Шамаренето може да навреди на социалното развитие на детето ви
Ново изследване сочи, че шамаренето на деца може да има пагубно влияние върху тяхното обществено развиване, и показва по какъв начин бити малчугани демонстрират редица влошени обществени умения спрямо деца от фамилии, в които не ги бият. Изследването прибавя към възходящ брой доказателства, които допускат, че физическото наказване може да има дълготрайни резултати върху децата, които не престават и в зрелост.
Родителите да удрят децата си като наказване беше извънредно известна форма на дисциплиниране до последните години, когато проучванията започнаха да акцентират редица поведенчески и когнитивни разлики при удряни децата спрямо неудряните. Но макар всички доказателства, изследване от 2019 година демонстрира, че пляскането не е изгубило известност като способ за наказване при доста родители, като половината от родителите в Съединени американски щати са пляскали децата си през миналата година, а една-трета са ги пляскали през миналата седмица.
Сега, надлъжно проучване от университета Олд Доминиън, на деца на възраст 5-7 години, допуска, че телесното наказване може да промени общественото развиване по редица индикатори, в това число по-високо екстернализиращо поведение***, по-нисък самоконтрол и по-ниски междуличностни умения в детството.
„ Предметът, който преподавам – „ социология на благосъстоянието на децата “ – в настоящия ми институт ме насочи към тази значима тематика за насилието против деца “, споделя създателят на проучването Джийхи Канг в изказване, предадено от Psypost.
„ Въпреки че имах необятен проучвателен интерес към благосъстоянието на децата, в никакъв случай не бях ходил на курс или провеждал изследване по въпроса за малтретирането им по време на образованието си по социология и демография (въпреки че някои учебни заведения имат сходни образователни програми). И по този начин, беше смиряващо прекарване да видя какъв брой малко знаех по тази значима тематика, само че в този момент виждам, че мога да допринеса за попречване на насилието против деца като откривател и преподавател. Моята пристрастеност е да върша повече проучвания за шамаренето, както и за други форми на принуждение и да преподавам насъбраните познания. “
Проучването се стреми да отстрани допустимо най-вече объркващи фактори посредством сравнение на идентични променливи в кохортата от 5-7-годишни деца, от които има над 17 000, които са били пляскани изобщо през живота си, и над 10 000, които са били пляскани неотдавна. Проучването също по този начин изключва всяко дете, което е било пляскано повече от два пъти седмично. Общо 61% от всички изследвани децата са били удряни в някакъв миг от живота си, до момента в който 28% – през последната седмица.
Резултатите демонстрират, че наплясканите са имали по-нисък самоконтрол и по-ниски междуличностни умения на възраст 6-7 години, което допуска забавено развиване, което се дължи на наказването. Тъй като честото шамарене е изключено, резултатите допускат, че не е нужен забележителен брой пъти, в които да е изпълнено това наказване, с цел да стане то проблематично.
Денят на детето, 1928 година, в България. Текстът на плаката е Женевската декларация за правата на детето. Отпред са министър-председателят Андрей Ляпчев и митрополит Стефан.
*** екстернализиращо държание – Екстернализиращите разстройства са психологични разстройства, присъщи с екстернализиращо държание, т.е. неадаптивно държание, ориентирано към околната среда на индивида, което предизвиква вреди или по някакъв различен метод влия на естествените му житейски функционалности.
За разлика от индивидите с интернализиращи разстройства, които интернализират (задържат вътре в себе си) своите неадаптивни страсти и знания, такива усеща и мисли се екстернализират (проявяват се навън) в държанието при човеци с екстернализиращи разстройства. Затова те постоянно се назовават разрушителни поведенчески разстройства (разстройство с недостиг на вниманието/хиперактивност, опозиционно предизвикателно разстройство и разстройство на поведението) или поведенчески проблеми, които пораждат в детството.
Те обаче се демонстрират и в зрелост. Например, разстройствата, свързани с алкохола и опиатите, и антисоциалното разстройство на личността са екстернализирани разстройства при възрастни. Екстернализиращата психопатология е обвързвана с антисоциално държание, което е друго от и постоянно се бърка с асоциалност.
