Някога изглеждаща относително безспорна, с документ от 25 страници, предназначен

Някога изглеждаща относително безспорна, с документ от 25 страници, предназначен ...

Истанбулската конвенция - символ не културните войни между Източна и Западна Европа



Някога изглеждаща относително безспорна, с документ от 25 страници, предназначен да намали насилието срещу жени в цяла Европа,десетилетие по-късно инициативата, известна като Истанбулска конвенция, неочаквано се превърна в прокси битка за по-големите културни войни, които се разрастват между Източна и Западна Европа, пише "Политико".

Една по една страните от Източна Европа обръщат гръб на документа, твърдейки, че това ще подкопае тяхната версия на "семейните ценности". Турция, която бе домакин на конвенцията, изготвила документа, ще се оттегли от конвенцията на 1 юли. Полша сигнализира, че поставя под съмнение споразумението. Други европейски държави, като Унгария, България и Чехия, подписаха документа, но не са превели разпоредбите му в закон.

Реакцията се съсредоточава върху семантичен спор, който не е основният фокус на авторите на документа преди 10 години: как точно да се определи "полът". За редица все по-социално консервативни европейски лидери дефиницията на документа е тайно средство за премахване на разликите между мъжете и жените и за "нормализиране" на хомосексуалността. В останалата част въпросът не е в дефиницията, а в това, което те виждат като политически мотивирана интерпретация, разпространена с помощта на дезинформация.

Разделението на ситуацията е притеснително за много европейски служители и защитници на правата на жените, повдигайки въпроси относно способността на континента ефективно да защитава срещу насилие, основано на пола и забивайки допълнителен клин между прогресивните и консервативните сили в Европа. В процеса, предупредиха те, животът на жените е изложен на риск.

"Това не е само срещу Истанбулската конвенция, а също така е антиевропейски и антиЕСжест", коментира Даниел Хьолтген, говорител на Съвета на Европа. "Това етрадиционалисти срещу прогресивнитев Европа. Конвенцията е срещу насилието над жени и нищо друго."
Съветът на Европа разтревожен от намерението на Полша да напусне Истанбулската конвенция
Съветът на Европа разтревожен от намерението на Полша да напусне Истанбулската конвенция

В понеделник Полша започва процедура по излизане от конвенцията

Конвенцията, която влезе в сила на 1 август 2014 г., първоначално бе подписана от 45-те страни членки на Съвета на Европа и ЕС като блок. След това Турция бе първата страна, която ратифицира конвенцията, и 21 държави от ЕС я последваха. През 2017 г. ЕС подписа документа и започна да работи за ратифицирането му като блок. Общо 34 държави от ЕС и извън ЕС са ратифицирали конвенцията.

Документът имаше за цел да предостави на блока и други страни, които не са членки на ЕС, правно обвързващи стандарти за "защита на жените срещу всякакви форми на насилие", включително сексуален тормоз, преследване и принудителен брак.

По време на изготвянето, въпросът бе по-малко за пола, отколкото за обхвата на насилието, коментираЙохана Нелес, един от авторите на документа. "То бе до каква степен конвенцията трябва да се фокусира конкретно срещу насилието над жени... или дали обхватът на приложението се разпростира върху мъжете и момчетата", допълваНелес, сега ръководител в усилията на Съвета на Европа да накара страните да прилагат текста.

Нелес обяснява, че документът трябва да дефинира пола, тъй като се опитва да се справи с насилието, основано на пол. Думата се появява 25 пъти в текста и се определя като "социално изградените роли, поведения, дейности и атрибути, които дадено общество счита за подходящи за жените и мъжете". Често думата се появява като част от термини като "насилие, основано на пола", "разбиране по пол", "чувствителност към пола" или "равенство между половете".

"Полъте признанието, че обществото ни дава всички определени роли, поведения и дейности, които се считат за подходящи за жените и мъжете", каза Нелес, отбелязвайки, че "много" от тези роли "допринасят за извършването на насилие".

Нелес признава, че е изненадана от настоящия протест към документа в Източна Европа, като твърди, че темата е преекспонирана от "социални движения, консервативни мозъчни тръстове и религиозни екстремисти, които имат визия, която не спазва правата на жените".

Всъщност конвенцията е пометена в кампании за дезинформация и използвана като популистка пропаганда. А опозицията в Източна Европа нараства.

ЕС като цяло не е ратифицирал текста отчасти, защото шест подписали страни - както Унгария, България и Чехия - не са направили текста на документа правно обвързващ.

Членката на ЕС Полша ратифицира текста през 2015 г., но сега поставя под съмнение съдържанието му съгласно управляващата консервативна партия "Право и справедливост". Техните лидери са скептични, както и останалите, относно използването на думата "пол" (джендър - gender) в документа. Миналият месец долната камара на полския парламент гласува да внесе законопроект, наречен "Да на семейството, не на пола", за разглеждане от парламентарните комисии.

На други места отхвърлянето има различни форми.

В Унгария парламентът отказа да ратифицира Истанбулската конвенция през 2020 г., след като правителството на Виктор Орбан определи мярката като насърчаване на "разрушителни джендър идеологии" и "нелегална миграция", съобщават новините.

В България конституционният съд през 2018 г. постанови конвенцията за противоконституционна.

В Словакия депутатите гласуваха през 2019 г. срещу ратифицирането на конвенцията.
Съветът на Европа критикува България за права на човека, медийна свобода и Истанбулската конвенция
Съветът на Европа критикува България за права на човека, медийна свобода и Истанбулската конвенция

"Необходима е по-голяма подкрепа за работата на неправителствените организации и защитниците на правата на човека"

Но Турция привлече най-голямо внимание през последните седмици, след като президентът Реджеп Тайип Ердоган се оттегли от конвенцията с президентски указ.

"Истанбулската конвенция, първоначално предназначена да насърчава правата на жените, бе отвлечена от група хора, опитващи се да нормализират хомосексуалността - което е несъвместимо със социалните и семейни ценности на Турция", се казва в изявлението на неговия офис след съобщението за оттеглянето на Турция.

Темата бе в дневния ред на лидерите на ЕС, когато пътуваха до Турция преди дни, за да обсъдят миграцията и митническия съюз. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се възползваха от възможността също да се се обърнат къмЕрдоган за решението му.

"Дълбоко съм притеснена от факта, че Турция се оттегли от Истанбулската конвенция", каза фон дер Лайен пред репортери на пресконференция след срещата си с турския лидер. "Тук става въпрос за защита на жените и децата срещу насилие. ЕС никога няма да се поколебае да посочи по-нататъшни негативни действия."

Коментарите на фон дер Лайен отразяват нарастващите страхове в Брюксел и в седалището на Съвета на Европа в Страсбург, че други скептици могат да последват ръководството на Турция и да се оттеглят изцяло, което допълнително спъва усилията на ЕС да ратифицира конвенцията като блок - начинание, което вече е на скалист бряг.

Служители на Съвета на Европа и експерти по равенството между половете твърдят, че Истанбулската конвенция няма нищо общо с хомосексуалността. В много държави, отбелязват те, документът е послужил като модел за по-добро дефиниране на насилието, основано на пола, увеличаване на финансирането за подкрепа на жертвите и създаване на линии за помощ и приюти. Подобни усилия са особено важни по време на пандемията, когато домашното насилие е нараснало.

"В Швеция след влизането в сила на законодателството, основано на съгласие относно сексуалното насилие, броят на съдебните преследвания се увеличи, защото много дела, които преди бяха дисквалифицирани като изнасилване, вече могат да бъдат започнати", коментира Марселин Науди, която председателства Съвета на европейския експертен орган, който наблюдава конвенцията, по време на неотдавнашна онлайн конференция по въпроса.

"Това демонстрира както трансформационния импулс, създаден от Истанбулската конвенция, толкова и високата степен на ангажираност между държавите", добави Науди.

И все пак ЕС прави алтернативни планове, усещайки, че никога няма да може да ратифицира Истанбулската конвенция като блок. Европейската комисия наскоро обяви, че ще пусне ново законодателно предложение за "борба с насилието, основано на пола" до края на годината. Тогава ЕС би могъл потенциално да приеме новия правно обвързващ текст с квалифицирано мнозинство, избягвайки необходимостта от единодушно одобрение.

"Настоящата необоснована атака срещу конвенцията излага на риск живота на жените и жертвите", заяви Хелена Дали, комисар по въпросите на равенството на ЕС, пред "Политико". "Вместо това трябва да удвоим усилията срещу насилието и да гарантираме, че всички държави-членки имат най-доброто законодателство за справяне с тази форма на насилие."
ЕК призова за ратифициране на Истанбулската конвенция, не придава значение на „дивангейт“
ЕК призова за ратифициране на Истанбулската конвенция, не придава значение на „дивангейт“

6 страни не са одобрили документа...

Източник: news.bg