Нудизъм, кокосови орехи и парчета от историята на Германия от

Нудизъм, кокосови орехи и части от историята на Германия от началото на ХХ век втъкава преди единайсет години швейцарецът Кристиан Крахт в романа си „ Империя “. Формулата му се оказва сполучлива и с днешна дата книгата е бестселър освен в немскоезичния свят. Преведена е на 25 езика, българското издание излезе преди броени дни в превод на корифея Любомир Илиев и с логото на издателство „ Лист “.Критиката го дефинира като абсурден, приказен и неподлежащ на категоризиране разказ за отнемане, завършения и кокосови орехи.През 1902 година един коренен вегетарианец и нудист от Нюрнберг на име Аугуст Енгелхард отплава за по този начин наречения архипелаг Бисмарк в Германска Нова Гвинея. Дестинацията е остров Кабакон, където счита да живее здравословно покрай природата и да хапва съвършена храна – кокосовите орехи. Седемнайсет години по-късно изпосталялото му тяло е намерено на локалния плаж. Тогава кокосоядецът е на 43.Крахт изследва със забележителен жлъч необикновените елементи от живота на Енгелхард и основава история за неустоимостта и нелепостта на екстремизма. Героят му е по едно и също време неразбираем новобранец и луд идеолог, а неправилните му показа за непорочност и изпадането му в полуда предвещават ужасите от средата на ХХ век. Романът изобилства от препратки освен към историята, само че и към литературата. Наративът подсеща ту за „ Робинзон Крузо “, ту за „ Островът на съкровищата “, ту за „ Вълшебната планина “, ту за „ Сърцето на мрака “. Крахт не разрешава на преводачи и редактори да поставят бележки под линия и оставя читателя да взема решение самичък ребусите сред редовете. Веднага след възхода на „ Империя “ по рафтовете на книжарниците, книгата провокира скандал в Германия. Крахт получава обвинявания в расизъм, само че носителката наНобелова премия Елфриде Йелинек и изтъкнатият драматург и романист Даниел Келман се застъпват за него.