Силата на човешкото докосване
Някога божиите помазаници – кралете, са имали особената благосклонност да лекуват с допиране
В специфичен ден венценосната персона възлагала ръка върху очакващите излекуване страдалци и заболяването изчезвала. Това не е приказка или красива легенда, а факт, въпреки и абсурден. Запазени са документални свидетелства, че британският крал Едуард I излекувал с допиране хиляда свои жители от живеница ( форма на туберкулоза )…
Ефектът Естербани
С допиране лекуват и лечители. През 60-те години на предишния век учените вършат опити с присъединяване на унгарския врач Естербани. Нараняват леко мишка по кожата, а по-късно лечителят поглажда животното, задържа го в дланта си и раната зараства доста по-бързо, в сравнение с при събратята му от контролната група.
Учените не могат да дадат научно пояснение. Просто фиксират резултатите от опитите и разгласяват теоретичен труд. Докосването способства за зарастването на раните, единствено че точно докосването на специфичен човек, притежаващ „ добра енергетика “, „ положително поле “, „ позитивен заряд “. Все още няма теоретичен термин за обозначаването на такива хора. Ерих Фром предлага думата „ биофили “. Биофилът обича живота и всичко, обвързвано с него. Той е човечен и оптимистичен по своята природа. Способен е да обича и поддържа другите, да им внушава убеденост в изцелението. Но по какъв начин могат да се внушат сходни мисли на мишките!
Да отгледаш човек
С въздействието на докосването е обвързван и така наречен „ синдром на хоспитализма “. Това е обстойно разбиране, само че е намерено и разказано в следвоенните години, когато доста дребни деца се оказват без родители. Сирачетата са настанени в приюти и лечебни заведения, за тях се грижи медицински личен състав: хранят ги, сменят им пелени, дават им медикаменти, в случай че е нужно. Но в стерилни условия, при здравно обслужване и пълноценно хранене децата умират по неразбираеми аргументи, угасват едно след друго. Процентът на смъртност е толкоз висок, че лекарите не знаят по какъв начин да оказват помощ.
Прави им усещане обаче удивителният факт, че в едно от отделенията смъртността се оказва доста по-ниска. Разпитват личния състав и се оказва, че една от санитарките взема децата на ръце, въпреки че това се счита за нежелателно. Въпреки това тя ги гушка, люлее ги, т.е. прави това, което се поставя на бебетата. И те се развиват обикновено, по-рядко боледуват и не умират. Този факт кара лекарите и психолозите да се замислят за смисъла и ролята на докосването, на телесния контакт, който може да се окаже избавителен, даже витално значим!
В племената, където е непокътнато първобитното устройство на живота, значимостта на докосванията е изключително забележима
Там, където задачата е да се отгледа нападателен людоед, майките носят бебетата в плетена кошница на гърба си, без всякаква постеля. Кошницата се затваря с похлупак, тъй че детето е изцяло лишено от контакт с околния свят и не вижда лицето на майка си. То си седи в кошницата, откъдето го изваждат единствено за хранене , а по-късно го поставят назад и затварят капака. Докато в племената, където са налице хуманизъм и правдивост и няма канибализъм, майката носи детето си на гърдите, без кошница. Притиска го към себе си и го прегръща. И то получава напълно и изцяло полагащите му се докосвания. Така израства човек, а не канибал.
Нещо повече, проучвания на някои африкански племена демонстрират, че в някои групи хората си нямат разбиране от меланхолия и неврози в актуалния им тип. И с душeвността и душевния покой всичко е наред’ при тях.
