Емблематични караници между известни личности
Някои вражди основават – и трансформират! – история. Ето няколко истории, в които дребни злословия влизат в историческите книги.
Марк Твен ненавижда всичко, обвързвано с Пощите (дори повече от нас, българите). Марки? „ Когато през 1848 година Англия изобретява марките, възприятията ми бяха несъмнено антианглийски. “ Цената за изпращане на поща в чужбина? „ Направо обир! “ Изискването да се изписва цялостният адрес върху пликовете? „ Абсолютно пропилени думи; и имайте поради, когато на човек му се заплаща на думата… този вид неща болят. “
Омразата на Твен е многолетна. Когато е млад, той живее в Невада и работи като служител за сенатор Уилям Стюарт. И когато гласоподавател написа искане до администрацията на щата да построи нов пощенски клон, Марк отвръща следното: „ Каква беля вършиме като желаете пощенски клон! … Ако дойдат някакви писма там, няма да можете да ги прочетете. … Въобще не се тормозете за пощенски клон … Това, което би трябвало да желаете, е един прекрасен затвор. “
Когато през 1879 година персоналният секретар на генералния шеф на пощите се пробва да отговори на някои от рецензиите на Твен, романистът отвръща: „ Вие не сте отдел „ Пощи “, а единствено безконтролен, на ниска цена и непотребен придатък към него. “
Пощата дава отговор като просто си прави работата – от време на време при невъзможни условия. Веднъж, когато Твен не помни адреса на собствен другар, той написа на плика: „ До господин См. Ъндърхил, който е в бизнеса с въглища на една от тези улици там и има връзки с доста уважавани хора, както посредством брак, по този начин и по генезис, и е висок и остарял мъж, само че без никакви бели коси, а преди беше хубав. Бъфало, Ню Йорк, от Марк Твен П.П. Малко плешив в горната част на главата.
И Пощата сполучливо съумява да достави писмото.
Робърт Хук
През 1665 година Робърт Хук поглежда през микроскоп парче корк и видяното незабавно му напомнил за манастир. Вярвайки, че мрежата от дребни структури, които вижда, прилича стая на духовник, той взема решение да им даде и същото име: Cellula или кафези (cells на британски език).
Откриването на клетката е единствено едно от многото достижения на Робърт Хук. Той прави „ пионерска работа в региона на оптиката, гравитацията, палеонтологията, архитектурата и доста други “, написа Аласдар Уилкинс за io9. Той също по този начин оказва въздействие върху теорията на Исак Нютон за гравитацията – като му написа за концепцията към 1680 година – и надлежно е уверен, че Нютон в никакъв случай не би основал теорията си без неговата помощ. Така че за какво Хук не е известно име?
Ами може би поради самия Нютон. Години наред двамата учени спорят за заслугите за редица открития и това доста нервира Исак. В едно писмо той написа на Робърт: „ Ако съм видял по-далеч, то е тъй като заставам на раменете на колоси. “ Както изяснява Уилкинс, това може да не е комплимент. Хук беше невисок и прегърбен и е допустимо Нютон да го е блъснал по тази линия: въздействието ти е толкоз малко, колкото и растежът ви. Когато Хук умира и Нютон става президент на Кралското общество, помощниците му отписват покойника. Всъщност, под управлението на Нютон, даже единствената съществуваща картина на Хук изчезва. Някои настояват, без доказателства, че Нютон я е изгорил.
Артър Конан Дойл и Хари Худини са очаровани от спиритизма, въпреки и по разнообразни аргументи. Худини е професионален илюзионист, който си изкарва прехраната, заблуждавайки хората. Преди да стане известно име, той печели странични пари, като провежда сеанси и се преструва, че приказва с мъртвите. Колкото и да желае да има вяра в отвъдния живот, той въпреки всичко е песимистичен към всеки, който твърди, че има силата да поддържа връзка с духове.
Приятелят на Худини Артър Конан Дойл обаче откровено има вяра, че той лично може да откри контакт със задгробния живот. Всъщност брачната половинка му Джийн работи като медиум. Един ден тя споделя, че е призовала мъртвата майка на Худини и е получила известие от 15 страници. Има обаче един проблем: призракът написа на безукорен британски. А майката на Худини е унгарка и съвсем не знае британски.
За илюзиониста това е преломна засегнатост и двамата мъже по този начин и не съумяват да преодолеят разликите си. През остатъка от живота си Худини ще разказва медиумите като „ човешки пиявици “ и шарлатани, които експлоатират скръбта на хората и ще посвети доста сила на разкриването на доста от тях. Неговият кръстоносен поход за развенчаване на тези измамници е толкоз огромен, че някои допускат, че Худини може да е бил токсичен от ядосани екстрасенси.
