Онзи цветен шарен свят: Кога и къде са използвани за първи път коледните картички?
Новогодишните картички, направени от картон, с сантиментални изображения на зимна идилия, към този момент са единствено спомен от предишното. Те ни припомнят за детството и топлата приказна празнична предновогодишна атмосфера.
Днес надали някой чака с неспокойствие цялостна входяща кутия (сметки, рекламни листовки, напомняния…). Електронната поща измести положителната остаряла традиция, тъй че електронните картички са все по-често срещани.
Те имат своите преимущества, само че и дефекти. Те са безвъзмездни и бързи, само че не можем да ги запазим в албуми, да ги рамкираме или да ги сложим под коледната елха.
Първите коледни картички датират от Средновековието. Това бяха гравюри с древен претекстове – дребни фрески, които украсяваха къщите по Коледа. Изработени са от монаси и поклонници. Цената им била висока и били привилегия на благородниците.
След известно време цветните картини се трансфораха в предложения за доста тържества, тъй че и външният им тип се промени.
Традицията на новогодишните и коледни картички произлиза от Англия. Смята се, че първата приветствена картичка е нарисувана от британския художник Добсън през 1794 година На картонена картичка той нарисувал заснежена гора и радостно семейство под елха.
Сър Хенри Коул е първият, който изпраща подобен привет през 1843 година Той включваше обрисуване на радостни лица, вдигащи тост с вино и казвайки „ Весела Нова година и Коледа “.
Малко по-късно е основана първата линия печатни приветствени картички в тираж от хиляда броя. До през днешния ден от тях са непокътнати единствено 12. Преди няколко години една такава пощенска картичка беше продадена на аукцион за 25 хиляди евро.
Изпращането на приветствени картички по това време беше доста скъпо. Често закъсняваха, а от време на време и след празниците пристигаха на стремежи адрес.
С появяването на железниците и по-модерния превоз дългите дистанции бяха бързо свързани, а пощенските услуги също се усъвършенстваха и станаха по-достъпни за по-голям брой консуматори.
В началото на 19-ти век практиката за изпращане на приветствени картички е открита в цяла Западна Европа и Америка. Пощенската асоциация скоро откри общоприети размери за приветствени картички.
В Съединени американски щати първите коледни картички са напечатани през 1874 година в Бостън. След няколко години единствено една бостънска типография е произвеждала към този момент над 1 милион броя.
Мотивите върху тях бяха типично зимни – пейзажи под сняг, църковни камбани, Дядо Коледа, шейна с елени, радостни лица, дарове и красиви коледни елхи…
Част от българските коледни картички са направени преди повече от 100 години. Картичките с поздравления за Коледа и Нова година от по-новото време се доближават повече до българските обичаи и обичай – имат сурвачки, погачи, украсени елхи и всички са цветни.
Първата коледна картичка в България е изпратена по пощата през 1885 година Традицията е въведена от княз Фердинанд, първият собственик на сходна честитка. И до през днешния ден семейство Сакскобургготски имат една от най-богатите и скъпи сбирки в света от приветствени коледни и новогодишни картички.
Първите картички се създават и печатат в Германия, след което се прибавя текст на български език. Най-масово картичките са популяризират в крайдунавските градове Русе, Лом, Видин, защото модата идва от Виена.
В началото на 20-ти век русенската печатница „ Модерно изкуство ” създава първите картички в България.
Първата коледна българска картичка
Днес в Историческия музей в Горна Оряховица може да се види неповторима експозиция от пощенски картички, множеството от които са коледни. Общият им брой надвишава 10 000, като доста от експонатите са с огромна антикварна стойност.
В този интервал Русия не изостава доста от британските и американските коледни обичаи. Руснаците богато украсиха домовете си и изпратиха поздрави. Правеха ги ръчно и след това ги подаряваха.
Картичките, украсени със сухи цветя, мъниста, пера, пайети, ухаещи украшения бяха доста скъпи и се съхраняваха в рамка от генерации. Те бяха същински шедьоври и бяха подписани от великите съветски художници от това време. Те изобразяват християнска тема, ангели, зимни подиуми, красиви църкви, претекстове от национални приказки…
Руската гражданска война поставя завършек на този превъзходен бит. Поради обществените условия Коледа се трансформира в нежелателен празник и измежду другите му признаци бяха неразрешени и приветствените картички.
След Втората международна война този метод на поздравяване на празниците (Нова година) още веднъж се възражда. Руските бойци на фронтовете получаваха и изпращаха поздравления. Мнозина твърдяха, че ги защищава от ужасите на войната и им дава сила и мощ да оцелеят.
Темите на приветствените картички на Съветска Русия са Дядо Мраз, Червеният площад в Москва и възхвалата на съветската военна мощност. Имаше чести изображения на Дядо Коледа в наследник костюм, който обикаля планетата с астронавти или язди ракета, върху която би трябвало да има алена звезда.
Днес надали някой чака с неспокойствие цялостна входяща кутия (сметки, рекламни листовки, напомняния…). Електронната поща измести положителната остаряла традиция, тъй че електронните картички са все по-често срещани.
Те имат своите преимущества, само че и дефекти. Те са безвъзмездни и бързи, само че не можем да ги запазим в албуми, да ги рамкираме или да ги сложим под коледната елха.
Първите коледни картички датират от Средновековието. Това бяха гравюри с древен претекстове – дребни фрески, които украсяваха къщите по Коледа. Изработени са от монаси и поклонници. Цената им била висока и били привилегия на благородниците.
След известно време цветните картини се трансфораха в предложения за доста тържества, тъй че и външният им тип се промени.
Традицията на новогодишните и коледни картички произлиза от Англия. Смята се, че първата приветствена картичка е нарисувана от британския художник Добсън през 1794 година На картонена картичка той нарисувал заснежена гора и радостно семейство под елха.
Сър Хенри Коул е първият, който изпраща подобен привет през 1843 година Той включваше обрисуване на радостни лица, вдигащи тост с вино и казвайки „ Весела Нова година и Коледа “.
Малко по-късно е основана първата линия печатни приветствени картички в тираж от хиляда броя. До през днешния ден от тях са непокътнати единствено 12. Преди няколко години една такава пощенска картичка беше продадена на аукцион за 25 хиляди евро.
Изпращането на приветствени картички по това време беше доста скъпо. Често закъсняваха, а от време на време и след празниците пристигаха на стремежи адрес.
С появяването на железниците и по-модерния превоз дългите дистанции бяха бързо свързани, а пощенските услуги също се усъвършенстваха и станаха по-достъпни за по-голям брой консуматори.
В началото на 19-ти век практиката за изпращане на приветствени картички е открита в цяла Западна Европа и Америка. Пощенската асоциация скоро откри общоприети размери за приветствени картички.
В Съединени американски щати първите коледни картички са напечатани през 1874 година в Бостън. След няколко години единствено една бостънска типография е произвеждала към този момент над 1 милион броя.
Мотивите върху тях бяха типично зимни – пейзажи под сняг, църковни камбани, Дядо Коледа, шейна с елени, радостни лица, дарове и красиви коледни елхи…
Част от българските коледни картички са направени преди повече от 100 години. Картичките с поздравления за Коледа и Нова година от по-новото време се доближават повече до българските обичаи и обичай – имат сурвачки, погачи, украсени елхи и всички са цветни.
Първата коледна картичка в България е изпратена по пощата през 1885 година Традицията е въведена от княз Фердинанд, първият собственик на сходна честитка. И до през днешния ден семейство Сакскобургготски имат една от най-богатите и скъпи сбирки в света от приветствени коледни и новогодишни картички.
Първите картички се създават и печатат в Германия, след което се прибавя текст на български език. Най-масово картичките са популяризират в крайдунавските градове Русе, Лом, Видин, защото модата идва от Виена.
В началото на 20-ти век русенската печатница „ Модерно изкуство ” създава първите картички в България.
Първата коледна българска картичка
Днес в Историческия музей в Горна Оряховица може да се види неповторима експозиция от пощенски картички, множеството от които са коледни. Общият им брой надвишава 10 000, като доста от експонатите са с огромна антикварна стойност.
В този интервал Русия не изостава доста от британските и американските коледни обичаи. Руснаците богато украсиха домовете си и изпратиха поздрави. Правеха ги ръчно и след това ги подаряваха.
Картичките, украсени със сухи цветя, мъниста, пера, пайети, ухаещи украшения бяха доста скъпи и се съхраняваха в рамка от генерации. Те бяха същински шедьоври и бяха подписани от великите съветски художници от това време. Те изобразяват християнска тема, ангели, зимни подиуми, красиви църкви, претекстове от национални приказки…
Руската гражданска война поставя завършек на този превъзходен бит. Поради обществените условия Коледа се трансформира в нежелателен празник и измежду другите му признаци бяха неразрешени и приветствените картички.
След Втората международна война този метод на поздравяване на празниците (Нова година) още веднъж се възражда. Руските бойци на фронтовете получаваха и изпращаха поздравления. Мнозина твърдяха, че ги защищава от ужасите на войната и им дава сила и мощ да оцелеят.
Темите на приветствените картички на Съветска Русия са Дядо Мраз, Червеният площад в Москва и възхвалата на съветската военна мощност. Имаше чести изображения на Дядо Коледа в наследник костюм, който обикаля планетата с астронавти или язди ракета, върху която би трябвало да има алена звезда.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ