желала го е неистово и го обкръжава с несъразмерни грижи ( " в случай че нямахме дете, несъмнено щях да се самоубия " ). Една нощ обаче то умира ( " синдром на неочакваната детска гибел " може би), тя изпада в буйство и нервност. Съпругът й едвам съумява с ловкост да я приспи ( " обещай че няма да се обаждаш на кола за спешна помощ ", стене тя), след което качва дребното трупче в колата, влиза с щурм у Тристан и Сане, които са в упоителен ступор, и разменя децата! Само че това не е дреха или стока, която импулсивно си забърсал и можеш да върнеш в магазина и да вземеш друга, в случай че не ти става или не ти харесва. Това е живо неповторимо и неповторимо човешко създание с душа, характерност, характерни заложби, гений и бъдеще, знамение на природата и Бог, в което ти си се преродил. Носи твоите гени, ДНК и твоята кръв, не можеш да си го избереш от щанда или витрината. Анна неслучайно прошепва " това е още по-лошо, по-добре да бях умряла ".

Останалото е класическа покруса, пронизана от злокобни секрети и непростими грехове, като че ли написана от Есхил или Софокъл и снимана от! А подобен сладко-горчив (и справедлив) край може да се реализира единствено при, честни, почтени, набожни и безкомпромисни хора. За нас остава интелектуалното и прочувствено наслаждение от срещата с това същинското, изчезващото като тип изкуство, белезите от нокти по дланите, прехапаните до кръв устни... И тематика за дълги диалози, терзания и мъчителни въпроси.

 

Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .