Белите и черните българи
Няма бели и черни българи, несъмнено. Това е термин, който не се употребява у нас, а в Турция и е дефиниран от френската социоложка от турски произход Нилюфер Гьоле. Там приказват за " черни турци " - мощно консервативните, религиозни, небогати и необразовани поданици на Анадола, които пазят ревностно полезностите си и се разграничават от всяко " нездраво " въздействие на Европа. Срещу тях са " белите турци " - хората от огромните градове - военни, лекари, учители и така нататък, които живеят в този динамичен век и се усещат част от западната цивилизация. Реджеб Ердоган постоянно се е самоопределял като " черен турчин ”. " Аз съм един от вас ", обича да споделя той пред електората си от Анадола, ясно разграничавайки се от " белите " си събратя, които още при протестите в парка " Гези " бе оповестил за " маргинали ”, „ негодници ” и „ пияници ".
Деленето на " черни " и " бели " турци се е трансформирало в
типичен образец за разграничено общество
В Турция това разделяне е концептуално. И ненапълно географско - при южните ни съседи тече същото обезлюдяване на провинцията каквото и тук, а урбанизирали се, попаднали в Истанбул, Анкара, Измир, " черните турци " стартират да губят консервативните си устои. Избеляват. Това не става бързо и поддръжниците на Ердоган в Истанбул и Западна Европа са образец за бавната, само че неизбежна промяна.
Подобно нетрадиционно за нас публично разделяне има и в прилежаща Северна Македония - там разграничителната линия обаче не минава през религията, а през отношението към Европейски Съюз. Този разлом бе употребен от Макрон, с цел да отсрочи поканата към Скопие за старт на договарянията - в случай че една страна няма единна позиция за интеграцията в Европейски Съюз, по-добре да не потегля по този път - това бе споделил и нашият министър председател Борисов.
Въпреки всички налични диспути сходни фактори у нас не работят. Ние сме битово религиозни, т.е., религията ни не е фактор за ерес в обществото. Нашата причастност към Европа също е такава - битова, т.е. харесваме Европейски Съюз, само че няма да се избием в отбрана на съюза. Караме се, в този момент за това кой е либерал и кой е реакционер, но в разни столетия сме спорили и за други работи - републиканци против монархисти, жители против селяни, леви против десни. Няма да се разделим по тези линии в този момент.
Но България е разграничена страна не по-малко от Турция
Опасно разграничена страна. Неравенствата през днешния ден в България са надалеч от всевъзможни междинни европейски индикатори и са толкоз дълбоки, че в тях пропадат всевъзможни опити за обединяване на нацията. Подобни наблюдения през годините споделяха и Румен Радев, и Бойко Борисов, и кой ли не.
Нашите неравенства обаче са обичайни, разслоението на обществото се върти към парите. При капитализма разслоението на обществото е належащо и търсено - тъй като то подтиква развиването на индивида, полагането на труд, в случай че щете. Всеки желае да е по-добре, по-богат, по-умен, по-имащ. Ако няма огромно разслоение - по този начин, както беше при социализма у нас, тогава няма стимул за полагането на труд, за напредък. След 1989 година тук ножицата сред небогати и богати внезапно се разтвори и вместо да спре в някакви естествени позиции, продължи да се разтваря. Така заживяхме в две разнообразни Българии - и едната няма визия по какъв начин живее другата.
Има един коефициент - на Корадо Джини, който мери междинния приход на семействата като % от общото богатство, което се приема за индикатор за разслоение на обществото, неравномерно разпределение на богатства или в резюме - съотношението сред небогати и богати. Колкото е по-голям показателят на Джини, толкоз повече парите са в ръцете на обособена група хора. Там има някакво чудесно, здравословно равнище - към 22-25. България влезе в Европейски Съюз с показател 29 и незабавно стана рекордьор по този индикатор в съюза. Оттогава коефициентът на Джини у нас единствено пораства и към този момент мина 40. Рекордьори в това отношение (към 60) са Хаити и някои африкански страни - ЮАР, Намибия, Замбия, ЦАР, Лесото - показател 63.2, където просто има не разнообразни класи, а разнообразни общества. В Европейски Съюз нещата стоят по този начин - Белгия - 25.9, Германия - 27, Франция - 29.3, Холандия - 30.3
Колкото и конвенционален да е показателят на Джини, коефициент над 40 означава, че
ние сме трансферирали здравословната граница,
която подтиква търсенето на добра работа, и сме влезнали в зоната, в която стартира да се демонстрира вътрешно обществено напрежение. Това значи, че границата на търпимостта е близо, а след нея нямащите ще заловен сопите. Бедността в преобладаващата територия на страната е зверска. Тя е предходна всякаква цивилизована норма. Огромна част от популацията - пенсионерите - са обречени на беднотия без значение от положения труд. Безумно е, че от същата страна на ножицата са така наречен работещи небогати.
Това е български феномен, той няма нищо общо с останалите източноевропейски страни, които също идват от хомогенно общество. В момента европейските страни, в които има минимум неравноправие, са Словения, Словакия и Чехия -23. Такава бездна, каквато има в България, няма в Унгария и Хърватска. В Македония да вземем за пример се следи противоположният развой - спада неравенството.
Неравенството потегля от приходите, само че то визира всичко - няма тъждество в достъпа до опазване на здравето, няма тъждество в достъпа до образованието, няма тъждество в достъпа до информация.
И това са осъзнати неравенства
Затова у нас все по-често се чуват мнения за " тия, дето ограбиха страната ", " те унищожиха всичко " - т.е. същите мнения, които се чуваха преди 20 година, в късните 90-те, когато социалистическата уравниловка започна да избледнява. Разбира се, българинът,който си остана социалистически по нрав човек, през днешния ден още веднъж мечтае за пълно равенство - да няма доста хора над него и като власт, и като пари, и вини за неравенството страната, която в неговите очи би трябвало да даде, а не дава. Той е привикнал с немотията, наясно е, че демокрацията е свят на неравноправие и това го кара да бъде по-тих в митинга си. Но не се помирява, подготвен е да последва първия по-креслив политик, който заприказва за смяна. Точно тази фантазия за смяна, за унищожаване на диспропорциите, в това число и чрез въздаване на правдивост, бе ловко засечена от политиците и вкарана в предизборните им стратегии. Сега няма българска партия, която да не приказва за смяна. Единствено Борисов приказва за " непоклатимост ", което е извънредно неуместно на фона на мизерията от едната страна на публичния разлом.
Нашето разделяне не е като турското, най-малкото тъй като тук ние имаме общ старт. За разлика от турското общество, което към този момент е белязано с бездънен разлом, нашите съсловия са леко изкуствени - те се разграничават по банкнотите, само че не и ментално. Това се дължи освен на социалистическата уравниловка, само че и на бързата промяна на позиции при започване на 90-те, когато за броени дни свинар ставаше милионер, а професор подкарваше такси. Преди да се появят затворените комплекси, и двамата въпреки всичко са живеели в панелния квартал.
И все пак защо " белите " и " черните " българи? Коефициентът на Джини у нас е тъкмо подобен, какъвто е в Турция. Абсолютно същият - 40.2. Разделението на обществото в двете страни е напълно еднообразно. Различни аргументи, идентични резултати. Което значи едно - няма никакво значение дали на власт е Бойко Борисов в България или неосманист в Турция и дали хората се разделят поради религия или политика. При неспособно ръководство има публични пропасти и буксуващи страни, в които потъват декласирани хора.
Деленето на " черни " и " бели " турци се е трансформирало в
типичен образец за разграничено общество
В Турция това разделяне е концептуално. И ненапълно географско - при южните ни съседи тече същото обезлюдяване на провинцията каквото и тук, а урбанизирали се, попаднали в Истанбул, Анкара, Измир, " черните турци " стартират да губят консервативните си устои. Избеляват. Това не става бързо и поддръжниците на Ердоган в Истанбул и Западна Европа са образец за бавната, само че неизбежна промяна.
Подобно нетрадиционно за нас публично разделяне има и в прилежаща Северна Македония - там разграничителната линия обаче не минава през религията, а през отношението към Европейски Съюз. Този разлом бе употребен от Макрон, с цел да отсрочи поканата към Скопие за старт на договарянията - в случай че една страна няма единна позиция за интеграцията в Европейски Съюз, по-добре да не потегля по този път - това бе споделил и нашият министър председател Борисов.
Въпреки всички налични диспути сходни фактори у нас не работят. Ние сме битово религиозни, т.е., религията ни не е фактор за ерес в обществото. Нашата причастност към Европа също е такава - битова, т.е. харесваме Европейски Съюз, само че няма да се избием в отбрана на съюза. Караме се, в този момент за това кой е либерал и кой е реакционер, но в разни столетия сме спорили и за други работи - републиканци против монархисти, жители против селяни, леви против десни. Няма да се разделим по тези линии в този момент.
Но България е разграничена страна не по-малко от Турция
Опасно разграничена страна. Неравенствата през днешния ден в България са надалеч от всевъзможни междинни европейски индикатори и са толкоз дълбоки, че в тях пропадат всевъзможни опити за обединяване на нацията. Подобни наблюдения през годините споделяха и Румен Радев, и Бойко Борисов, и кой ли не.
Нашите неравенства обаче са обичайни, разслоението на обществото се върти към парите. При капитализма разслоението на обществото е належащо и търсено - тъй като то подтиква развиването на индивида, полагането на труд, в случай че щете. Всеки желае да е по-добре, по-богат, по-умен, по-имащ. Ако няма огромно разслоение - по този начин, както беше при социализма у нас, тогава няма стимул за полагането на труд, за напредък. След 1989 година тук ножицата сред небогати и богати внезапно се разтвори и вместо да спре в някакви естествени позиции, продължи да се разтваря. Така заживяхме в две разнообразни Българии - и едната няма визия по какъв начин живее другата.
Има един коефициент - на Корадо Джини, който мери междинния приход на семействата като % от общото богатство, което се приема за индикатор за разслоение на обществото, неравномерно разпределение на богатства или в резюме - съотношението сред небогати и богати. Колкото е по-голям показателят на Джини, толкоз повече парите са в ръцете на обособена група хора. Там има някакво чудесно, здравословно равнище - към 22-25. България влезе в Европейски Съюз с показател 29 и незабавно стана рекордьор по този индикатор в съюза. Оттогава коефициентът на Джини у нас единствено пораства и към този момент мина 40. Рекордьори в това отношение (към 60) са Хаити и някои африкански страни - ЮАР, Намибия, Замбия, ЦАР, Лесото - показател 63.2, където просто има не разнообразни класи, а разнообразни общества. В Европейски Съюз нещата стоят по този начин - Белгия - 25.9, Германия - 27, Франция - 29.3, Холандия - 30.3
Колкото и конвенционален да е показателят на Джини, коефициент над 40 означава, че
ние сме трансферирали здравословната граница,
която подтиква търсенето на добра работа, и сме влезнали в зоната, в която стартира да се демонстрира вътрешно обществено напрежение. Това значи, че границата на търпимостта е близо, а след нея нямащите ще заловен сопите. Бедността в преобладаващата територия на страната е зверска. Тя е предходна всякаква цивилизована норма. Огромна част от популацията - пенсионерите - са обречени на беднотия без значение от положения труд. Безумно е, че от същата страна на ножицата са така наречен работещи небогати.
Това е български феномен, той няма нищо общо с останалите източноевропейски страни, които също идват от хомогенно общество. В момента европейските страни, в които има минимум неравноправие, са Словения, Словакия и Чехия -23. Такава бездна, каквато има в България, няма в Унгария и Хърватска. В Македония да вземем за пример се следи противоположният развой - спада неравенството.
Неравенството потегля от приходите, само че то визира всичко - няма тъждество в достъпа до опазване на здравето, няма тъждество в достъпа до образованието, няма тъждество в достъпа до информация.
И това са осъзнати неравенства
Затова у нас все по-често се чуват мнения за " тия, дето ограбиха страната ", " те унищожиха всичко " - т.е. същите мнения, които се чуваха преди 20 година, в късните 90-те, когато социалистическата уравниловка започна да избледнява. Разбира се, българинът,който си остана социалистически по нрав човек, през днешния ден още веднъж мечтае за пълно равенство - да няма доста хора над него и като власт, и като пари, и вини за неравенството страната, която в неговите очи би трябвало да даде, а не дава. Той е привикнал с немотията, наясно е, че демокрацията е свят на неравноправие и това го кара да бъде по-тих в митинга си. Но не се помирява, подготвен е да последва първия по-креслив политик, който заприказва за смяна. Точно тази фантазия за смяна, за унищожаване на диспропорциите, в това число и чрез въздаване на правдивост, бе ловко засечена от политиците и вкарана в предизборните им стратегии. Сега няма българска партия, която да не приказва за смяна. Единствено Борисов приказва за " непоклатимост ", което е извънредно неуместно на фона на мизерията от едната страна на публичния разлом.
Нашето разделяне не е като турското, най-малкото тъй като тук ние имаме общ старт. За разлика от турското общество, което към този момент е белязано с бездънен разлом, нашите съсловия са леко изкуствени - те се разграничават по банкнотите, само че не и ментално. Това се дължи освен на социалистическата уравниловка, само че и на бързата промяна на позиции при започване на 90-те, когато за броени дни свинар ставаше милионер, а професор подкарваше такси. Преди да се появят затворените комплекси, и двамата въпреки всичко са живеели в панелния квартал.
И все пак защо " белите " и " черните " българи? Коефициентът на Джини у нас е тъкмо подобен, какъвто е в Турция. Абсолютно същият - 40.2. Разделението на обществото в двете страни е напълно еднообразно. Различни аргументи, идентични резултати. Което значи едно - няма никакво значение дали на власт е Бойко Борисов в България или неосманист в Турция и дали хората се разделят поради религия или политика. При неспособно ръководство има публични пропасти и буксуващи страни, в които потъват декласирани хора.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ