Първата жертва на COVID-19
Няколко седмици след началото на годината К. взема решение, че би трябвало да отиде на доктор. Кабинетът е напълно близо, на края на улицата. Веднъж-дваж му хрумва просто да се отбие, както е правил в предишното, само че бързо отхвърля концепцията. Човек не се отбива ей по този начин тук-там, където не знае кой може да е седял на този стол или да e разгръщал страниците на този брой на сп. " Дом и градина ". К. би трябвало да го обмисли. И въпреки всичко е ясно, че е нужно да направи нещо. Защото, въпреки животът му да е напълно удобен и сполучлив, той е почнал да се усеща разтревожен.
Някога той се носеше по света, нехаен като птичка. Повечето сутрини скачаше от леглото, вдигаше щорите, отваряше прозореца и вдишваше надълбоко утринния въздух. Сега се надига по-предпазливо, като че ли да не намачка завивката и да не си навехне нещо. Навива щорите деликатно, защото не е сигурен, че ще откри кой да ги поправи, в случай че се повредят. И в случай че чуе, че съседът от долния етаж още веднъж кашля в кухнята си, пропуща глътките утринен въздух.
Преди постоянно взимаше закуска на път - грабваше нещо, което го привличаше, от нечии необлечени в ръкавици ръце и след това се спускаше, разплитайки слушалките си в придвижване, през основната улица, махайки на рейса да изчака. Или пък схрускваше нещо, в случай че му се приискаше, от щанда за плодове до метрото. Да захапе непосредствено ябълка, взета от отворен кашон - или пък фалафел или скариди в книжен плик - без въобще да се замисли! Сега обаче, в случай че перифразираме Дж. Алфред Пруфрок, би ли се осмелил да изяде праскова? Или каквото и да било друго неопаковано нещо?
Докато дъвче домашно накиснатите си мюсли, К. трезво дебатира със себе си, както съвсем всеки ден, дали е нужно да отиде до офиса или не. Няма да отиде просто тъй като ненадейно по този начин му идва. Трябва да бъде виновен. Самата дума " ненадейно " постоянно е подозрителна. Трябва да има уважителна причина. Някога градът беше място, в което се гмуркаше всеки ден като плувец, приемайки всичко, което то може да хвърли към него. Сега беше място, на връщане от което неотложно и усърдно си миеше ръцете.
Колко безогледно наподобява това остаряло битие! Колко непроучено, какъв брой неразумно! В предишното той постоянно се измъкваше от офиса, когато му се приискаше. Пробваше сака просто за наслаждение или прекарваше по час в книжарница, преглеждайки в един момент Зола, в идващия - Плат. Защо пък не? Сега, в случай че въобще се наложи да се впусне в тази примитивна форма на извършване на покупки, той първо взема решение какво желае и отива непосредствено да го вземе, целеустремено и без разпръскване - сериозен жител с подредени мисли.
Сега те постоянно са подредени. Някога той и сътрудниците му вечер в бар си подхвърляха цялостен куп луди хрумвания от това ненадейно да се съблекат голи и да скочат в реката до пускане на нова " Понци " скица. Глупаво, несъмнено. Кой би могъл да знае какви подводни скали или потънали колички за извършване на покупки се крият в реката? И кой знае какво се е случило с всички побъркани схеми? Те наподобяват толкоз празни, колкото всички " дай пет " и потупвания по гърба, вървящи с тях. Що се отнася до тези продуктивни скупчвания към компютърен екран за измисляне на нови схеми - за какво да се поема риск? Защо даже да си даваш труд да забелязваш това светване като крушка от идването на озаряваща концепция?
Светът през 2021 година В специфичното издание на списание The Economist, издавано под извънреден лиценз с добавени прогнози на " Капитал " за България, ще откриете: 70 авторски публикации на The Economistмненията на 20 национални и международни лидери16 страници светът в цифри Част от акцентите: Сър Киър Страмър за уроците от Коронавирус 19След Ангела: Следващият канцлер на ГерманияУнгарският Виктатор: Твърдият захват на ОрбанБитката за Русия: Путин vs НавалниСундар Пичай за зелените технологииКармен Райнхард за идващата кредитна рецесия
В тези негови толкоз скорошни дни на кръстосване по улиците се случваше да улови погледа на млада жена, която да отвърне на усмивката му, да стартира инцидентен диалог и с малко шанс тя да се озове в леглото му. #MeToo към този момент беше почнало да пречи на това. Сега цялата работа изглеждаше мощно непрепоръчителна. Той към този момент не искаше да рискува да отиде в техните жилища, нито да ги предложения в своя. Целувка, натискане или просто отъркване на коляно о коляно на задните седалки в кино Arthouse са немислими. Дори офисът е станал безрадостен. Идеята за инцидентна връзка, почнала по време на рейд против офисния долап за бисквити, наподобява също толкоз безотговорна, колкото трупането на въздушни благи с бърз уикенд във Венеция, както беше направил един път. Диагностициране на гибелта
Той към момента мечтае, уви - с либидо, нехайно както всеки път - да сграбчи Дорийн от Data в прегръдките си, да зарови лицето си в пламналите й червени кичури и да прелети половината свят с нея. Но в този момент знаеше в будните си часове, че не трябва и да си помисля за нещо сходно без подробна оценка на риска. И ненадейно осъзна, със мощно трептене, че може би в действителност е болен.
Онлайн консултацията му с доктор М. беше къса. Милият доктор нямаше потребност от доста време да сложи диагнозата. Спонтанността на К. беше умряла. И тази гибел, увери го доктор М., беше всеобща.
Някога той се носеше по света, нехаен като птичка. Повечето сутрини скачаше от леглото, вдигаше щорите, отваряше прозореца и вдишваше надълбоко утринния въздух. Сега се надига по-предпазливо, като че ли да не намачка завивката и да не си навехне нещо. Навива щорите деликатно, защото не е сигурен, че ще откри кой да ги поправи, в случай че се повредят. И в случай че чуе, че съседът от долния етаж още веднъж кашля в кухнята си, пропуща глътките утринен въздух.
Преди постоянно взимаше закуска на път - грабваше нещо, което го привличаше, от нечии необлечени в ръкавици ръце и след това се спускаше, разплитайки слушалките си в придвижване, през основната улица, махайки на рейса да изчака. Или пък схрускваше нещо, в случай че му се приискаше, от щанда за плодове до метрото. Да захапе непосредствено ябълка, взета от отворен кашон - или пък фалафел или скариди в книжен плик - без въобще да се замисли! Сега обаче, в случай че перифразираме Дж. Алфред Пруфрок, би ли се осмелил да изяде праскова? Или каквото и да било друго неопаковано нещо?
Докато дъвче домашно накиснатите си мюсли, К. трезво дебатира със себе си, както съвсем всеки ден, дали е нужно да отиде до офиса или не. Няма да отиде просто тъй като ненадейно по този начин му идва. Трябва да бъде виновен. Самата дума " ненадейно " постоянно е подозрителна. Трябва да има уважителна причина. Някога градът беше място, в което се гмуркаше всеки ден като плувец, приемайки всичко, което то може да хвърли към него. Сега беше място, на връщане от което неотложно и усърдно си миеше ръцете.
Колко безогледно наподобява това остаряло битие! Колко непроучено, какъв брой неразумно! В предишното той постоянно се измъкваше от офиса, когато му се приискаше. Пробваше сака просто за наслаждение или прекарваше по час в книжарница, преглеждайки в един момент Зола, в идващия - Плат. Защо пък не? Сега, в случай че въобще се наложи да се впусне в тази примитивна форма на извършване на покупки, той първо взема решение какво желае и отива непосредствено да го вземе, целеустремено и без разпръскване - сериозен жител с подредени мисли.
Сега те постоянно са подредени. Някога той и сътрудниците му вечер в бар си подхвърляха цялостен куп луди хрумвания от това ненадейно да се съблекат голи и да скочат в реката до пускане на нова " Понци " скица. Глупаво, несъмнено. Кой би могъл да знае какви подводни скали или потънали колички за извършване на покупки се крият в реката? И кой знае какво се е случило с всички побъркани схеми? Те наподобяват толкоз празни, колкото всички " дай пет " и потупвания по гърба, вървящи с тях. Що се отнася до тези продуктивни скупчвания към компютърен екран за измисляне на нови схеми - за какво да се поема риск? Защо даже да си даваш труд да забелязваш това светване като крушка от идването на озаряваща концепция?
Светът през 2021 година В специфичното издание на списание The Economist, издавано под извънреден лиценз с добавени прогнози на " Капитал " за България, ще откриете: 70 авторски публикации на The Economistмненията на 20 национални и международни лидери16 страници светът в цифри Част от акцентите: Сър Киър Страмър за уроците от Коронавирус 19След Ангела: Следващият канцлер на ГерманияУнгарският Виктатор: Твърдият захват на ОрбанБитката за Русия: Путин vs НавалниСундар Пичай за зелените технологииКармен Райнхард за идващата кредитна рецесия
В тези негови толкоз скорошни дни на кръстосване по улиците се случваше да улови погледа на млада жена, която да отвърне на усмивката му, да стартира инцидентен диалог и с малко шанс тя да се озове в леглото му. #MeToo към този момент беше почнало да пречи на това. Сега цялата работа изглеждаше мощно непрепоръчителна. Той към този момент не искаше да рискува да отиде в техните жилища, нито да ги предложения в своя. Целувка, натискане или просто отъркване на коляно о коляно на задните седалки в кино Arthouse са немислими. Дори офисът е станал безрадостен. Идеята за инцидентна връзка, почнала по време на рейд против офисния долап за бисквити, наподобява също толкоз безотговорна, колкото трупането на въздушни благи с бърз уикенд във Венеция, както беше направил един път. Диагностициране на гибелта
Той към момента мечтае, уви - с либидо, нехайно както всеки път - да сграбчи Дорийн от Data в прегръдките си, да зарови лицето си в пламналите й червени кичури и да прелети половината свят с нея. Но в този момент знаеше в будните си часове, че не трябва и да си помисля за нещо сходно без подробна оценка на риска. И ненадейно осъзна, със мощно трептене, че може би в действителност е болен.
Онлайн консултацията му с доктор М. беше къса. Милият доктор нямаше потребност от доста време да сложи диагнозата. Спонтанността на К. беше умряла. И тази гибел, увери го доктор М., беше всеобща.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ