Няма да крия, че изпитвам ужас от училищните ваканции и

Няма да укривам, че изпитвам смут от учебните ваканции и всички организационни неудобства, свързани с тях. Нямам село, нямам баби, на които да метна децата. Жалко за мен, нали? Защото за други хора тези ваканции значат доста, защото през тези месеци, командировайки за дълго децата, те се връщат към ергенските си години. Не и аз. Не се окайвам, просто желая да намеря метод да се оправя със обстановката, без да оставям децата си за цяло лято в града, без да се постанова непрекъснато да се чудя по какъв начин и с какво да ги занимавам, без да откача изцяло и, в случай че е допустимо, да мога да си правя работата.

Затова вземам решение, че тази година ще отидем в Созопол за по-дълго време, децата ще се забавляват и играят на плажовете на " Каваци " и " Смокиня ", а аз ще мога да си отдъхна от безкрайните обвинявания и въпроси, които съпровождат летуванията ни в София, като " Ох, скучно ми е! Какво да върша самичък?... Не, няма да се срещна с тези деца. " и други сходни. Буквално отвред децата са заляти от всевъзможни предложения – кукурузи, сладолед, сергии с играчки, сувенири, батути, катапулти, палачинки... Речено-сторено. Вече сме в Созопол и предусещам хубавите слънчеви дни, изпълнени с доста радостни моменти, които ни предстоят дружно. Е, досещате се, че едвам съумявам да се съвзема от умопомрачителната ни разходка из остарелия и новия град, по време на която за по-малко от няколко часа преминавам през всички положения на духа. Буквално отвред децата са заляти от всевъзможни предложения – кукурузи, сладолед, сергии с играчки, сувенири, батути, катапулти, палачинки и каквото друго можете да си визиите. Последните десетина години посещаваме курортно селце в Гърция, където сходни неща съвсем липсват, по тази причина като човек, изгубил тренинг в битката против сходно цунами от дразнители, съм на ръба...

Напълно изтощена и унищожена от непрекъснатите си безуспешни опити да отхвърля най-малко част от желанията на синовете си, се прибирам с ясното схващане, че преди малко сме минали на бърз оборот през съвсем всички екстри, които може да получи едно дете – купили сме количка, яли сме палачинки и царевица, качили сме се на катапулта, пили сме кока-кола, видели сме Юпитер през телескоп, купили сме си сувенирна монета от автомат и... Май е единствено това.

Абсолютно изтрещяла и решена, че това би трябвало да се промени, премислям проект по какъв начин да се оправя със обстановката идващия път, тъй като с изключение на финансово, ще олекна и душевен – това е обезпечено. Решавам, че би трябвало да почерпя опит от заобикалящите ни хора с деца. Всеки от тях се оправя с гореизброените дразнители и провокации по собствен личен метод. Следващите два дни се движа по течението, заобикалям познатите клопки и следя тактиките на останалите родители, с цел да се поуча от грешките им и от хитринките, които ползват. Откривам, че има метод да не изтерясваш изцяло, а в границите на рационалното, като се подготвиш авансово, спазвайки няколко съществени трика и правила, които ще споделя с вас. Силно се надявам те да ви спестят главоболията през ваканцията.:)