Димитър Мишев: Космическият академик на България
Някакви стъпки се влачеха по коридора, само че той не подвигна глава. Беше се свил в леглото по този начин, както детето се свива в утробата, преди да се роди, с цел да види света - може би с терзание от непознатата светлина, а може би в бездънен захлас от мястото си на прашинка във Вселената, която ще изплува от нищото, с цел да понесе в плът и дух познанието на света. В болничната стая лежаха още 10-ина като него, само че той беше самичък. Откъснат като че ли от всичко в близост, нежен в безпомощната си поза и всесилен с това, което притежаваше.
За да овладее човек Космоса,
да проникне в него и да огледа от горната страна, с цел да помогне на Земята, би трябвало евентуално да е схванал всичко за нея. И за онази дребна страна като една човешка длан, която го е родила, която постоянно е бременна с гении и която заслужава повече от това, което има.
Когато през 2001 година акад. Димитър Мишев стана десетият академик в света и първият от някогашните социалистически страни, почетен с премията на Международната академия по астронавтика " за основни и дълготрайни приноси в развиването на галактическите науки ", той занесе грамотата в Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при Българска академия на науките - неговата лаборатория, която сътвори и управлява, и съобщи, че е дал своя дребен принос за славата на България: " Приемам тази извънредно висока премия и като заслужена оценка за достиженията и приносите на българските учени, в това число на тези, които работят в региона на проучването и потреблението на галактическото пространство. Моите триумфи в науката (ако приемем, че имам такива) са свързани със взаимната работа с моите сътрудници, докторанти, сътрудници от страната и чужбина ".
Така Димитър Мишев се подреди
до други " дребни " приноси на учени като акад. Георги Наджаков, акад. Дончо Костов, акад. Ангел Балевски или акад. Ростислав Каишев, които карат света да приказва за гения на българите. По това време обаче страната на българите към този момент бе затънала в " прехода " дотолкоз, че благоговееше пред непознатия " милениум " и едва се интересуваше от своите гении.
През 2002 година Димитър Мишев стана първият лауреат на преди малко учредената премия на просветното министерство " За необикновен принос в науката ". Когато му връчиха премията, той съобщи: " Имах опцията да чиракувам и да работя със световноизвестни български и задгранични учени и експерти. Съвместната работа с тях ме научи, че би трябвало да се познават и признават същинските достижения на другите, би трябвало да бъдеш напълно предан на своята работа и безпределно почтен ". Тогава един публицист написа:
" Това събитие мина съвсем неусетно
от необятната родна аудитория " за разлика от екзалтираните състезания вид " Най-страстна целувка " и " Мис мокра фланелка ".
А когато през 2003 година Димитър Мишев - към този момент посмъртно, получи медала " М.В. Келдиш " на Федерацията по космонавтика на Русия за заслуги в развиването на космонавтиката, на това не обърна внимание даже " тясната родна аудитория ". България в действителност ражда гении, само че май че не ги заслужава. И сигурно оставя света да ги цени повече от нея.
