Някога, някъде, в идиличен, старомоден, беден и семпъл свят живее

Някога, някъде, в идиличен, демодиран, безпаричен и обикновен свят живее един Лазар и той е благополучен.

Lazzaro Felice e филмът на Аличе Рорвахер, с който тя завоюва премията за сюжет на фестивала в Кан тази година. Един от преводите на заглавието е „ Щастлив като Лазар “, само че това е непочтено по отношение на кино лентата и концепцията, а най-много по отношение на самия Лазар – благополучен като никой различен.

Аличе и Алба Рорвахер – втората е актриса и непроменяемо играе във филмите на сестра си – са отгледани от родителите си в нещо като комуна, надалеч от цивилизацията, и това е породило съществени проблеми в интеграцията и „ възрастния “ им живот. На това е отдаден един от предходните им филми – „ Чудесата “. Проблемите на образованието, просветеното цивилизовано живеене и акомодацията са в центъра на историята и в тази ситуация с Лазар, само че някак си по-сантиментално и вълшебен.

Ангелоподобният Лазар живее в потресаваща беднотия някъде в Южна Италия през 80-те години на предишния век. Той е сирак и в дребното село е като че ли дете на всички. Добър, доверчив и безмълвен, той е постоянно подготвен да помогне, а силите и търпението му са неизчерпаеми. Съселяните му го съжаляват и експлоатират по едно и също време. Всъщност цялото село е експлоатирано от своята „ стопанка “, живеещата в далечния град маркиза, която изкупува тютюна против възнаграждение в натура и за която селяните работят в действителност като плебеи.

Вълшебен филм, който обезателно ще ни направи по-добри и по-щастливи, въпреки и за малко.

Аличе Рорвахер споделя, че сходни села с „ крепостни “ селяни в действителност са съществували в Италия допреди няколко десетилетия. Своенравният и капризен наследник на маркизата се сближава с Лазар, тъй като всеки открива у другия един невъобразим до момента забавен свят. Един ден по нехайство Лазар пада от висока канара в урвата до селото.

Минават години. Някогашните селяни към този момент живеят в града, в същата безпросветна бедност, когато един ден Лазар се завръща. Той е все по този начин млад, благ хубав, доверчив и добър. Бездната сред него и света е още по-голяма.

Аличе Рорвахер е вплела в сюжета за живота на Лазар чудесата на съществуването му по този начин дискретно, че те наподобяват съвсем действителни. Хората с сходна степен на добрина и самообладание непроменяемо наподобяват „ не с всичкия си “. И до момента в който съселяните на Лазар със своето наивно поверие се досещат, че той е светец, в огромния град Лазар е жертван, тук единствените чудеса са софтуерните, а да си благополучен просто по този начин, гратис и от добрина, е демоде.

Вълшебен филм, който обезателно ще ни направи по-добри и по-щастливи, въпреки и за малко.