Кой тип хора няма да оцелеят на Марс
Ново изследване организира симулации на колония на Марс, с цел да дефинира идеалния брой поданици, нужни за оцеляването на едно такова населено място, като също по този начин открива, че един вид персона евентуално не би трябвало да отиват на такава задача.
Ако хората в миналото решат да основат непрекъснат аванпост на друга планета (и не забравяйте, че хората живеят непрестанно в космоса от 2000 година насам, тъй че това не е изключено), ще се сблъскаме с доста незнайни. Ново проучване, което към момента не е рецензирано, се пробва да ограничи някои от тези незнайни, като организира голям брой 28-годишни симулации, с цел да дефинира какъв размер колония ще има максимален късмет за оцеляване.
Предишни проучвания също са се опитвали да отговорят на този въпрос. През 2020 година едно от тях дефинира, че 110 души е броят на хората, които могат да изпълнят всички отговорности, нужни за оцеляването им, без да се надвишава работният потенциал на всеки човек. Вдъхновен от това изказване, новият екип направи малко по-различни догатки за живота на Червената планета, в това число че колонията към този момент е построена и храната, въздухът, водата и силата могат да се създават на място.
Една от главните разлики е, че те моделират колонията да получава постоянни доставки от Земята, като одобряват, че ще е по-евтино по този начин, в сравнение с да се изпращат още хора за разширение на размера на колонията.
Симулацията всъщност задава самостоятелни качества на хората и по-късно симулира работните им дни, както и взаимоотношението посред им.
„ На всеки човек са дадени умения съгласно с неговите цивилен и военни професионални пълномощия, както е в сходство с проучване на НАСА, което проучва кои качества у хората са нужни във всички обстановки и за всички функции и тези, които ще са нужни на всички членове на екипажа по време на 30-месечна експедиция до Марс. “
Екипът също по този начин включва и личността в своята симулация и разделя сътрудниците на разнообразни групи по отношение на вида на личността им: Добряци, които са едва конкурентни и едва агресивни; Социали, които са екстровертни и се нуждаят от обществено взаимодействие; Дейци, които имат „ конкурентна междуличностна ориентировка “ и са „ закрепени върху строги рутинни процедури “; и Невротици, които са мощно конкурентни и нападателни и не могат да се оправят със скуката и с смяната в рутината.
Всеки човек в симулацията има чертичка с живота – като по видеоигрите – която може да се изчерпи, убивайки го. Доставките на нови марсианци, със лични персони, се случвава от време на време, с цел да запълнят местата на мъртвите. Симулира се интервал от 28 години няколко пъти и с друг брой хора, които стартират колониите, вариращ от 10 до 170 души.
Установява се, че най-малкият брой, нужен за поддържане на колонията, е 22 души, което е доста по-малко от предходното проучване, което обаче не е предполагало постоянни задачи с доставки от Земята, тъй че сходна разлика е предстояща.
„ Основното следено събитие се демонстрира във връзка с намаляването на марсианското население “, написа екипът. „ Макар че членовете на селището имат идентична възможност да бъдат наранени от неналичието на запаси, повреди или произшествия при превозването, марсианците с „ невротична “ логика на психиката умират с доста по-висока периодичност от тези с други психологии. “
„ Марсианците с невротична логика на психиката, само че висока дарба за справяне с отрицателните страсти имат най-малка изгода от взаимоотношението с други марсианци, а са осъдени най-вече, в случай че имат ниска дарба за справяне. Нашите резултати допускат, че този резултат е мотор на намаляването на марсианското население и откакто тези хора бъдат сведени до най-малко или отстранени изцяло, се построява устойчиво населено място. “
Разбира се, човешките взаимоотношения не са толкоз обикновени, колкото в тези модели, които опростяват нещата, с цел да се опитат да открият някакви трендове. Провеждат се действителни симулации, при които жителите се затварят във подправени марсиански хабитати и се симулира животът на планетата, както и всички проблеми, които биха могли да зародят с него.
„ Подобни проби са от решаващо значение за установяването на подобаващи решения, с които да се посрещнат комплицираните потребности на живота на марсианската повърхнина “, споделя Грейс Дъглас, водещ академик в изследователската активност на НАСА в региона на питателните технологии в галактическия център „ Джонсън “ в Хюстън, в изказване от 2021 година „ Симулациите, които организираме тук, на Земята, ще ни оказват помощ да разберем и да противодействаме на физическите и психическите провокации, с които ще се сблъскат астронавтите, преди да заминат. “
