Някой трябва да плати за хаоса в страната
Някой би трябвало да заплати цената за този безпорядък. Почти всички политически водачи са под карантина - от президент до локална власт. Съдебната система последователно затваря порти. Здравната система е в колапс, докторите са изтощени от неравната борба. Колите на “Бърза помощ “ в София идват, откакто пациентът си е отишъл - не тъй като се мотаят, а тъй като не доближават при 500 сигнала дневно, половината от които за ковидни. Кризисният център в Инфекциозна болница праща пациенти там, където не желаят да ги одобряват. Доктор и сестра се грижат за 50 заболели в ”Пирогов “. Министър търси кревати по нощите. Умират към този момент и младежи без съпътстващи болести.
Обществото не вижда в здравната система избавление, а проблем
Ако имаш признаци, не вървиш да си правиш PCR - и тъй като е скъпо, и тъй като може да пипнеш коронавирус, докато висиш часове на студа на опашка, и тъй като резултатите ще ти излязат след дни, а в офиса ти чакат болничен незабавно... Вече няма смисъл от проби - по този начин или другояче ще се лекуваш у дома. GP-тата към този момент преслушват кашлица по телефона, 112 няма да реагира в точния момент, пък и за под 38.5 градуса било безсмислено да занимаваш експертите. Свободните кревати свършиха, докторите са незадоволителни, за да обгрижат всички, към този момент зоват студентите да лекуват. Затова седиш у дома, пиеш самоназначени илачи, “предписани ” по препоръки на умници във форумите, и се молиш да те подмине. Така спасяваш себе си, пък и роднините - в случай че си болен, ще карантинират и тях, т.е. няма да могат да вървят на работа най-малко 10 дни, а това са пари.
Покрай здравната
започнаха да гаснат и останалите публични системи
Училищата затварят порти. Всички са единомислещи - учителите няма да устоят. Заради предългите години, в които специалността се неглижираше, междинната възраст на българския преподавател се подвигна дотам, че през днешния ден множеството от половината са на рискови години. Учителите се опасяват да преподават в тази конюнктура и това е повече от разбираемо.
Оставете другото - вирусът влезе в армията макар изолацията на поделенията. Сега над 200 висши офицери, от които най-малко 17 генерали, са недееспособни.
За всичко това някой би трябвало да заплати.
Със сигурност не хората от колата за спешна помощ, която идва късно единствено с цел да установи следващата гибел. Не и докторът, който преценя, че болен човек може да седи два часа пред вратата му, до момента в който най-сетне благоволи да го одобри. Не е отговорен и министърът на опазването на здравето, който хем все е още нов, хем беше откровен в болката си към всички тези нещастия.
Трябва да заплати този, който проспа месеците,
в които трябваше да приготви всички тези системи за рецесията. Той е един - Бойко Борисов.
През март Борисов се оправи добре - и ние отчетохме това. Шиеше маски, освобождаваше алкохол от запаса, правеше щаб след щаб, като в това време обикаляше следващата “Арена ”, за да види дали походните кревати ще се съберат. Най-важното - имаше ограничения против рецесията. Тези ограничения бяха като боздуган против термит - и по тази причина писахме, само че значимото е едно - свършиха работа. При първата вълна България се оправи доста по-добре от доста други европейски страни и това не бе забелязано единствено от тежки опозиционери, които не признават обстоятелствата.
Един куп политици от страни, които също се оправиха обичайно при първата вълна, се къпеха в национална обич по това време и капитализираха това, като отидоха на избори и ги завоюваха изрично. Борисов имаше опция да направи този политически ход, можеше да се яви на избори след първата вълна и да ги завоюва. Той пропусна този късмет.
По-лошото е, че пропусна месеците, през които народът спасяваше летния сезон. Вместо да бъде изработен обзор на оперативните проекти, да се видят наличностите и да се проиграят всевъзможни разновидности, в това число и при извънредно натоварване на системата, Борисов прегърна концепциите на доцент Мангъров и сподели, че
би трябвало да си живеем с вируса, а не да се затваряме
Прекрасно, ние към този момент си живеем с вируса. Микробуси на пожарната разкарват болните. Ние сме в “безпрецедентно тежък миг ”, регистрира Борисов, без да си дава сметка, че самичък ни докара до ръба. Опитва се да се оправдае с някакви “началници ” от Европейски Съюз, които му споделили да не затваря, само че европейците от дълго време започнаха ограничения - едни притвориха, други затвориха, трети заключиха вратите. Тук се огъват пред лобисткия напън на тоя или оня.
Борисов явно не е подготвен да подаде оставка в този момент и това си е негова работа. За нас, останалите, значимо е не кой ни ръководи, а накъде сме тръгнали -
тръгнали сме към цялостен батак
Борисов е обезпокоен. Онзи ден свика виртуално министрите и беше повече от раздразнителен. Или може би лекуването му дава някакви странични резултати - той рисуваше свят, в който ние не живеем. Държавата и народът трябвало като пестник да се свият и да ударят... ковид, може би. В неговия свят той е направил всичко, което би трябвало да се направи, само че подлият вирус бил толкоз подъл, че изобщо не се съобразявал с достиженията му. Вместо да поеме отговорност и да остави хората да преценяват кой да ръководи рецесията, Борисов хем изясни какъв брой умно ни води през рецесията (за разлика от неразумните западняци), хем прикани " лекарите с имена " да застанат пред лечебните заведения и да одобряват пациенти. Ако битката с коронавирус е тъп бял фургон, пред който се вие опашка - всичко е тъкмо, изпълнена е задачата, няма потребност от ограничения. Сега, в суматохата, Борисов подхваща ходове - оставя бели фургони пред всяка болница. Сега, когато всекидневно се диагностицират по 3-4 хиляди души, Борисов зове пискливо “да защитим народа “, ”да спасим хората “. Правилно! Правилно споделя, че казусът не е финансов, че има пари. Тогава какво няма? Няма организация, няма правила, няма нищо с изключение на ”мазнинката ” на Борисов, която явно не оказва помощ на никого. При първата вълна Борисов и НОЩ напълно вярно споделяха, че главната цел на ограниченията е да не се претрупва здравната система.
Сега ограничения няма, система - също
В утопията, която е напълно действителен свят за хора като Борисов, всеки, който подлага на критика, желае прелом. Затова единственото значимо нещо за Борисов е да се държи със зъби и нокти за властта, да издрапа до изборите. “Все още ” сме първа политическа мощ, припомня той и се самонадъхва: “До март-април ваксина ще има ”. Може и да няма, Борисов. Може и да не свърши работа тая ваксина.
Проблемът би трябвало да е явен за всеки - щом в края на октомври имахме растеж от 80% на двуседмична база, при който здравната система изпуши, кой би подсигурил, че през януари, когато пристигна сезонният грип, ситуацията ще стане по-добро. Никой. Напротив - всеки рационален човек е наясно, че в този миг се основава войска от сблъскали се със здравната система, които не могат да намерят топли думи за ръководството. Ежедневно се усилва армията от “превратаджии “, които ще вземат властта на Бойко в края на март следващата година.
Всеки ден е загуба за ГЕРБ.
Обществото не вижда в здравната система избавление, а проблем
Ако имаш признаци, не вървиш да си правиш PCR - и тъй като е скъпо, и тъй като може да пипнеш коронавирус, докато висиш часове на студа на опашка, и тъй като резултатите ще ти излязат след дни, а в офиса ти чакат болничен незабавно... Вече няма смисъл от проби - по този начин или другояче ще се лекуваш у дома. GP-тата към този момент преслушват кашлица по телефона, 112 няма да реагира в точния момент, пък и за под 38.5 градуса било безсмислено да занимаваш експертите. Свободните кревати свършиха, докторите са незадоволителни, за да обгрижат всички, към този момент зоват студентите да лекуват. Затова седиш у дома, пиеш самоназначени илачи, “предписани ” по препоръки на умници във форумите, и се молиш да те подмине. Така спасяваш себе си, пък и роднините - в случай че си болен, ще карантинират и тях, т.е. няма да могат да вървят на работа най-малко 10 дни, а това са пари.
Покрай здравната
започнаха да гаснат и останалите публични системи
Училищата затварят порти. Всички са единомислещи - учителите няма да устоят. Заради предългите години, в които специалността се неглижираше, междинната възраст на българския преподавател се подвигна дотам, че през днешния ден множеството от половината са на рискови години. Учителите се опасяват да преподават в тази конюнктура и това е повече от разбираемо.
Оставете другото - вирусът влезе в армията макар изолацията на поделенията. Сега над 200 висши офицери, от които най-малко 17 генерали, са недееспособни.
За всичко това някой би трябвало да заплати.
Със сигурност не хората от колата за спешна помощ, която идва късно единствено с цел да установи следващата гибел. Не и докторът, който преценя, че болен човек може да седи два часа пред вратата му, до момента в който най-сетне благоволи да го одобри. Не е отговорен и министърът на опазването на здравето, който хем все е още нов, хем беше откровен в болката си към всички тези нещастия.
Трябва да заплати този, който проспа месеците,
в които трябваше да приготви всички тези системи за рецесията. Той е един - Бойко Борисов.
През март Борисов се оправи добре - и ние отчетохме това. Шиеше маски, освобождаваше алкохол от запаса, правеше щаб след щаб, като в това време обикаляше следващата “Арена ”, за да види дали походните кревати ще се съберат. Най-важното - имаше ограничения против рецесията. Тези ограничения бяха като боздуган против термит - и по тази причина писахме, само че значимото е едно - свършиха работа. При първата вълна България се оправи доста по-добре от доста други европейски страни и това не бе забелязано единствено от тежки опозиционери, които не признават обстоятелствата.
Един куп политици от страни, които също се оправиха обичайно при първата вълна, се къпеха в национална обич по това време и капитализираха това, като отидоха на избори и ги завоюваха изрично. Борисов имаше опция да направи този политически ход, можеше да се яви на избори след първата вълна и да ги завоюва. Той пропусна този късмет.
По-лошото е, че пропусна месеците, през които народът спасяваше летния сезон. Вместо да бъде изработен обзор на оперативните проекти, да се видят наличностите и да се проиграят всевъзможни разновидности, в това число и при извънредно натоварване на системата, Борисов прегърна концепциите на доцент Мангъров и сподели, че
би трябвало да си живеем с вируса, а не да се затваряме
Прекрасно, ние към този момент си живеем с вируса. Микробуси на пожарната разкарват болните. Ние сме в “безпрецедентно тежък миг ”, регистрира Борисов, без да си дава сметка, че самичък ни докара до ръба. Опитва се да се оправдае с някакви “началници ” от Европейски Съюз, които му споделили да не затваря, само че европейците от дълго време започнаха ограничения - едни притвориха, други затвориха, трети заключиха вратите. Тук се огъват пред лобисткия напън на тоя или оня.
Борисов явно не е подготвен да подаде оставка в този момент и това си е негова работа. За нас, останалите, значимо е не кой ни ръководи, а накъде сме тръгнали -
тръгнали сме към цялостен батак
Борисов е обезпокоен. Онзи ден свика виртуално министрите и беше повече от раздразнителен. Или може би лекуването му дава някакви странични резултати - той рисуваше свят, в който ние не живеем. Държавата и народът трябвало като пестник да се свият и да ударят... ковид, може би. В неговия свят той е направил всичко, което би трябвало да се направи, само че подлият вирус бил толкоз подъл, че изобщо не се съобразявал с достиженията му. Вместо да поеме отговорност и да остави хората да преценяват кой да ръководи рецесията, Борисов хем изясни какъв брой умно ни води през рецесията (за разлика от неразумните западняци), хем прикани " лекарите с имена " да застанат пред лечебните заведения и да одобряват пациенти. Ако битката с коронавирус е тъп бял фургон, пред който се вие опашка - всичко е тъкмо, изпълнена е задачата, няма потребност от ограничения. Сега, в суматохата, Борисов подхваща ходове - оставя бели фургони пред всяка болница. Сега, когато всекидневно се диагностицират по 3-4 хиляди души, Борисов зове пискливо “да защитим народа “, ”да спасим хората “. Правилно! Правилно споделя, че казусът не е финансов, че има пари. Тогава какво няма? Няма организация, няма правила, няма нищо с изключение на ”мазнинката ” на Борисов, която явно не оказва помощ на никого. При първата вълна Борисов и НОЩ напълно вярно споделяха, че главната цел на ограниченията е да не се претрупва здравната система.
Сега ограничения няма, система - също
В утопията, която е напълно действителен свят за хора като Борисов, всеки, който подлага на критика, желае прелом. Затова единственото значимо нещо за Борисов е да се държи със зъби и нокти за властта, да издрапа до изборите. “Все още ” сме първа политическа мощ, припомня той и се самонадъхва: “До март-април ваксина ще има ”. Може и да няма, Борисов. Може и да не свърши работа тая ваксина.
Проблемът би трябвало да е явен за всеки - щом в края на октомври имахме растеж от 80% на двуседмична база, при който здравната система изпуши, кой би подсигурил, че през януари, когато пристигна сезонният грип, ситуацията ще стане по-добро. Никой. Напротив - всеки рационален човек е наясно, че в този миг се основава войска от сблъскали се със здравната система, които не могат да намерят топли думи за ръководството. Ежедневно се усилва армията от “превратаджии “, които ще вземат властта на Бойко в края на март следващата година.
Всеки ден е загуба за ГЕРБ.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ