Няма българин, който да не настръхне, когато чуе гайда да

...
Няма българин, който да не настръхне, когато чуе гайда да
Коментари Харесай

Дима Труфкин от Бесарабия, който учи българите да свирят на гайда

Няма българин, който да не настръхне, когато чуе гайда да писне. Този инструмент звучи от епохи в най-затънтените и красиви места из родината ни. А през днешния ден всяка седмица можем да чуем свирнята на гайда в един от столичните квартали, където в читалище " Васил Левски " (за което към този момент ви разказахме) уроци по гайда дава един млад мъж. Той е Дима Труфкин, бесарабски българин от Украйна, който идва в родината на предците си, с цел да приключи образованието си преди 7 години, само че остава тук.  

Разкажи ни за детството си. Спонтанно ли беше желанието да дойдеш в България?

Дима Труфкин: Роден съм в Украйна, в село Кубей. Това е родното село на първия ректор на Софийския университет Александър Балан. Детството ми мина, както при всички деца, родени на село – с доста другари, с хубави страсти, несъмнено, със селска работа. Винаги ми беше забавна физическата работа, работата със земята, с животните. Винаги ме питаха от дребен „ къде искаш да учиш ”, аз постоянно отговарях – в България. Когато станах 8 клас, към този момент дефинитивно взех решение, че желая тук да изучавам и започнах да изучавам литературен български език. 

Каква България откри, когато пристигна?

Дима Труфкин: Първата година ми беше мъчно да привикна с езика. Във времето езикът, който приказваме в родния ми край, се е видоизменил – нашият български има украински, съветски, молдовски думи и остарели български думи. Например бесарабската дума „ синкото ” значи „ всичкото ”. Друго нещо, което ме изненада беше това, че постройките не са достоверни като тези от предишните епохи и като в учебниците и картините. Видях, че градовете тук са си нормални модерни европейски градове.

Завърших висшето си обучение в Благоевград и от този момент това стана обичан за мене край. Много ми харесва пиринската музика. Запознах се с доста хора, с които се оказа, че сме съидейници. 

Откога музиката е част от живота ти?

Дима Труфкин: Още откогато бях дете. В пети клас започнах да изсвирвам на украински кавал и на тромпет. После се срещнах се български преподавател, който преподаваше в Болград, Красимир Кондов се споделя, в този момент е основен живописен началник на Плевенския северняшки отбор. Той беше първият, който ми подреди пръстите върху гайдата, както би трябвало да я държа, и е първият ми учител по гайда.



Как стана по този начин, че през днешния ден преподаваш гайда и тромпет на младежи в София?

Дима Труфкин:  И двата инструмента са ми на сърце. Преди една година започнах да върша това. Тъй като работя напълно друго, взех решение отвън работа да се занимавам с уроци, с цел да мога да изсвирвам и аз, тъй като не ми остава време в всекидневието. Малко е нетипично, знам, бесарабски българин да пристигна да учи българите на български инструмент.

Много забавен и необхватен инструмент е гайдата, на нея може да се свири освен българска национална музика.

Обичал си България, преди да дойдеш да живееш тук. Какво е тя за теб в този момент?

Дима Труфкин: България за мен през днешния ден е опция. Възможност да кажа какъв съм аз, какви са бесарабските българи. Всяка година стотици бесарабски българи от Украйна и Молдова идват тук, с цел да учат. Аз не изключвам момента, че ще се завърна в миналото в Украйна. Защото България ми е прародината, а Украйна е родината. Аз в действителност имам две родини.
 Българският байрак зад грохота на Ниагара
Източник: momichetata.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР