Някога изглеждаща относително безспорна, с документ от 25 страници, предназначен

Истанбулската конвенция - символ не културните войни между Източна и Западна Европа

Някога изглеждаща релативно безспорна, с документ от 25 страници, предопределен да понижи насилието против дами в цяла Европа, десетилетие по-късно самодейността, известна като Истанбулска спогодба, ненадейно се трансформира в прокси борба за по-големите културни войни, които се разрастват сред Източна и Западна Европа, написа " Политико ".

Една по една страните от Източна Европа обръщат тил на документа, потвърждавайки, че това ще подкопае тяхната версия на " фамилните полезности ". Турция, която бе хазаин на конвенцията, изготвила документа, ще се отдръпна от конвенцията на 1 юли. Полша алармира, че слага под подозрение съглашението. Други европейски страни, като Унгария, България и Чехия, подписаха документа, само че не са превели наредбите му в закон.

Реакцията се концентрира върху семантичен спор, който не е главният фокус на създателите на документа преди 10 години: по какъв начин тъкмо да се дефинира " полът ". За редица все по-социално консервативни европейски водачи дефиницията на документа е скрито средство за унищожаване на разликите сред мъжете и дамите и за " нормализиране " на хомосексуалността. В останалата част въпросът не е в дефиницията, а в това, което те виждат като политически стимулирана интерпретация, публикувана благодарение на дезинформация.

Разделението на обстановката е притеснително за доста европейски чиновници и бранители на правата на дамите, повдигайки въпроси по отношение на способността на континента дейно да пази против принуждение, учредено на пола и забивайки спомагателен чеп сред прогресивните и консервативните сили в Европа. В процеса, предизвестиха те, животът на дамите е изложен на риск.

" Това не е единствено против Истанбулската спогодба, а също по този начин е антиевропейски и анти Европейски Съюз жест ", разяснява Даниел Хьолтген, представител на Съвета на Европа. " Това е традиционалисти против прогресивните в Европа. Конвенцията е против насилието над дами и нищо друго. "

Съветът на Европа угрижен от желанието на Полша да напусне Истанбулската спогодба

В понеделник Полша стартира процедура по излизане от конвенцията

Конвенцията, която влезе в действие на 1 август 2014 година, в началото бе подписана от 45-те страни членки на Съвета на Европа и Европейски Съюз като блок. След това Турция бе първата страна, която ратифицира конвенцията, и 21 страни от Европейски Съюз я последваха. През 2017 година Европейски Съюз подписа документа и стартира да работи за утвърждението му като блок. Общо 34 страни от Европейски Съюз и отвън Европейски Съюз са утвърдили конвенцията.

Документът имаше за цел да даде на блока и други страни, които не са членки на Европейски Съюз, правно обвързващи стандарти за " отбрана на дамите против всевъзможни форми на принуждение ", в това число полов тормоз, гонене и насилствен брак.

По време на правенето, въпросът бе по-малко за пола, в сравнение с за обсега на насилието, разяснява Йохана Нелес, един от създателите на документа. " То бе доколко конвенцията би трябвало да се концентрира съответно против насилието над дами... или дали обсегът на приложението се разгръща върху мъжете и момчетата ", добавя Нелес, в този момент началник в напъните на Съвета на Европа да накара страните да ползват текста.

Нелес изяснява, че документът би трябвало да дефинира пола, защото се пробва да се оправи с насилието, учредено на пол. Думата се появява 25 пъти в текста и се дефинира като " обществено построените функции, държания, действия и атрибути, които обещано общество смята за подобаващи за дамите и мъжете ". Често думата се появява като част от термини като " принуждение, учредено на пола ", " схващане по пол ", " сензитивност към пола " или " тъждество сред половете ".

" Полът е признанието, че обществото ни дава всички избрани функции, държания и действия, които се смятат за подобаващи за дамите и мъжете ", сподели Нелес, отбелязвайки, че " доста " от тези функции " способстват за осъществяването на принуждение ".

Нелес признава, че е сюрпризирана от сегашния митинг към документа в Източна Европа, като твърди, че тематиката е преекспонирана от " обществени придвижвания, консервативни мозъчни тръстове и религиозни екстремисти, които имат визия, която не съблюдава правата на дамите ".

Всъщност конвенцията е пометена в акции за дезинформация и употребена като популистка агитация. А опозицията в Източна Европа нараства.

Европейски Съюз като цяло не е утвърдил текста частично, тъй като шест подписали страни - както Унгария, България и Чехия - не са създали текста на документа правно обвързващ.

Членката на Европейски Съюз Полша ратифицира текста през 2015 година, само че в този момент слага под подозрение наличието му според ръководещата консервативна партия " Право и правдивост ". Техните водачи са скептични, както и останалите, по отношение на потреблението на думата " пол " (джендър - gender) в документа. Миналият месец долната камара на полския парламент гласоподава да внесе законопроект, наименуван " Да на фамилията, не на пола ", за разглеждане от парламентарните комисии.

На други места отхвърлянето има разнообразни форми.

В Унгария Народното събрание отхвърли да ратифицира Истанбулската спогодба през 2020 година, откакто държавното управление на Виктор Орбан дефинира мярката като поощряване на " разрушителни джендър идеологии " и " незаконна миграция ", оповестяват новините.

В България конституционният съд през 2018 година постанови конвенцията за противоконституционна.

В Словакия депутатите гласоподаваха през 2019 година против утвърждението на конвенцията.

Съветът на Европа подлага на критика България за права на индивида, медийна независимост и Истанбулската спогодба

" Необходима е по-голяма поддръжка за работата на неправителствените организации и бранителите на правата на индивида "

Но Турция притегли най-голямо внимание през последните седмици, откакто президентът Реджеп Тайип Ердоган се отдръпна от конвенцията с президентски декрет.

" Истанбулската спогодба, в началото предопределена да предизвиква правата на дамите, бе отвлечена от група хора, опитващи се да възстановяват хомосексуалността - което е несъвместимо със обществените и фамилни полезности на Турция ", се споделя в изказването на неговия офис след известието за отдръпването на Турция.

Темата бе в дневния ред на водачите на Европейски Съюз, когато пътуваха до Турция преди дни, с цел да обсъдят миграцията и митническия съюз. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се възползваха от опцията също да се се извърнат към Ердоган за решението му.

" Дълбоко съм обезпокоена от обстоятелството, че Турция се отдръпна от Истанбулската спогодба ", сподели фон дер Лайен пред кореспонденти на конференция след срещата си с турския водач. " Тук става въпрос за отбрана на дамите и децата против принуждение. Европейски Съюз в никакъв случай няма да се поколебае да уточни по-нататъшни отрицателни дейности. "

Коментарите на фон дер Лайен отразяват възходящите страхове в Брюксел и в седалището на Съвета на Европа в Страсбург, че други скептици могат да последват управлението на Турция и да се отдръпват напълно, което в допълнение спъва напъните на Европейски Съюз да ратифицира конвенцията като блок - начинание, което към този момент е на каменист бряг.

Служители на Съвета на Европа и специалисти по равенството сред половете настояват, че Истанбулската спогодба няма нищо общо с хомосексуалността. В доста страни, означават те, документът е послужил като модел за по-добро дефиниране на насилието, учредено на пола, увеличение на финансирането за поддръжка на жертвите и основаване на линии за помощ и приюти. Подобни старания са изключително значими по време на пандемията, когато домашното принуждение е повишено.

" В Швеция след влизането в действие на законодателството, учредено на единодушие по отношение на половото принуждение, броят на правосъдните преследвания се усили, тъй като доста каузи, които преди бяха дисквалифицирани като обезчестяване, към този момент могат да бъдат стартирани ", разяснява Марселин Науди, която ръководи Съвета на европейския експертен орган, който следи конвенцията, по време на неотдавнашна онлайн конференция по въпроса.

" Това показва както трансформационния подтик, основан от Истанбулската спогодба, толкоз и високата степен на ангажираност сред страните ", добави Науди.

И въпреки всичко Европейски Съюз прави различни проекти, усещайки, че в никакъв случай няма да може да ратифицира Истанбулската спогодба като блок. Европейската комисия неотдавна разгласи, че ще пусне ново законодателно предложение за " битка с насилието, учредено на пола " до края на годината. Тогава Европейски Съюз би могъл евентуално да одобри новия правно обвързващ текст с квалифицирано болшинство, заобикаляйки нуждата от единомислещо утвърждение.

" Настоящата голословна офанзива против конвенцията излага на риск живота на дамите и жертвите ", съобщи Хелена Дали, комисар по въпросите на равенството на Европейски Съюз, пред " Политико ". " Вместо това би трябвало да удвоим напъните против насилието и да подсигуряваме, че всички държави-членки имат най-хубавото законодателство за справяне с тази форма на принуждение. "