Някой ден ще тръгна, вярваш ли ми? Ще преметна една

Някой ден ще потегли, вярваш ли ми? Ще преметна една раница през рамо, ще си заредя фотоапарата, ще оставя телефона си тук. Ще обърна тил на всичко, което ме тегли обратно. Ще се сбогувам с това, което не ме прави щастлива, без непотребен звук – връзки, кариера, места, другарства. Ще взема единствено това, което мога да нося със себе си – мемоари, леки като въздишка. Ще замръквам без покрив, ще осъмвам на разнообразни места. Целият свят ще бъде пред мен – по този начин и не знам от кое място ще стартира: може би от Южна Италия, Женева, след това към Канада, може би и цяла Азия, а най-после ще завърша в Исландия (и евентуално вечно сърцето ми ще остане там). Ходилата ми сами ще открият пътя, защото душата ми от дълго време към този момент е поела на това странствуване – без начало и без край… Ще работя дребни неща – едвам изкарам пари, с цел да потегли към идната нова дестинация. Няма да имам непотребни искания. Нито суетност. Ще пребивавам без боязън. Ще диря изгреви, залези и гледки, от които ти стопира дъхът. Ще срещам разнообразни и шарени по дух и тип хора. Ще хапвам от храната им, ще пробвам на усет всяка нова култура  – пиперлива, люта, странна, приятна, та даже красива по собствен метод. Ще подпитвам за приказките им, митовете, фолклора. Ще чувам песните им. Ще танцувам дружно с тях до огньовете под яркото звездно небе. Ще ги фотографирам. И ще описвам историите им. Някои от тях ще се трансформират в част от моята персонална история…

Ще потегли без пукната пара, само че ще се върна богата – с магия, която не се побира в границите на меркантилността. Не ме интересува дали ме разбираш или не. Може би ти звуча неуместно, напълно наивно, непрактично… Номадският дух, който нося в себе си, няма да се развълнува от твоята оценка.

И всякога, когато се опитваш да ме ограничиш в границите на личните си разбирания, да ме приковеш единствено „ тук ” и единствено „ в този момент ”, да ме накараш да виждам света през твоите очи… несъмнено забелязваш по какъв начин те виждам. Не, не е с подигравка. Аз просто знам – един ден всичко това няма да има значение. Пръстите ми ще охлабят хватката си, ще пусна ръката ти, пътищата ни ще се разделят. Ти няма да имаш значение. Най-важна ще си бъда единствено аз. И аз ще тръгна… И не, това не е бягство. Не тичам от теб, от живота ни тук, от всекидневието. Аз просто диря себе си. А няма по какъв начин да се намеря единствено на едно-единствено място – светът е прекомерно огромен и прекомерно хубав, с цел да продължа да пропилявам време, вместо да се вгмурна в него и да го проучвам. Пътешественикът в мен смята, че би било грехота да изгубя целия си живот в непотребни грижи и паники вместо в пътешествия.

Досега живях с ограничавания и граници. С окови. С убеждения, които единствено тежат и те лишават от наслада. Цял живот градих основи за едно бъдеще, което пристигна с танцувална стъпка и с визия, напълно друга от визиите ми. Накрая моята подготовка и действителността просто не си паснаха. Обичах. Но времето стартира да разпръсква обичаните ми хора из разнообразни точки от атласа… Какъв различен знак да желая?

Един ден ще тръгна… Не го давам обещание на теб, а на себе си. А до тогава – нищо няма да има силата да ме пречупи. Ходилата ми сами ще открият пътя, защото душата ми от дълго време към този момент е поела на това странствуване – без начало и без край…

Автор: Яница Христова

Яница е приключенец по дух и повествовател на истории по природа. Според част от приятелите си в предходен живот е била или викингска принцеса, или средновековна вълшебница, защото достоверната ѝ алена коса през днешния ден я издава и се трансформира в най-отличителния белег, по който я разпознават по улиците на града. Израснала е в сърцето на Стара планина, само че твърдото разбиране, че единствено фантазиите имат силата да чертаят пътищата на ориста ти, я водят на забавни места – последното от тях се трансформира в неин дом и я предизвика да приключи „ Творческо писане ”. Чувства се непрекъснато влюбена и омагьосана – от театъра, от положителната литература, от нови дестинации, от красиви места, от Витоша, от срещи с забавни хора… Иска й се някоя ден историите, които написа, да обикалят света, а тя… просто да ги последва. Повече от нея прочетете тук: https://artyaniart.blogspot.bg/