Първите дни болнични да не са платени, предлагат работодатели
Няколко дни " изчакване " преди да стартира да се изплащат пари за краткотрайна нетрудоспособност заради заболяване (болнични). Тази концепция стартира ръководителят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в ефира на БНР.
Той разяснява предлагането на партия " Воля ", импортирано през вчерашния ден в деловодството на Народното събрание, първите три дни от болничния още веднъж да се заплащат от Национален осигурителен институт.
От 2010 година, по гледище на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, първите 3 дни се поемат от работодателите. Едва по-късно стартира да заплаща Национален осигурителен институт.
Тогава това бе признато като антикризисна мярка – от една страна бюджетът на държавното общество обезпечаване ще заплаща по-малко, а от друга – по този начин трябваше да се пресече тласъка на работодателите да пускат служащите си в болнични, когато нямат работа за тях.
Според Велев връщането на остарялото състояние е " най-малкото, което би трябвало да се направи ". " Изисква го обикновената уместност и честност. Кризата от дълго време мина, а ние продължаваме с тази краткотрайна мярка, която целеше да пази работодателите от изкушението да предизвикват служащите да излизат в болнични, когато няма работа ", сподели ръководителят на АИКБ, представен от Economic.bg.
Той даже стига по-далеч, като дава образци с Латвия, Швеция, Холандия, Австрия, Гърция, Естония, Италия, Чехия, Португалия и Кипър, където съгласно него първите няколко дни изобщо не са платени. " В множеството страни има интервал на изчакване – няколко дни, в които не се изплащат въобще болнични ", изяснява Велев.
Според него процентът на отплата в България – 70% от брутното заплащане по контракт, е доста висок. " Средното равнище в Европейски Съюз е доста по-ниско. И като добавка към това на множеството места тези приходи се таксуват ", сподели Васил Велев пред БНР.
Той разяснява предлагането на партия " Воля ", импортирано през вчерашния ден в деловодството на Народното събрание, първите три дни от болничния още веднъж да се заплащат от Национален осигурителен институт.
От 2010 година, по гледище на тогавашния финансов министър Симеон Дянков, първите 3 дни се поемат от работодателите. Едва по-късно стартира да заплаща Национален осигурителен институт.
Тогава това бе признато като антикризисна мярка – от една страна бюджетът на държавното общество обезпечаване ще заплаща по-малко, а от друга – по този начин трябваше да се пресече тласъка на работодателите да пускат служащите си в болнични, когато нямат работа за тях.
Според Велев връщането на остарялото състояние е " най-малкото, което би трябвало да се направи ". " Изисква го обикновената уместност и честност. Кризата от дълго време мина, а ние продължаваме с тази краткотрайна мярка, която целеше да пази работодателите от изкушението да предизвикват служащите да излизат в болнични, когато няма работа ", сподели ръководителят на АИКБ, представен от Economic.bg.
Той даже стига по-далеч, като дава образци с Латвия, Швеция, Холандия, Австрия, Гърция, Естония, Италия, Чехия, Португалия и Кипър, където съгласно него първите няколко дни изобщо не са платени. " В множеството страни има интервал на изчакване – няколко дни, в които не се изплащат въобще болнични ", изяснява Велев.
Според него процентът на отплата в България – 70% от брутното заплащане по контракт, е доста висок. " Средното равнище в Европейски Съюз е доста по-ниско. И като добавка към това на множеството места тези приходи се таксуват ", сподели Васил Велев пред БНР.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ