Архитект разкри какво ще се случи в София след 5 години
Новотрансформиралото се общинско дружество "Софияплан " ще дава отговор за цялостното стратегическо и пространствено обмисляне на Столична община. На база на към този момент признатата дълготрайна тактика Визия за София (до 2050 г.), екипът ще работи и върху основните планове План за София (общият организационен план) и Програма за София (т.нар. План за интегрирано развиване на общината 2021-2027). Кои са цели в правенето на новия Общ устройствен план? До какъв брой жителите е належащо да взимат интензивно и директно присъединяване в плана и правенето на образа на столицата? От какво имат най-голяма потребност столичани? Как ще наподобява София след 5 години? Отговорите на тези и още въпроси даде арх. Любо Георгиев - началник на "Софияплан " пред
- Кои са главните точки, върху които екипът на "Софияплан " работите предпочитано за новия Общ устройствен план? На форума предишния понеделник, на който участва основният арх. Здравко Здравков, стана ясно, че идната смяна на този организационен проект ще се прави по нов метод - посредством разбори. Какво ще обгръщат тези разбори?
- Общ устройствен план постоянно е бил съставян въз основата на разбори. Новото ще е, че ще бъде формиран въз основата на по-голямо количество и по-детайлни разбори. Поради техническите благоприятни условия на съвремието ни имаме опция да събираме и обработваме доста повече данни в сравнение с преди 10 години да вземем за пример.
Друга новаторска посока, в която работим е всички тези данни да бъдат обвързани в непрекъснато актулизирана осведомителна система, посредством която да бъдат определяни параметрите на застрояване, т.е. какво може и какво не може да се прави в пространството.
В този смисъл главните точки, по които работим са няколко: въвеждането на актуалните технологии и осведомителни процеси в градското планиране; идентифицирането в доста по-голям подробност на мощните и слабите страни на другите елементи на общината (на равнище квартал); преценка за това с какъв брой и къде да бъдат понижени индикаторите за застрояване, за които потвърждаваме, че сега са прекомерно високи; икономическата и финансовата страна на Общ устройствен план - какъв брой ще коства неговата реализация, от кое място ще дойдат ресурсите и до какъв стопански резултат ще докара проектът.
- До какъв брой гражданите/обществото е належащо да взима интензивно и директно присъединяване в плана и правенето на визията за София? По какъв метод намесата на хората би повлияла за градоустройственото обмисляне на столицата? Как бихте отсявали способените рекомендации от другите отзиви?
- Обществото към този момент взе много интензивно присъединяване в съставянето на Визия за София. Над 10 000 хора и организации се включиха в интервал от две години в събирането на информация, нейния разбор, предлагането на цели за развиването на града и в последна сметка достигането до целите за развиване на София.
Визия за София планува столицата да се развива като стилен, многолик и адаптивен град, който ръководи ловко ресурсите си и включва жителите в решенията за бъдещето. Участието на обществото е от значително значение за постигането на свястно и стабилно градоустройство по няколко аргументи. Първо по този метод статистическата информация се добавя от мненията, които биват събирани на разисквания онлайн или онлайн. От друга страна е значимо на хората да се изяснява на понятен, не-експертен език какво значи едно или друго градоустройствено решение.
Общ устройствен план е тип контракт за пространството, който е мотив за вложения, отстояване на права и аргументация на политически решения. Всички живеем в пространството на града и по тази причина е в полза на всеки един от нас да знае каква е градската динамичност, какви са аргументите за едно или друго положение на нещата и дружно да можем да решаваме къде са ни целите.
Не се чака от не-специалистите да оферират решенията и включването на жителите в процеса на обмисляне не значи игнорирането на експеретното познание и опит. Значи проектантите (хората, които сформират плана) да разискват своите оферти с клиентите си (гражданите). Именно посредством знанието и опита на проектантите ще се преценя кои оферти какъв резултат следва да имат. И когато жителите се интересуват, показват мнение, вземат участие, те се трансформират от консуматори на пространството в негови стопани.
- От какво имат най-голяма потребност столичани?
- Това е въпрос с доста вероятни отговори. Един от тях е това каква противоположна връзка сме получили при съставянето на Визия за София. На базата на представителните социологически изследвания, които направихме, доказани и от разнообразните кометантари, които получихме, софиянци най-вече се вълнуват от екологични въпроси (чистотата на въздуха, събирането на отпадъците), въпросите на подвижността (скорост и периодичност на градския превоз, места за паркиране) и качеството на общественото пространство (състояние на настилките, паркиране в зелените площи, положение на фасадите). Тоест в очите на хората това са проблемите, по които те биха желали да видят предпочитано деяние.
- Бихте ли показали съответни ограничения, които ще подсигуряват смяна на София, част от дълготрайната визия за развиването на града до 2050 година?
- Стотици са препоръчаните във Визия за София ограничения (https://vizia.sofia.bg/wp-content/uploads/2019/12/VISION-SOFIA-ACTIONS-FINAL.pdf). Те още не са признати от общинския съвет и по тази причина не мога да кажа с осъществяването на кои ще се стартира. Но образец за съответни ограничения, които биха довели до бърза и забележима смяна са:
- маркирането на повече бус ленти и организирането на предпочитаното прекосяване през кръстовища на транспортните средства на градския превоз
- доста увеличение на дължината на велосипедните алеи и обвързването им в мрежа
- единна система за таксуване във всички типове обществен превоз (влакове, градски превоз, споделени колела, тротинетки и автомобили)
- увеличение на цената на паркирането в зоните, разширение на зоните и контролиране на паркирането във всички обитаеми места на общината
- разделно събиране на отпадъците и то по здания
- увеличение на уличното озеленяване и дърветата в междублоковите пространства
- основаване на паркова среда по поречието на реките, преминаващи през София
- по-голяма поддръжка (финансова, организационна, административна) за културните събития по квартали и обитаеми места
- повече инфраструктура за непрофесионално спортуване, разпределена отмерено по кварталите
- обвързване на опцията за строителство със степента на изграденост на инфраструктурата (канализация, паркове, улици, детски градини и др.)
- възобновяване и разширение на мрежата на Топлоелектрическа централа
- възобновяване на минералните бани
- по-голяма поддръжка (финансова, организационна, административна) за започващи компании, изключително в областта на нововъведенията
- въвеждането на цивилен бюджет (възможността жителите да вземат решение директно за това защо се употребява част от общинския бюджет, в това число предлагайки хрумвания за това)
- въвеждане на единна осведомителна система в общината, база от данни, отворени данни, доста повече онлайн услуги, с доста по-улеснен и подсъзнателен достъп за жителите.
- Как ще наподобява столицата след 5 години? Какви ще са най-големите и отличителни промени/нововъведения?
- Това зависи на първо място от политиците - кмет, заместник- и районни кметове и общински съветници. Ако следват насоките, заложени във Визия за София, то доста ще е усъвършенстван образа на градската среда, градският превоз, велосипедистите и пешеходците ще са с преимущество, ще е обърната наклонността толкоз доста от нас да разчитат на толкоз доста коли, ще има повече културни събития с повече гражданско присъединяване по кварталите, ще пазим и разширяваме зелената система на града повече от в този момент, ще можем да поддържаме връзка с общината цифрово, бързо и без ненужната администрация и всички ние ще имаме опция за присъединяване в решенията за това по какъв начин се разпределят обществените средства.
- Какви са целите във връзка с градския превоз? Споменахте, че вършиме изследване за трамвай през Семинарията към Студентски град. Кои квартали и региони имат най-голяма потребност от съгласуваност (помежду си или с центъра) и ефикасен градски превоз?
- За подвижността в София има единствено частични данни. На процедура никой не знае какво е придвижването на потоците. За да бъде усъвършенствана мрежата на градския превоз да вземем за пример би трябвало да знаем кои са най-търсените посоки и къде хората чакат най-вече за прехвърляне. С въвеждането на цифровата система за таксуване ще стартираме да събираме част от тази информация.
Но не цялата. За един пълностоен транспортен модел на общината са нужни доста и разнородни данни, които към момента не са налични. Правили сме частични изследвания за това какъв брой добре градският превоз обслужва кварталите за достъп до главните офис зони в града (https://vizia.sofia.bg/2019/04/17/public_transport_business_zones/).
Открихме, че центърът е доста добре обслужен и живеещите в него имат опция да доближат елементарно и бързо с градски превоз до всички офис зони. Но колкото по-далеч от центъра живее човек, толкоз повече спада степента на обслужване и евентуално това води до обстоятелството, че доста хора, живеещи в София, употребяват автомобил, с цел да стигнат до офиса си. За тях да вземат градски превоз значи да чакат повече, да се прекачват и в последна сметка да пътуват по-дълго време.
- Като че ли се следи наклонност, при която трафикът у нас към този момент съвсем през целия ден, в това число празничните и почивни дни, е сериозен. Което от своя страна води до безкрайни тапи и проблеми с паркирането. Как на процедура може да се реши/намали този проблем? Можем ли и удачно ли е да изкараме колите отвън центъра?
- Трафикът в София и към София се основава от коли. Проблемът със тапите от коли в и към града не се взема решение като се вършат повече булеварди, автомагистрали, детелини и други скъпи уреди, а противоположното - като се затрудни използването на коли и се усъвършенства доста привлекателността на другите възможности (градски превоз, колела, вървене пеш, споделено пътуване).
Това не е моя приумка, измислена апропо, а умозаключение от стотици проби-грешки, а в следствие и проучвания, по целия свят. Та освен можем, а и би трябвало да понижим колите освен в центъра, а в целия град. В момента степента на моторизация в София (това е броят на записаните персонални коли в общината на 1000 души) е 604. Тоест 2/3 от живеещите в София (в това са включени и децата и пенсионерите) имат личен автомобил.
За съпоставяне във Виена през 2016-та степента на моторизация е 317, с наклонност за понижаване. А при нас този знак се усилва. Което ще рече, че от ден на ден се задръстваме. Простата истина е, че няма място за толкоз доста коли, та даже те да са паркирани. Наше проучване от 2019-те сподели, че близо 50% от трафика през центъра в посока изток-запад е пренос.
И че междинната скорост в пиковете часове на Ларгото е сред 5 и 10 км/ч. Това е скоростта на ходещ бързо човек. Проблемът се взема решение като се доизградят ринговите булеварди, като се прекъсне трафика през центъра, като се усили таксата за паркиране, а даже и като се вкара такса за прекосяване през центъра.
Освен рестриктивните ограничения, общината би трябвало да може да предложи и опция на хората. Което ще рече първоначално доста увеличение на скоростта на градския превоз, увеличение на честотата на прекосяване на транспортните средства, създаване на още буферни паркинги, както и на доста повече велоалеи, и целия град, в мрежа.
- Прави усещане и редицата старинни здания в София, монументи на културата, които тънат в съсипия и след време биват разрушени. А в доста европейски градове тези постройки освен са предпазени със закон, само че и се реставрират и притеглят туристи от близо и надалеч. Каква би следвала да е ориста им у нас? Как би трябвало да наподобява центърът на града съгласно вас?
- Би следвало и ние да можем да опазим тези здания. В момента се случва да не съумяваме. Има както образци на добре брилянтно възобновени здания, по този начин и такива на неприятно възобновяване, а даже и най-лошите - на загуба на монументи на културата.
Предложенията във Визия за София в тази сфера засягат както даването на опция на общината да организира по-активна политика (например да може дейно да ипотекира постройка, чиито притежатели отхвърлят да я обновят или даже я заплашват с разруха), по този начин и да поддържа хората, които имат предпочитание да са положителни стопани, само че нямат тази финансова опция. Добра стъпка в тази посока е стартиралата тази година стратегия Културно завещание (https://www.sofia.bg/en/sultural-heritage)
- Къде би трябвало да бъдат ситуирани пък модерните, лъскави и новаторски здания? А небостъргачите?
- Градската среда, в случай че не е архитектурен резерват, не трябва да е застинала във времето. Една от най-силните качества на града е, че е в непрекъснато обновяване. София би трябвало да може да предложи нови неща, даже в най-старите си елементи, несъмнено по образован и оправдателен метод. Та съвременни здания в София би трябвало да може да има съвсем на всички места.
Небостъргачите са друга тематика. Все още нямаме отговор на въпроса дали би трябвало да има една съответна зона за доста високо строителство, дали да има горна граница и каква да е тя и така нататък Провеждаме проучване за образните коридори, което да ни ориентира в това кои са гледките, които би трябвало да пазим и надлежно къде не трябва да има здания, които им пречат. Но има още работа по въпроса.
- Може ли в София да има добре планиран нов квартал с всичко належащо в него - учебно заведение, детска градина, зелени площи, детски и спортни площадки, вело алеи, добър превоз, жилищни, офис и търговски площи?
- Може, въпрос е на организация. Но в действителност дали ни е необходим подобен квартал? Изследванията ни демонстрират, че в София има задоволително жилища за нейните жители. Даже стартира да се следи повявата на празни жилища. Това е доста отрицателен феномен, за чието съществуване оказва помощ непрекъснатото строителство на нови и нови жилища на всички места в града и отвън него.
Има заплаха градът да се разстила на нови територии, оставяйки след себе си неатрактивни, запуснати, празни квартали. Тоест в тази ситуация със София е доста по-важно да възобновяване постройките, които към този момент съществуват, да ги подменяме в случай че се постанова, и да покачваме качеството на към този момент построената среда. А не да изоставяме нещата и да се местима на нови територии, които още веднъж да унищожим.
- Как София да се трансформира, с цел да отговори на провокациите на съвременния/дигитален свят?
- Като се провежда и като успее да откри допирните точки сред многообразните ползи. Градовете, които в днешно време се радват на известност и високо качество на живот са тези, които ловко са съумели да провеждат както административните си процеси, по този начин и да са постигнали синергия сред оптимално доста от частните начинания, които в действителност в множеството случаи движат напредъка.
Достигнали сме равнище на развиване като град, в което в случай че желаеме да продължим напред и да реализираме повече би трябвало да се научим да си приказваме, да дефинираме общи цели, да реализираме консенсус и от време на време да загърбваме най-пряката облага или интерес, с цел да имаме по-голяма изгода в бъдеще.
- Кои са главните точки, върху които екипът на "Софияплан " работите предпочитано за новия Общ устройствен план? На форума предишния понеделник, на който участва основният арх. Здравко Здравков, стана ясно, че идната смяна на този организационен проект ще се прави по нов метод - посредством разбори. Какво ще обгръщат тези разбори?
- Общ устройствен план постоянно е бил съставян въз основата на разбори. Новото ще е, че ще бъде формиран въз основата на по-голямо количество и по-детайлни разбори. Поради техническите благоприятни условия на съвремието ни имаме опция да събираме и обработваме доста повече данни в сравнение с преди 10 години да вземем за пример.
Друга новаторска посока, в която работим е всички тези данни да бъдат обвързани в непрекъснато актулизирана осведомителна система, посредством която да бъдат определяни параметрите на застрояване, т.е. какво може и какво не може да се прави в пространството.
В този смисъл главните точки, по които работим са няколко: въвеждането на актуалните технологии и осведомителни процеси в градското планиране; идентифицирането в доста по-голям подробност на мощните и слабите страни на другите елементи на общината (на равнище квартал); преценка за това с какъв брой и къде да бъдат понижени индикаторите за застрояване, за които потвърждаваме, че сега са прекомерно високи; икономическата и финансовата страна на Общ устройствен план - какъв брой ще коства неговата реализация, от кое място ще дойдат ресурсите и до какъв стопански резултат ще докара проектът.
- До какъв брой гражданите/обществото е належащо да взима интензивно и директно присъединяване в плана и правенето на визията за София? По какъв метод намесата на хората би повлияла за градоустройственото обмисляне на столицата? Как бихте отсявали способените рекомендации от другите отзиви?
- Обществото към този момент взе много интензивно присъединяване в съставянето на Визия за София. Над 10 000 хора и организации се включиха в интервал от две години в събирането на информация, нейния разбор, предлагането на цели за развиването на града и в последна сметка достигането до целите за развиване на София.
Визия за София планува столицата да се развива като стилен, многолик и адаптивен град, който ръководи ловко ресурсите си и включва жителите в решенията за бъдещето. Участието на обществото е от значително значение за постигането на свястно и стабилно градоустройство по няколко аргументи. Първо по този метод статистическата информация се добавя от мненията, които биват събирани на разисквания онлайн или онлайн. От друга страна е значимо на хората да се изяснява на понятен, не-експертен език какво значи едно или друго градоустройствено решение.
Общ устройствен план е тип контракт за пространството, който е мотив за вложения, отстояване на права и аргументация на политически решения. Всички живеем в пространството на града и по тази причина е в полза на всеки един от нас да знае каква е градската динамичност, какви са аргументите за едно или друго положение на нещата и дружно да можем да решаваме къде са ни целите.
Не се чака от не-специалистите да оферират решенията и включването на жителите в процеса на обмисляне не значи игнорирането на експеретното познание и опит. Значи проектантите (хората, които сформират плана) да разискват своите оферти с клиентите си (гражданите). Именно посредством знанието и опита на проектантите ще се преценя кои оферти какъв резултат следва да имат. И когато жителите се интересуват, показват мнение, вземат участие, те се трансформират от консуматори на пространството в негови стопани.
- От какво имат най-голяма потребност столичани?
- Това е въпрос с доста вероятни отговори. Един от тях е това каква противоположна връзка сме получили при съставянето на Визия за София. На базата на представителните социологически изследвания, които направихме, доказани и от разнообразните кометантари, които получихме, софиянци най-вече се вълнуват от екологични въпроси (чистотата на въздуха, събирането на отпадъците), въпросите на подвижността (скорост и периодичност на градския превоз, места за паркиране) и качеството на общественото пространство (състояние на настилките, паркиране в зелените площи, положение на фасадите). Тоест в очите на хората това са проблемите, по които те биха желали да видят предпочитано деяние.
- Бихте ли показали съответни ограничения, които ще подсигуряват смяна на София, част от дълготрайната визия за развиването на града до 2050 година?
- Стотици са препоръчаните във Визия за София ограничения (https://vizia.sofia.bg/wp-content/uploads/2019/12/VISION-SOFIA-ACTIONS-FINAL.pdf). Те още не са признати от общинския съвет и по тази причина не мога да кажа с осъществяването на кои ще се стартира. Но образец за съответни ограничения, които биха довели до бърза и забележима смяна са:
- маркирането на повече бус ленти и организирането на предпочитаното прекосяване през кръстовища на транспортните средства на градския превоз
- доста увеличение на дължината на велосипедните алеи и обвързването им в мрежа
- единна система за таксуване във всички типове обществен превоз (влакове, градски превоз, споделени колела, тротинетки и автомобили)
- увеличение на цената на паркирането в зоните, разширение на зоните и контролиране на паркирането във всички обитаеми места на общината
- разделно събиране на отпадъците и то по здания
- увеличение на уличното озеленяване и дърветата в междублоковите пространства
- основаване на паркова среда по поречието на реките, преминаващи през София
- по-голяма поддръжка (финансова, организационна, административна) за културните събития по квартали и обитаеми места
- повече инфраструктура за непрофесионално спортуване, разпределена отмерено по кварталите
- обвързване на опцията за строителство със степента на изграденост на инфраструктурата (канализация, паркове, улици, детски градини и др.)
- възобновяване и разширение на мрежата на Топлоелектрическа централа
- възобновяване на минералните бани
- по-голяма поддръжка (финансова, организационна, административна) за започващи компании, изключително в областта на нововъведенията
- въвеждането на цивилен бюджет (възможността жителите да вземат решение директно за това защо се употребява част от общинския бюджет, в това число предлагайки хрумвания за това)
- въвеждане на единна осведомителна система в общината, база от данни, отворени данни, доста повече онлайн услуги, с доста по-улеснен и подсъзнателен достъп за жителите.
- Как ще наподобява столицата след 5 години? Какви ще са най-големите и отличителни промени/нововъведения?
- Това зависи на първо място от политиците - кмет, заместник- и районни кметове и общински съветници. Ако следват насоките, заложени във Визия за София, то доста ще е усъвършенстван образа на градската среда, градският превоз, велосипедистите и пешеходците ще са с преимущество, ще е обърната наклонността толкоз доста от нас да разчитат на толкоз доста коли, ще има повече културни събития с повече гражданско присъединяване по кварталите, ще пазим и разширяваме зелената система на града повече от в този момент, ще можем да поддържаме връзка с общината цифрово, бързо и без ненужната администрация и всички ние ще имаме опция за присъединяване в решенията за това по какъв начин се разпределят обществените средства.
- Какви са целите във връзка с градския превоз? Споменахте, че вършиме изследване за трамвай през Семинарията към Студентски град. Кои квартали и региони имат най-голяма потребност от съгласуваност (помежду си или с центъра) и ефикасен градски превоз?
- За подвижността в София има единствено частични данни. На процедура никой не знае какво е придвижването на потоците. За да бъде усъвършенствана мрежата на градския превоз да вземем за пример би трябвало да знаем кои са най-търсените посоки и къде хората чакат най-вече за прехвърляне. С въвеждането на цифровата система за таксуване ще стартираме да събираме част от тази информация.
Но не цялата. За един пълностоен транспортен модел на общината са нужни доста и разнородни данни, които към момента не са налични. Правили сме частични изследвания за това какъв брой добре градският превоз обслужва кварталите за достъп до главните офис зони в града (https://vizia.sofia.bg/2019/04/17/public_transport_business_zones/).
Открихме, че центърът е доста добре обслужен и живеещите в него имат опция да доближат елементарно и бързо с градски превоз до всички офис зони. Но колкото по-далеч от центъра живее човек, толкоз повече спада степента на обслужване и евентуално това води до обстоятелството, че доста хора, живеещи в София, употребяват автомобил, с цел да стигнат до офиса си. За тях да вземат градски превоз значи да чакат повече, да се прекачват и в последна сметка да пътуват по-дълго време.
- Като че ли се следи наклонност, при която трафикът у нас към този момент съвсем през целия ден, в това число празничните и почивни дни, е сериозен. Което от своя страна води до безкрайни тапи и проблеми с паркирането. Как на процедура може да се реши/намали този проблем? Можем ли и удачно ли е да изкараме колите отвън центъра?
- Трафикът в София и към София се основава от коли. Проблемът със тапите от коли в и към града не се взема решение като се вършат повече булеварди, автомагистрали, детелини и други скъпи уреди, а противоположното - като се затрудни използването на коли и се усъвършенства доста привлекателността на другите възможности (градски превоз, колела, вървене пеш, споделено пътуване).
Това не е моя приумка, измислена апропо, а умозаключение от стотици проби-грешки, а в следствие и проучвания, по целия свят. Та освен можем, а и би трябвало да понижим колите освен в центъра, а в целия град. В момента степента на моторизация в София (това е броят на записаните персонални коли в общината на 1000 души) е 604. Тоест 2/3 от живеещите в София (в това са включени и децата и пенсионерите) имат личен автомобил.
За съпоставяне във Виена през 2016-та степента на моторизация е 317, с наклонност за понижаване. А при нас този знак се усилва. Което ще рече, че от ден на ден се задръстваме. Простата истина е, че няма място за толкоз доста коли, та даже те да са паркирани. Наше проучване от 2019-те сподели, че близо 50% от трафика през центъра в посока изток-запад е пренос.
И че междинната скорост в пиковете часове на Ларгото е сред 5 и 10 км/ч. Това е скоростта на ходещ бързо човек. Проблемът се взема решение като се доизградят ринговите булеварди, като се прекъсне трафика през центъра, като се усили таксата за паркиране, а даже и като се вкара такса за прекосяване през центъра.
Освен рестриктивните ограничения, общината би трябвало да може да предложи и опция на хората. Което ще рече първоначално доста увеличение на скоростта на градския превоз, увеличение на честотата на прекосяване на транспортните средства, създаване на още буферни паркинги, както и на доста повече велоалеи, и целия град, в мрежа.
- Прави усещане и редицата старинни здания в София, монументи на културата, които тънат в съсипия и след време биват разрушени. А в доста европейски градове тези постройки освен са предпазени със закон, само че и се реставрират и притеглят туристи от близо и надалеч. Каква би следвала да е ориста им у нас? Как би трябвало да наподобява центърът на града съгласно вас?
- Би следвало и ние да можем да опазим тези здания. В момента се случва да не съумяваме. Има както образци на добре брилянтно възобновени здания, по този начин и такива на неприятно възобновяване, а даже и най-лошите - на загуба на монументи на културата.
Предложенията във Визия за София в тази сфера засягат както даването на опция на общината да организира по-активна политика (например да може дейно да ипотекира постройка, чиито притежатели отхвърлят да я обновят или даже я заплашват с разруха), по този начин и да поддържа хората, които имат предпочитание да са положителни стопани, само че нямат тази финансова опция. Добра стъпка в тази посока е стартиралата тази година стратегия Културно завещание (https://www.sofia.bg/en/sultural-heritage)
- Къде би трябвало да бъдат ситуирани пък модерните, лъскави и новаторски здания? А небостъргачите?
- Градската среда, в случай че не е архитектурен резерват, не трябва да е застинала във времето. Една от най-силните качества на града е, че е в непрекъснато обновяване. София би трябвало да може да предложи нови неща, даже в най-старите си елементи, несъмнено по образован и оправдателен метод. Та съвременни здания в София би трябвало да може да има съвсем на всички места.
Небостъргачите са друга тематика. Все още нямаме отговор на въпроса дали би трябвало да има една съответна зона за доста високо строителство, дали да има горна граница и каква да е тя и така нататък Провеждаме проучване за образните коридори, което да ни ориентира в това кои са гледките, които би трябвало да пазим и надлежно къде не трябва да има здания, които им пречат. Но има още работа по въпроса.
- Може ли в София да има добре планиран нов квартал с всичко належащо в него - учебно заведение, детска градина, зелени площи, детски и спортни площадки, вело алеи, добър превоз, жилищни, офис и търговски площи?
- Може, въпрос е на организация. Но в действителност дали ни е необходим подобен квартал? Изследванията ни демонстрират, че в София има задоволително жилища за нейните жители. Даже стартира да се следи повявата на празни жилища. Това е доста отрицателен феномен, за чието съществуване оказва помощ непрекъснатото строителство на нови и нови жилища на всички места в града и отвън него.
Има заплаха градът да се разстила на нови територии, оставяйки след себе си неатрактивни, запуснати, празни квартали. Тоест в тази ситуация със София е доста по-важно да възобновяване постройките, които към този момент съществуват, да ги подменяме в случай че се постанова, и да покачваме качеството на към този момент построената среда. А не да изоставяме нещата и да се местима на нови територии, които още веднъж да унищожим.
- Как София да се трансформира, с цел да отговори на провокациите на съвременния/дигитален свят?
- Като се провежда и като успее да откри допирните точки сред многообразните ползи. Градовете, които в днешно време се радват на известност и високо качество на живот са тези, които ловко са съумели да провеждат както административните си процеси, по този начин и да са постигнали синергия сред оптимално доста от частните начинания, които в действителност в множеството случаи движат напредъка.
Достигнали сме равнище на развиване като град, в което в случай че желаеме да продължим напред и да реализираме повече би трябвало да се научим да си приказваме, да дефинираме общи цели, да реализираме консенсус и от време на време да загърбваме най-пряката облага или интерес, с цел да имаме по-голяма изгода в бъдеще.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ