НЯКОГА БИЛ ЛИ СИ С НЯКОГО Някога бил ли си с

НЯКОГА БИЛ ЛИ СИ С НЯКОГО

Някога бил ли си с някого
по сетива
оголени до финален неврон?

По мисли. По сънища. По (не) дистанции.
По (не) религия. По мраз. По безмълвие.
По неживени пра-спомени.
По искри от допиране.

По неспособност да дишате дружно
без да запалите въздуха.
По полуда. По пристрастености. По кости.
По тъждественост. По грохотно рухване.

По дълги раздели. По тежки сръдни.
По идване. По тръгване.
По гръмотевични нощи. По сини луни.
По неистина. По отворени рани. По боязън.

По (не)истина. По вода. По сол. По душа.
Някога бил ли си в някого
надълбоко до дъното?

Така че да вдишаш всичките свои дъна.
И там да останеш
без да можеш да тръгнеш.
Без да виждаш напред. Без да има обратно.

Някога бил ли си по този начин Един с някого,
че да нямат значение ничии неточности.
Нито горделивост. Нито позор и виновност.

Да не знаеш чии са сълзите горещи –
дали твоя или друга, (не)чужда горест.

Някога бил ли си с някого,
който единствен е виждал у теб
недостойния звяр захапан от демони
грозно и диво без срам да вилнее?

А след това с този звяр е правил обич
и без боязън е заспивал до теб обуздан
да досънува мита за Язон и Медея.

Бил ли си с някого без никакъв грим?
По свирепост. По уязвимост. Без воля.
Бил ли си там дето грозно се спуква
всяка маска на Живота от функции?

Там, дето храчиш кръв и плюеш по Бог.
А в действителност се оказва, че плачеш.

И си толкоз гол. Без листо. По обич.
Бягал ли си от себе си в някого?

Мълчал ли си ужасно? Като гибел. Като гроб.
Крещял ли си, когато си желал да плачеш?

Бил ли си по едно и също време
стопанин, куче, котка и плебей?

Някога бил ли си толкоз някого,
а той толкоз теб,
че е на вятъра всяко изпитание
да бъдеш не – него. Освен на части.

И тези части няма по какъв начин да съшиеш –
не всички са твои, а от твоите
толкоз много….половината липсват.

И е късно след такова допиране
единствено себе си отново цялостен да измисляш.

Някога бил ли си толкоз Двама,
че да няма къде да се скриеш, даже да поискаш.
(А от време на време искаш – да спре по две да боли.)
Не можеш, тъй като към този момент не знаеш
къде свършва Другият. Къде почваш Ти.

Някога бил ли си всичко това?
Повече различен, в сравнение с себе си?

И знаеш ли какво е недоизказано завръщане?
То е когато след всяко дълго неявяване
осъзнаваш, че въобще от някого
не си си отивал.

Само сляпо си тръгвал.

създател: Надежда Бенинска