Древните цикади са били значително по-тихи насекоми
Ново изследване демонстрира, че преди към 100 милиона години цикадите към момента не са се научили да издават емблематичния мощен бръмчащ тон, който в този момент е характерен за летните дни, оповестява Синхуа.
Цикадите, отнасящи се към надсемейство насекоми Cicadoidea , включват необятно публикуваните в международен мащаб Cicadidae, известни като пеещи цикади, и присъщите единствено за Австралия Tettigarctidae. Първите могат да издават най-силните звуци измежду насекомите, достигащи близо 120 децибела посредством характерни екзоскелетни резониращи органи, наречени тимбали.
В проучването, оповестено в „ Нейчър Къмюникейшънс “ (Nature Communications), интернационален екип от учени преглежда 11 броя вкаменелости от Cicadidea от Мианмар отпреди 100 милиона години и ги съпоставя с други вкаменелости и съществуващи цикади.
Въпреки че в тези вкаменелости е разпознат тимбал, при множеството от тях липсват комплицирано звукоизвличане и слухови системи, споделя Цзян Хуей, теоретичен началник на проучването от Института по геология и палеонтология в Нанцзин към Китайската академия на науките.
„ Това подсказва, че множеството цикади отпреди 100 милиона години може да са разчитали на по-примитивни средства за връзка - да предават вибрациите на тялото през субстрати като стволовете на дърветата - вместо да усилват звуците посредством вибрациите на корема и да ги предават по въздуха “, споделя Цзян.
„ С други думи, те може да не са пели като днешните цикади “, прецизира ученият.
Това изследване оповестява и за мощни предни крайници от фосили на нимфи (незрели форми), сходни на актуалните цикади, което допуска мощно развити качества за копаене, дълготраен под земята живот и хранене с корени.
Цикадите, отнасящи се към надсемейство насекоми Cicadoidea , включват необятно публикуваните в международен мащаб Cicadidae, известни като пеещи цикади, и присъщите единствено за Австралия Tettigarctidae. Първите могат да издават най-силните звуци измежду насекомите, достигащи близо 120 децибела посредством характерни екзоскелетни резониращи органи, наречени тимбали.
В проучването, оповестено в „ Нейчър Къмюникейшънс “ (Nature Communications), интернационален екип от учени преглежда 11 броя вкаменелости от Cicadidea от Мианмар отпреди 100 милиона години и ги съпоставя с други вкаменелости и съществуващи цикади.
Въпреки че в тези вкаменелости е разпознат тимбал, при множеството от тях липсват комплицирано звукоизвличане и слухови системи, споделя Цзян Хуей, теоретичен началник на проучването от Института по геология и палеонтология в Нанцзин към Китайската академия на науките.
„ Това подсказва, че множеството цикади отпреди 100 милиона години може да са разчитали на по-примитивни средства за връзка - да предават вибрациите на тялото през субстрати като стволовете на дърветата - вместо да усилват звуците посредством вибрациите на корема и да ги предават по въздуха “, споделя Цзян.
„ С други думи, те може да не са пели като днешните цикади “, прецизира ученият.
Това изследване оповестява и за мощни предни крайници от фосили на нимфи (незрели форми), сходни на актуалните цикади, което допуска мощно развити качества за копаене, дълготраен под земята живот и хранене с корени.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ