Нуша Гоева е родена 1959 г. в София. Тя е

Нуша Гоева е родена 1959 година в София. Тя е от огромната артистична фамилия Гоеви, щерка на достолепните ни художници Елза и Владо Гоеви. Без всевъзможни обременености от дебелата родителска сянка, още доста млада, Нуша намира своя еластичен език, а по-късно поредно и надарено го „ шлифова ” в годините, с цел да приказваме за стила „ Нуша Гоева ”. Разбира се, в основата на всичко и преди „ занаята ” е нейната нематериалност.

Картините на художничката са застинали парченца съзерцаване, съсредоточеност и положения, изведени и систематизирани до знаци. Иконографията е примитивно опростена, най-често – в двуизмерна повърхност, с тебеширено-пастелни, меки, внимателно кореспондиращи си цветни пространства. Завършва Национална художествена академия през 1984 година От тогава датират представянията й в доста галерии в България, както и в Париж, Атина, Москва, Хамбург, Виена, Прага, Кьолн, Сапоро, Мюнхен. Зад всичко това стоят 23 независими изложения. 

 За последната и галерия в изложба Арте през 2014 година Светлин Русев написа:
" Винаги съм имал възприятието, че доста преди да се роди като художник, Нуша е носела надълбоко в себе си, някъде в света на сънищата, на спомените и виденията от минали и бъдещи цивилизации един свят, наличен единствено за светлината и чистотата на едно дете. Всъщност едно дете попаднало в живота на възрастните, още веднъж претърпява посредством картината, с доста топлина, артистичен наивитет и фино възприятие за подигравка сътвореното, илюзиите и вярата на света. Един свят, неразбираем за мимолетните грижи на всекидневието, само че избавителен и пречистваш за всички пасажери на вярата.Звучаща като антична алегория за положителното и злото, забелязана с душевната непорочност на тези необучени зографи, които рисуваха на първо място вярата си в спасението – тази живопис въпреки всичко е родена от дете на друга цивилизация, което освен носи натрупванията на един елегантен артистичен опит, само че и греховната умелост на актуалния човек. Една умелост, която е рискова за илюзиите и изкушенията на възрастните, само че пречистена посредством наивитета, иронията, доброжелателността и чистотата на създателя, трансформира индивида и природата, по-точно ги връща във времето и пространствата, когато хората са се раждали и са си отивали като деца на насладата и положителното.Всъщност Владо, Елза и Нуша ни срещат с един колкото измамлив, толкоз и вероятен свят на спасението и духовното оцеляване, наличен за всеки, който може да реализира живота на картината като свое време на вярата. За което откровено би трябвало да благодарим и на изложба Арте за високата човешка и артистична мярка. "  Поклон пред светлата ѝ памет!