Иран - домът на империите
Някои страни биват внимателно заобикаляни от любопитния странник, без значение какъв брой доста могат да му предложат. Такъв е казусът с Иран. Близкоизточната страна е правоприемник на хилядолетната персийска цивилизация, която е оставила в страната многочислени белези от своята богата просвета и история. От 1979 година насам обаче, когато го обхвана бурята на ислямската гражданска война, Иран се намира в тежка интернационална изолираност.
Това обезкуражава туристите - през 2019 година да вземем за пример страната е посетена от 9.1 милиона души, което е по-малко от България (както сочат ). Неблагоприятно се отразява на имиджа на Иран и фактът, че граничи със страни, обхванати от спорове - Ирак, Афганистан и Пакистан.
Като ислямска република
Иран строго изисква от посетителите
да се преценяват с неговите консервативни правила, обичаи и нрави (както предизвестява ). Това визира порядки, с които западните туристи не са привикнали - да вземем за пример не се разрешава на пътешествениците да носят по този начин обичаните им къси панталони, нито да пият алкохол. За дамите допустимите облекла са с дълги, свободни ръкави и дълги панталони, а на главата - наложително шал.
По време на свещения за мюсюлманите месец Рамадан е неразрешено да се яде, пие и пуши на обществени места. Иранците не гледат с положително око на неженените двойки - в хотелите може да изискат сватбен документ преди настаняване. Не се толерират и демонстрациите на непосредственост сред мъже и дами на обществени места.
Нещо по-особено - локалните управляващи могат да откажат влизане в страната, в случай че паспортът на посетителя демонстрира, че е посещавал Израел. Причината е дългогодишният спор сред двете близкоизточни страни. Затова условията за влизане в страната би трябвало да се проучат авансово доста деликатно.
На тези туристи обаче, които не се вълнуват от политически и религиозни съображения, Иран може да покаже лице, което рядко се вижда по медийните репортажи - културни благосъстояния от международно значение, смайваща архитектура и красиви естествени пейзажи.
На първо място в листата на наложителните за посещаване места пътувалите до страната постоянно слагат двореца " Голестан ".
Това е може би най-внушителният исторически монумент
в столицата Техеран и с право е включен в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Всъщност става въпрос за комплекс от здания, които в предишното са формалното седалище на династията Каджар, управлявала Персия от края на XVIII век до началото на ХХ век. Комплексът съставлява удивително комбиниране от антични персийски и съвременни европейски архитектурни стилове, което е особено за иранското изкуство през същия интервал. Съдържа зали, музеи, градини - голямо място, на което би трябвало да се отделят часове за разходка.
Другото най-популярно място в столицата е кулата Азади (Кулата на свободата). Завършена е през 1971 година по план на студент по архитектура, като концепцията е да се означи 2500-ата годишнина на Персийската империя (с цялата конвенционалност на това разбиране, защото в историята има доста персийски държави).
Кулата също се характеризира със характерен жанр, съчетаващ обичайна персийска архитектура с модерните западни въздействия. Посетителите могат да я изкачат - по стълби или с асансьор, като от върха се открива панорама към града.
Едноименният площад, на който е ситуирана кулата, носи изключително значение за иранците - на него се организират доста от митингите по време на революцията. Това му придава символно значение, запазило се и до през днешния ден - площадът остава известно място за демонстрации.
В Иран религията играе централна роля и не е учудващо, че джамиите са на всички места. Но те не са единствено религиозни храмове, а и
превъзходни мостри на въздействаща архитектура
Сред най-известните е " Насир Ол Молк " в южния град Шираз. Позната е още като Розовата джамия. Завършена е през 1888 година Това, с което впечатлява посетителите, са нейните многоцветни стъклописани прозорци, които трансформират проникващите през тях слънчеви лъчи в същинско светлинно шоу, разиграващо се на пода ѝ. Сравняват влизането в джамията с това да се озовеш навътре в калейдоскоп. Съвсем естествено, тази конюнктура я прави обичано място за фотоси. Неудобството е, че притегля тълпи от туристи.
Шираз е домът и на една от най-красивите персийски градини в Иран - Ерам. В Корана - свещената книга на мюсюлманите, Ерам е отпратка към райско място за благословените. Такова усещане съгласно гости оставя самата градина, която приютява над 45 разнообразни типа растения, 200 типа рози, безчет дървета, измежду които и кипарис, за който се счита, че е 3000-годишен, а в центъра ѝ - постройка, сходна на замък.
Не е несъмнено по кое време е основана градината, само че историята ѝ може да се наблюдава обратно във времето до XIII век, когато Персия е владяна от селджукските турци. Днес е благосъстоятелност на Университета на Шираз и е добавена в листата на ЮНЕСКО.
На към 60 километра от Шираз се намира друга забележителност, с която иранците изключително се гордеят. Това е
Персеполис - великата столица на Ахеменидската империя,
една от могъщите страни на античните перси. Смята се, че градът е строен в продължение на 120 години и е приключен към VI век пр.н.е. Интересното е, че съгласно археолозите Персеполис не е град в нормалния смисъл на думата, а съставлява по-скоро параден комплекс, в който Ахеменидите и тяхната аристокрация са дошли за избрани празнувания.
Още в древността от него остават единствено руини, тъй като армията на Александър Велики го разграбва и опожарява по време на похода си в Азия. Дори останките обаче са задоволително внушителни, с цел да създадат Персеполис историческо богатство за света, присъстващо в листата на ЮНЕСКО. А единствено на 10 минути с кола от него се намира Наяш-е Ростам - изсеченият в скали некропол на Ахеменидите.
Пълен с история е и централноиранският град Исфахан. В него се намира
" Накяш-е Яхан " – възвишен площад,
издигнат преди 400 години в ерата на Сафавидската империя. Това е един от най-големите площади в света, изпълнен с градини, фонтани и базари. В него се намира Шах джамия, известна със комплицирано направените си многоцветни мозайки, сполучливо непокътнати, макар че храмът е приключен още през 1629 година
В Исфахан се намира и превъзходната катедрала " Ванк ", която империята построява при започване на XVII век за арменската общественост в града. Катедралата съчетава по незабравим метод ислямски и арменски архитектурни стилове. От XVII век датира и дворецът " Чехел Сотун ", издигнат от Сафавидите, където са били короновани техните царе.
Туристите, които желаят да разнообразят обиколката си с естествени пейзажи, ще останат впечатлени от Дашт-е Лут. Това е пустинна околност в Югоизточен Иран, характеризираща се с особени геологически обединения, наречени Калутс - " пясъчни крепости ".
Пустинята е безжизнена в дословния смисъл на думата - температурите на слънце доближават до 71 градуса по Целзий, което прави невероятно оцеляването на растения и животни. Странните формирания, които вятърът и времето са основали от скалите и пясъка, трансформират мястото в извънземен пейзаж, който гости съпоставят със сцена от " Междузвездни войни ".
Най-добре е пътуването да се провежда с туристическа организация, като се заобикалят визитите от май до септември, когато са най-горещите дни.
Това обезкуражава туристите - през 2019 година да вземем за пример страната е посетена от 9.1 милиона души, което е по-малко от България (както сочат ). Неблагоприятно се отразява на имиджа на Иран и фактът, че граничи със страни, обхванати от спорове - Ирак, Афганистан и Пакистан.
Като ислямска република
Иран строго изисква от посетителите
да се преценяват с неговите консервативни правила, обичаи и нрави (както предизвестява ). Това визира порядки, с които западните туристи не са привикнали - да вземем за пример не се разрешава на пътешествениците да носят по този начин обичаните им къси панталони, нито да пият алкохол. За дамите допустимите облекла са с дълги, свободни ръкави и дълги панталони, а на главата - наложително шал.
По време на свещения за мюсюлманите месец Рамадан е неразрешено да се яде, пие и пуши на обществени места. Иранците не гледат с положително око на неженените двойки - в хотелите може да изискат сватбен документ преди настаняване. Не се толерират и демонстрациите на непосредственост сред мъже и дами на обществени места.
Нещо по-особено - локалните управляващи могат да откажат влизане в страната, в случай че паспортът на посетителя демонстрира, че е посещавал Израел. Причината е дългогодишният спор сред двете близкоизточни страни. Затова условията за влизане в страната би трябвало да се проучат авансово доста деликатно.
На тези туристи обаче, които не се вълнуват от политически и религиозни съображения, Иран може да покаже лице, което рядко се вижда по медийните репортажи - културни благосъстояния от международно значение, смайваща архитектура и красиви естествени пейзажи.
На първо място в листата на наложителните за посещаване места пътувалите до страната постоянно слагат двореца " Голестан ".
Това е може би най-внушителният исторически монумент
в столицата Техеран и с право е включен в листата на международното културно завещание на ЮНЕСКО. Всъщност става въпрос за комплекс от здания, които в предишното са формалното седалище на династията Каджар, управлявала Персия от края на XVIII век до началото на ХХ век. Комплексът съставлява удивително комбиниране от антични персийски и съвременни европейски архитектурни стилове, което е особено за иранското изкуство през същия интервал. Съдържа зали, музеи, градини - голямо място, на което би трябвало да се отделят часове за разходка.
Другото най-популярно място в столицата е кулата Азади (Кулата на свободата). Завършена е през 1971 година по план на студент по архитектура, като концепцията е да се означи 2500-ата годишнина на Персийската империя (с цялата конвенционалност на това разбиране, защото в историята има доста персийски държави).
Кулата също се характеризира със характерен жанр, съчетаващ обичайна персийска архитектура с модерните западни въздействия. Посетителите могат да я изкачат - по стълби или с асансьор, като от върха се открива панорама към града.
Едноименният площад, на който е ситуирана кулата, носи изключително значение за иранците - на него се организират доста от митингите по време на революцията. Това му придава символно значение, запазило се и до през днешния ден - площадът остава известно място за демонстрации.
В Иран религията играе централна роля и не е учудващо, че джамиите са на всички места. Но те не са единствено религиозни храмове, а и
превъзходни мостри на въздействаща архитектура
Сред най-известните е " Насир Ол Молк " в южния град Шираз. Позната е още като Розовата джамия. Завършена е през 1888 година Това, с което впечатлява посетителите, са нейните многоцветни стъклописани прозорци, които трансформират проникващите през тях слънчеви лъчи в същинско светлинно шоу, разиграващо се на пода ѝ. Сравняват влизането в джамията с това да се озовеш навътре в калейдоскоп. Съвсем естествено, тази конюнктура я прави обичано място за фотоси. Неудобството е, че притегля тълпи от туристи.
Шираз е домът и на една от най-красивите персийски градини в Иран - Ерам. В Корана - свещената книга на мюсюлманите, Ерам е отпратка към райско място за благословените. Такова усещане съгласно гости оставя самата градина, която приютява над 45 разнообразни типа растения, 200 типа рози, безчет дървета, измежду които и кипарис, за който се счита, че е 3000-годишен, а в центъра ѝ - постройка, сходна на замък.
Не е несъмнено по кое време е основана градината, само че историята ѝ може да се наблюдава обратно във времето до XIII век, когато Персия е владяна от селджукските турци. Днес е благосъстоятелност на Университета на Шираз и е добавена в листата на ЮНЕСКО.
На към 60 километра от Шираз се намира друга забележителност, с която иранците изключително се гордеят. Това е
Персеполис - великата столица на Ахеменидската империя,
една от могъщите страни на античните перси. Смята се, че градът е строен в продължение на 120 години и е приключен към VI век пр.н.е. Интересното е, че съгласно археолозите Персеполис не е град в нормалния смисъл на думата, а съставлява по-скоро параден комплекс, в който Ахеменидите и тяхната аристокрация са дошли за избрани празнувания.
Още в древността от него остават единствено руини, тъй като армията на Александър Велики го разграбва и опожарява по време на похода си в Азия. Дори останките обаче са задоволително внушителни, с цел да създадат Персеполис историческо богатство за света, присъстващо в листата на ЮНЕСКО. А единствено на 10 минути с кола от него се намира Наяш-е Ростам - изсеченият в скали некропол на Ахеменидите.
Пълен с история е и централноиранският град Исфахан. В него се намира
" Накяш-е Яхан " – възвишен площад,
издигнат преди 400 години в ерата на Сафавидската империя. Това е един от най-големите площади в света, изпълнен с градини, фонтани и базари. В него се намира Шах джамия, известна със комплицирано направените си многоцветни мозайки, сполучливо непокътнати, макар че храмът е приключен още през 1629 година
В Исфахан се намира и превъзходната катедрала " Ванк ", която империята построява при започване на XVII век за арменската общественост в града. Катедралата съчетава по незабравим метод ислямски и арменски архитектурни стилове. От XVII век датира и дворецът " Чехел Сотун ", издигнат от Сафавидите, където са били короновани техните царе.
Туристите, които желаят да разнообразят обиколката си с естествени пейзажи, ще останат впечатлени от Дашт-е Лут. Това е пустинна околност в Югоизточен Иран, характеризираща се с особени геологически обединения, наречени Калутс - " пясъчни крепости ".
Пустинята е безжизнена в дословния смисъл на думата - температурите на слънце доближават до 71 градуса по Целзий, което прави невероятно оцеляването на растения и животни. Странните формирания, които вятърът и времето са основали от скалите и пясъка, трансформират мястото в извънземен пейзаж, който гости съпоставят със сцена от " Междузвездни войни ".
Най-добре е пътуването да се провежда с туристическа организация, като се заобикалят визитите от май до септември, когато са най-горещите дни.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ