Трябва ли да се говори за смъртта в училище
Ново малко по мащаб изследване демонстрира, че образованието по въпросите на гибелта в учебните заведения би трябвало да бъде преразгледано, като се застъпва за включването му като значима част от образователната стратегия. Учените работят в тясно съдействие с благотворителна организация Child Bereavement UK и организират изявленията и действия с децата като писане на истории за скръбта, изобразяване на картини и писане на писма до мислени хора. Те също по този начин се интересуват за опита им от диалозите на възрастните с тях за загубата – и в процеса виждат една обща линия в препоръките, давани от огромните.
„ Децата оповестяват, че възрастните постоянно са казвали – „ ще се чувстваш печален “ или „ би трябвало да бъдеш самоуверен “ – споделя в изказване създателят на проучването доктор Сухбиндер Хамилтън от Университета в Портсмут. „ Това не е полезно; действителността на скръбта е, че тя не е непрекъсната и идва и си отива. При децата тя е още по-променлива, в сравнение с при възрастните. На пръв взор децата могат да наподобяват добре, само че когато възрастните се пробват да им разпореждат упования, това внася в допълнение комплициране и прочувствен ужас. Това, което би трябвало да вършим, е да споделяме неща от рода на: „ Нормално е да се чувстваш по този начин, както се чувстваш “. По този метод възрастният дава на детето надзор и пространство, с цел да се оправи със скръбта си единствено. “
Изследването допуска, че посредством въвеждане на тактики за справяне със скръбта и образование за гибелта в образователната стратегия бихме могли да подготвим по-добре учебното заведение да бъде по-продуктивно място за излекуване на децата, които са изгубили близки хора.
„ Учителите постоянно нямат време или се усещат незадоволително готови да отговорят на комплицираните потребности на учениците, които се сблъскват със загубата на непосредствен човек “, изяснява Хамилтън. „ Реалността е такава, че във всеки клас има приблизително по две деца, които се сблъскват с сходна загуба. Чрез обезпечаването на подкрепяща среда е по-вероятно децата да се усещат в сигурност и да се развиват по-добре прочувствено и академично. “
Образованието по отношение на гибелта е нещо, за което се застъпва и професор Инес Тестони от Университета в Падова, като приканва, че то може да ни помогне да преработим загубата на непосредствен човек, вместо да прибягваме до сграбчване в тежкото събитие.
„ От 80-те години на предишния век насам откривателите, които се занимават с тематиката, демонстрират, че животът ни е напълно свързан от тъгата от гибелта и все пак ние въобще не го осъзнаваме “, изяснява Тестони. „ Всъщност обществото, от една страна, ни оказва помощ за това, като основава идеологии (например религията), които отхвърлят гибелта, а от друга – като систематично отстранява сериозните мисли и дискурси, свързани с сходни нещастия. “
„ Необходимостта да държим настрани парализиращия смут, който произтича от знанието, че сме смъртни, обаче значи, че доста от нашите дисфункционални държания са породени от премахването на това осъзнаване, което обаче продължава да работи и на неумишлено равнище, употребявайки обществено построени вярвания като метод да се разсеем или утешим. “
Може би е време това осъзнаване да стартира в класната стая?
