Светът е далеч от изпълнение на Парижкото споразумение, смятат експерти
Нужни са незабавни ограничения на всички равнища за ограничение на климатичната рецесия и задържане покачването на световната температура до 1,5°C от прединдустриалните равнища, както е заложено в Парижкото съглашение. Това предизвестиха специалисти от природозащитната организация WWF, екологично съдружие „ За Земята “ и научнопопулярната платформа „ Климатека “ във второто от серията си онлайн събития, отдадени на Европейска зелена договорка и Националния проект за възобновяване и резистентност.
Във фокуса на събитието, озаглавено „ Перспективи за декарбонизация и резистентност “, попадна и новия отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), съгласно който светът към момента е прекомерно надалеч от осъществяване на заложените цели. Необходимата промяна, от която обществата се нуждаят, към момента е блокирана от неприятно ръководство на земите, от дотациите за изкопаеми горива, както и от продължаващото разширение на инфраструктурата за въглища, петрол и газ. Нещо повече, специалистите предизвестяват, че в случай че се запазят актуалните темпове на развиване, човечеството ще провокира стопляне на планетата с цели 3°C.
Какви ограничения би трябвало да се подхващат?
За постигането задачите на Парижкото съглашение ще е нужно да бъдат понижени годишните излъчвания на CO2 с 48% до 2030 година и постигане на чисто нулево ниво до 2050 година Същевременно ще бъде належащо излъчванията на метан да бъдат понижени с 1/3 до 2030 година и с близо 1/2 доникъде на века. Намаляването на излъчвания на вторични парникови газове като метана, понижава потребността от технологии за хващане и предпазване на въглерод. Всичко това ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с големи понижения на каузи на изкопаеми горива за сметка на възобновими енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.
Какви промени възнамерява България в енергийната сфера?
Планът за възобновяване и резистентност не позволява роля на изкопаемия газ при производството на електрическа енергия, като в това време планува и поетапно извеждане на въглищните мощности сред 2024 и 2038 година Планът възнамерява и доста увеличение на потенциала на възобновимата сила в България с построяването на още 1,4 гигавата фотоволтаични и вятърни мощности и модернизиране на мрежата по този начин, че да може да поеме още три пъти по толкоз.
„ Възможно е потенциала от възобновима сила на България да се удвои и даже утрои в границите на идващите 5-10 години. По този метод ще създадем крачка напред в избягването на екологичните, геополитически и финансови опасности от централизираните енергийни планове. Повишаването на енергийната успеваемост и адресирането на енергийната беднотия са цели от първостепенно значение за нас. Те би трябвало да залегнат както в стратегическите документи, по този начин и в нормативната уредба, като се усъвършенства регулаторната рамка, произлизаща от Закона за ограничение на изменението на климата “, разяснява Апостол Дянков, началник стратегия „ Климат и сила “ във WWF.
Експертите от WWF предизвестяват, че на стратегическо равнище е значимо да се изведе и акомодацията на градовете, стопанската система и екосистемите към климатичните промени. Планът включва още ии пилотен план за възобновяване на основни за климата екосистеми – чрез създаване на банки за генетичен материал за залесяване и запазване на горите, възобновяване на влажни зони и унищожаване на бариери в реките. Възможният обсег на основаните на природата решения е доста по-широк: те могат да подкрепят за акомодация против наводнения и горещи талази в градовете, да поддържат селското и горско стопанство, както и да подкрепят поглъщането на въглерод от съхранените екосистеми.
WWF България и нашите партньорски организации ще продължат да следят процеса на осъществяване на Плана за възобновяване и резистентност и да поддържат задачите за енергийния преход, декарбонизацията на стопанската система и акомодацията към изменението на климата.
Във фокуса на събитието, озаглавено „ Перспективи за декарбонизация и резистентност “, попадна и новия отчет на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), съгласно който светът към момента е прекомерно надалеч от осъществяване на заложените цели. Необходимата промяна, от която обществата се нуждаят, към момента е блокирана от неприятно ръководство на земите, от дотациите за изкопаеми горива, както и от продължаващото разширение на инфраструктурата за въглища, петрол и газ. Нещо повече, специалистите предизвестяват, че в случай че се запазят актуалните темпове на развиване, човечеството ще провокира стопляне на планетата с цели 3°C.
Какви ограничения би трябвало да се подхващат?
За постигането задачите на Парижкото съглашение ще е нужно да бъдат понижени годишните излъчвания на CO2 с 48% до 2030 година и постигане на чисто нулево ниво до 2050 година Същевременно ще бъде належащо излъчванията на метан да бъдат понижени с 1/3 до 2030 година и с близо 1/2 доникъде на века. Намаляването на излъчвания на вторични парникови газове като метана, понижава потребността от технологии за хващане и предпазване на въглерод. Всичко това ще изисква трансформативни и устойчиви промени в цялата енергийна система, с големи понижения на каузи на изкопаеми горива за сметка на възобновими енергийни източници, както и широкоразпространена електрификация.
Какви промени възнамерява България в енергийната сфера?
Планът за възобновяване и резистентност не позволява роля на изкопаемия газ при производството на електрическа енергия, като в това време планува и поетапно извеждане на въглищните мощности сред 2024 и 2038 година Планът възнамерява и доста увеличение на потенциала на възобновимата сила в България с построяването на още 1,4 гигавата фотоволтаични и вятърни мощности и модернизиране на мрежата по този начин, че да може да поеме още три пъти по толкоз.
„ Възможно е потенциала от възобновима сила на България да се удвои и даже утрои в границите на идващите 5-10 години. По този метод ще създадем крачка напред в избягването на екологичните, геополитически и финансови опасности от централизираните енергийни планове. Повишаването на енергийната успеваемост и адресирането на енергийната беднотия са цели от първостепенно значение за нас. Те би трябвало да залегнат както в стратегическите документи, по този начин и в нормативната уредба, като се усъвършенства регулаторната рамка, произлизаща от Закона за ограничение на изменението на климата “, разяснява Апостол Дянков, началник стратегия „ Климат и сила “ във WWF.
Експертите от WWF предизвестяват, че на стратегическо равнище е значимо да се изведе и акомодацията на градовете, стопанската система и екосистемите към климатичните промени. Планът включва още ии пилотен план за възобновяване на основни за климата екосистеми – чрез създаване на банки за генетичен материал за залесяване и запазване на горите, възобновяване на влажни зони и унищожаване на бариери в реките. Възможният обсег на основаните на природата решения е доста по-широк: те могат да подкрепят за акомодация против наводнения и горещи талази в градовете, да поддържат селското и горско стопанство, както и да подкрепят поглъщането на въглерод от съхранените екосистеми.
WWF България и нашите партньорски организации ще продължат да следят процеса на осъществяване на Плана за възобновяване и резистентност и да поддържат задачите за енергийния преход, декарбонизацията на стопанската система и акомодацията към изменението на климата.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ