Някои неща при соца наистина бяха по-добри. Например циганите. Това

Някои неща при соца в действителност бяха по-добри. Например ромите. Това важи и за кашкавала, киселото мляко, опазването на здравето.
Но по какъв начин да разбираме тази носталгия по онази бира?
Един от брадатите вицове на онази ера беше по какъв начин в софийската пивоварна основават нова бира и гордо я изпращат в Чехословакия за критика. След време получават отговор от ветеринарния институт в Прага – съжаляваме, само че конят ви е болен от диабет.
Но може би повода за тази носталгия е в днешната реклама?

Нямам поради тази бирена реклама, която ни припомня младините на бабите. Не са чак толкоз секси. Но някои постмодерни клипове напряко плашат праволинейното население Например седят двама мъже на бара и се гледат в очите. Край тях се случват невероятни неща, само че те не ги виждат, тъй като се гледат в очите. И пият бира. И се гледат в очите. Или един космат талибан се издокарал като балерина и подскача на палци, а другият умира от смях. Накрая двамата се чукат. И се гледат в очите. С бира се чукат, вие какво помислихте?
Посланието е – пийте бирата Х и ще станете като тия. Я вижте по какъв начин радостно си живеят!

Изправен пред сходна опасност, средностатистическият мъж не може да не изпита носталгия по положителното остаряло време и неприятната остаряла бира, която най-малко не го дърпаше зорлем под дъгата. Качествата на бирата се познават в сравнението, само че опциите за съпоставяне бяха извънредно лимитирани. Повечето хора сравняваха своето софийско, варненско бургаско и т. н. питие с малко по-добрата бира “Астика ” зелен етикет или “Шуменско ” в дребните бутилки. И бяха подготвени да изминат 2 километра за една “Астика ”. Обаче я нямаше и на 4 километра разстояние. И на 10 също я нямаше. Тези шишета се показваха инцидентно и за малко в някоя по-добре снабдена механа с шеф връзкар. Как тъкмо дадена механа успяваше да се доставя с “Шуменско ” понякога е великата загадка на задкулисието. Сега обаче носталгиращите съвременници си спомнят с трогване: “Онази “Астика ” беше чудесна бира… ”

Да, само че глаголът “беше ” допуска, че я е имало.
А главната функционалност на “Астиката ” беше да я няма Иначе в действителност не беше чак толкоз неприятна, конят й беше здрав кон, само че изчезнал, постоянно отсъстващо наличие. Някои хора по този начин се бяха вманиачили по недостига, че подбираха
“Софийско ” в кафявите бутилки, тъй като бяха
по-малко от зелените.
Като видя това, фабриката пусна повече кафяви бутилки.

Но народът бързо се преориентира и взе да налита на зелените. И в случай че питаш същите тези хора през днешния ден, едни ще кажат, че това в кафявите не е било по никакъв начин неприятно, а други – че в зелените е било напряко супер.
Бирата напуща индивида, само че нелепостта – в никакъв случай. Софийската пивоварна, доколкото въобще работеше, сигурно бълваше най-лошата бира на Балканския полуостров. Днес отново е на мода легендата за братята Прошек.
Но тъкмо това бе носталгията тогава, по времената на Т. Ж. – тогава тлееше социалистическата нега по златната ера, когато Прошек правели хубава бира. Значи в този момент ние тъгуваме по тъгата на соца.

Ще повторя, с цел да стане по-ясна бирената метафизика.
Днешната носталгия по бирата при соца е в действителност горест по тъгата по бирата от царското време.
Все едно да тъгуваш по изгубената обич на дядо си. Значи ние изпитваме една бирена носталгия, която е дериват от предходната бирена носталгия. И никой не помни дали самата бира в дъното на тази носталгия е била добра, или неприятна, а и надали има значение, тъй като двойната и тройна носталгия е добила нереално съществуване в метафизиката на прехода. Носталгията по предходното е стъпила върху предходната носталгия. Положението е същото като при финансовите деривати, които се основават на други деривати, които са стъпили на още по-други деривати, които са стъпили върху действителни пари, които от дълго време са профукани. Но това няма значение, значимото е бирата да върви.

Както биха споделили бийтълсите, Let it beer…
При соца народът бе стеснен в пътуването, само че много хора успяваха да се доберат до Прага и да се върнат с възторжени усещания от чешката наливна бира, тази неземна амброзия. Веднъж в писателската механа, известна като “Сивото поточе ”, слушах по какъв начин един съвсем млад стихотворец възторжено споделя за креативната си командировка в Прага. Там опознал еди-коя си превъзходна бира, до момента в който излизал с някаква Илонка, поетеса, правилно, само че другояче красиво русокосо ангелче и доста навито. После минал на друга бира по гледище на гърдестата Агнешка, млад и изгряващ книжовен критик (за имената не подсигурявам, минаха години). Половин час слушахме описанията на най-малко 10 чешки еликсира, всеки с музата си. Накрая един не устоя и викна на келнера: “Мише, нямаш ли някаква чешка бира, бе? ” Мишето го погледна загрижено и отговори:

“Чешка бира нямаме, само че чакаме за вечеря група чешки другарки! ”.
Впрочем сантименталните свойства на бирата също са мощно пресилени Интимната вечеря допуска хубаво вино в умерени количества. Бирата издува шкембето и постоянно те привиква в тоалетната. И до момента в който си изливаш възприятията там, различен може да ти забърше гаджето. Разбира се, софийското питие не беше най-лошото в соцлагера.
Пил съм бира в Улан Батор, пил съм и в Алма Ата, пил съм и в Ташкент, само че съгласно мен най-лошо бе московското, наречено още “Жигульовско ”. Вкусът му беше като сода бикарбонат, разтворена във вода. Но руснаците си го обичаха и го пиеха с водка за ускоряване.

Един от секретарите на Комунистическа партия на Съветския съюз, Яковлев, имаше високоинтелектуален проект по какъв начин да срине руския комунизъм – първо плюеш Сталин, че е извратил концепциите на Ленин, а по-късно обвиняваш и Ленин, че е извратил Плеханов (по-ранен ляв теоретик). Така народът ще изпадне в теоретична обърканост и комунизмът ще рухне от единствено себе си. Този проект се оказа пържен въздух. Горбачов свърши работата с доста по-земни способи. Той първо скри водката, а по-късно скри и пивото. Никаква бира за народа в продължение на 2-3 години бе задоволително, с цел да му подреден прелом, а по-късно и контрапреврат, който връчи ключовете от крепостта на Съединени американски щати.
Така е, като няма бира – сърцето ти напряко стопира.
В умозаключение – няма никакъв смисъл да се тъгува за бирата при соца. Днешната ера ни предлага най-малко 100 най-различни бири, от хубави по-хубави, и те постоянно са на една ръка разстояние.

Има смисъл да се тъгува за киселото мляко. Някои още помнят, че при соца касите с кофичките (а преди този момент – бурканчетата) се разкарваха нощем и се оставяха на тротоара пред млекарницата ей по този начин, неохранявани. И никой не ги грабеше. Случваше се някой окъснял алкохолик да си вземе едно кисело, само че той оставяше стотинките, а на сутринта млекарят ги намираше.
И най-после ще ви разкрия една загадка –
хубавата бира е единствено студената бира.
Иначе конят ви е болен от диабет.
Инфо: spomen