Случайните открития
Някои от откритията по-долу са ви познати, нали? Други сигурно ще ви учудят. Не всяка “Еврика! ” е планувана – и доказателствата тук са 10.
1. Пеницилинът
Това го знаете, нали? Няма значение. Пеницилинът е една от най-прочутите и щастливи случайности на 20. век и заслужава първото място в тази ранглиста. Ако последните 80 години са ви в мъгла, ето и историята му: един ден през 1928 година Александър Флеминг не запомнил да почисти работното си място. Когато се върнал в кабинета си, той забелязал, че върху някои от биокултурите, които отглеждал, имало някаква странна гъба. По-странни били единствено бактериите, които измирали наоколо до нея. Така пеницилинът се трансформирал в един от първите и към момента най-широко използваните антибиотици.
2. Пейсмейкърът
Този лист няма да е приключен без най-малко един заплеснат професор. На второ място обаче не са счупени съдове, а едно животоспасяващо устройство. Пейсмейкърът бил вграден в гърдите на един болен от сърце човек, тъй като американският инженер Уилсън Грейтбач бръкнал в една кутия и извадил не това, което трябвало.
Вярно е. Грейтбач разработвал електрическа верига, посредством която да записва труднодоловимите шумове на сърцето. Той бръкнал в кутията, с цел да вземе резистор и да затвори веригата, само че се разсеял и вместо 10 000-омов резистор извадил 1-мегаомов.
Устройството запулсирало за 1,8 милисекунди и спряло за една. После повторило процеса. Звукът бил остарял като човечеството – идеалният сърдечен темп.
3. Синтетичната багра
Като приказваме за странните връзки сред нещата, 18-годишният химик Уилям Пъркин желал да излекува маларията. Вместо това напъните му трансформираха лицето на модата вечно и - а, да! - помогнаха в битката с рака.
Объркахте ли се? Недейте. Ето по какъв начин се случва всичко.
През 1856 година Пъркин се пробва да изобрети неестествен хинин. Но вместо лек за маларията опитите му родили гъста неопределена каша. Колкото повече я гледал той, толкоз повече забелязвал красивия й цвят. Оказало се, че Пъркин основал първата синтетична багра на света.
Боята му била надалеч по-добра от всички естествени оцветители. Цветът бил по-ярък, по-жив и не избелявал, нито се изпирал. Откритието му трансформирало и химията в златна мина на науката – тя станала привлекателна за цяло потомство любопитни хора.
Но историята не приключва дотук. Един от хората, които се въодушевили от труда на Пъркин, бил немският бактериолог Паул Ерлих, който употребявал боите на Пъркин, с цел да постави началото на имунологията и химиотерапията.
4. Радиоактивността
Двете думи, които не бихте желали да чуете една след друга в едно изречение, са “олеле! ” и “радиоактивност ”. В случая с изненадващото изобретение на физика Анри Бекерел те били произнесени поради една пакост, която извадила радиоактивността на бял свят. През 1896 година Бекерел се захласвал по две неща: естествената флуоресценция и неотдавна изобретените рентгенови лъчи. Той провел серия опити, с цел да разбере дали естествено флуоресцентните минерали изпускат рентгенови лъчи, откакто престоят на слънце. Проблемът бил, че опитите били извършени през зимата. Случила се седмица, когато облаците отказали да се изчистят от небето. Бекерел прибрал оборудването си в един долап и зачакал безоблачен ден.
Когато се върнал на работа, той видял, че урановите соли, които оставил в шкафа, са се отпечатали на фотографска плака, без преди този момент да са били на слънце. В урана явно имало нещо изключително. Това се оказала радиоактивността.
5. Бакелитът
През 1907 година шеллакът се употребявал за изолираност в електрониката. Индустриалците се бъркали много надълбоко, с цел да внасят скъпия шеллак, който се произвеждал от южноазиатски бръмбари. Химикът Лео Хендрик Бакеланд решил, че може да припечели, в случай че сътвори опция на шеллака.
Вместо това обаче резултатът от опитите му бил елементарен за оформяне материал, който понасял високи температури, без да се изкриви. Бакеланд решил, че “бакелитът ” му може да се употребява за фонографски записи, само че скоро станало ясно, че продуктът има хиляди приложения. Днешната пластмаса е производна на бакелита и се употребява за всичко – от телефоните до бижутата.
