Илхан Кючюк, рано-рано в неделя, къса ризи, мята се в

Илхан Кючюк, рано-рано в неделя, къса ризи, мята се в словесни полюции сред псевдофилософските брътвежи на сътрудник Сава и брюкселката рекламация за елитарност. Така стартира благополучен пост на журналистката Соня Колтуклиева, отдаден напълно на депутатата от Движение за права и свободи Илхан Кючюк и негов по-ранен пост.

SafeNews разгласява поста на Колтуклиева без редакторска интервенция:

Илхан Кючюк, рано-рано в неделя, къса ризи, мята се в словесни полюции сред псевдофилософските брътвежи на сътрудник Сава и брюкселката рекламация за елитарност.
На този ден преди 35 години Меди Доганов бил освободен от пандиза. И това е велика дата за България, наедно с Десети ноември. Да, родеят се, по това, че и в двете пръст има Държавна сигурност.
Вече бяха оповестени задоволително документи за престоя на Ахмед Доган в пандиза – добре разигран проект на комунистическите служби, с цел да бъде легендиран като отстъпник и герой против тоталитарния режим.
Спорна е ролята на Комитета за национално помиряване в най-новата история на България. Може ли да се помирят жертви и палачи?! Не може. И не трябваше. Но по този начин беше по-лесно на алените куфарчета да се трансформират в почтени частници. Ахмед Доган бил отишъл на сбирката на Комитета в Софийския университет – с едничката цел – да изобличи пъкления проект с … безмълвие. Защото е мъдрец по обучение. Колко умно, какъв брой недостижимо!

Помня добре тези времена. В Българска национална телевизия ме назоваха синята Соня; бях другарка с Иван Костов, Александър Йорданов, Иван Пушкаров, Филип Димитров, Светослав Лучников, Константин Мишев, Надежда Михайлова…

Никакъв стожер на демокрацията не беше водачът на Движение за права и свободи – беше самовлюбен, нападателен, озлобен – търсеше всевъзможни мотиви, с цел да уязви и простреля Съюз на демократичните сили. Беше горделив с “депесарския шут ”.
Илхан Кючюк през днешния ден цитира Иван Костов в услуга на високопарните си тези, забравяйки историческото му предизвестие от 1999 година: “Ахмед Доган е проклятието на България! ”
Никой не ме чу тогава, едвам в този момент обществото схваща отрицателната роля на Доган за публичните процеси в България, сподели някогашният министър председател през октомври 2024 година.

Сякаш изпаднал в делюзия, Илхан Кючюк словоблудства:

“Потопил в тайнството на философското си безмълвие, споената с тежка болежка взаимност на другите като име и религия, вдъхновен от силата на тази споделена съкровеност на човешкия капитал… ” Я по-просто и не се прави на Екзактния номер две, Илхане. Човешкият капитал – какво грозно определение за изстрадалите гласоподаватели на Движение за права и свободи с попукани от работа на полето ръце – беше употребен, с цел да прикрива обръчите с компании, милионите в зелено, раздаването на порциите. Откога порочното забогатяване; връзките със службите – българските и съветските; първокласният живот в сараите би трябвало да се героизират като славни страници в историята на етноса, понесъл кърлежите на прехода, тъй като по този начин му беше внушавано през годините – в случай че не прислужвате на Агата, отново ще ви сменят имената. А “тайната на философското безмълвие ” си има комерсиално име: черно Джони с редбул.

Илхан Кючюк, изхвърлен от управлението на АЛДЕ, по кое време тъкмо възприе като символ-верую европейските полезности – преди или откакто назначи брачната половинка си на високоплатена работа в РВД ли?! Дегиди хлевоусти лицемери!

В днешната тъжба по светлото минало, Илхан Кючюк издава кой е създателят на това писмо на Ахмед Доган, на което доста се смяхме: “Късно е, либе, за китка ”… за 5 месеца евродепутатът е прескочил няколко граници, с цел да стигне до “No pasarán/On ne passe pas! ”
И кого си мисли, че ще спре изхвърленият от управлението на АЛДЕ, с неосъществената фантазия да оглави Движение за права и свободи?!
“Кат’ си пееш, Пенке ле, кой ли та слуша… ”
А Доган къде е? В чия вила в този момент се крие?

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на 

А ето и поста на Кючюк, вбесил толкоз неистово журналистката:

Дяволското начало в политиката – No pasarán!
22 декември 1989 година е основна дата за демокрацията в България, тъй като е втората по значителност след 10 ноември. На 22 декември се поставя историческото начало за създаване на гражданското ни общество – стратегически институт след многопартийната система за демократичното устройство на България. Защото на 22 декември 1989 година в СУ “Св. Кл. Охридски “ се учредява Комитет за национално помиряване. На 22 декември 1989 година е освободен политическият пандизчия на тоталитаризма Меди Доганов и жителят Ахмед Доган отива в СУ на съвещанието на Комитета за национално помиряване. Този роман не е просто и единствено прочувствен. Защото историята и политиката не са обстоятелства и дати – историята и политиката са личностите, субектите на обстоятелствата и датите. Там, в СУ Ахмед Доган е поканен на трибуната като Меди Доганов и не взема думата естествено. Меди Доганов е останал в аналите на комунистическия затвор. Човекът Ахмед Доган не застава на трибуната, тъй като не вини народа на родината си България.

Защото философът Доган знае, че народ и власт са разнообразни категории – два стълба на страната.

Народът избира и делегира власт.
Ахмед Доган участва на съвещанието на Комитета за национално помиряване, с цел да отбелязя със себе си и с мълчанието си кухата емблема на този Комитет, първо, и да го разобличи като плакатна изява на новата форма на гузна съвест и опит за покриването с мимикрията на лукавство, и фалш по отношение на другия, с който сме един народ, на сатанинското преименуване на етническите турци. Знакът на Ахмед Доган е кодов за демокрацията в България! Човекът Ахмед Доган и до през днешния ден е стопанин на мълчанието за тези рани и тази болежка. Другите политици и демократи обаче не обърнаха внимание на това безмълвие. Те играеха на покер с това безмълвие на Доган, тъй като пропускаха философското му обучение и водеха политика и упражняваха власт с думи, на думи и без да мислят и обмислят.

Потопил в тайнството на философското си безмълвие, споената с тежка болежка взаимност на другите като име и религия, вдъхновен от силата на тази споделена съкровеност на човешкия капитал, Ахмед Доган влага политическия запас на Движение за права и свободи в европейската рационализация на България по време на мандата на Костов да вземем за пример,

с поддръжката за коридора на НАТО за Косово и отново с този стратегически демократически властови запас на Движение за права и свободи, предвижда и осъществя участието на България в НАТО и Европейски Съюз. Забележете вложения на лидираната от основателя си – другояче метафизичен безмълвен и точно по тази причина стратегически европейски проникновен политик Ахмед Доган, Движение за права и свободи в „ основаването на една консолидирана народна власт в страната “, както се показва Иван Костов в изявлението си за DW.

Днес, 35 години по-късно, на същата дата, властовият паразит Пеевски протяга ръка освен на партията Движение за права и свободи, само че протяга ръка на гражданското общество, като похищава темелите на партията – унищожава мъчително солидарността на една човешка съкровеност.

Пеевски разделя и отвлича и принуждава насила партийни членове, деятели и структури – през самоволие, с административни и властови хватки, само че не правила.
Болезнена подигравка и незаконно арогантна упоритост – „ Ново начало “. След Движение за права и свободи, през Движение за права и свободи, върху Движение за права и свободи, за сметка на Движение за права и свободи, вместо Движение за права и свободи.
Без да е нито военачалник, нито маршал, Ахмед Доган и основаната от него Движение за права и свободи са запас, чийто политически капитал може да се сведе до символното No pasarán или On ne passe pas! – „ Няма да преминат! “.
България има потребност от политическия си център в координатната система на демокрацията и амбивалентният вкус на Директива за птиците да вождира ново начало, без партийни координати, не може да премине този Рубикон.

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на