Кой мрази 3 март?
Няма да се изненадам, в случай че на следващия ден някой реши да троши монумента на Шипка
Трети март българската страна възкръсва. Петстотин години България я няма на картата на света. Просто не съществуваме за останалите нации. А и малко от тях знаят, че в миналото сме съществували, че през Средновековието доста постоянно сме били едни от най-важните играчи на европейската сцена. Ето за какво фактът, че на Трети март е възобновена българската държавност, има голямо значение. Първо, ставаме забележими за света. И второ, вземаме ориста в своите ръце.
Вече сме свободни. Свободата е най-важното нещо. Както за обособения човек, по този начин и за страните. Хората и страните, които са се отказали от свободата си, на процедура са се отказали от съществуването си. И заради тази причина Трети март 1878 година е най-подходящата дата за народен празник на България . Заради възвърнатата независимост. Да, има и хора у нас, които ненавиждат Трети март. Те изясняват омразата си с обстоятелството, че свободата ни била дадена от Русия , пък те не можели да понасят нищо, обвързвано с тази страна. Има обаче и една по-дълбока причина за неприеманета на Трети март от страна на сходни персонажи.
Те ненавиждат освен националния празник. Те ненавиждат свободата. Казано в резюме, те не желаят да бъдат свободни . Защото независимостта не е само опция да правиш, каквото си искаш. Тя е обвързвана с огромни отговорности. Сам би трябвало да решаваш всичко и да носиш последствията от избора си. Да, това е тежко. И по тази причина доста хора просто бягат от свободата, както беше написал един от най-значимите философи и психоаналитици на XX в. Ерих Фром. Винаги е имало, а и ще има хора, които се отхвърлят от независимостта. Прехвърлят я на други или на институциите над себе си. Така се избавят от бремето на свободата.Освен всичко друго омразата към Трети март през днешния ден напълно се вписва в политическата уместност, в " вярното " говорене.
България се освобождава с помощта на помощта на Русия, а през днешния ден всичко съветско би трябвало да бъде ненавиждано.
Такива са директивите от непознатите началници. А в България в никакъв случай не са липсвали хора, които слагат заповедите извън над всичко останало. За тях няма значение кои са непознатите началници и какво заповядват. За мразещите свободата значимото е осъществяването на дилемите. Независимо от тяхната глупост. Много постоянно се стига и до престарание в желанието на публични държавни лица да угодят на задграничните си ментори.
Нали помните по какъв начин Кирил Петков в прорез с всички писани и неписани правила на дипломацията изгони 70 чиновници от посолството на Руската федерация? И тази, както и доста други нелепости, беше оправдана с обстоятелството, че трябвало да пазиме " евроатлантическите полезности ". Така и не стана ясно по какъв начин градинарят на съветското посолство " вреди " на въпросните " полезности " , че би трябвало да бъде изпъден. Важното беше да се показва за следващ път бесновато отношение към Русия.
А предходната седмица един субект реши да троши Паметника на Съветската войска. Направил го, тъй като го ядосала речта на Путин, както самият субект с горделивост си призна . Разбира се, сходна вандалщина попада под ударите на закона. Но вместо да понесе следствията от хулиганската си постъпка, въпросният персонаж беше разгласен за " воин " от малобройната, само че извънредно креслива русофобска общественост у нас. Срамното държание на тази общественост по този начин и щеше да остане незабелязана за необятната общност, в случай че също не беше героизирано от официозните медии.
Някои от тях, изключително огромните частни малките екрани Би Ти Ви и Нова, напряко излязоха от кожата си, с цел да изясняват какъв брой е хубаво да се трошат монументи, свързани с Русия . Според обикновените показа на тези малките екрани всичко, което е ориентирано против съветската страна, би трябвало да бъде приветствано. И няма значение дали става дума за модерна, Съветска или за средновековна Русия. И това стартира доста преди войната в Украйна.
Тази война просто даде толкоз дълго търсеното опрощение на дейната русофобия. Под лозунга, че " не може да има две гледни точки по въпроса за това какъв брой неприятно нещо е войната ", официозните медии гневно започнаха да демонизират всичко съветско. Да, войната е извънредно нещо и по това няма разнообразни отзиви. Но има доста повече от едно мнение по въпроса какво е довело до началото на военните дейности и още по-важно по какъв начин могат да бъдат прекъснати те.
Само че официозните медии не се интересуват от такива " детайлности ". Те, сходно на всевъзможните Урсули, Борели и Мишели, даже не се интересуват от въпроса по какъв начин би могло да се стигне до преустановяване на огъня. За тях е значимо Русия да бъде сатанизирана и те пламено извършват тази си свръхзадача. Затова и главните посетители в сходни малките екрани са едноклетъчните русофоби. Те постоянно са добре пристигнали там, а наличието им става изключително интензивно точно към Трети март. Едва ли има друга страна, където толкоз доста телевизионно време да бъде предоставяно на хора, които да ругаят личния си народен празник и да изясняват по какъв начин се срамят от него.
Вместо да бъде несъмнено като феномен от региона на психопатологията, сходно държание бива обявявано за съзвучно с евроатлантическите полезности, които ние, като благонадежден геостратегически сътрудник, трябвало праволинейно да изповядваме. И тъй като заговорихме за монументи, въобще няма да се изненадам, в случай че на следващия ден някой реши да троши монумента на Шипка, повдигнат в памет на сражавалите се там български опълченци и съветски бойци. Разбира се, това трошене ще бъде приветствано от русофобския лагер.
Оттам незабавно ще се намерят и преподаватели по история, които дълбокомислено да обяснят по какъв начин нищо освободително нямало в Руско-турската война от 1877-1878 година, че това в действителност било " въоръжена експанзия на Руската империя и платени от Русия български сепаратисти против изцяло законната Османска страна " .
Сега това може и да ви звучи неуместно, само че историята - и българската, и международната, познава значително образци за безумни изказвания, превърнати в публично говорене. А дълг на всеки рационален човек е да направи всичко по силите си, с цел да не позволява налудното говорене да се трансформира в норма и да не разрешава отнемането на свободата.
Източник/автор: в.Ретро/Петър Волгин
Трети март българската страна възкръсва. Петстотин години България я няма на картата на света. Просто не съществуваме за останалите нации. А и малко от тях знаят, че в миналото сме съществували, че през Средновековието доста постоянно сме били едни от най-важните играчи на европейската сцена. Ето за какво фактът, че на Трети март е възобновена българската държавност, има голямо значение. Първо, ставаме забележими за света. И второ, вземаме ориста в своите ръце.
Вече сме свободни. Свободата е най-важното нещо. Както за обособения човек, по този начин и за страните. Хората и страните, които са се отказали от свободата си, на процедура са се отказали от съществуването си. И заради тази причина Трети март 1878 година е най-подходящата дата за народен празник на България . Заради възвърнатата независимост. Да, има и хора у нас, които ненавиждат Трети март. Те изясняват омразата си с обстоятелството, че свободата ни била дадена от Русия , пък те не можели да понасят нищо, обвързвано с тази страна. Има обаче и една по-дълбока причина за неприеманета на Трети март от страна на сходни персонажи.
Те ненавиждат освен националния празник. Те ненавиждат свободата. Казано в резюме, те не желаят да бъдат свободни . Защото независимостта не е само опция да правиш, каквото си искаш. Тя е обвързвана с огромни отговорности. Сам би трябвало да решаваш всичко и да носиш последствията от избора си. Да, това е тежко. И по тази причина доста хора просто бягат от свободата, както беше написал един от най-значимите философи и психоаналитици на XX в. Ерих Фром. Винаги е имало, а и ще има хора, които се отхвърлят от независимостта. Прехвърлят я на други или на институциите над себе си. Така се избавят от бремето на свободата.Освен всичко друго омразата към Трети март през днешния ден напълно се вписва в политическата уместност, в " вярното " говорене.
България се освобождава с помощта на помощта на Русия, а през днешния ден всичко съветско би трябвало да бъде ненавиждано.
Такива са директивите от непознатите началници. А в България в никакъв случай не са липсвали хора, които слагат заповедите извън над всичко останало. За тях няма значение кои са непознатите началници и какво заповядват. За мразещите свободата значимото е осъществяването на дилемите. Независимо от тяхната глупост. Много постоянно се стига и до престарание в желанието на публични държавни лица да угодят на задграничните си ментори.
Нали помните по какъв начин Кирил Петков в прорез с всички писани и неписани правила на дипломацията изгони 70 чиновници от посолството на Руската федерация? И тази, както и доста други нелепости, беше оправдана с обстоятелството, че трябвало да пазиме " евроатлантическите полезности ". Така и не стана ясно по какъв начин градинарят на съветското посолство " вреди " на въпросните " полезности " , че би трябвало да бъде изпъден. Важното беше да се показва за следващ път бесновато отношение към Русия.
А предходната седмица един субект реши да троши Паметника на Съветската войска. Направил го, тъй като го ядосала речта на Путин, както самият субект с горделивост си призна . Разбира се, сходна вандалщина попада под ударите на закона. Но вместо да понесе следствията от хулиганската си постъпка, въпросният персонаж беше разгласен за " воин " от малобройната, само че извънредно креслива русофобска общественост у нас. Срамното държание на тази общественост по този начин и щеше да остане незабелязана за необятната общност, в случай че също не беше героизирано от официозните медии.
Някои от тях, изключително огромните частни малките екрани Би Ти Ви и Нова, напряко излязоха от кожата си, с цел да изясняват какъв брой е хубаво да се трошат монументи, свързани с Русия . Според обикновените показа на тези малките екрани всичко, което е ориентирано против съветската страна, би трябвало да бъде приветствано. И няма значение дали става дума за модерна, Съветска или за средновековна Русия. И това стартира доста преди войната в Украйна.
Тази война просто даде толкоз дълго търсеното опрощение на дейната русофобия. Под лозунга, че " не може да има две гледни точки по въпроса за това какъв брой неприятно нещо е войната ", официозните медии гневно започнаха да демонизират всичко съветско. Да, войната е извънредно нещо и по това няма разнообразни отзиви. Но има доста повече от едно мнение по въпроса какво е довело до началото на военните дейности и още по-важно по какъв начин могат да бъдат прекъснати те.
Само че официозните медии не се интересуват от такива " детайлности ". Те, сходно на всевъзможните Урсули, Борели и Мишели, даже не се интересуват от въпроса по какъв начин би могло да се стигне до преустановяване на огъня. За тях е значимо Русия да бъде сатанизирана и те пламено извършват тази си свръхзадача. Затова и главните посетители в сходни малките екрани са едноклетъчните русофоби. Те постоянно са добре пристигнали там, а наличието им става изключително интензивно точно към Трети март. Едва ли има друга страна, където толкоз доста телевизионно време да бъде предоставяно на хора, които да ругаят личния си народен празник и да изясняват по какъв начин се срамят от него.
Вместо да бъде несъмнено като феномен от региона на психопатологията, сходно държание бива обявявано за съзвучно с евроатлантическите полезности, които ние, като благонадежден геостратегически сътрудник, трябвало праволинейно да изповядваме. И тъй като заговорихме за монументи, въобще няма да се изненадам, в случай че на следващия ден някой реши да троши монумента на Шипка, повдигнат в памет на сражавалите се там български опълченци и съветски бойци. Разбира се, това трошене ще бъде приветствано от русофобския лагер.
Оттам незабавно ще се намерят и преподаватели по история, които дълбокомислено да обяснят по какъв начин нищо освободително нямало в Руско-турската война от 1877-1878 година, че това в действителност било " въоръжена експанзия на Руската империя и платени от Русия български сепаратисти против изцяло законната Османска страна " .
Сега това може и да ви звучи неуместно, само че историята - и българската, и международната, познава значително образци за безумни изказвания, превърнати в публично говорене. А дълг на всеки рационален човек е да направи всичко по силите си, с цел да не позволява налудното говорене да се трансформира в норма и да не разрешава отнемането на свободата.
Източник/автор: в.Ретро/Петър Волгин
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ