Иван Кръстев: Европейците трябва да свикнат, че историята не им принадлежи
Иван Кръстев
Анализът е препубликуван от " Портал Култура ". Английският текст е оповестен във в. " Файненшъл таймс ".
Един остарял анекдот споделя по какъв начин две гадателки се срещнали и откакто прекарали известно време в уважително безмълвие, едната споделила на другата: " Гледайки в бъдещето виждам, че ти ще си се оправиш. Но какво ли ще се случи с мен? "
Спомних си тази история, когато неотдавна на обществено събитие във Виена бях запитан от един от слушателите допустимо ли е през днешния ден един демократично мислещ европеец да бъде оптимист за бъдещето на Европа.
Въпросът беше състоятелен. След успеха на Доналд Тръмп на изборите в Съединени американски щати, с мисъл за войните в Украйна и Близкия изток, за нестабилната стопанска система, и парализирани от боязън пред миграцията, европейците наподобяват на Ченс, героя от кино лентата на Хал Ашби " Присъствие ".
В този филм Ченс, изигран ослепително от починалия Питър Селърс, води усамотен живот, като поддържа градината на едно имение и познава света от телевизия. Когато е заставен да напусне и да се изправи против действителността, той е атакуван от въоръжен с нож махленски гамен. Единственото, което му хрумва в тази обстановка е да извади от джоба отдалеченото на тв приемника и да се опита да смени канала. Все отново Чанс оцелява. Ала бъдещето на Европа не може да се приема за даденост.
През последните години Европа се занимаваше с това да пази статукво, което в действителност от дълго време си беше отишло, говорейки на език, който към този момент е неясен. Тя прахосваше сила и пари в опит да възвърне един свят, който не може да бъде върнат.
Днес европейските демокрации са на ръба на нервозен срив. Те са застрашени по едно и също време от гнева на гласоподавателите и от суматоха измежду елитите. Избирателите мечтаят да санкционират елита, до момента в който властта се надява да успее да успокои електората.
Скорошното решение на Конституционния съд на Румъния, с което беше анулиран първият тур на президентските избори поради хипотетична задгранична интервенция, само че евентуално и тъй като резултатите не се харесаха на ръководещите партии, демонстрира, че суматохата на елитите може да стане по-опасна от гнева на гласоподавателите. А в това време опитът на държавните управления да активизират националното единение пред лицето на външни закани не съумява да убеди хората да се обединят под националното знаме.
Единственият метод демократично мислещите европейци да преодолеят своя скептицизъм е те да се опитат да схванат по какъв начин и за какво попаднаха в клопката на личния си несъразмерен оптимизъм в края на Студената война.
Докато не осъзнаят какъв брой несвоевременно е било тяхното триумфално схващане за " края на историята ", те ще не престават да бъдат преследвани от призраци на събития, които се разпадат.
Погледнато в трезва ретроспекция 1989 година към този момент не наподобява като върховата точка на либерализма. Всъщност тя е била обещаваща година и за радикалния ислям. През тази година за пръв път един ислямистки протест (в Афганистан) съумява да победи една свръхсила (Съветския съюз). Изтеглянето на руските войски от Афганистан се оказа преломен миг освен за ислямистите, само че и за елементарните руснаци.
Западът се вслушва единствено в това, което желае да чуе от Москва
Западът се вслушва единствено в това, което желае да чуе от Москва
Когато през 2019 година самостоятелният социологически център " Левада " попита руснаците какво значи за тях 1989 година, болшинството показаха таман унижението от изтеглянето на Съветския съюз от Афганистан, а не, примерно, първите свободни избори в Полша след повече от 40 години или рухването на Берлинската стена.
Не краят на комунизма, а загубата на ореола на свръхсила образува спомените на руснаците за 1989 година
Затова от днешна позиция устойчивостта на комунистическия режим в Китай е по-голям исторически маркер от неуспеха на комунизма в Европа. А възходът на по този начин наречените междинни сили като Индия, Турция и Бразилия има по-голямо значение за образуването на новия геополитически пейзаж от непрекъснато обсъжданото съревнование сред Съединени американски щати и Китай.
По същия метод технологиите и демографията - отношението ни към изкуствения разсъдък и страховете ни от свиването и застаряване на популацията - в близка вероятност ще бъдат по-решаващи фактори за образуването на национална политика, в сравнение с идеологическата борба сред демокрацията и автокрацията.
Възможно е да се окаже, че най-важното събитие от 1989 година е било това, че 17-годишният Илон Мъск напуща родната си Южна Африка. Опитът му като млад бял мъж през последните години на апартейда явно е съдействал за образуването на днешните му политически възгледи. Спомените на Мъск за всекидневното принуждение в Южна Африка през 80-те години на предишния век се вписват в дистопичната визия на Тръмп за модерна Америка. Какво друго ни остава с изключение на да открием път до Марс?
Танцуването на една непрекъснато изменяща се мелодия може да бъде изтощително за демократично мислещия европеец, само че може да бъде и освобождаващо. Когато след десетилетия хората се извърнат към 2024 година, изцяло допустимо нито е успеха на Тръмп, нито възходът на авторитаризма по света да наподобяват толкоз значими събития, колкото ни наподобяват през днешния ден.
Европейците би трябвало да научат урока, че историята не е венчана за никого - тя е необвързана и има доста любовници. Затова и няма място за суматоха.
