Дима Труфкин от Бесарабия, който учи българите да свирят на гайда
Няма българин, който да не настръхне, когато чуе гайда да писне. Този инструмент звучи от епохи в най-затънтените и красиви места из родината ни. А през днешния ден всяка седмица можем да чуем свирнята на гайда в един от столичните квартали, където в читалище " Васил Левски " (за което към този момент ви разказахме) уроци по гайда дава един млад мъж. Той е Дима Труфкин, бесарабски българин от Украйна, който идва в родината на предците си, с цел да приключи образованието си преди 7 години, само че остава тук.
Разкажи ни за детството си. Спонтанно ли беше желанието да дойдеш в България?
Дима Труфкин: Роден съм в Украйна, в село Кубей. Това е родното село на първия ректор на Софийския университет Александър Балан. Детството ми мина, както при всички деца, родени на село – с доста другари, с хубави страсти, несъмнено, със селска работа. Винаги ми беше забавна физическата работа, работата със земята, с животните. Винаги ме питаха от дребен „ къде искаш да учиш ”, аз постоянно отговарях – в България. Когато станах 8 клас, към този момент дефинитивно взех решение, че желая тук да изучавам и започнах да изучавам литературен български език.
Каква България откри, когато пристигна?
Дима Труфкин: Първата година ми беше мъчно да привикна с езика. Във времето езикът, който приказваме в родния ми край, се е видоизменил – нашият български има украински, съветски, молдовски думи и остарели български думи. Например бесарабската дума „ синкото ” значи „ всичкото ”. Друго нещо, което ме изненада беше това, че постройките не са достоверни като тези от предишните епохи и като в учебниците и картините. Видях, че градовете тук са си нормални модерни европейски градове.
Завърших висшето си обучение в Благоевград и от този момент това стана обичан за мене край. Много ми харесва пиринската музика. Запознах се с доста хора, с които се оказа, че сме съидейници.
Откога музиката е част от живота ти?
Дима Труфкин: Още откогато бях дете. В пети клас започнах да изсвирвам на украински кавал и на тромпет. После се срещнах се български преподавател, който преподаваше в Болград, Красимир Кондов се споделя, в този момент е основен живописен началник на Плевенския северняшки отбор. Той беше първият, който ми подреди пръстите върху гайдата, както би трябвало да я държа, и е първият ми учител по гайда.
Как стана по този начин, че през днешния ден преподаваш гайда и тромпет на младежи в София?
Дима Труфкин: И двата инструмента са ми на сърце. Преди една година започнах да върша това. Тъй като работя напълно друго, взех решение отвън работа да се занимавам с уроци, с цел да мога да изсвирвам и аз, тъй като не ми остава време в всекидневието. Малко е нетипично, знам, бесарабски българин да пристигна да учи българите на български инструмент.
Много забавен и необхватен инструмент е гайдата, на нея може да се свири освен българска национална музика.
Обичал си България, преди да дойдеш да живееш тук. Какво е тя за теб в този момент?
Дима Труфкин: България за мен през днешния ден е опция. Възможност да кажа какъв съм аз, какви са бесарабските българи. Всяка година стотици бесарабски българи от Украйна и Молдова идват тук, с цел да учат. Аз не изключвам момента, че ще се завърна в миналото в Украйна. Защото България ми е прародината, а Украйна е родината. Аз в действителност имам две родини.
Българският байрак зад грохота на Ниагара
Разкажи ни за детството си. Спонтанно ли беше желанието да дойдеш в България?
Дима Труфкин: Роден съм в Украйна, в село Кубей. Това е родното село на първия ректор на Софийския университет Александър Балан. Детството ми мина, както при всички деца, родени на село – с доста другари, с хубави страсти, несъмнено, със селска работа. Винаги ми беше забавна физическата работа, работата със земята, с животните. Винаги ме питаха от дребен „ къде искаш да учиш ”, аз постоянно отговарях – в България. Когато станах 8 клас, към този момент дефинитивно взех решение, че желая тук да изучавам и започнах да изучавам литературен български език.
Каква България откри, когато пристигна?
Дима Труфкин: Първата година ми беше мъчно да привикна с езика. Във времето езикът, който приказваме в родния ми край, се е видоизменил – нашият български има украински, съветски, молдовски думи и остарели български думи. Например бесарабската дума „ синкото ” значи „ всичкото ”. Друго нещо, което ме изненада беше това, че постройките не са достоверни като тези от предишните епохи и като в учебниците и картините. Видях, че градовете тук са си нормални модерни европейски градове.
Завърших висшето си обучение в Благоевград и от този момент това стана обичан за мене край. Много ми харесва пиринската музика. Запознах се с доста хора, с които се оказа, че сме съидейници.
Откога музиката е част от живота ти?
Дима Труфкин: Още откогато бях дете. В пети клас започнах да изсвирвам на украински кавал и на тромпет. После се срещнах се български преподавател, който преподаваше в Болград, Красимир Кондов се споделя, в този момент е основен живописен началник на Плевенския северняшки отбор. Той беше първият, който ми подреди пръстите върху гайдата, както би трябвало да я държа, и е първият ми учител по гайда.
Как стана по този начин, че през днешния ден преподаваш гайда и тромпет на младежи в София?
Дима Труфкин: И двата инструмента са ми на сърце. Преди една година започнах да върша това. Тъй като работя напълно друго, взех решение отвън работа да се занимавам с уроци, с цел да мога да изсвирвам и аз, тъй като не ми остава време в всекидневието. Малко е нетипично, знам, бесарабски българин да пристигна да учи българите на български инструмент.
Много забавен и необхватен инструмент е гайдата, на нея може да се свири освен българска национална музика.
Обичал си България, преди да дойдеш да живееш тук. Какво е тя за теб в този момент?
Дима Труфкин: България за мен през днешния ден е опция. Възможност да кажа какъв съм аз, какви са бесарабските българи. Всяка година стотици бесарабски българи от Украйна и Молдова идват тук, с цел да учат. Аз не изключвам момента, че ще се завърна в миналото в Украйна. Защото България ми е прародината, а Украйна е родината. Аз в действителност имам две родини.
Българският байрак зад грохота на Ниагара
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ