Няма да дочакаме Бойко Борисов да отиде в Народното събрание,

Няма да дочакаме Бойко Борисов да отиде в Народното събрание, с цел да се изяснява на депутатите. Не тъй като се е трансформирал в всемогъщ деспот, който не се регистрира никому – той е още надалеч от такава власт. А по друга, напълно банална причина – да спори, да дискутира и да убеждава (както би трябвало да прави в парламента) е нещо, което въобще не му се удава. И по тази причина по всякакъв начин заобикаля тази постройка.

Това държание на герберския водач си проличава от години, само че около изключителното състояние лъсна напълно. Вижте какво направи с парламентарното чуване, на което трябваше да доложи напредъка на държавното управление в разрешаването на рецесията. Измъкна се! Беше му ясно, че опозицията в лицето на Българска социалистическа партия замисля да го върти на шиш за каквото й хрумне. И накара партийните си ятаци да саботират съвещанието и по този начин да го спасят. Дори нямаше смелостта да го направи еднолично, както би го сторил един уважаващ себе си автократ.

А нежеланието на Борисов да разисква рецесията с депутатите е елементарно обяснимо. Положението е тежко и комплицирано, а министър председателят не се оправя добре със комплицираните неща. Дай му да приказва на едро – какъв брой милиони е дал тук и там, какъв брой му се възхищават по света и у нас. Затова обича толкоз обществено предаваните

 

обиколки с джипа, на които го съпровожда единствено обожаващият го антураж

 

Обича и предългите държавни брифинги, които оставят публицистите толкоз комплицирани от несвързаната му тирада, че доста постоянно даже не са сигурни какво им е споделил, камо ли да пробват да го притиснат за нещо.

Опрем ли обаче до съответните проблеми, че даже и до съответните държавни политики – тогава към този момент му става мъчно. А каквото и мнение да имаме за социалистите, те са задоволително обиграни и наясно с обстоятелствата, с цел да го притиснат до стената. Затова Борисов се боеше да отиде в Народното събрание – тъй като беше наясно, че налитащите му опозиционни депутати ще създадат по този начин, че да наподобява несъответстващ.

Всичко това не се отнася единствено до рецесията. Босът на ГЕРБ постоянно е бил наясно със своите недостатъци в общественото говорене. Затова се изявява единствено пред аудитория, която няма да го сложи в неловко състояние. Това е повода, заради която при започване на 2017 година ръководещите отстраниха така наречен блицконтрол в пленарната зала, на който членовете на кабинета отговаряха на общи въпроси по държавните политики. Тази процедура остана да важи единствено за парламентарните комисии, където вървят министрите, само че не и за Борисов. Така за следващ път министър председателят стесни опциите, които Народното събрание имаше да го надзирава. А в този момент, когато хората му постановиха по време на изключителното състояние да остане единствено писменият парламентарен надзор, тегобите му се облекчиха напълно.

А апропо,

 

някой помни ли шефът на ГЕРБ да е взел участие в избирателен спор?

 

Ей по този начин, да се яви някъде, дружно с другите партийни водачи, и да поспорят накъде да върви България? Няма го Борисов. И повода е ясна – в дългите полемики за политики, стратегии и идеологии той просто не може да се оправи.

Той може да свети единствено при избрани условия – когато публиката му е тествана, когато няма кой да задава неуместни въпроси и когато приказва единствено той. Очевидно е, че в една работеща многопартийна, парламентарна народна власт това е невероятно. Борисов обаче може да е спокоен – българската народна власт е толкоз разнебитена, че няма кой да го възпре да извършва единствената роля, която му се отдава.